The Month of Photography 2012

Дискусия с участници, организатори и гости на „Месец на фотографията“ 2012

admin — Fri, 01 Jun 2012 15:19:34 +0000

Уъркшоп с Борислав Чонков и Ангел Ненов

admin — Fri, 01 Jun 2012 15:18:04 +0000

1. Системата ТРИКОЛОР от аналоговата фотография и приложението й в цифровата фотография. Демонстрация на фотокопия в голям и малък формат; прожекция на снимки, направени в тази система; демонстрация на снимане в тази система на място.

2. Приложение на мултиекспозиция в цифровата фотография с прожекция на снимки. Показване на снимки с десетократна експозиция от ръка, без статив.

3. Системата „сандвич“ от два диапозитива и евентуално прилагане в цифровата фотография.

4. Кратко описание на проекта „ЕРОЗИЯ“.

5. Прожекция – от кухнята на „Акт Арт“ 2012.

6. Прожекция на снимки от Лондон – Цвета Убчева.

Вход свободен

За информация: Борис Чонков / czonkow@o2.pl

Фотографиране на вода

admin — Fri, 01 Jun 2012 15:15:53 +0000

В този курс ще се запознаете с начините за снимане на водни капки. Ще имате възможност да променяте настройки и да експериментирате с различни настройки и сценарии.

Моля носете си: ентусиазъм и добро настроение

Вход: 10 лв.

За информация и записване:

georg.bg@gmail.com

тел. 089 4721 699

Водата във фотографията

admin — Fri, 01 Jun 2012 15:13:13 +0000

Ще бъде проследено и показано мястото на водата във фотографията – от зараждането й до днес: символния й език, въздействие, разглеждането й като обект, среда и вдъхновение.

За информация и записване:
georg.bg@gmail.com
тел. 089 4721 699

Извади старото желязо от скрина

admin — Fri, 01 Jun 2012 13:45:41 +0000

Да се върнем във времето, когато с нетърпение чакахме появата на снимката в проявителната вана. Донесете своите стари фотоапарати, обективи, стативи и албуми със снимки в Културен дом „Хармония“ и да върнем времето назад…

Културен дом „Хармония“ е средище за развитие на свободни творци и таланти с иновативни търсения в изкуството, знанието и градската събитийност. Условията предоставят прекрасна възможност за изложби, семинари, духовни практики и художествени занятия. Постоянните експозиции придават колоритен облик на градската културна среда.

Домът разполага с галерия, семинарна зала, духовно студио и лятно кино…. Залите са изискано аранжирани, а в галерията е запазено автентичното римско строителство. Снабдена с всички необходими комуникации, семинарната зала е с капацитет 20 човека, а духовното студио е слънчево и приветливо място за медитация и йога. Лятното кино в уютния вътрешен двор и музикалният кът дават нова среда за развитие на аудио-визуалните изкуства. Основният подтик на създателите е възраждането на културните и духовни ценности – основа на еволюционната идея за Хармония.
Културен дом „Хармония“ работи в съзвучие с „Urban Lab“ Ltd. и СНЦ „OldKids“.

Портфолио ревю

admin — Tue, 29 May 2012 14:46:39 +0000

Прегледът на портфолиа е платформа, която дава възможност на фотографи да покажат своите проекти пред експерти от сферата на изкуството. Срещата с изявени фотографи, галеристи и куратори е среда за създаване на нови професионални контакти и креативна инспирация. Всеки участник ще има на разположение двадесет минути за персонален разговор с всеки от осемчленната комисия. По време на дискусията той ще получи конструктивна рецензия за фотографиите си, нови насоки и евентуални предложения за съвместни проекти.

Дата: 23.06.2012 10-17 ч.
Място: Галерия ZOOM BOX – www.zboxcenter.com

Максимален брой участници: 24
Цена: 25лева

РЕЦЕНЗИАНТИ:
Ивайло Стоянов, фотограф

Ивайло Стоянов завършва магистър в Академията за визуални изкуства към Йоханес Гутенберг университет, град Майнц – Германия, специалност концептуална фотография през 2007 г. Макар и много млад той вече има много самостоятелни и групови изложби в галерии, музеи и участия в салони на фотографското изкуство в Европа.Ивайло Стоянов е познат автор на българската и европейската фото-арт сцена.Голяма част от фотографиите му са притежание на колекционери на фотография.От 2010 той е преподавател в Нов български университет по концептуална фотография в магистърската програма „Фотографско изкуство”Куратор: Надежда Джакова, Национална художествена галерия

Иван Кюранов

Магистър, живопис при проф. Добри Добрев Висш Институт за Изобразителни Изкуства “Н. Павлович”, София. В периода 1994-2004 специализира в ателието по съвременното изкуство на Диего Еспозито , в ателието по артистична анатомия на Грация Тодери и Габриеле Ди Матео, в областта на съвременното визуално изкуство чрез средствата на фотографията в ателието на доцент Диего Еспозито и при доцент Антонио Д’Авоса, завеждащ катедрата по история на съвременното изкуство към Академия за изящни изкуства БРЕРА, Милано. Преподавател в Националната художествена академия.

Йордан Симеонов

Роден 1971г.Учил в Софийски университет ”Св. Климент Охридски и НАТФИЗ. От 1996 работи като фоторепортер във вестник Континент и 24 часа. Занимава се с фотожурналистика,портрети ,сток и всичко,което е на ръба между художествената и репортажната фотография.

Д-р Катерина Гаджева

Изкуствовед. Специализирала в Европейски университет – Санкт Петербург и „Лудвиг Максимилиан“ университет – Мюнхен. Преподавател в Националната художествена академия, Нов български университет и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на историята и теорията на фотографията.

Проф. Вацлав Мацек – Словакия

Роден 1952 г. Завършва Театър и Филмова теория в Прага, Чехословакия. Основател на Фотографската галерия в Братислава през 80-те. Автор на няколко книги и изложби с оновен акцент Словашката и Централно Европейската фотография. Главен редактор на списание IMAGO за съвременна фотография. От 1991 е директор на “Месец на фотографията” в Словакия. През 2005 става съосновател и директор на Централната Европейска Къща на Фотографията. Живее в Братислава.

Надежда Джакова

Надежда Джакова, р. 1978 г. Завършва специалност „Изкуствознание” в НХА през 2002 г. Eксперт международни отношения в Националния музей на българското изобразително изкуство и куратор в Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство. Организира голяма част от изложбите в САМСИ и чуждестранните културни прояви в музея, много от които са свързани със съвременната фотография: „Огледалото на Платон”- изложба на Миша Кубал, съвместно с Гьоте институт България (САМСИ, 2012); „Ре-продукция”, съкуратор Алла Георгиева (САМСИ, 2011); „Да уловиш духа”, съвременна японска фотография, съвместно с посолството на Япония в България (НХГ, 2011); “Непредубедено око: Гърция 1940 – 1980” (2007), съвместно с Агенцията за популяризиране на гръцката култура към Министерството на културата в Гърция и посолството на Гърция в България ; “Фрагменти от реалността” (2005), съвместно с Японската фондация и посолство на Япония в България ;“Сто години Токио” (2004), съвместна изложба с JCII музей на фотографията и посолството на Япония в България. Реализира свои проекти и като гост-куратор напр. в Гьоте институт България: „В търсене на следи” (2011), „Вдишване/Издишване – културната миграция днес” (2010).

доц. Никола Лаутлиев

Ръководител на катедра „Приложни изкуства“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“ Пловдив Председател на „Пловдивско фотографско средище“ – организатор на „Международни фотографски срещи“

Силвия Иванова

Фотограф-художник, директор на Магистърска програма „Фотографско изкуство” и Бакалавърска програма „Фотография” и преподавател в Нов български университет, носител на редица награди от наши и международни конкурси, автор на самостоятелни и участник в общи изложби, председател и участник в журирания на конкурси, консултант и рецензент.

Често задавани въпроси:

1. Какво трябва да съдържа едно портфолио?

Портфолито трябва да съдържа серия от фотографии (10 до 20), творческа биография и концепция на проекта. Фотографиите трябва да са предварително селектирани, да следват една обща тема и да отличават ясно стила на автора. Те трябва да са напълно завършени, озаглавени и тиражирани. Концепцията дава информация за темата, идеята и развитието на проекта.

2. Как протича прегледа на портфолиото?

Желателно е да започнете с много кратко представяне за вас и творческата Ви кариера. След това се пристъпва към обсъждане на работите Ви. Опитайте се максимално и конструктивно да оползотворите предоставеното Ви време. Внимателно изслушвайте рецензианта, опитвайте се да отговаряте максимално прецизно на въпросите му. Това ще Ви помогне да получите възможно най-полезния за вас съвет. Не се притеснявайте да водите записки по време на събеседването и не забравяйте, че тази среща може да е начало за нови професионални контакти.

3. Каква е ползата от прегледа на портфолиото?

Прегледът на портфолиото Ви дава уникална възможност да покажете работите си пред професионалисти в областта на изкуството, да получите конструктивна рецензия за фотографиите Ви, възможност за професионални контакти и не на последно място полезни съвети за развитието на кариерата Ви.

4. Да подготвя ли допълнителни материали

Подгответе материали, които да оставите на рецензианта, за да му напомнят за Вашата работа, както и да му осигурят контакт с Вас. Препоръчително е да съдържат няколко репродукции от показаните работи. Обемът да е малък и удобен за съхранение.

За допълнителни въпроси и контакт:

Надежда Павлова, nadezhda_pavlova@hotmail.com, 0888 392389

Портрети от килера

admin — Sat, 26 May 2012 13:43:12 +0000

Не нафталинени, но напомнящи ни за изтеклото време, чувства, емоции. С част от тях си все още приятел, някои не си срещал от времето на снима- не, за други е останало приятното усещане от контакта ти с тях. Та неусетно идва времето за размисли, за спомени, да споделиш част от преживените си емоции с другите около теб.
Тази колекция е снимана дълго време, в паузите, когато не съм правил репортажна фотография, която всеки около мен е очаквал да види. Ползвани са различни камери и формати, различни проявители, различни мои и на моделите настроения.

Фантазии

admin — Sat, 26 May 2012 13:41:16 +0000

Начо Каменов е едно от известните имена в сферата на рекламната фотография. Макар и да е от старата школа професионални фотографи, възпитан с лента, той продължава и в днешно време да е актуален и интригуващ, вдъхновяващ и провокиращ.
За изложбата:
За мен жената е висше божествено творение. Във всяка една жена е заложено красивото по природа. Работа на фотографа е да отключи тази природа. За да се получи, човек трябва да има правилното отношение към модела.
Едно от най-важните неща за актовата фотография е пълното доверие на модела към фотографа. Това е вид отдаване, което трябва да го има, за да се получи добрата снимка. Това са добри енергии, които се „въртят“ в една орбита.
За мен е важен детайлът и формата, светлината и езика на тялото. Тук цветът няма място. Позволявам си го само когато усещам снимката като картина.
Актовата фотография е моето хоби. Чрез нея реализирам фантазиите си.

Родопа – земя българска

admin — Sat, 26 May 2012 13:39:14 +0000

Петра Атанасова е родена на 20.12.1934 г. в с. Братя Кунчева – Старозагорско. Носител на наградата за 2010 за цялостен принос в развитието на културата на община Пазаpджик.
1953 г. – завършва гимназия в Ст. Загора.
1954 г. – учи в учителският институт в Ст. Загора. Поради заболяване след първата година прекъсва.
1955 г. – омъжва се за д-р С. Атанасов – фтизиатър и се установяват в гр. Пазарджик.
1960 г. – започва работа като лаборант във фото студио.
1964 г. – започва работа като лаборант във фото архива.
1970 г. – удостоена със званието „Фотограф-художник“. Назначена е за ръководител на Центъра за фотоинформация и фотопропаганда.
1983 г. – става отговорен редактор на фотоцентъра.
1992 г. – пенсионира се.
Награди:
1995 г. – първа награда на Първия международен фото-конкурс „Земя за всички“ в София – за родопски пейзажи и творбата „Нива“.
1984 г. – участие на международен конкурс „PENTACON-ORWO“ в ГДР (Източна Германия).
1981 г. – участие на националната изложба „Пирин – фото“; участие на Биеналето в София; участие на международната фото изложба в Дрезден – ГДР (Източна Германия) под егидата на ЮНЕСКО.
1979 г. – участие на международен конкурс „PENTACON-ORWO“ в ГДР (Източна Германия).
Множество публикации в българския и чуждия печат: Списанията: „Българско фото“, „Родопи“, „Театър“, „Български журналист“.
Периодичен печат – вестниците: „Народна култура“, „Поглед“, „Пиринско дело“, „Септемврийско знаме“.

Морски труженици

admin — Sat, 26 May 2012 13:37:27 +0000

„… Ех,
черен човешки живот!
Рибарски живот! –
н е и з в е с т н о с т.
Не мож го разправи,
а то –
иди, че реди го на песен…“

Н. Й. Вапцаров

В средата на месец ноември миналата година, в разгара на риболовния сезон по бреговете на Черно море, фотоклуб „Осмо Изкуство“ осъществи една стара своя мечта – фотопленер на тема живота на рибарите и борбата им със стихията. Мотото на фотопленера беше „Морски труженици – фоторазкази на тема „Съдбата на рибаря“. През четирите дни на пленера участниците имаха възможност отблизо да станат свидетели на ежедневието на рибарите от рибарско селище „Ченгене скеле“ – град Бургас, макар и за кратко да заживеят с техните болки и радости и да ги пресъздадат посредством своите фотографии.
Резултат е една прекрасна селекция, голяма част от която са вълнуващи портрети на морските труженици от рибарското селище.
Изложбата „Морски труженици“, беше показана на рибарския празник „Никулден“ в рибарското селище, и в културен център „Морско казино“ – гр. Бургас, а сега представяме някой от най-хубавите портрети и в рамките на „Месец на фотографията 2012″.

Flash Back

admin — Sat, 26 May 2012 13:35:15 +0000

Flash Back – внезапна проява на съзнание за отминали случки, събития, хора, съдби!
В този проект представям проблясъци отминало време, светкавици в настоящето на високите технологии, интернет и смаляващ се свят.
Места извън тук и сега където животът тече в паралелно пространство, на една ръка разстояние.
Меланхолично пътуване извън света на глобализациятa!

„На пръв поглед фотографиите на младия автор изобразяват останки от миналото, отдавна забравени места, но погледнете ли ги от друг ъгъл, отминавайки ги, проблясват с нов живот като от паралелен свят. Сякаш оживяват, уловили светлината от същината на живота.
Ненчо Балкански оставя зрителя сам да интерпретира историите, които са се случили на изобразените места. Той само напомня, че времето е условност. Авторът има особено отношение към мигновението, като че ли се опитва да го задържи по-дълго. Не съм го виждала да бърза, да прави нещо припряно, дори когато другите препускат в бясна надпревара. Той не допуска напрежението да наруши деликатната му индивидуалност и ненатрапчива изразност.
Фотографиите му са многопластови измерения на времето. Колкото по-дълго ги гледаме, толкова повече нови смисли откриваме в тях. Отвеждат ни в светове от приказките или от простия човешки бит, според нашите исконни ценности или настроението ни. В творчеството си Ненчо Балкански е заложил здрави, дълбоки корени на култура, познание и усещане за времето.“
Силвия Иванова
преподавател и директор на МП Фотографско изкуство
и БП Фотография в НБУ

Уъркшоп с Генчо Петков, ф.х., AFIAP

admin — Sat, 26 May 2012 13:33:35 +0000

Обект на уъркшопа е спецификата при студийното портретно, предметно и каталожно снимане, което е особено популярно за изготвяне на каталози, брошури, листовки или търговски и сток сайтове. Отделено е внимание на студийния портрет, не само като част от общо рекламните приложения, а и с приложния му характер в тясно позиционирания политически портрет за плакати, билбордове, листовки.

Организатор: Сдружение “Фотоклуб Осмо изкуство”

Уъркшопът ще се проведе в Студио „Фокус“, гр. Бургас, к-с Славейков, адм. сграда 92 /зад 2-ро РПУ на МВР.

Повече информация и подробна програма може да прочетете на www.8artclub.com

Духът на Варна

admin — Sat, 26 May 2012 13:31:34 +0000

Фотоизложба, организирана по инициатива на „OLE Print“ с подкрепата на „ANDARI photography and communications“ и Арт Галерия „Ларго“. Изложбата акцентира и показва животворящия и творчески дух на Варна, отразен във всички сфери на обществения живот. Фотографската изложба е създадена специално за „Месец на фотографията“ 2012 с участие на автори от всички възрасти. Фотосите на избраните автори са безвъзмездно отпечатани от печатница „OLE Print“ – Варна и дарени на участниците в изложбата.

Сборна изложба Акт Арт

admin — Sat, 26 May 2012 13:29:50 +0000

Изложбата „Акт Арт“ 2012 е организирана от Ангел Ненов – „Кино-фотоклуб Варна“. Участниците са 15 и всеки от тях се представя с 4 произведения, които са включени в луксозен каталог. Преди създаването на изложбата „Акт Арт“, нейните фотографи участват в едноименния семинар през месец май, по време на който имат лекции по студийно осветление, запознават се с достижения на световни автори в актовата фотографията, наблюдават демонстрации по осветление и композиция с модел и участват в групов пленер на Белославските Побити камъни.

Градът и архитектите

admin — Sat, 26 May 2012 13:27:57 +0000

„Archscapes“ – архитектурните пространства през обектива на архитектите-фотографи. Изложбата представя поглед от различен ъгъл към онова, което ни заобикаля, познати места, хора и събития видяни по непознат начин. Живота такъв какъвто е – цветен, динамичен и многообразен, пречупен през обективите на няколко млади (а и не толкова млади) любители на фотографията. Четирима автори с един поглед – търсещ, аналитичен и критичен.
Участници: Арх. Веселин Василев – роден 1969 г. Завършва архитектура в УАСГ (1996), занимава се с фотография от 1990. Изложби: Дом на Архитекта Варна (2001), галерия „Gallateria“ – Истанбул (2009), Варненски фотосалон (1998). Арх. Христо Топчиев – роден 1983 г. във Варна. Завършва архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър“ Варна (2008), магистратура – IAAC – Барселона/Испания (2010). Арх. Борислав Игнатов – родом от Варна, завършва УАСГ в София (1995) и Колумбийския университет в Ню Йорк (2006). Работил за най-големите архитектурни фирми в света, като „Perkins + Will Architects“. Преподавал е в Колумбийския университет, сега практикува във Варна. Павел Господинов – роден 1968 г. във Варна. Завършва медицинския университет във Варна, специализира в Цюрих Швейцария. През 2006-2009 г. работи в UNDP, а сега е проджект мениджър към Програмата на ЕК Life+. Участвал е в изложба в Истанбул – декември 2009, галерия „Gallateria“.

Варшава / Торун / Вроцлав / Гданск – европейска столица на културата 2016

admin — Sat, 26 May 2012 13:26:23 +0000

Борислав Чонков е родом от Варна, увлича се от фотографията като студент на Политехниката в Прага, а професионално – през осемдесетте години в Полша. Автор е на над 40 самостоятелни изложби в Полша, България, Унгария, Германия и Еквадор, а по линията на ФИАП е участвал в изложби в Тайпе, Белград, Макау, Дания, Бразилия, Загреб, Корея и Испания. Член е на Творчески Съюз Фотоклуб на Република Полша, Клуб на фоторепортерите – Варшава и на Фотоклуб „Варна“. За принос към фотографията е награден със значката „Заслужил за културата на Полша“ от Министъра на културата на Република Полша. Има множество публикации на актова и модна фотография в илюстрованите списания, български и задгранични, като „Хъслър“, „Шойне вохе“, „Гардиан“, „Оливиа“, еквадорския „Ла Отра“ и др.

Наред с това снима и публикува активно архитектура на български и полски градове, а също така на Берлин и на еквадорските Куенка и Кито. От 2007 до 2011 г е включен ежегодно във фотографския екип на пленера „Стария Торун“ в Полша. Изложбата му „Гданск от 1001 нощ“ е представяна в Гданск, Варшава, София, Варна и Шумен. Носител е на награди от международни фотографски изложби и конкурси. Сътрудничи на българската прес-агенция „Булфото“ и на полската „EastNews”.

Черно море – подводна фотография

admin — Sat, 26 May 2012 13:24:13 +0000

водолаз и морски изследовател. През 1961 г. се обучава в първия варненски леководолазен курс, от 1971 г. е инструктор леководолаз. През 1981 г. е удостоен с най-високата водолазна инструкторска степен за България. През 1968–1970 г. Любомир Клисуров е един от създателите и организаторите на експеримента с подводния обитаем дом „Шелф-1″. През 1972–1973 г. той е стипендиант на ЮНЕСКО в САЩ по въпросите на продължителното пребиваване на човек под водата.
Носител е на сребърен медал на анонимен конкурс по подводна фотография, организиран от Световната федерация по подводна дейност (CMAS) (1993), първа награда на II международен фотоконкурс „Земя за всички“ (1996), награда „Варна“ за постижения в областта на подводната фотография (1999), голямата награда на Кодак-България в конкурса „Свят в цвят“ (1999), специалната награда на организационния комитет на I Международен фестивал по подводна фотография, Истанбул (2001), първа награда за макрофотография на II Международен фестивал по подводна фотография и видео, Фамагуста, (2006).
Има 11 самостоятелни изложби в България, Испания и Португалия. Автор е на поредицата „Очи в очи с подводния свят“ в списание „Морски свят“ и на множество научнопопулярни статии и материали за подводната фотография, илюстрирани с негови снимки, в български и чуждестранни списания. През 2008 г. издава първия и засега единствен фотоалбум „Черно море под водата“, представящ флората и фауната на Черно море.

Ритъм в картини

admin — Sat, 26 May 2012 13:21:26 +0000

„Ритъм в картини“ е изложба, вдъхновена от танцовото изкуство. Авторите показват снимки на младежи, танцуващи на различни места във Варна. Танцът като послание е оценяван и посрещан еднакво добре по всички точки на земното кълбо. Неговият език е универсален, а изразните средства разбираеми от всички. Всяко движение в ритъма на музиката изразява чувства и емоции, които фотографите Асен и Димо са превърнали в универсален посланик на младежкия дух, от който струи непринуденост, свежест и енергия.
Асен Недялков, 18 годишен. Ученик във Френската езикова гимназия във Варна и член на клуб „Приятели на Европа“– Варна и Клуб по Европеистика, съорганизатор на едногодишната инициатива „Живея в Европа, творя в България“. Сега е асистент във водеща он-лайн медия във Варна, асистент събитиен мениджмънт и промотър за международна компания, от началото на годината е „Младши фотограф“ към Tilllaite Ltd.
Димо Стоянов е 19 годишен, родом от Айтос. Живее във Варна, студент в Икономическия университет. Участник е в „Посока“ – сдружение с нестопанска цел в обществена полза с цел подпомагане и ориентация на младите хора в живота. Организирал е младежки спортни турнири, инициативи в защита на околната среда и други студентски проекти. От 2010 г. до момента работи като младши фотограф към Tilllate Ltd.

Наследено – Фрагменти от архитектурната история на Варна

admin — Sat, 26 May 2012 13:19:47 +0000

Проектът „НАСЛЕДЕНО“ е осъществен по инициатива и с подкрепата на архитектите от Камарата на архитектите в България – РК- Варна, Съюза на архитектите в България и Община Варна. Представя забележителни примери от архитектурното наследство на град Варна. Наред с широкоформатни детайлни фотографии се представят и оригинални чертежи на някои от знаковите архитектурни паметници на града. Акцентът е върху зелената система, богатата растителност и потъналите в зеленина улици, много характерни за Варна.
Експозицията е мултимедийна и пресъздава едно виртуално градско пространство от емблематични за града елементи – фасади на известни сгради, зеленина, звуци и аромати.
Изложбата „Наследено“ е гостувала в културната столица на Европа 2010 – Истанбул. Куратор на проекта е арх. Веселин Василев, заедно с екип от видни варненски архитекти, писатели и историци.
Изложбата ясно показва стремежа на варненските архитекти да пресъздадат способността на градските къщи да поглъщат слънце и да излъчват ведро настроение, което се сменя наистина всеки сезон, но винаги си остава варненско, топло и гостоприемно.

Ерозия

admin — Sat, 26 May 2012 13:17:32 +0000

Борислав Чонков e родом от Варна, увлича се от фотографията като студент на Политехниката в Прага, а професионално – през осемдесетте години в Полша. Автор е на над 40 самостоятелни изложби в Полша, България, Унгария, Германия и Еквадор, а по линията на FIAP е участвал в изложби в Тайпе, Белград, Макау, Дания, Бразилия, Загреб, Корея и Испания. Член е на Творчески Съюз Фотоклуб на Република Полша, Клуб на фоторепортерите – Варшава и на Фотоклуб „Варна“. За принос към фотографията е награден със значката „Заслужил за културата на Полша“ от Министъра на културата на Република Полша. Има множество публикации на актова и модна фотография в илюстрованите списания, български и задгранични, като „Хъслър“, „Шойне вохе“, „Гардиан“, „Оливиа“, еквадорския „Ла Отра“ и др.
Проектът „Ерозия“ (на английски ЕROSion – с подчертаване на сричката ЕРОС) е ретроспекция на негова еротична фотография от 80-те години до днес, показана в своеобразен художествен ретро-стил на „остаряване“, „ерозиране“, но едновременно и „консервиране“ на женското тяло, което дори и в този си вид не загубва своята красота…Тази красота, която цял живот ни пази от ерозията на духа.

Човекът и водата

admin — Sat, 26 May 2012 13:15:50 +0000

След завършването на езикова гимназия „Йоан Екзарх“ – Варна с немски, житейският път на Георги Карамихайлов продължава в Германия, Мюнхен. Заниманията му в различни фотографски жанрове го срещат с интересни хора, като го отвеждат на места, които провокират и насочват погледа му към незабележими аспекти от живота. Търсейки формулата за „добра“ фотография, разбира че: „Красотата е в погледа на наблюдаващия.“
„Човекът и водата“
Всяко човешко същество се ражда във вода и има нужда от нея, за да оцелее, защото той/тя самият се състои в по-голямата си част от вода. Водата е Живот и в много култури е символ на Женския принцип. Според научните експерименти, тя може да чувства и съхранява информация. Това доказва, че водата не е само „отражение“ на външния свят, a е едно от най-невероятните неща, които съществуват на планетата ни. А дали хората оценяват това?
Целта на изложбата „Човекът и водата“ е да припомни важността на този природен елемент. Фотографиите са вдъхновени от контакта на човека с водата, от формите породени от това взаимодействие и оставят наблюдателя да съпреживее по свой начин видяното.
Снимките са реализирани с подкрепата на работната фотографска група към Мюнхенския университет. Благодарение на хората и тяхното майсторството във въздуха и под водата, изложбата придобива своя визуален естетичен облик.

Сборна фотографска изложба

admin — Sat, 26 May 2012 13:14:04 +0000

Нощ на фотографията в Княжевската гора

admin — Sat, 26 May 2012 13:11:53 +0000

НОЩ НА ФОТОГРАФИЯТА
В КНЯЖЕВСКАТА ГОРА
БЪЛГАРСКИ ФОТОКЛУБ ПРАЗНУВА СВОЯ 92 РОЖДЕН ДЕН
30 ЮНИ ,СЪБОТА , 2012г.

20:45 НАЧАЛО
• Приветствени думи от кмета на район „Витоша” Стойко Дуков
• Николай Трейман представя Български фотоклуб и Парад на меховите апарати (от колекцията на Здравко Деков, Здравко Димов и др.)
• Николай Дюлгеров разкрива тайните на един от най-популярните алтернативни процеси – цианотипията, възродени през последните десетилетия. По време на събитието ще се организира изработка на фотограми. Всеки заитересован да носи предмет с интересни очертания или негатив (за предпочитане среден формат). Цианотипията позволява тониране на сините отпечатъци в кафеникави, черни или виолетови отенъци, както и избелването им. Тези техники ще бъдат представени през нощта.

21:00 Проф. Цочо Бояджиев представя новата книга на издателство Изток-Запад и Библиотека „ФО” – „История на неостротата”.

21:15 Ванина Атанасова За изложбата на завършилите второ ниво на фотокурс „Паралакс” – Илияна Зрънчева, Афродита Андасарова, Ирина Гераскова,Анна Лазарова, Людмила Добрева и Гергана Динева. Даниел Йорданов – слайдшоу.

21:30 Д-р ин Катерина Гаджева – 100 години от рождението на историка на българската фотография Петър Боев.

21:45 Александър Богданов (фотоработилница) – „Направих снимка!” – кръжоци по алтернативна фотография

22:00 Ивелина Берова – По стъпките на Картие-Бресон в Скано – Италия

22:10 Група „ДИВИНИТАС” – светлинно шоу. Атракцията е интригуваща за всеки, който носи фотоапарат.

22:20 Ангелина Секулова – акапелно изпълнение. Чаша вино с мъфини. Обща снимка.

22:40 Последен трамвай №5

КАК ДА СТИГНЕМ :
Бъдете с удобни обувки и си носете фенерче.

С трамвай № 5 от последната спирка нагоре по стълбите до ресторант „Бор”;
С кола по панорамен път до ресторант „Бор”; От ресторант „Бор” пътеката вляво по табелите „92 г. БФК” .

Със съдействието на
Район „Витоша”, Сдружение „ За Княжево”, Национално Цдръжение Фотографска Академия „Янка К’ркчиева“

Пасион

admin — Sat, 26 May 2012 13:05:46 +0000

„Пасион” представлява своеобразен личен прочит на едноименното музикално произведение на Питър Гейбриъл. Интерпретираните осъвременени библейски сюжети са разгънати в девет произведения – фотография върху канава, акварелна хартия и две инсталации с условни заглавия: „Чувството започва”; „Битие”; „Възкресението на Лазар”; „Под съмнение”; „Преди да падне нощта”; „Пясъчната буря”; „Стигмата” и „Пасион”. Те са режисирани дигитални кулажи и представляват основната част от изложбата.
Втората част, също състояща се от девет фотографии, е една малка колекция фотопроизведения на фотографи, работили във времето с автора, както и негови ученици и студенти. Тази колекция представя една обща тема – „Музика и вино”, които се съчетават и тематично, и визуално с основната изложба.

Юбилейна изложба

admin — Sat, 26 May 2012 13:02:48 +0000

Доайен на българската художествена фотография, роден на 20.05.1935 г. във Варна
От 1959 г. работи активно в областта на художествената фотография.
Участва във фотографския живот 1959 – 2010 г. с 22 собствени авторски изложби в страната и чужбина, откъдето има редица награди. Член на редколегиите на списание „Българско фото“ и участвал при създаването на излизащо от 1999-2002 г. фотографско списание „Фотооко“, списание „ФО“, списание Digital Photo-Video Magazine.
Носител на почетния знак на София.
Автор на илюстрации на редица дипляни, каталози и други рекламни материали, както и на над 350 публикации на фотографии и статии в ежедневните, седмични и месечни български издания, както и в Die Fotografie Германия, Фотография Полша, Fotо Гърция, Foto Унгария и др., изнасял доклади на международни симпозиуми в Германия, Чехия и др

Черно море – подводна фотография

admin — Sat, 26 May 2012 13:00:45 +0000

Любомир Клисуров е подводен фотограф, професионален водолаз и морски изследовател. През 1961 г. се обучава в първия варненски леководолазен курс, от 1971 г. е инструктор леководолаз. През 1981 г. е удостоен с най-високата водолазна инструкторска степен за България. През 1968–1970 г. Любомир Клисуров е един от създателите и организаторите на експеримента с подводния обитаем дом „Шелф-1″. През 1972–1973 г. той е стипендиант на ЮНЕСКО в САЩ по въпросите на продължителното пребиваване на човек под водата.
Носител е на сребърен медал на анонимен конкурс по подводна фотография, организиран от Световната федерация по подводна дейност (CMAS) (1993), първа награда на II международен фотоконкурс „Земя за всички“ (1996), награда „Варна“ за постижения в областта на подводната фотография (1999), голямата награда на Кодак-България в конкурса „Свят в цвят“ (1999), специалната награда на организационния комитет на I Международен фестивал по подводна фотография, Истанбул (2001), първа награда за макрофотография на II Международен фестивал по подводна фотография и видео, Фамагуста, (2006).
Има 11 самостоятелни изложби в България, Испания и Португалия. Автор е на поредицата „Очи в очи с подводния свят“ в списание „Морски свят“ и на множество научнопопулярни статии и материали за подводната фотография, илюстрирани с негови снимки, в български и чуждестранни списания. През 2008 г. издава първия и засега единствен фотоалбум „Черно море под водата“, представящ флората и фауната на Черно море

Trivignano Dreams

admin — Sat, 26 May 2012 12:57:45 +0000

Trivignano Dreams изследва най-широко разпространените стереотипи по отношение възприемането на външния изглед. Кодирането на пейзажния образ означава задаване на ментално пространство, но изтокът не би могъл да съществува в отсъствието на център.

Да предложиш отсъствието на лесно разпознаваемото означава да съзерцаваш присъствието му: това светоусещане заляга в основата на настоящия проект.
Тривиняно е малко село, разположено много близо до Словения. С отварянето на границите между Италия и Словения целият регион внезапно се превърна, по мнението на мнозина, от маргинална ивица погранична земя в главен вход към Балканите.
PERSISITERS осъществяват поредица специфични за средата пърформанси в Тривиняно, като очертават маршрута на съвършената ваканция, следвайки картата на мисловните нагласи спрямо пейзажа на западния свят. Така се ражда образът на курорт, съчетал плаж и планина, със свое международно летище, атракции и театри, наситен и съвременен нощен живот, луксозни условия за сафари и зони, посветени на здравето като СПА-центрове. Посредством всички тези образи те създават туристически рекламни материали и уеб-сайт www.trivignanodreams.com на дестинация, която не съществува. Всички получени запитвания и заявки се превръщат в част от проекта.
Trivignano Dreams се гради върху разбирането за връзката между туризъм и територия, пътуване и разселване, запад и изток, център и граница.
За първи път Trivignano Dreams е представен в рамките на проекта N.est в музея „Мадре“, Неапол (2008 г.). Впоследствие участва в SpilimbergoFotografia08, в CRAF центъра за изследване и архивиране на фотографията, на 53-та Международна изложба на изкуствата в рамките на биеналето във Венеция, Krossing и BIT 2010, Международен туристически обмен, Милано.
PERSISITERS е творчески дует, съставен от сестрите Изабела и Тициана Перс, който разбулва механизмите на разпознаване на образите, вече заложени и запечатани в колективната памет. Те разчупват клишетата, символиката на статуквото и баналността, като използват техния собствен език, а съответните предубеждения увисват далеч в пространството.

www.trivignanodreams.com

Изложба фотографии на Зофия Ридет

admin — Sat, 26 May 2012 12:55:03 +0000

Една от най-изтъкнатите личности в полската фотография. Черпи вдъхновение от репортажната фотография, модерната, портретната, макрофотографията. С помощта на фотографията се опитва да начертае портрет на обществото, преди всичко селското.
Автор на няколко значителни фотографски цикъла. От 1978 г. практически до края на живота си осъществява най-важното си творческо дело – цикъла Социологически записки, монументална документация на обществото в няколко десетки хиляди негативи. Цикълът включва снимки на хора, допуснали авторката в домовете си и разрешили да им направи снимки в помещенията, които обитават ежедневно. Зофя Ридет успява да извлече достойнството от ежедневието, а героите на снимките – обикновени хора, израстват до ранга на централен образ, творец на собствен свят.
Последният важен цикъл е осъществената в края на 80-те и началото на 90-те години Силезийска сюита, включваща колажи и фотомонтажи, които съдържат автоцитати от нейни по-ранни фотографии.
Нейни работи притежават най-важните полски музеи, а в света – Музеят за модерно изкуство (MOMA) в Ню Йорк, Центърът Жорж Помпиду в Париж, Музеят за модерно изкуство в Киото, National Museum of Photography, Film and Television в Bradford (Англия).

Canon: Снимка на годината

admin — Sat, 26 May 2012 12:48:30 +0000

Приключи журирането в конкурса „Снимка на годината България 2011”. Официално откриване на изложбата на конкурса и обявяване на наградите на 19 юни 2012 г. от 18:30часа в Национална художествена галерия.В десетото издание на националния фотоконкурс „Снимка на годината – България 2011″, организиран от Canon Bulgaria, участваха 220 автора с над 1900 творби. Жури в състав Иво Хаджимишев (председател), Максим Минчев, Георги Лозанов, Венета Захариева; Борис Данаилов, Станка Желева и Явор Попов подбра близо 180 творби, които ще бъдат изложени в Националната художествена галерия от 19 юни до 10 юли 2012 г.
Журито номинира за награда в раздел “Художествена фотография” творби на Самуил Величков, Радомира Перукова и Десислав Лилков, в раздел “Фото есе” – Димитър Варийски, Васил Донев и Фелия Барух; в раздел „Репортажна фотография” творби на Божанка Маркова, Борислав Тошев и Атанас Кънев. Номинираните фотографии ще намерите на www.canon.bg
Наградите ще бъдат обявени по време на официалното откриване на изложбата на конкурса в Национална художествена галерия – София, пл. “Ал. Батенберг” № 1, на 19 юни 2012 г., от 18.30 часа.

Откриването на изложбата на конкурса “Снимка на годината България 2011” беше отложено, поради реконструкция на Националната художествена галерия. Ще ви посрещнем на 19 юни 2012 от 18:30ч. в обновените зали на Националната художествена галерия. Националната художествена галерия и Canon Bulgaria организират националния фотоконкурс „Снимка на годината”, за да стимулират фотографията като изкуство и да създадат условия за обогатяване на фонда на галерията с творби на съвременната българска фотография.
“Канон България” ЕООД е еднолична собственост на Canon CEE GmbH със седалище Виена, Австрия, и е член на Canon Group, основана и ръководена от Canon Inc., Токио, Япония. Дружеството осъществява пазарната политика на корпорацията в България.

За повече информация:
Силвия Христова, Canon Bulgaria: 02 807 92 50
Вилиана Борисова, НХГ: 02 980 33 25

Скално изсечени паметници от източните Родопи

admin — Sat, 26 May 2012 12:46:27 +0000

Създаването на серията „Скално-изсечени паметници“ започна през есента на 2009. Тогава се разхождах се по платото на светилището Белинташ, а Слънцето бавно залязваше на запад. Внезапно забелязах, че удължените сенки на скалите са нарисували симетрична форма, която не бях видял до този момент. Ниското осветление „извади“ от скалите обема на анатомично изсечена вулва. Тази случка провокира идеята, че в светлината се крие един от ключовете за разгадаването на древните тайни. Започнах да снимам скалните паметници през нощта, като чрез локално осветление акцентирам върху елементи, които на дневна светлина са почти невидими.
Постепенно, с развитието на проекта, към серията от нощни снимки започнах да добавям и интересни дневни изображения.

Друга реалност

admin — Sat, 26 May 2012 12:43:11 +0000

Друга реалност

admin — Sat, 26 May 2012 12:39:59 +0000

Монтажите в този им вид ги правя от пет-шест години. Актът на „пренасянето на пиксели“ ме провокира да търся символика в очевидни ситуации и да развивам смисловия контекст на картината. За мен няма разлика в изграждането на живописен или фотографски композитен образ и не разделям похватите си.
Един инстинктивен мой стремеж е да застана на обратния полюс на безличието в изкуството и съзнателната „естетизация“, която убива импулса.
Чистото творчество е безсъзнателен процес и в него интуитивния път е безценен. „Изваждането“ на един образ е чиста алхимия – той съдържа много неизвестни и е трансцендентен.
Обичам мистериите и ми харесва, когато успявам да накарам другите да участват в тях. Обединявам свои лични преживявания и емоционални терзания в зрителни амалгами, които могат да се възприемат асоциативно. Явно през годините съм бил в досег със стойностни неща, на които дължа развитието си, защото в процеса на работа изваждам наяве неподозирани пластове в образа. Това е изненадващо дори за самия мен“.

Сенките на Мо-Ти

admin — Sat, 26 May 2012 12:36:21 +0000

„Ние виждаме само отраженията и сенките на заобикалящия ни материален свят“, сподели преди около 2500 години китайският философ Мо Ти.
Вижданията от нас, не са ли само идеи (eidos – подобие, облик), запечатени „сенчести“ послания от нашите предшественици?
Как така мъртвата материя, създадена от хората, успява да ни впечатли, плени или отврати?
Картината, скулптурата или архитектурата, не са ли само есенция от отраженията и сенките на създателите им, материализирана прожекция на индивидуалната душевност?
А – „вторият план“ – камера обскура? (За пръв път спомената от Мо Ти.) Както и последващите й подобрения – фотокамера, фотоапарат, цифровата фотография…
Лаконично: Опитах се да набележа архитектурните „сенчести“ послания

Сюжет назаем

admin — Sat, 26 May 2012 12:26:46 +0000

Изложбата се състои от петнадесет фотографи – интерпретации на световно известни сюжети от литературата, музиката и живописта, над които съм работила в периода 2008 – 2012 година. Някои от фотографиите предлагат необичаен, режисьорски поглед към сюжета, други откровено го илюстрират, трети – просто го превеждат от езика на живописта на фотографски език. Общото между всички фотографии е стремежът ми да дам на Зрителя активна и равностойна роля, да го въвлека в процеса на творчеството, като го направя част от една игра на отгатване и разпознаване. Да дам на Зрителя възможността не просто да наблюдава, но и да участва заедно с мен в творческия процес, като първо разпознава, а след това над-фантазира и до-създава една нова творческа реалност, базирана на друга (добре позната) творческа реалност. Изложбата „Сюжет назаем“ е поглед със самочувствие, но и с респект към класиката в изкуството. Тя се доверява на ерудицията, интелекта и фантазията на Зрителя и открито го провокира.
Както всяка изложба, „Сюжет назаем“ е своеобразно продължение на интимния диалог между Автора и всеки един негов Зрител. Диалог, който не секва и се усложнява непрекъснато от времето на първите пещерни рисунки до днес. Но в тази изложба, диалогът се превръща в разговор с повече от двама участници, освен мен и моят Зрител, в него със сигурност ще участват още Моцарт, Луис Карол, Андерсен, Ван Ейк, Балтус и Веласкес.

С обаяние на жена

admin — Sat, 26 May 2012 12:24:33 +0000

Нежни портрети, обвити в тайнственост. Фотография, излъчваща форми на женската същност. Истории, надничащи през обектива, подправени с малко еротика. Това е разходка из пленителния свят на жените. Свят променлив и изпълнен с роли, подвластен на въображението на зрителя.

Работилница Светописница

admin — Sat, 26 May 2012 12:18:29 +0000

15.06.2012: 14:00 – 18:30 ч. – теоретични постановки
Светлината – специфика и параметри. Общи постановки. Специфика на постоянното осветление Dedolight. Източници на светлина, светлинни модификатори и филтри в сет Dedolight. Типове светлинни петна от модификаторите на сета. Остра – насочена и мека – разсеяна светлина. Комбиниране. Интензитети на светлината. Измерване и контролиране – експонометрия чрез светломер или фотоапарат: пряко и индиректно чрез хистограма. Използване на отдалечено снимане за контрол. Визуален контрол. Класифициране на обектите за снимане – основни типове по яркост, прозрачност, отражаемост, цветност, форма и обем. Светлината и сянката като взаимнодопълващи се. Създаване на обстановка на предметна маса. Комбиниране на обекти. Примери за светлинни решения за специфични обекти. Етапи на създаване на проект и запълване на светлинното пространство. Практически упражнения.

16.06 и 17.06.2012: 10:00 – 18:00 ч.
Практика по реализация на проекти, снимачна работа, корекции на фотографиите.
Повече информация и подробна програма може да прочетете на www.8artclub.com

Wear My Glasses

admin — Sat, 26 May 2012 12:13:46 +0000

Миналата година през април ми подариха разкошни слънчеви очила. Видях се с няколко приятели, всички адски ги харесаха и поискаха веднага да ги пробват. Снимах ги с очилата, за да ги публикувам във Facebook, защото ми се видя забавно – очилата са на цветя, а и мъже, и жени искат да ги пробват. Постепенно тези снимки се превърнаха в своеобразна хроника на срещите с приятели – не е новост, че все по-рядко се виждаме на живо, затова снимах с очилата приятелите, който срещах. Година по-късно Wear my glasses вече се оформи като отворен проект с над 100 портрета на приятели.

Най-доброто от

admin — Sat, 26 May 2012 12:10:10 +0000

В сърцето на всяка една снимка винаги стои една история. Свободното повествование често се развива около някаква странност, концептуална прищявка, която позволява на зрителя да използва въображението си и да реши какви са началото и краят на всяка история. Разположението, стилистичното оформление и героите едновременно играят голяма роля при определянето на окончателната естетика, като същевременно винаги поддържат първоначалния сюжет. Макар сцената да се изгражда внимателно доста преди заснемането на всеки кадър, винаги присъства елементът на естественото преоткриване на декора, защото героите в крайна сметка могат съвсем естествено да реагират на средата, а не както е описано в бележника със сценария. Този открит подход позволява процесът на заснемане да бъде толкова забавен и вълнуващ, колкото и самият окончателен образ и непрекъснато създава непредвидими изненади, които влияят на грижливо изработения план. Надеждата е накрая снимката да се осъществи сама по себе си, независимо дали повествованието е стигнало до зрителя или не. Ако зрителят избере да търси концепция, той е свободен да го стори и никога няма да сгреши, каквато и история да съчини. Ако не, тогава може просто да „попие“ сцената, чието предназначение е да предизвика естетическо възприемане на представените форми.

Геометрични целувки

admin — Sat, 26 May 2012 12:08:15 +0000

Получих първия си фотоапарат като подарък за седмия си рожден ден. От тогава минаха 30 години, а фотографията продължава да присъства постоянно във всекидневието ми. Това от една страна прави живота на приятелите и роднините ми по-лесен. Не им се налага дълго да обмислят подаръците. Винаги могат да ми подарят нещо свързано с фотографията – филтър, книга, обектив. Е, често си ги подарявам и сама. От друга страна постоянно им се налага да са ми модели. Умея и обичам да слушам хората и виждам красивите неща в тях и специалното в моментите, които снимам. Всички мои занимания (фотография, социология, работа с деца и студенти) са свързани с изслушване и разбиране на важното за всеки конкретен случай и човек. Във всекидневието ми най-често снимам портрети в фотостудиото си в Брюксел. При всяка възможност обичам да пътувам с фотоапарат в ръка. Повече за моята работа на www.ralitza.be
Геометрични целувки
KISS – Keep it Simple and Smile
Харесвам простите, изчистени кадри. Обичам да се взирам в детайла. Основен принцип на работата ми е целувката – Keep it Simple and Smile. В изложбата геометрични целувки ви представям минималистични кадри от мои пътувания – Русия, Гърция, Швейцария, Сирия, Тунис, Белгия.

Историческа пробуда

admin — Sat, 26 May 2012 12:05:59 +0000

Сдружение с нестопанска цел „Историческа Пробуда“ ще вземе участие в „Месец на фотографията 2012″, като организира конкурс и след това фотоизложба с благотворителна цел на тема „История и паметници на България“. Фотографии на автори, избрани чрез участие в конкурс в който журито ще избере 20 снимки, които ще станат част от „Месец на фотографията 2012 “ и ще участват в изложба-базар, средствата от която ще бъдат вложени в реставрация на български паметници на културата.

Сдружение „Историческа пробуда“ си поставя за основна цел реконструкцията на различни паметници, които имат историческо, културно и археологическо значение за българския народ. Сдружението е създадено от млади хора, които ценят високо своята история и култура и биха искали паметниците, свързани с тях да останат наследство и за бъдещите поколения.

На пръсти 3

admin — Sat, 26 May 2012 12:03:57 +0000

Това е третата ми самостоятелна изложба. Приветствам ви в света на музиката и танца! Представям Ви душата си – силата на танца в изпълнението на музика или обратното. Благодарности на „Дюкян меломан“, че имам щастието да снимам техните фестивали „Джаз плюс“, на които са гостували едни от най-известните групи и музиканти в света. Благодаря и на колегата ми Костадин Чернев че успях да се докосна до националната опера и балет и някой съвременни техники в балета. Специални благодарности на моето семейство, които ме подкрепяха през всичките тези години. Това е поздрав за тях! Обичам ви много!
Време е! Заемете местата си и приятно танцуване!“

Артистична автобиография

2002 Бронзов медал за артистична фотографияна III^ти национален годишен преглед „Фотоакадемика”

2003 Първа награда на списание 9 месеца „Най-изцапано бебе” на „Фотоваканция“

2005 Участие в общата изложбана III^ти национален фотогрфски салон гр. Варна (2 снимки)

2007 Участие в конкурс изложба на Фотосинтезис „Няма нищо по-хубаво от лошото време”

2007 I^ва самостоятелна изложба „На пръсти” – диплом за участие и медал за творчество на „Фотоваканция“

2007 Първа награда на Международен фото конкурс “Музика в обектива” раздел експеримент

2007 Първа награда на I^ви конкурс на Фотосинтезис „Ноти от сърцето”

2008 Първа награда на Международен фото конкурс“Музика в обектива” раздел експеримент

2008 Първа награда на фото конкурс „Ноти от сърцето”

2008 II^ри конкурс на фотосинтезис „Ноти от сърцето” участие в обща изложба

2008 Първа и трета награда на фото конкурс на “Кодак Експрес“

2008 Участие във финалната изложбана конкурс на „Фотоваканция“

2008 II^ра Самостоятелна изложба „На пръсти 2” за 11 декември „Денят на тангото” в аулата на НБУ

2009 Диплом на FIAP за серия на Международен фотоконкурс “Музика в обектива”

2009 II^тасерия на Самостоятелна фото изложба „На пръсти 2” кафе ул. ”Любен Каравелов” (колажи)

2010 Диплом и специална награда на „Citycolor” 10 години – Фотофиеста

2010 Диплом за участие в обща изложба I^ви Международен фотосалон „Дивото”

2010 Златен медал на FIAP за сериина фотография “Страст” на II^риМеждународен

фото конкурс “Музика в обектива”

2011 Почетен диплом на FIAP за снимка на III^ти Международен фотоконкурс “Музика в обектива”

2011 Обща фото изложба „Съвременни техники в танца“ фоайе Младежки театър

Memoria

admin — Sat, 26 May 2012 12:01:18 +0000

Саймън Люис е австралийски фотограф, живее и работи в Ню Йорк“.
Завършва Училището за визуални изкуства Ню Йорк. Той работи на свободна практика за редица известни личности, негови клиенти, като експонира своите произведения на изкуството. През 2009 г. Саймън Люис провежда изключително успешна изложба, озаглавена „Един свят“ в галерия „Райко Алексиев“ с помощта на Десислава Монева и впоследствие се връща през 2011 г., за да заснеме 12 рекламни кампании за Германос и Глобул. Негови работи също са излагани в Ню Йорк и Австралия, които се продават по целия свят. Г-жа Монева и Саймън Люис в момента работят за новата му изложба през 2012 г. в галерия Юзина в София. В допълнение към фотографиите, Саймън Люис преподава фотография, асистирайки на класове в SVA и води семинари и уъркшопове за организации като Ню Орлиънс Fashion Week. Въпреки че темите, включени в творбите на г-н Луис са разнообразни, има една обща тема, която ги обединява. Това е вроденото му чувство на любопитство за човешкото състояние и глобална перспектива, осъществени с далечни пътувания, които формират основата на вдъхновението му. Съществува неизговорен диалог, който задава въпросът кои сме ние като хора, но също повдига и въпроси относно това, кое ни вдъхновява и кое ни кара да се превърнем в хората, които сме. В контекста на работата му, изглежда има повече въпроси, отколкото отговори, повече наблюдения, отколкото изявления. В крайна сметка това решава зрителя като по този начин осигурява по-цялостно изживяване, потапяйки се в един свят на красота и крехкост.

16 млади фотографи

admin — Sat, 26 May 2012 11:59:41 +0000

Проектът представя 16 автори дипломирани и настоящи магистри, които имат интерес към използването на фотографията като медия за създаване на съвременно изкуство.
Целта на проекта е да бъдат показани на широка софийска публика творческите постижения на младите възпитаници на Художествената академия.
Фотографи, които работят изключително в различни художествени посоки, постигнали много интересни и забележителни резултати през последната година от следванетo си вследствие на едно по-различно обучение, стимулиращо предимно творческото художествено мислене. Поради тази причина и произведенията на авторите се отличават с ярко изразена индивидуалност и характер.
Експозицията е много разнообразна, защото са включени произведения, които кореспондират пряко с визуалните принципи на други изящни и приложни изкуства – живопис, графика, метал, мултимедия, плакат, сценография и др.
Използвани са разнообразни подходи, като творбите са изпълнени в различни професионални фотографски техники и материали, които са съобразени с конкретната идея.

Участници:
Лиляна Караджова, Велина Кокалова, Борис Янев, Елена Иванова, Камелия Магунска, Леда Ванева, Пламен Момчилов, Ваня Божева, Ивона Начева, Екатерина Стаменова, Дени Кирилова, Аделина Каневчева, Ивайло Божинов, Велин Петков, Красимира Серафимова, Ралица Георгиева.

Черно-бели портрети

admin — Sat, 26 May 2012 11:56:16 +0000

Черно бели портрети на хора от народа.
Снимането на портрети винаги ме е привличало. Тези близо 40 черно бели портрета, направени за последните 25 години в различни краища на България, където съм ходил. Повечето са заснети на цифров носител.
Всички тези хора са ми били интересни по своему. Някой ги познавам отдавна, други ги срещам почти ежедневно. Всеки си носи своята история отпечатала се на лицето му. Винаги съм се опитвал да ги покажа с техните настроения, в някоя от обичайните пози в обичайната им среда, защото там се чувстват естествено.
Снимал съм ги на различни места – в домa им, в двора им, на улицата, в парка, на пазара, на гарата. И в кръчмата, където някой се събират с приятели, а пък други отиват, за да избягат от самотата, а чашката е само повод да са сред хората.
Понякога много трудно се съгласяваха да ги фотографирам. И обратното – имаше случаи, когато идваха при мен и казваха „Хайде, снимай ме“. Понякога първо снимах, а после питах дали са съгласни да бъдат фотографирани. Някои отказваха, а по тази причина съм осветявал филми, но рядко. И след време, когато се съгласяваха, ги снимах отново и се получаваха добри резултати.

Избрaна репортажна фотография

admin — Sat, 26 May 2012 11:54:26 +0000

Настоящата изложба обхваща 10-годишен период в кариерата на Неделиян Нешев – от 2003 г. до момента. През по-голяма част от времето авторът работи активно като фоторепортер във в. „Труд“. Каноните на журналистиката обаче по никакъв начин не стопират творческото му развитие. Вместо да се плъзне по „занаятчийската“ плоскост, Нешев ситуира репортерските си находки далеч над обективното отразяване на събитието.
Ретроспективната линия в изложбата няма претенции за обобщение на живота в България. Кадрите са сами по себе си живот, живян от автора; живи и пълнокръвно запечатани моменти от местата, които е посетил и пречупил през чистия си творчески фотопоглед. От скръбта на майките, изгубили децата си в ужаса на войната, през мизерията на ромските семейства и немотията на въглищарите, до магията и чудото на вярата в репортажите от Бачково и Света гора – фотографиите на Неделиян Нешев разказват истории, „четат“ света със страст и емоция и го допълват, търсейки съмишленик в лицето на потенциалния си зрител.

От друга страна

admin — Sat, 26 May 2012 11:52:26 +0000

Добре дошли отвъд стандартите…
Една неделя, два свободни часа, малко фантазия и резултатът е тази изложба. Реших да покажа нещо различно, един по-друг поглед.
Вдъхновението обикновено ме изненадва, кадрите не са замисляни или планирани, просто се случиха… разбира се не без малко помощ от добри приятели!
Заповядайте и погледнете заедно с нас от друга стана!

Андре Кертес Избрано от Унгарски музей на фотографията, гр. Кечкемет

admin — Sat, 26 May 2012 11:50:15 +0000

Андре Кертес е роден като Андор Кертес (променя първото си име на Андре на 21-годишна възраст) в Унгария, 1894. Купува първия си фотоапарат и прави първата си снимка, докато работи като чиновник на фондовата борса в Будапеща през 1912 година. След години на любителска фотография в родната си Унгария, той се премества в Париж през 1925 г. и започва кариерата си като фотограф на свободна практика. Там младият преселник, говорещ малко френски, снима по улиците, учудвайки се, наблюдавайки и развивайки своя интимен подход към създаването на изображения. Също така се запознава и започва да фотографира други артисти, включително Брасай, Шагал и членове на Дада движението. Един от тях го кръщава „Братът с Виждащото око“, като препратка към средновековен манастир, в който всички монаси били слепи с изключение на един. От 1933 до 1936, Кертес публикува три книги със собствените си фотографии. Имигрира в САЩ през 1936 г. със съпругата си, за да избягат от нарастващото напрежение в Европа, което води до Втората световна война. Той се установява в Ню Йорк, където печели прехраната си, като снима архитектура и интериори за списания като „Къща и Градина“. Кертес понастоящем е признат като един от основоположниците на фотожурналистиката. Анри Картие-Бресон веднъж заявява от името на самия себе, Робърт Капа и Брасай: „Каквото и да сме направили, Кертес го направи пръв.“ Оценката на Картие-Бресон, се простира отвъд непосредственния контакт, който Кертес има с концентрираната общност на артисти, към която се присъединява през септември 1925 г. в Париж, към притежаваната от него уникална способност предварително да създава идеалите на авангардните движения за периода. Чисти и концентрирани, изображенията на Кертес представят дълбоко-емоционални всекидневни сцени и обекти в удивителни геометрични композиции.
Изложбата, показана в УКИ, е любезно предоставена от Унгарския музей на фотографията – град Кечкемет. www.fotomuzeum.hu

Незначителни

admin — Sat, 26 May 2012 11:48:13 +0000

От скоро моят приятел Илия Стойков ме запали да се катеря по планините и всъщност за 2 години мога да се похваля с изкачването на Черни връх и връх Мусала. Сигурно се досещате, че не изгарям от особено желание да нося раница, тежаща 15-тина килограма по 4-5 часа по наклон, в преспи и виелици…но когато достигнете целта, всички тези усилия просто се превръщат в едно еуфорично чувство, което за мен поне е несравнимо…
Проектът, който нарекох „Незначителни“, е осъществен тази година, Януари месец, във Витоша и по-точно на Черни връх. До Хижа Алеко се стига с кола и оттам се продължава пеша нагоре до върха. Самият преход не е особено труден и натоварващ и смятам, че гледката и емоциите при покоряването на върха са върховни в сравнение физическото натоварване, което няма как да бъде избегнато.
Кадрите, които направих по времето на този поход са едни от най-въздействащите за мен кадри, които съм правил досега. Атмосферните условия и времето бяха в моя полза- от върха се виждаше само плътна покривка от облаци, над които имаше невероятно красиви и живописни облаци. Забелязах, че една двойка отива към границата между облаците и хоризонта, където има едно малко възвишение от натрупани камъни. Аз също се изкачих на малко възвишение и всичко останало стана от самосебеси. Улових двойката, когато стояха на ръба и се наслаждаваха на невероятната гледка, сякаш искаха да скочат в облаците… Леките облаци пропускаха само част от лъчите на слънцето, което допринесе за драматичния детайл в кадрите. Снимките говорят сами по себе си за това, колко незначителни всъщност сме в сравнение с природата.
Надявам се, че ще изпитате поне една малка част от емоциите, които се постарах да предам с заснемането на тази серия от кадри.

Без граници

admin — Sat, 26 May 2012 11:42:37 +0000

Ели Йонова е родена в София, живее и работи в Канада като кино оператор и фотограф. Завършила е техникума по фотография и полиграфия в София, а след това Висшия Институт по Кинематография в Москва. През повече от 25 годишната й дейност е работила като оператор за европейски, американски и канадски продуценти на игрални, документални и телевизионни филми. Работи с нейно участие са показвани награждавани на национални и международни кино фестивали. Фотографията е нейна първа любов, на която остава вярна. Освен разнообразния архив, които натрупва по време на работата си по света, постепенно тя достига до свой уникален стил, създавайки абстрактни работи като фотографира главно стъкло, вода, рефлектиращи повърхности, осветени майсторски и аранжирани. От 2006 след първата си самостоятелна изложба, показва с успех работите си в галерии у нас и в чужбина. Нейни снимки са притежание на частни и държавни колекции.

Бромойл отпечатъци

admin — Sat, 26 May 2012 11:39:13 +0000

Бромойлът е благороден фотографски процес от първата половина на миналия век, който се свързва с пикторализма (1890-1930). Характерни за жанра са отпечатъци, които напомнят на картини, отличават се с мекота на изображението и импресионистични нотки.
Накратко процесът представлява избелване и задъбване на фотографията, върху която след това с литографско мастило (нанасяно на ръка с четка или ролер) повторно се изгражда изображението. Поради характера на техниката, всеки бромойл отпечатък е уникален и на практика е невъзможно да се постигнат две еднакви изображения.

Образи от дим и светлина

admin — Sat, 26 May 2012 11:36:56 +0000

Идеята за този проект на Славина се ражда от любопитството й към начина, по който зрителят възприема фотографията. Всеки автор влага себе си, своите емоции и представи в това, което създава, а съзерцаващият го претворява по свой, уникален начин. Свободната и непреднамерена тематика на абстрактните образи, създадени от дим и светлина, е отворено пространство за сътворчеството на автор и зрител. Графичното внушение на изображенията е постигнато с различни техники на осветление (light painting, Rear/Front Curtain Sync, Slow Sync Flash). Образите от дим и светлина са проект на въображението, който ни приканва да открием магията на мига, в който се ражда истинското възприятие, мига, в който въображението на твореца и зрителя се сливат.
Славина Бахчеванова се занимава с фотография сравнително отскоро, но вече има зад гърба си участия в няколко изложби на Фото Форум. През 2011 нейна снимка е избрана от редакторите на National Geografic във Photo Contest 2011, категория People/Хора, а през 2012 има публикация в изданието „Photo Inspiration: Secrets Behind Stunning Images“ на 1x. Kакто сама споделя, не възприема фотографията като хоби, нито би я превърнала в своя професия, а за нея тя е начин да открива света около себе си и да го претворява през своя поглед.

Тайланд – такъв, какъвто го видях

admin — Sat, 26 May 2012 11:34:53 +0000

Изложбата показва 40 фотографии от пътуването на автора в Тайланд и представя в една по-различна светлина един от най-добрите пейзажисти в България.
Александър Иванов има множество самостоятелни изложби, носител е на награди в национални и международни конкурси. Роден и живее в Казанлък. Фотограф е на свободна практика, като от 1988 г. превръща снимането в свой начин на живот. Чрез фотографията, както сам казва, изразява себе си – не снима само красиви или само грозни неща, а просто действителността – такава, каквато е. Изложбата му „360° България“ предизвиква силни емоции в цялата страна, която обикаля. За 124-те фотоса от нея той работи повече от девет години, като заснема уникални пейзажи, уловени във въздуха с „най-чистото“ летене – с парапланер и мотоделтапланер.
„Една снимка просто трябва да въздейства. За мен истинската фотография е като любовта, тя или те хваща или не те хваща.“

Финансиране на фотографски проекти

admin — Sat, 26 May 2012 11:33:10 +0000

Ако искате да намерите финансиране за изложба, за организиране на семинар или за да обикаляте света и да снимате, то този семинар е за Вас! Ще получите отговор на въпросите:
Как всеки проект може да бъде финансиран? Кои са възможните източници за финансиране? Какво е специфичното при всеки от тях? Как да подходите, за да можете да получавате пари повече от веднъж?
Семинарът е разделен на 3 части:
1. Теоритична част. Или как един човек, в свободното си време, успя да привлече близо 100 000 лв. за фотографски проекти през 2011 г.
2. Дискусия. Свободен разговор, в който ще обменим идеи и ще споделим добри практики.
3. Практическа част.
Ще разработим в най-общи линии стратегия за проект на всеки един от участниците в семинара.

Немски перфекционизъм във фотографското изкуство

admin — Sat, 26 May 2012 11:30:19 +0000

Семинарът разглежда две основни теми. Първата част е посветена на едни от основните фигури в съвременното фотографско изкуство, защо техни фотографии са продавани за милиони долари и кои са факторите, които определят това. Акцентът във втората част е работата куратор и фотограф, какви възможности предоставя на фотографа творец за неговото развитие и защо са взаимно свързани. Примери за всички съвременни фотографски форми за презентация на фотографии, как да направим правилния избор за вида на презентацията според идея, формат и мотив.
Ивайло Стоянов завършва магистратура в Академията за визуални изкуства към Йоханес Гутенберг университет, град Майнц – Германия, специалност концептуална фотография през 2007 г. Макар и много млад той вече има много самостоятелни и групови изложби в галерии, музеи и участия в салони на фотографското изкуство в Европа. Голяма част от фотографиите му са притежание на колекционери на фотография. От 2010 той е преподавател в Нов български университет по концептуална фотография в магистърската програма „Фотографско изкуство“.

Вход:15 лв. след предварително записване

Моята земя е Океана

admin — Sat, 26 May 2012 11:28:37 +0000

В една малка вселена, граничеща в протежение на 8000 километра с Океана, животът никога не се е отделял от водата. „Моята земя е Океана“ започва с едно пътуване на автора до бразилското североизточно крайбрежие. Рибарите по тези места все още използват дървени салове с платна, наречени jangadi, за да влизат в океана и да изкарват прехраната си, а техният суров начин на живот се е запазил непокътнат през вековете.
Кадрите на Румен Койнов разкриват по магичен начин поетиката, действителността и тайнствеността на тази, свързана с Океана, реалност, претърпяла твърде малко промени от зората на фотографията насам.
„В свят, лишен от човечност и усещане за святост, фотографиите на Румен Койнов разкриват сакралното и тайнственото в последното тяхно убежище – природата. Творбите му са дело на неспокоен дух, който отказва да се примири с грешния път, по който върви светът; те са пълни с щедрост, живот и отдаденост на ценности, които сме изгубили, но които се излъчват от силата на водата, растенията и хората в тези поетични фотографии.“

На ръба на реалността

admin — Sat, 26 May 2012 11:26:16 +0000

Родена през 1971 г. в гр. Варна, България живее в Австрия и Германия от 1991 г. Тя работи в областта на съвременната фотография. Творческите и интереси са насочени към теми от съвременния живот. В работите си тя представя персонажи и взаимодействия подчинени на самобитна концепция за реалността. Нейни творби са представени на международни панаири на изкуството, фестивали, кураторски проекти и самостоятелни изложби в България, Германия, Великобритания, Италия и Катар.

Реална нереалност

admin — Sat, 26 May 2012 11:24:34 +0000

Кой не обича да мечтае?
Кой не иска да вярва в чудеса?
Моята нужда да „изкривявам“ действителността ме кара да правя тези фотоманипулации. Това са неща с намеса в цвят, композиция, сюжет… на базата на фотоси. Художественото ми образование и работата ми като графичен дизайнер допринасят за осъществяването им. За мен това е абсолютно забавление, чрез фотоманипулация да видя нещата под друг ъгъл, който да е достатъчно истински, но и с доза магия. Обичам да използвам левитиращи фигури, топли текстури, или най-обикновени и на пръв поглед незабележими неща. Символите и знаците, които ни съпътстват сънища или deja-vu, съвпадения в ежедневието – случайни ли са нещата, които ни се случват?

Улицата

admin — Sat, 26 May 2012 11:22:19 +0000

Курсове по фотография „Паралакс“ следват девиза „научи, за да видиш“.Провеждат се от 1993 г. и предлагат 12 вида обучение за всеки интерес, вкус и възраст. Водещи преподаватели са Николай Трейман, проф. Цочо Бояджиев, д-р Катерина Гаджева, Ивайло Стоянов.

Изложбата представя улична фотография – резултат от работата на участници в тригодишната школа. Сред авторите са Ивелина Берова, Емма Бардизбанян, Илиана Малева, Искра Ботева, Даниел Йорданов.

Улицата предоставя на фотографа възможността да се потопи в ненатрапливото очарование на живота, да открие неординерното във всекидневието, да улови неповторимото просветване на мига (или – което е същото – на вечността) в поредицата от тривиални и сякаш безкрайно повтарящи се жестове и ситуации. Улицата е истинското изкушение за фотографията, мястото, където делникът спонтанно поражда изкуство.

Кърджалийци

admin — Sat, 26 May 2012 11:19:55 +0000

Визуализация на звукова спектрограма от търкалящ се похлупак

Жанровите ограничения в днешно време са размито понятие. Авторът е свободен сам да избере как да визуализира идеите си. Съвременният млад човек, развиващ се и търсещ, също не приема ограниченията. Когато средата не задоволява осъзнатата потребност за нови предизвикателства, той търси нова среда. Миграцията на младите хора от малкия към големия град напомня на „миграцията“ в жанровете. Артистът не се чувства способен да се изрази в даден жанр, прибягва до елементи от подобен жанр или стил, или направо преминава в друг, коренно различен от предишния. Идеята надделява над условното жанрово разделение, съзнанието не приема ограниченията на средата. Изхождайки от тези идеи, може да развием концепция за връзката между понятията за свобода, в случаят чрез фотографията.
Проектът включва серия фотографии – портрети на кърджалийци, напуснали по една или друга причина родния си град. Подходът при заснемането им е синтез между различни жанрове, който в основата си е портретен. Фотографското изображение в своята същност е документ, независимо от жанровите му класификации, а средата засилва документалния характер на портретирания. Тя е елементът, който изважда документа на преден план. Именно средата в която се фотографират „моделите“, условна по същност, служеща си със символи е проекция на реалността.

Театри на жертвата: Стриптийз клубове в Америка

admin — Sat, 26 May 2012 11:15:43 +0000

„Веднъж говoрих с техният шеф (жена), която ми каза: Ние продаваме мечти на самотни загубеняци и възбудени мъже, които никога няма да бъдат реалност. И няма свършване на такива като тях.“
www.guyspeak.com

Джентълменски клуб, Забавления за възрастни на живо, Екзотични забавления, Място за отмора, Стриптийз Клуб, независимо какво ги нарича обществото, тези зали са места, където мъжете играят ролята на воайористична публика, а жените служат като сексуални примамки, които въвличат мъжете в ролята на воайор. Тези клубове са част от съвременния американската мейнстрийм култура. Те са разпространени из страната и се намират на места, където най-малко очакваме да ги срещнем, като жилищни квартали, близо до мотели, летища, индустриални райони, работилници за коли и автокъщи. Темата за стриптийз клубa е достатъчно хомогенна, за да обхване икономически и културни граници в обществото. Плакати на голи жени и грандиозни осветления на проникващият сексуален кич кара естетиката на стриптийз клуба да създава мигновен парадокс на привличане и отблъскване в подсъзнанието на минувачите. Това повдига много въпроси за функцията и необходимостта от тези ‘жилища’ в съвременното общество.

За да се покаже истинският „блясък“ на екзотичните барове, изображенията са заснети през денят, когато заведенията изглеждат като обикновени къщи или Американски ресторанти за хранене т.н. дайнери. По този начин те се разглеждат като част от ежедневието. По това време на деня, завесата между реалността и илюзията е паднала и всички фантазии за света вътре са разрушени и нереални. Фотографските изображения са визуално наблюдение на външната архитектура, която се превръща в кръстопът за различни социални гледни точки върху този вид развлечения за възрастни. Фотографиите представят реалистичният външен вид на тези места, с рекламите и заглавията, които създават илюзията за големи сексуални приключения вътре в заведението, като врата водеща към рая. Всички заглавия на „джентълменските клубове“ са с двойни значения и подсказват сексуална игра и вълнение.

Всъщност, заглавията на тези места стават фокус на този документален филм на нощни преживявания Те улавят въображаемият характер на стриптийз клубовете. Въпреки това, през дневната светлина можем да видим как темата за секс е изобразена върху социалните структури и в същото време те да изглеждат привлекателни и отблъскващи. Те са като „капан“ за посетителите, където веднъж влезли, те се потапят в свят на фантазии, винаги с един и същ сценарий – „да отхапят от забранения плод“. Стриптийз клубовете продават сексуални фантазии и предизвикват скептични любопитства. Те измъчват съзнанието свързано с необходимостта за задоволени страсти и желания: основна човешка необходимост. Но какво да кажем за тези, които се подписват като ‘независими работници’? Кой е жертвата в тази усукана игра на обмен на силни желания?, Кой продължава да ловува в тази драматична игра и кой е съблазненият в „театри на жертвата“?

СКФ (съвременна концептуална фотография)

admin — Sat, 26 May 2012 11:13:16 +0000

Изложбата е проект на Магистърска програма „Фотографско изкуство“ в Нов български университет. Курсовете „Съвременни тенденции във фотографското изкуство“ с преподавател Силвия Иванова и „Концептуална фотография“, воден от Ивайло Стоянов, формират името на изложбата. В основата на обучението е заложена свободата на мислене, търсенето и разпознаването на собствената индивидуалност и формулиране на собствени теми на студентите като: гледна точка, мислене, вечно търсене, любопитство, история на изкуството, философия и актуалната сцена на съвременното изкуство. Извор за инспирация са музиката, киното, литературата и другите изкуства. Целта на курсовете е медията фотография да бъде изразена в една неконвенционална форма и концепция, която да бъде част от съвременното изкуство. Избрани са фотографии на студентите, които работиха по зададени теми и ги интерпретираха свободно през собствения си поглед, което от своя страна даде възможност на всеки от тях да развие и реализира собствена идея.

Участници: Анна Глованар, Александър Вълчев, Александър Николов, Доротея Ангелова, Диляна Стоименова, Евгения Стоянова, Надежда Павлова, Надя Кънева, Линда Иванова, Лалка Тодорова, Рая Илиева, Цветомир Цанов, Ясена Попова

Гонзало „ел Патон“ Басиле

admin — Sat, 26 May 2012 10:59:19 +0000

Той е личност, привличаща силно вниманието. Стотиците татуировки чрез които изразява себе си, любовта си, емоциите… през бокса, та чак до политическите си пристрастия, но най вече пистолета „изрисуван“ на главата му (насочен неизменно към всеки събеседник), налагат на погледа да се задържи дълго върху него. Това оръжие дава почва за слухове, че има участие в престъпния свят. Противно на очакванията, е избрал пътя на честния труд.
Произхожда от бедно семейство от предградията на Буенос Айрес, където има голяма степен на безработица и престъпност. Привлича го бокса, но нуждата от работа го отвежда в сферата на „камионджиите“ и по специално, отговарящите за извозването на боклука в столицата. Член и запален поддръжник на най-стария и силен синдикат в Аржентина (на испански: Confederación General del Trabajo de la República Argentina, CGT) -, силно политически обвързан с идеята на Перонизма (татуиран с ликовете на Евита и Перон, герба на движението и много други на тази тема), успява да превърне мечтата си в реалност, а именно да се боксира. Влиза в националния отбор и години по-късно, както и по настоящем, се превръща в професионален боксьор с три титли, тежка категория. Благодарен завинаги на колегите-синдикалисти и най-вече на Хуго Мошано (лидер на Синдиката) за огромната помощ и подкрепа в професионалното му поприще. На възраст 38 години е баща на пет деца (на които е посветена друга голяма част от татуировките) и е герой в очите на младежите с беден произход.

Приказка за щедрото дърво

admin — Sat, 26 May 2012 10:57:26 +0000

Имало едно време едно дърво и то ни обича…

Родена на 23 май 1960 година.
От 1978 до 1981 г. учи в Техникум по полиграфия и фотография.
От 1982 тя е посветена на творческата си работа. като обръща специално отношение на визуалният език на фотографията, към формата, подхожда аналитично и представя своите виждания чрез използването на експресивни форми.
От 1983 г. до края на 80-те, работи върху творческо изследване в областта на студийните портрети.
От 1984 г. взима участие в Биенале на Българската фотография, Международни срещи на фотографията няколко пъти, в изложби организирани от Фотографска Академия, както и в много от важните фотографски изложби в България и чужбина.
Тя има специални покани за слайд-шоу на фестивалите в Лодз и Лил, чрез Европейската програма „Photofestival union“ – Creators of European Photographi
Соня Станкова се занимава изключително с изучаване на околната среда и човешкото присъствие в нея и създаването на фотографски произведения с много специфична позиция към външния свят.
Някои от тези произведения са били закупени от частни колекции.
Нейните снимки са публикувани в списанията „Colours“ of Benetton, „Mary Claire“ Италия, „ФОТООКО“ И „PHO“ България и т.н.

Кремиковци, една история

admin — Sat, 26 May 2012 10:55:09 +0000

Слободан Мишкович e родом от Зренянин, Сърбия. Oт 5 години живее и работи в България. Повече от 10 години се занимава с фотография, първоначално като хоби, а в последствие и професионално. Има публикувани снимки в редица вестници, списания, брошури и каталози. Чрез снимките си се опитва да пренесе атмосферата на местата и събитията, които заснема и всяка снимка да разказва своя история. Проектът „Кремиковци – Една история“ Слободан показва изключително лошото състояние на завода Кремиковци, дни преди да бъде продаден, и в същото време внушителните размери на най-големия металургичен комбинат в България. Пуст и рушащ се през годините този огромен комплекс, който някога е произвеждал 1/5 от БВП на България, за чието изграждане са участвали общо 42,356 души работници и специалисти и са били създадени 45 нови професии, този значим производствен комплекс, с който всички големи световни производители са се съобразявали, чиято продукция се е изнасяла в над 12 страни и чийто изделия за номинирани с международни награди, сега изглежда тъжно и сякаш е в унисон с настоящата действителност в страната. Проектът „Кремиковци – Една история“ показва величието и мощта на най-големия металургичен комбинат, какъвто едва ли скоро отново ще изграден в България.

Войска

admin — Sat, 26 May 2012 10:51:57 +0000

Николай Василев е роден през 1945 г. Фотограф на свободна практика. Показаните фотографии са направени в периода 1971-1973 г.

Непал и Мао

admin — Sat, 26 May 2012 10:49:03 +0000

Изложбата „Непал и Мао“ ни отвежда в страна, в която официално е обявен мир преди много години. Независимо от това обаче, напрежение в страната все още присъства. Старата общност от роялисти, не желае да се отегли от власт и от управлението си с ромощта на армията, което води до постоянни стачки и протести в столицата. В същото време някои региони с етническо мнозинство се обявяват против управлението на маоистите и се борят за собствена държава и независимост. В изложбата Олоф Ярлбро са представени фотоси от третата му книга за Непал. Той прекосява страната на длъж и шир с автобуси и всевъзможни превозни средства, по черни пътища, среща се маоисти в техните лагери насред джунглата и по планините, бива на места с митинги и бунтове. Насред хаоса и политическата обстановка фотографиите на Ярлбро ни разкриват не войника, а човека зад униформата.

История на европейската фотография от 20 век

admin — Sat, 26 May 2012 10:46:25 +0000

Съвместният проект представлява изследване в областта на европейската фотография. Целта на основния проект е да осъществи първият комплексен преглед на европейската фотография на 20 век. Първата предпоставка за постигането на целта е извършването на проучване на тази област от фотографията във всяка една европейска страна поотделно. Партньорите и страните-участнички ще си сътрудничат в изследването на европейската фотография за периода 1939 – 1969 г. (периодът 1900 – 1938 г. бе завършен през 2011 година), като следващата стъпка е подреждането на голяма пътуваща изложба на снимки, подбрани от куратор от всяка страна-участничка. Избраните за общата изложба снимки ще бъдат разделени на четири групи в съответствие със спецификата на дадения период: хуманитарни фоторепортажи, портрети, концептуална фотография (защото периодът бележи зараждането на концептуалната фотография) и лична фотография. Общо 35 страни ще бъдат обединени в общия проект: проучване, изложба и каталог. Изборът на снимките за изложбата е по усмотрение на всеки от избраните куратори, изборът за каталога (10-15 по-големи снимки от държава) ще бъде направен от автора на надписите – експерт по фотография от дадения период. Основната идея на проекта е да започне проучване в областта на фотографията не само в онези страни, които са добре познати в тази област, но и в страни, където такива изследвания все още не са провеждани или не са завършени. Съвместното проучване се придружава от съпътстващи събития като изложба и подробен каталог с отделни глави (проучване на историята на фотографията на всяка страна, подредени по азбучен ред); наред с цялостното изследване, каталогът ще съдържа богат допълнителен материал: биографии на споменатите в него фотографи, таблици, отразяващи културни, социално-политически и технически фотографски събития във всяка страна за даден период. Предвижда се индексите на каталога да бъдат два вида: индекси на споменатите в него фотографи и индекси на други исторически личности и деятели.

Черно бяло

admin — Sat, 26 May 2012 10:41:46 +0000

„Бургаска фотографска общност“ – гр. Бургас е сдружение с нестопанска цел на любители фотографи от Бургас, създадено през Февруари 2008 г., със седалище гр. Бургас и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сан Стефано 129.
Членовете на Управителния съвет са: Галина Ушева, Константин Костадинов, Методи Иванов, Мирослава Бачева, Петя Даскалова.

Изложби: „Мигове“, Юли 2008 г.; Годишна изложба, Ноември 2008 г.; „Синьо“, Юли 2009 г.; Годишна изложба, Ноември 2009 г.; „Приятели на Морето“, Юли 2010 г.; Годишна изложба, Ноември 2010 г.; „Бяло“, изложба конкурс съвместно с Дружеството на бургаските художници и Община Бургас, Февруари 2011 г.
Участие в международния пленер-конкурс DOGAY DASK 2011 Турция (www.dask.org.tr) по покана от страна на организаторите, Май 2011 г.; „Приятели на Морето“, Май 2011 г. – Кълкларели Турция; Годишна изложба, Ноември 2011 г.; „Бургас около мен“ – съвместно с „Фактор“, „Йестетик студио“ и Община Бургас, Декември 2011 г.; „Черно и Бяло“, Февруари 2012 г. ]

Изложба на студенти от бакалавърска програма Фотография при НБУ

admin — Sat, 26 May 2012 10:39:16 +0000

Обучението в програмата през първите две години обхваща основни научни дисциплини, в направлението, в което е програмата – Естетика и теория на изкуството, Обща история на изобразителното изкуство, Композиция във визуалните изкуства, както и уводни курсове – Въведение във фотографията, въведение във фотографската практика, Рекламна и художествена фотография, Компютърна обработка на фото изображения, История на фотографското изкуство и др. През третата и четвъртата година обучението акцентира на специализирани курсове към програмата, самостоятелни работи и курсови проекти.
Завършилите студенти притежават знания в областта на визуалните изкуства и етапите на творческия процес в областта на фотографията, а така също придобиват умения да създават фото творби с висока художествени качества.
Дипломираните бакалаври имат възможност да продължат фотографското си образование в стартиралата миналата година магистърска програма по фотография в НБУ.

Последният проект

admin — Sat, 26 May 2012 10:36:10 +0000

Шаварш Артин Палабикян е роден на 12 май 1948 година в София. Той е в основата на съвременната българска фотожурналистика, съчетал уникален художествен стил с репортерски динамизъм и улавяне на момента. Българският читател помни снимките му от списание „Отечество“, вестниците „Континент“ и „Демокрация“ и много други издания. До последно Шаварш работеше в новото политическо списание „Лидер“. Школата от успешни фоторепортери, която Шаварш остави след себе си, създаде цяло течение в пресата, и зае водещи позиции във всички централни вестници и списания, български и международни агенции.

През юни ще бъдат показани портретите от незавършения проект на Шаварш Артин – Шами, един от големите в българската фотожурналистика. Изложбата е във връзка с месеца на фотографията – юни. Пет портрета на клошари, преоблечени като дами и преуспели господа от началото на ХХ век. За първи път неговата колежка Рада Петкова показа двете жени и тримата мъже, преоблечените „хора от кофите”, за 40 дни от кончината на Шами като спомен за него. Той си отиде на 11 септември 2005 г. По тази идея Шаварш работи близо две години. Искаше да покаже колко повърхностни са нашите представи за външността и същността на човека. Шами ни показа отритнатите от обществото хора по друг начин, от друг ъгъл. Но този проект не е просто хрумка на един творец. За реализирането на идеята са нужни и други качества. Това са били месеци общуване, за да спечели доверието на тези несретници. Защото те не обичат прожекторите на камерите. Трябва да си голям психолог и душеприказчик, за да спечелиш доверието на „хората от кофите”. Шами притежаваше това рядко качество.
Успя да направи първата фотосесия на невероятното превъплъщение.

МИМА

admin — Sat, 26 May 2012 10:33:51 +0000

Винаги ми е било трудно да говоря за себе си… Понякога, когато имам твърде много неща да кажа, просто оставям мълчанието да говори. Едно от нещата, които ми позволяват да говоря, докато мълча е фотографията. Научих се да говоря и да слушам чрез нея. Странно нещо са автопортретите… Няма художник, фотограф или просто автор, който не се е опитал да изобрази себе си. Когато останеш сам пред лицето на обектива, няма как да не бъдеш искрен, дори в илюзиите да не бъдеш. Фотоапарата не запечатва, не затваря в рамка, а просто пуска мислите ми да се движат. Всяка снимка е едно малко летище, в което автора и всеки отделен зрител излитат заедно без дестинация на пътуване, без определена скорост, без всяка предвидимост. Това е Свобода! Снимката не е целта, а пътят ни един към друг и точката от която тръгваме заедно. Не мога да предвидя докъде бих завела своя зрител. Мога, обаче чрез фотографиите да го пусна да се разхожда с мислите ми, за да ме опознава чрез тях. Важно е да се опознаваме, важно е да вървим. И колкото повече вървим заедно, толкова по-добре се познаваме, а колкото повече се опознаваме, толкова вървенето ни заедно е по-приятно и градивно за нас.Фотографията е магията, която обръща самотата ми в множество, мълчанието ми в изказване, слепотата във виждане, застиването – в ходене.

Мънички истории

admin — Sat, 26 May 2012 10:30:15 +0000

„Мънички истории“ е изложба от портрети на две сестрички, снимани от майка им.
Малките момичета влизат в роля или играят себе си, прошепвайки въображаеми истории или извикващи усмивка. Портретите представят децата и техния емоционален свят като картини от една не съвсем реална действителност. Картини, изплетени с емоции и въображение, изрисувани с цвят и светлина, в които главните герои са децата – познати и непознати в в своето светоусещане. В кадрите е търсена символика и дълбочина на идеята. Обич, фантазия, съзерцание, усещане – видени от автора и пречупени през детската призма, те превръщат диалога с публиката в интригуваща история.

Портрети

admin — Sat, 26 May 2012 10:28:36 +0000

Александър Малев е роден на 03.12.1946 г. в София. Започва да снима още като малък. Когато е на 13 години му подаряват първата камера „Любител 1″. За свои първи учители приема Борис Страшимиров – химик и Тодор Пирински – физик. Завършва строителния техникум „Христо Ботев“ и през 1967 година влиза в ХТЕИ, там учи един семестър, след което страстта му към фотографията го отвежда в техникума „Юлиус Фучек“. Учи там три години, черпейки знания от големи имена на българската фотография като Янка Кюркчиева и Борис Юскеселиев.

Като жанр винаги ми е допадал репортажния портрет във всичките му разновидности. Технически погледнато, портретите съм изпълнил с различни техники. Тук представям малка част от стотиците направени от мен портрети.
Като фотожурналист имах възможност да общувам с елита на българската интелигенция през 70-те, 80-те и 90 -те години от миналия век. В тази изложба представям освен портрети на писатели, художници, журналисти, певци и артисти и портрети на някой партийни лидери от миналото. Част от снимките се експонират за първи път, поради наложеното в миналото цензура.

Най-доброто от

admin — Sat, 26 May 2012 10:26:53 +0000

Тимоти Алън е роден в Торнбридж в Югоизточна Англия през 1971 г. На 22, след като се дипломира като зоолог напуска Великобритания и прекарва 3 години в пътешествия в Индонезия. Тогава се и запалва страстта му към фотографията. През 90-те, след като записва задочно да учи фотография, Тимоти се присъединява в екип разпространяващ помощи в Боснa, за да заснеме репортажния проект за първата година на обучението си. Шест месеца по-късно прекъсва образованието си и се мести в Лондон, където започва работа за Sunday Telegraph като постепенно успява да затвърди позициите си за 6 години да премине в The Independent, където основно снима хора и портрети. През 2002 се присъединява към фотографската агенция Axiom, което му дава възможност да покрива динамичен и широк спектър от истории с теми от гражданската война на отдалечените Острови на подправките в Индонезия, до вълнуващата субкултура на световното първенство по препариране на животни в Спрингфийлд, Илинойс.
През последните години основният фокус на работата му се обръща към обществата от хора, които са запазили обичаите и живеят далеч от модерната цивилизация. Понастоящем отдава времето си на документирането на разнообразието на човешкото наследство. Неговите документални филми, носители на множество награди са го водили до всички кътчета на света, от близо 6000 м надморска височина в Хималаите до 40 м. под Южното Китайско море, както и проекти в общества в Арктика, тропическите гори и отдалечени пустинни местности.

Магията на светлината

admin — Sat, 26 May 2012 10:22:57 +0000

„Изчистено“ е ключовата дума за фотографията на Киърън. Той предпочита да работи с естествена светлина, с един обект, в едно пространство. В работата си той създава изображения, в които няма какво да те разсее, в които има отчетливост. Неговите фотографии карат зрителя да спре и да „прочете“ всяко изображение.

Първото и основно вдъхновение за неговата работа е светлината. Факт, който ясно се илюстрира в разбирането на светлината и обекта, видно във всички негови кадри, както и в заглавието на неговата колекция „Магията на светлината“

Именно изследването и разбирането на тази единствена съставка е това, което пленява Киърън, а чрез неговата фотография, и всички нас.

Пресичайки столетията

admin — Sat, 26 May 2012 10:14:06 +0000

Доц. Динамир Предов, AFIAP, фотограф-художник
Директор на Лабораторията по фотография в НБУ, СОФИЯ

Кратка биография
Завършва Университета за Архитектура, Строителство и Геодезия през 1977.
Фотограф-художник е от 1984.
През това време работи в областта на пакетирането и дизайна.
През 1989 година печели наградата „ФОТОГРАФ НА ГОДИНАТА“ на списание „Българско фото“.
Той участва в множество международни и национални изложби, от които 26 са под егидата на FIAP.
Той специализира в областта на рекламната фотография.
Автор е на 16 самостоятелни изложби.
Той работи като фотограф на свободна практика за множество популярни фирми, списания, рекламни и модни агенции.
От 1996 година е преподавател в Нов Български Университет.
Той е ръководител на творческото студио „ДиВизион“.
Той е съучредител на Асоциацията на рекламните фотографи и съосновател на Фотографска Академия.
Придобива званието доцент през 2002 година.

Пейзажи от Шотландия

admin — Sat, 26 May 2012 10:11:54 +0000

Роден през 1954 г. в Бургас. Завършил съм химия и фотография в Юлиус Фучик през 1980 г. Активно с фотография се занимавам от 1970 г., като съм участвал в младежки национални изложби. На националната изложба Цветна фотография Троян – 78 ми бе присъдена поощрителна награда. Като професионален фотограф съм работил в сферата на туристическата реклама. За мен творческата фотография е била и си остава голямата любов. Заедно с покойния вече Георги Радев създадохме представителния градски фотоклуб, който, заедно със студентския на Живко Арабов, допринесоха за утвърждаването на художествената фотография. По-късно, през 1981 г., съвместно с д-р Мутафчиев направихме Фотоваканция, която бе един успешен форум, утвърден и доразвит от ФОМУС с Юри Трейман. Следва Първия салон за актова фотография ЕОС, и съвместни изложби с полския съюз на фотографите. Участвал съм в почти всички национални изложби, след 1978 г., а също и в международни:
Базел – 1983, Будапеща – 1984, Катовице – 1986 и др. Имал съм и няколко самостоятелни изложби – Актова фотография, Изложба по покана на полския съюз на фотографите в Катовице, Международни фотографски срещи – Пловдив, Единбург и Инвърнес.

Нещата са снимани в Обединеното кралство, като болшинството са в Шотландия. Изложбата е опит, да синтезира в градския пейзаж бита и духовността на една нация, извън туристическите забележителности. Динамичните атмосферни условия/понякога 4-те сезона са представени в един ден/, сякаш резонират с древните традиции, и предават една неповторима мистичност, пред която трудно оставаш безучастен. Чрез най-обикновените изразни средства на фотографията, исках да покажа хармоничното съжителство на древност и съвремие, тая ирационалност, може би мистичност, която те увлича до полуда. Навлизайки по задълбочено в техните традиции чрез новите си контакти, аз преосмислях нещата и се стараех да ги вкарам в един обикновен сюжет, в който драматичното осветление ми беше съучастник.

Фотоваканция 2012

admin — Sat, 26 May 2012 10:09:58 +0000

Фотоваканция е уникално фотографско събитие, което ежегодно събира професионалисти и любители фотографи край бреговете на Черно Море. Множество изложби, лекции, уъркшопове и, разбира се, традиционният конкурс с атрактивни награди вече 17 години събират феновете на най-масовото изкуство.

Тази година традиционната фотографска среща ще се проведе за 18-и път от 01.09 до 09.09.2012 г.
Фотоваканция значи и нещо друго. През 2012 г. се проведе третото издание на едноименния международен дигитален фото салон под егидата на FIAP. „Месец на фотографията“ ще Ви срещне с най-добрите колекцията от най-добрите снимки участвали в конкурса.

Моделът: Авторства

admin — Sat, 26 May 2012 10:07:33 +0000

Тялото никога не е само, тялото е удвоено присъствие. Забелязано, отбелязано и набелязано. Изобщо белязано. Твоят поглед към собственото тяло – понякога възхитен, по-често омерзен; погледът на другия към твоето тяло – понякога снизходителен, по-често съучастнически. Съучастнически, защото другият знае какво е да имаш тяло, знае какво може да причини то – болка, рана, вой, поражение. Точно срещу поражението, което може да бъде тялото, което в повечето случаи е тялото, воюват, борят се, възроптават героите на тези снимки. Тялото е кръст, също както кръстът върху левия бицепс на един от моделите, и този кръст трябва да се носи с разбиране, с осъзнаване, с неизбежност, също както го носи изтатуираният Христос. Да бъдеш тяло, да имаш тяло, значи, че можеш да бъдеш разпънат, че във всеки момент може да се превърнеш в Разпнатия. И затова стягаш мускулите – Разпнатият е отпуснат, мек, децентриран; ти трябва да си стегнат, твърд, концентриран. И в погледа на другия, и в собствения си поглед – когато тялото е твърд, grund, land, самото твое съществуване е твърд, grund, land. База – якият мускул е екзистенциален фундамент. Тялото като победа над тялото…

М. Новков

Дивото 2011

admin — Sat, 26 May 2012 10:05:33 +0000

Уважаеми читатели, любители на природата и на вдъхновяващите преживявания,
за нас е удоволствие да Ви представим изложба на селекция от вторият международен фотографски конкурс „Дивото“ 2011 организиран с подкрепата и домакинството на община Шабла и Българското дружество за защита на птиците.

В надпреварата за медалите и дипломите на FIAP (както и за няколкото специални награди от българските организатори: на БДЗП за най-добра фотография на птица, Три дена фото лов от Издателство „Наслука“ и специална грамота за най-добре представил се автор), се включиха 58 автора от 21 страни с общо 454 снимки. От тях след селекцията на журито останаха 40 автора с 90 снимки. Елате и разгледайте най-добрата част от това фотографско богатство!

Сватбена фотография

admin — Sat, 26 May 2012 10:02:51 +0000

Сватбената фотография, като част от фамилната история заема видно място в библиотеката на всяко семейство. Отношението към нея утвърждава и поддържа запазването на семейните ценности и традиции. Основната цел на този вид фотография е създаването на семейни спомени с висока художествена стойност.

Мариграфия

admin — Sat, 26 May 2012 10:00:47 +0000

Мариграфия – събитие случващо се на брега на морето – залива „Вромос“ през 2000 та година и 2002 година, в което участват утвърдени български автори.
Експеримент провокирал творчески процес, който излиза от рамките на събитието и продължава своето развитие във времето.

Ако една творба, изпълнена със средствата на класическата фотография, може да се разглежда като монета, на която винаги се вижда само едната страна, то „Мариграфия“ е и идеологически експеримент, чиято цел е да покаже в едно и също време двете загърбили се лица на едно и също цяло: ярката и неповторима индивидуалност на очевидното по бреговете на Черно море и изведената до схематичност типизация на човешкото състояние, за чието проявление мястото и времето са несъществени.

Човекът до мен

admin — Sat, 26 May 2012 09:58:58 +0000

Националният фотоконкурс „Човекът до мен“ е учреден през 2007 г. от община Казанлък, фондация „Чудомир“ и Браншовото сдружение на фотографите-занаятчии от гр. Казанлък.
Конкурсът се провежда в памет на ф.х. Артин Азинян – един от най-старите и заслужили радетели на фотографското изкуство в гр. Казанлък, който заедно с Димитър Чорбаджийски – Чудомир е основател на кино фото-клуб „Искра“ и първи художествен ръководител в града през 1963 г. Артин Азинян е запазил в своя архив стотици фотоси с именити личности на града, моменти от различни периоди на живота на Казанлък. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен и редица национални и международни награди от фотоконкурси и кинофестивали.
Названието на конкурса е най-близко до творческия натюрел на казанлъшките творци. Именно автори и художници като Чудомир, Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, композитори като Петко Стайнов и Емануил Манолов, винаги в своите произведения са се обръщали към човека до себе си, търсили са в неговото лице и глас общочовешкото звучене, нуждата от общуване и разбиране.
Конкурсът се провежда всяка година през месец март по време на Чудомирови празници – Казанлък. През настоящата 2012 се проведе неговото V издание. За периода 2008-2012 г. в конкурса взеха участие 980 автора с над 2800 творби. До финалната селекция са допуснати 177 автора с 209 творби.
На всички автори, чиито творби взеха участие в заключителните изложби, се връчват дипломи. Освен наградите за първо, второ и трето място, всяка година се дава и поощрителна награда, представляваща участие в националния пленер „В долината на розите“, организиран през месец юни по време на Празника на розата в гр. Казанлък.

Седмиците на модата

admin — Sat, 26 May 2012 09:56:45 +0000

Експозицията съдържа 30 фотографии заснети от автора по време на Седмицата на модата в Лондон и Париж за последните 4 години. Фотографиите представят един нестандартен поглед върху събитието през годините. Дизайнери на които колекции са част от фото изложбата: Vivienne Westwood Red Label, Peter Pilotto, Danielle Scutt, Fashion Fringe, Mark Fast, Corrie Nielsen, Amanda Wakeley Caroline Charles, Paul Costelloe, Jean-Charles De Castelbajac и Marithe and Francois Girbaud.

Фотоакадемика 2012

admin — Sat, 26 May 2012 09:54:48 +0000

XIII НАЦИОНАЛЕН ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД-КОНКУРС НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ

XIII НАЦИОНАЛЕН ГОДИШЕН КОНКУРС ЗА УЧАЩИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Национално сдружение Фотографска Академия е организация с идеална цел, учредена на 12 март 1999 г. Сдружението е създадено да популяризира и съхранява фотографското изкуство в България и чужбина.
Основни цели на сдружението са утвърждаването на професионалните етични норми и защитата на авторските права на членовете й.
Фотографската Академия е вписана в регистъра на организациите за колективно управление на авторските права в Министерството на културата.
От април 2002 г. Фотографска Академия е член на FIAP и представител на организацията за България. Статуетката на Фотографска Академия е голямата награда, присъждана за особени заслуги във фотографията.

С помощта на изявени творци Академията организира фотографски курсове на различни нива. Съдейства на авторите за издаване на печатни каталози и рекламни материали.

Корени

admin — Sat, 26 May 2012 09:51:16 +0000

Тя избягва контрастите, рязкото противопоставяне на бялото и черното. В пейзажа предпочита сюжети, където земните форми не са плътни, не тежат със своята материалност, а сякаш се разтапят във въздушната среда… В портрета предпочита образа на жената, на детето. При това от контрастния образ на Майката, тя създаде идея за Майчинството. В наглед незначителни сюжети тя влага общочовешка значимост, като засяга в съвременен аспект някой от вечните проблеми на живота: за доброто и злото, за измяната и благородството, за скръбта и радостта, за старостта и младостта.

Наричат творчеството и „поезия в черно и бяло“, защото се възприема повече емоционално, отколкото разсъдъчно.

Най-доброто от

admin — Sat, 26 May 2012 09:23:13 +0000

I вариант – „Де факто“

Висока съм 164 см. Тежа 52 кг. Руса, със сини очи. С бретон. През лятото съм луничава. Ходя бързо и малко патешки – останало ми е от гимнастиката. Усмихвам се често и нарочно – мразя киселите физиономии. Мразя багажите, я винаги нося апаратурната чанта, която тежи. Обичам сладкишите и кафето. Обичам пътуванията, небето и морето, защото съм от Бургас. Обичам и други неща, но те са си само мои…

III вариант – Малко нещо професионален.
1. Фотографията не е изкуство. Изкуство може да бъде и фотографията.
2. Уважавам всички стилове, но смятам, че ако един писател ми казва нещо, той може да го направи чрез разказ, роман, стихотворение, пиеса или есе, но никога еднакво добре във всички жанрове.
3. Фотографията е ¼ техника и ¾ виждане, търсене, сътворяване.
4. Няма аполитична фотография.
5. Журналистическата фотография работя с удоволствие и умора – но за хляб. Художествената фотография – с удоволствие… за душата.

Призвание

admin — Sat, 26 May 2012 09:15:43 +0000

Пламен Ангелов, по-познат като „Plabo“ е уеб дизайнер по професия, фотограф по душа и търсач на истината по призвание. Обича природата, живота, приятелите си, музиката, планината и морето. Фотографията за него е един начин да покаже мистериозната магия на живота, забравените идеали, дълбоката мистика и неговата благородната същност. Като основна есенция на самия живот, отново позната тя преражда, презарежда и мотивира търсенето на по-добър начин да изживееш пътят си.

Около 95% от хората днес не изявяват потенциала си напълно и не постигат резултатност както за себе си, така и за другите.
Само 5% казват, че това, което правят ги реализира напълно, че го използват пълноценно и че са доволни, защото работят на върха на възможностите си.
Това е история за един от тези 5%…

Серията „Призвание“ е мой много личен проект с портрети на най-интересния човек, който съм срещал в целия си живот (а повярвай ми – срещал съм бая интересни хора). Това са портрети, правени в продължение на 4 години. Става дума за една история на човек, който чрез непоколебимото следване на своето призвание, минава през предизвикателства, които малко от нас биха поели и показва как нещата които ние наричаме „проблеми“ могат да ни отведат до реализирането на нашите съкровени мечти. Това е история, за пътя на ума, заменен с пътят на сърцето – път на любов към живота, път на любов към хората, път на любов към Бога.

Закачени истории

admin — Sat, 26 May 2012 09:14:35 +0000

„Закачането, като липса на гравитация – когато нищо вече не те задържа на земята, отделянето от нея, някъде по-горе, някъде отвъд. Да окачиш дрехи, спомените и сезони върху една закачалка и да я оставиш свободно да се вее на вятъра, да излезеш от кадъра и да се върнеш в него, защото кокичетата вече цъфтят. Започват пролетните почиствания на душата, ритуалите по изнасянето на зимните дрехи, нахлуването на кислорода – време за дишане, време за измитане на всичко останало след снега. По-късно през лятото отново окачане – роклите напускат и населват телата, вечният кръговрат на смяната и преобличането, дългите часове в банята, краткото съхнене. Голотата е само повод за флирт, време за почивка на телата преди нахлуването на есента. Отново завръщане в тъгата, в носталгиите и местата където сме били, където никога няма да бъдем. Дрехите и душите вече носят своите белези, дюлите падат в сухата трева – кафявите градини на самотата, в които бродим, в които всяка есен се връщаме. Но идва бялото – хартиените жерави поемат на юг, дрехите са последното убежище на хората, и така ден след ден, до следващата пролет.“

Владислав Христов

Самостоятелни изложби на студенти

admin — Sat, 26 May 2012 09:12:51 +0000

Надежда Юрукова → Само

Мога да мисля немислимото. Мога да направя невъзможното. Само да поискам.

Пламен Момчилов → Клетка
Работата цели да покаже спекулациите, на който е способна фотографията, и красотата на мига.

Пресияна Станилова → Копнеж

Тодор Тодоров → Без име

Самостоятелни изложби на студенти от МП Фотографско изкуство, НБУ

admin — Sat, 26 May 2012 09:02:56 +0000

Александър Николов → Автопортрет. Общество
Аз и обществото, в което живея. Обществото е кръг от хора, с които общувам, комуникирам, обменям идеи. Обществото е мрежа от човешки отношения, в които има преходност и явления, характерни за периода от време, в което се намира обществото. Ценностите в едно общество се определят от историческото развитие. Пет кадъра, автопортрети, с които бих искал да представя моето виждане за времето, в което живея.

Лали → (Суб) хостел
На улицата не срещам заключена врата.
Покана: опустяла трапеза.
Моят опит да приветствам домакина става субпродукт на субкултура.
502-то място, което трябва да посетите.

Лора Желязкова → Самотата
Това не е изкуство, а самота.
Не тази, която провокира съжаление или признава поражението, а спътница от света на идеите, носеща в себе си цялата истина за прикрит живот, който всеки ежедневно споделя преди всичко със себе си.
Единственото спасение за душата може да се постигне чрез постоянно преоткриване на действителността и освобождаване от рационалното. Отдавайки се на субективните илюзии за света, личността придобива цялостност и уникална индивидуалност.
Самотата като способност свободно да виждаш и осъзнаваш без граница.

Рая Илиева → Дъх и сянка
Изложбата представлява колекция от фотографии, вдъхновени от една мъглива нощ. Запечатаните силуети, всеки със своята индивидуалност, минават бързешком пред обектива и безмълвно споделят една общочовешка история. Образите им се превръщат в мълчалив портрет на преходността на живота. Тук Човекът е само дъх и сянка. Той неминуемо преминава през кадъра, потъва в мъглата и изчезва. Той живее живота си и умира. Тогава, миг по-късно, на негово място се появява Друг, който също така забързано продължава своя път напред.

Ясена Попова → 4D
Оглеждам се в огледалото. Вглеждам се в другите. Търся отговорите в реакцията на събеседника си. Съдя за човека по облеклото му, чета характера в очите му. Колко добре познаваме себе си? По какъв начин възприемаме другите? Всяка различна гледна точка е нов прочит на индивида. Дали ще има нещо красиво или интересно да се види?

Да да, ама не! Самостоятелни изложби на студенти от НБУ

admin — Sat, 26 May 2012 08:55:16 +0000

Александър Тошев → Невидимата стена
Mислено всеки от нас режисира сценария на живота си, поставяйки по този начин илюзорни граници на своите възможности. Тези невидими прегради са част от страховете ни, с които ежедневно се борим – вечният бунт на вътрешния ни копнеж да оправдаем очакванията на другите. Това ни кара не винаги да бъдем себе си, да играем роли, да живеем в света на общоприетите ценности и стереотипи. А живота по безброй начини ни напомня, че ограниченията са плод на илюзията ни, с която рано или късно ще се сблъскаме.

МониКа Пенкова → S = k log W
Естественият ход на процесите във вселената е от ред към безредие. Учените често спорят относно съществуването на внезапен ред във вселената, което противоречи със законите на термодинамиката, подкрепящи теорията за постоянната деградация на природата към по-голямо безредие, по-голяма ентропия.
Хармонията, доказана от съществуването на някои природни творения, като клетките, галактиките, екосистемите, се обяснява с факта, че ентропията може да бъде намалена от външни влияния. Това увеличение на реда е възможно само при повишение на ентропията в околността, създавайки безредие. При живи системи обаче предполагаемата ентропия се увеличава драстично в случаи на термодинамична изолация.
Снимките ми показват случващото се около нас. Глобалната настъпваща ентропия, предизвикана от прекомерното ни желание за постигане на вътрешен ред.

Тодор Василев → Зона на комфорт
Зона на комфорт е състояние на неоснователно чувство на сигурност. Пространство, обградено от вътрешни бариери, които ограничават възможността ни да се сблъскаме с непознатото. В този микросвят, създаден от нас самите, всичко е добре познато. Естественият страх от неизвестното ни пречи да опитваме нови преживявания, да се запознаем с нови хора или да отидем на нови места. Много психолози определят зоната на комфорт като затвор.
Проекта представлява серия от портрети, чрез които пресъздавам своята реалност за капсулираната среда, в която много от нас живеят.

Венета Карамфилова → Концерт за месомелачка и микровълнова печка
Дадаиститe не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.
Едно и също нещо въздейства по различен начин на различните хора. Това, което за едни е изкуство, за други не означава нищо. Това, което показвам е моята интерпретация на дадаизма, на изкуството, на мисълта, на всичко, което се случва в и около мен. А това, на което се надявам е всеки зрител да открие по нещо за себе си, дори и да няма нищо общо, с това, което показвам. Изкуството преди всичко трябва да носи емоция, да провокира и отразява света. Това е моя свят- един концерт за месомелачка и микровълнова печка.

Вера Петкова → Седемте смъртни гряха
Дадаизмът е антиизкуство, зародено в началото на 20-ти век. Той е изкуство по своему – протест срещу културата и обществото, срещу цивилизацията в този й пагубен вид. Отричане на конвенционалното изкуство. Появява се изненадващо и шокиращо, и не след дълго изчезва, за да се прероди в други стилове, за да създаде друг тип изкуство, да предаде други емоции. Заражда се в период на резки и бързи промени. Създава нови идеи и идеали, нов изказ.
Темата на моята работа са седемте смъртни гряха, пресъздадени в духа на дадаизма. Тема на пръв поглед до болка позната и също толкова непозната. Искам да ви представя един по-различен поглед – моят поглед!

Подводни фантазии

admin — Thu, 17 May 2012 06:23:13 +0000

За мен подводната фотография е вид мечта, в която всички предмети и хора изглеждат така, както си ги представям, както искам да изглеждат.

С моите подводни серии се опитвам да засегна универсални, вечни теми като красотата, хармонията, която за мен стига своя връх в жената. В нейната грация и мистика. Женското тяло възбужда, вдъхновява, предзвиква възхита… и объркване. Това, което винаги съм се стремял да правя е да намеря различна перспектива, през която да го покажа. За мен женското тяло се превърна в обект на изучаване в не съвсем приемливата среда на водата.

Понякога водата може да изглежда неприветлива, дори враждебна, но във водата човешкото тяло по странен начин разкрива деликатността и грацията си.

Темата на моята изложба е изображения на жени в моите подводни мезти и фантазии. Магичното освобождаване на тяхната грация и красота, в които може да се влюбите. Искам да хвана проблясъкът от един сън, да се насладя на красотата и хармонията му и да споделя това чувство със зрителя.

Най-доброто от

admin — Thu, 17 May 2012 06:16:37 +0000

Лорън Рандолф е родена в Рино Невада. Там тя завършва бакалавърска степен по изкуства, след което се мести в Лос Анджлис и започва да работи като фотограф. Тя се е научила да намира красотата в познатото: в светлината, цвета, костюма или героя. Независимо дали става дума за режисирана фотография или уловен момент, тя успява не само да изведе на преден план личността и живота на нейния обект, но и да вгради в него част от себе си. Тези, които следят работата на Лаурън са губили многократно във фантазията и трепета в нейното изкуство. Всяка нейна творба отразява нейният креативен поглед – така тя се е сдобила и с цветния прякор “Лаурън Лимона”. Нейни фотографии са публикувани и показвани в цял свят. Работила е за клиенти като Сони, Олимпус, Нешънъл Джиографик, Юнивърсъл и др.

Аз изключително разчитам на това да придавам смисъл на начинът, по който виждам света. В снимките си разказвам истории, като винаги се опитвам да уловя онзи перфектен момент. Всяка фотография може да даде на зрителя усещането за това, което предстои да се случи след момента на заснемането или да се докоснете до момент, който няма никога повече да се случи. Цял живот съм си играла като съм се превъплащавала в най-различни роли. Сега, като фотограф, намерих причина да продължа с тези “игри”. Вдъхновяват ме събития от ежедневието ми, както и хората, с които се обграждам. Обичам да погледна към нормална ситуация и да и предам неочакван обрат. Да намериш подходящия образ, подходящото място и костюми, за да позволиш на историята да се разкрие… процесът по създаване на една фотография ми харесва, но най-голямо удовлетворение ми достава, като знам, че някой ще види работата ми и ще се усмихне. И дори да не запомни самата снимка, може би ще запомни как тя го е накарала да се почувства.

Ако не забравим

admin — Wed, 16 May 2012 16:07:34 +0000

“Ако не забравим” е дългосрочен проект, изследващ ефектите на комунистическия режим в България, пречупен през погледите на двама мъже, живяли през тази епоха. Техните истории са разказани посредством мултимедийна инсталация, включваща снимки, видеo, текст и оригинални архивни документи. Целта на този проект е да представи достъпна информация за различни аспекти от живота по време на комунизма, и е насочен основно към младите хора, които не са изпитали този строй лично. Представените материали ca събрани чрез много интервюта, няколко посещения в Държавния архив както и многобройни фотосесии, включително и в изоставения концентрационен лагер Белене на остров Персин.

Ивелин Методиев е на 23 години и е от Бургас. През 2011 завършва специалност Фотография в Университета в Портсмут, Великобритания. “Ако не забравим” е неговия дипломен проект, излаган още в Лондон и Портсмут.

Скални рисунки

admin — Wed, 16 May 2012 16:01:21 +0000

Случва се така, че открването на изложбата съвпада със откриването на форума „Рио + 20”. Няма случайни неща, поне що се отнася до темата „Природата и отношението на човека към нея”.

Изложбата е представителна част от проекта „Скални рисунки”, който стартирах през 2010 година. Темата на проекта е поглед към това, което ни заобикаля от всякъде, но ние, като че ли не го виждаме. Или по точно, правим се, че не го виждаме. В развитието на човечеството, в самата зора на цивилизацията, едва що слезли от дърветата ние сме посегнали към камъка. Служил ни е и като оръжие, и като сечиво. Тази ера сме нарекли Каменна ера.

Днешният период , Наречен Индустриален, е може би последния период на съществуване на човечеството. Ако продължаваме да сме все така безотговорни, следващия ера ще е Каменна ера. II.., ако има живи, които да я наричат така. Днес сме изправени пред избор. Днес избираме и решаваме дали да продължаваме напред, към Природата и да я запазим за нашите потомци или да робуваме на принципа „След нас и Потоп”.

И този избор зависи от всеки един от нас. Този избор ни предстои и то много скоро. И едно предложение за нещо, което да направите преди да вземете това решение. Излезте извън града след дъжд и вземете в ръка първото камъче. Разгледайте го отблизо. Стиснете го в шепа и го подръжте. Отначало, то ще е студено, но постепенно ще приеме вашата топлина, ще я събере в себе си и ще я задържи. Ще стане приятно на пипане. Точно тогава, когато температурите ви се изравнят, вземете своето решение. Ще се разбере какво е веднага. Ако хвърлите камъчето, то ще е едно, ако го задържите като скъп спомен, ще е друго. Избрът е Ваш!

Приятна разходка в моята каменна градина и бъдете внимателни. Някой от камъните са мокри и хлъзгави.

Градът

admin — Wed, 16 May 2012 15:54:32 +0000

Темата, по която работя е “Градът”.

Често правя скици на въображаеми обекти, които после намирам, че реално съществуват и ги фотографирам. Това ме кара да мисля, че граница между въображение и реалност не съществува. Използвам диптих – едната от фотографиите винаги е абстрактна, отразяваща моето въображение, а другата винаги е реалният обект.

Искам да намеря този град.

Златка Димитрова

Лица от моите фотографски дневници

admin — Wed, 16 May 2012 15:50:29 +0000

Привилегия на фотографски обладания журналист е, че освен с думи, професионалните му дневници са пълни и с образи. На хора, събития, места. И ако древната китайска мъдрост, че едно изображение замества 1000 думи се окаже вярна дори в днешната ни хаотична и лекомислено безпаметна епоха, „Лица от моите фотографски дневници” биха разказали много повече, отколкото неизбежните словесни пояснения под техните снимки. За себе си, за своето време и може би за човека, опитал се да архивира за части от секундата спомена от срещите си с тях.

Ф.х. Георги Папакочев, журналист

Контакти

admin — Wed, 16 May 2012 15:46:26 +0000

Контакти (I част) Човешките създания в най-ранната си възраст, като че ли изразяват някакъв друг свят, който се отличава с чистота, искреност и непредубеденост. Можем да се поучим от тяхното позитивно отношение към света. Някъде дълбоко в нас се крие детското, потиснато от годините и ако го отключим и му дадем шанс, светът ще бъде по-красив и контактът между хората ще бъде по-лесен. Мъдростта е в основата на човешкото съществуване, но материалните изкушения я изместват и ценностната система с годините деградира, ако не са запазени основите на семейството, на хуманността и безусловната любов.

Линда Иванова е родена през 1988 г. в София. Студентка е в магистърската програма “Фотографско изкуство” на Нов български университет. Активно участва в конкурсите и изложбите на НБУ с четири награди до 2011, в Националния годишен преглед на Фотографска академия с награди през 2008 и 2009г., участия в Златен кентавър, 2011 Мюнхен, в 30-томладежко биенале на ФИАП, 2008 Словакия, в Трети международен салон Покрова 2008, Украйна и др. В Месеца на фотографията 2011: галерия Личното пространство – самостоятелна изложба, в галерия Индустриална 11 – сборна изложба и изложба Портрети на състуденти в НБУ.

Портрети

admin — Wed, 16 May 2012 15:41:12 +0000

Професията фотограф, фоторепортер, фоторедактор е част от живота ми. Способността на фотографията да съхранява образи е едно от големите и качества. Портретите на писатели, художници и хора на изкуството, познати и не толкова познати, но оставили своята следа в културата на България, са правени по време на интервюта с тях, на случайни срещи в техните ателиета, месторабота, в тяхната обичайна работна среда, запечатали мигове от творчеството им. Снимките са правени през недалечния 20 век със средствата на конвенционалната фотография, т.е. на филм, сега представени в изложбата с помощта на новите цифрови технологии.

Улични истории

admin — Wed, 16 May 2012 15:33:03 +0000

Проектът Street Stories или „Улични истории” представлява плод на няколко годишното фотографско творчество на авторката, която през окуляра на своя обектив отразяваспецифични моменти.

Градовете и хората за нея представляват най-голямо предизвикателство и вечна инспирация. Затова пътувайки непрестанно, изследва ненатрапчиво със своята камера, забелязва и увековечава човека в пространството по начин, по който тя го вижда и преживява около себе си.

Чрез графиката на светлината и сянката с голям контраст, в класическа черно-бяла техника подчертава тематиката и същевременно предава на фотографиите някакви измерения извън времето.

На изложбата ще бъдат представени 40 фотографии от серията, в която са снимани през периода от 2007 до 2011 година на различни места из Европа, от Истанбул до Лисабон.

За няколко долара повече или девет портрета

admin — Wed, 16 May 2012 10:00:45 +0000

„За няколко долара повече или девет портрета” за любовта, смеха, тъгата, гнева, страха, отвращението, героизма, удивлението и спокойствието. За избора. Портретите са по деветте основни настроения в индийския театър.

Александър Вълчеве роден през 1973 в София, България, където живее и работи. През 1998 завършва НХА, специалност „Скулптура” при проф. Крум Дамянов, степен магистър. През 2003 специализира в “Сите Итернатионал Дез`Ар” Париж, а през 2007 получава стипендия запребиваване и работа в ”CCN”, Грац, Австрия.

Самостоятелни изложби: 2011 – “Ние обичаме кучетата и кучетата ни обичат” – Гьоте Институт София;2009 – “Реминисценции” – Галерия „Photon“ Любляна, Словения;2007 – „Не/Обичайните заподозрени” и “Реминисценции” в Месец на фотографията, Братислава, Словакия;“Реминисценции” – Галерия за съвременно изкуство /Салон 77/, Ниш, Сърбия;

Избрани общи изложби: 2012 – Дакелска му работа – куратор Елена Панайотова, галерия Шипка 6, София; 2011 – Дигитален принт- куратор Иво Бистрички , галерия „Индустриална 11”, София; Re – Production -куратори Алла Георгиева, Надежда Джакова, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София; Изборът /43 изкуствоведи представят 43 произведения / – куратор на проекта д-р Мария Василева, СГХГ, София; 2010 -Renaissance Nostra /платформа за изкуство Private View/ – куратор Мая Шкербот, с подкрепата на галерия Jarmuschek + Partner, Берлин, Германия.

alvalchev@abv.bg

www.alexandervalchev.com

Зимнo броене в софийските паркове и градини

admin — Mon, 02 Apr 2012 10:42:54 +0000

Целта на този проект е да се създаде серия от художествени фотографии, които повеждат зрителя на една спокойна и романтична разходка из Софийските паркове и градинки. Ще бъдат показани познати и непознати места, без претенции за изчерпателност. Визуалната идея се реализира с помощта на абстрактен подход и единна цветова и стилистична рамка в ретро-стил. Надеждата е, че тези фотографии ще стоят добре не само в галерията по време на изложбата, но и после в общите и лични пространства на хората – офиси, публични места, домове.

Ще бъдат представени 28 фотографии в три крайни формата – 110х70; 80х50; 50х50 – отпечатани на хартия Hahnemühle FineArt Paper. Всички фотографии ще бъдат с контролиран печат на копията от 1 до 2, 3 или 5 и ще притежават подписан от автора сертификат по системата Hahnemühle Certificate of Authenticity & Hologram System.
Фотографиите ще бъдат финализирани с бяло паспарту, антирефлексно стъкло и рамка и ще се предлагат за продажба по време на изложбата и след нея от Фотосинтезис Арт Център, София.