Бончук Андонов

БОНЧУК АНДОНОВ –
ЗНАМЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СПОРТНА ФОТОГРАФИЯ

Негови снимки са украсявали страниците на почти всички печатни издания в България. Професионалният фотограф Бончук Андонов е навсякъде, където има метри, точки, хронометри, топка или с една дума – състезание по някакъв спорт. Снимките са неговата съдба. Връзката му с фотографията е от 37 години. Първият флирт с апарата Бончук Андонов изживява в казармата. Съдбата решава да го изпрати в поделение за авиофотография и оттогава до днес е верен на първата си любов, за която той е живото доказателство, че е най-силна и завинаги. Бончук Андонов е роден в село Пастра, последното по пътя преди Рилския манастир, преди 60 години. Кръстен е на партизанина Никола Чуковски-Бончук, същата историческа фигура, чието име носи и стадионът в Дупница. “В поделението в Божурище срещнах офицера Марко Вутков. Не бях хващал фотоапарат. Този човек ми отвори очите, че с историята ще си умра като плъх в Рилския манастир и аз записах да уча фотография”, разказва Андонов. Един от учителите, като видял снимките му от футболен мач, му казал, че спортът е неговото призвание. “Това ми влезе в главата. Винаги съм се впечатлявал от хората, които стоят зад вратата на мач и правят снимки”, признава той. След казармата се захваща да учи спортна фотография. Стажът си кара при Петър Спасов във в. “Народен спорт”, където прави и дипломната си работа “Футболният запалянко”. Годината е 1971-а. По онова време привържениците на най-популярната игра не били толкова колоритни, колкото сега. Наложило се да намери всеки отделен типаж, за да го запечата на лентата. Така попада в Софийски окръг, където две години и половина отговаря за спорта и обикаля по знайни и незнайни селца. Тогава среща Димитър Михайлов, фотограф на ЦС на БСФС, и Янко Гъров, шеф на фотоотдела във в. “Старт”, които му помагат през 1974 г. да започне работа в авторитетния спортен седмичник. Остава верен на любимия си вестник до неговото закриване през 1996-а. От този момент кариерата му продължава самостоятелно. До днес Бончук Андонов е спортен фоторепортер на свободна практика. В богатата си професионална кариера опитният творец има много отличия за добра работа. Печелил е престижна златна награда от конкурса “Интерпрес фото” на тема спорт. Снимал е на три Олимпиади – Сидни 2000, Атина 2004 и Пекин 2008, на две световни първенства по футбол и на още толкова европейски. Отразявал е световни и европейски първенства по баскетбол, волейбол, лека атлетика, борба, колоездене и много други. “Най-доброто ми попадение е през 1993 г. – голът на Емил Костадинов на “Парк де Пренс” на 17 ноември. Смяташе се, че отборът няма шансове. Денят беше мрачен, дъждовен. Водиха ни да дегустираме вина и на стадиона пристигнахме леко опиянени. Заредих си фотоапаратите, снимам с единия. Емо Костадинов още не е вкарал първия гол, свършва ми филма и грабвам втория апарат и снимам, снимам, снимам как Емо вкарва и съм щастлив, че съм хванал гола. На полувремето видях, че не съм заредил втория апарат.” Тогава решава, че това е малшансът на живота му. Оказва се, че в този ден Господ наистина е българин. “По онова време филмите за нас бяха много скъпи. Оставаха ми два-три кадъра. Колебаех се дали да заредя нов филм, но нещо явно ме е накарало”. Тогава идва прословутата 90-а минута със съдбовния гол на Емил Костадинов. Андонов снима подаването на Любо, поемането на Емо, атаката и има 17 кадъра от гола. “Върнах се от Париж и на другия ден залях вестниците със снимки. За жалост некоректните колеги унищожиха филма. Занесох им го да го сканират и повече не ми го върнаха.” Днес името Бончук Андонов е синоним на професионализъм. Той е един от малкото спортни фоторепортери от старата гвардия, който носи в себе си и фотоапарата си историята на българския спорт в последните 37 години.

Членове на НСФА

jordan 11 gamma blue shoes jordan 11 legend blue shoes jordan 11 concord shoes jordan 11 columbia shoes jordan 11 citrus shoes jordan 11 space jam shoes jordan 11 bred shoes jordan 11 bred low shoes jordan 11 infrared shoes jordan 11 pantone shoes jordan 11 low citrus shoes