The Month of Photography 2013 » изложба / exhibition

Фото салон Варна

admin — Fri, 31 May 2013 08:01:39 +0000

Международен Фотографски Салон Варна е значимо фотографско събитие в България, удостоено с категория 4 звезди от FIAP.
Начинанието започва през 2003 г. във Варна като форум за български любители на фотографското изкуство и професионалисти в областта, а от 2007 г. Салонът се превръща в международно фотографско събитие.
Миналогодишното издание на салона събра над 500 участници от 54 държави, които изпратиха над 4000 творби! На уебсайта на салона www.fotosalonvarna.org може да проследите развитието на Международен Фотографски Салон Варна от първото издание до днес.
Международен Фотографски Салон Варна не е тематичен салон, участниците могат да кандидатстват с фотографии на избрана от тях тема, без да се ограничават от предварително зададена тема.
В същото време, трите категории, в които се класират представените фотографии (черно-бяла фотография, цветна фотография и компютърно-обработена фотография) разширяват максимално кръга на участниците в зависимост от техните предпочитания.
Всеки участник, който е изпратил снимки за участие, ще получи луксозен каталог на Международен Фотографски Салон Варна 2013, Почетна Диплома от Международен Фотографски Салон – Варна, Почетна Диплома на Фотографско Общество Варна.
На 27 юни 2013 г. селектираните от международното жури творби ще бъдат изложени в Градската Художествена галерия „Борис Георгиев“ – гр. Варна/ул. Любен Каравелов 1/, а на 5 август 2013 г. на входа на Морската градина във Варна ще бъде открита изложба под открито небе, необременена от входна такса и ограничено време за посещение. Това ще позволи на варненци и на гостите на града по всяко време на денонощието да посетят експозицията. Съвременната фотография е изключително достъпна и дава възможност на всеки да улавя неповторими мигове. По тази причина, изложбата ще предизвика интереса на всеки, който се е докосвал до дигитален фотоапарат, предоставяйки възможност да преосмисли и подобри собствения си творчески изказ.

Музика в обектива – избрано

admin — Fri, 31 May 2013 07:52:32 +0000

„Музика в обектива“ е тематично профилиран и специфичен салон с ясно позициониращо го име, което го отличава от многобройните международни салони под патронажа на FIAP с преобладаваща отворена тема. Възникнал е преди много години по идея на г-жа Янка Кюркчиева – създателя на Фотографска Академия и с подкрепата на НДК. Няколко години се провежда в НДК, като национален фото салон. Следва експериментално издание в Смолян през 2007 г., пак с национален характер, като със следващото си издание през 2008г., кандидатства за патронаж на FIAP. През 2009 г. салона вече става Първи международен салон под егидата на FIAP. През 2010 г. Получава оценка с 4етири звезди по критериите на международната организация за фотографско изкуство и намира своя нов гостоприемен домакин в лицето на община Павликени. Вече четири поредни години салона се радва на нарастващ интерес. В тазгодишното издание на „Месец на Фотографията“, НСФА има удоволствието да Ви представи най-доброто от изминалите години в 1 изложба – богата и колоритна селекция от фото попадения с фокус музиката. Музикалните и танцови изкуства, култура и традиции от България и света имат своя сигурен и достоен форум на споделяне чрез „Музика в обектива“. Тази година, петото му издание вече е отворено за вашите предложения! Очакваме Ви! И на изложбата, и в конкурса…

Екологичната истина 2013

admin — Fri, 31 May 2013 07:25:07 +0000

В красивата местност на Охридското езеро 15 членно жури от 5 държави работи в продължение на 3 дни, за да селектира и награди най-добрите сред 4463 прекрасни фотографии изпратени от автори от 61 държави. Задачата не бе лека, но не може и да се отрече удоволствието от разглеждането на творбите на 463 фотографа. Изборът на награди бе особено труден, защото много изображения залужаваха да бъдат отличени. Поздравление на всички автори, които получиха награда и всички, чиито снимки попаднаха във финалната селекция.
Състав на журито: Душан Мишка, EFIAP, MF FZS (Словения), Драган Проле EFIAP / b, MF AUFBiH (Босна и Херцеговина), Боро Рудич, MF FSM, AFIAP (Македония), Милорад Каскелан , EFIAP, MF AUFBiH (Босна и Херцеговина), Цветн Гавроски, MFFSM, EFIAP (Македония), Юрий Трейман, фотограф (България), Душан Дочевски, KMF FSM (Македония), Явор Попов, фотограф художник (България), Раса Милойевич, EFIAP/b, EsFIAP, MFFSS (Сърбия), Антон Савов, фотограф (България), Борис Годнич, EFIAP, MF FZS (Словения), Озрен Божанович AFIAP, KMF AUFBiH (Босна и Херцеговина), Борислав Милованович, AFIAP (Сърбия) и Драган Илич (Сърбия).
На журито асистираха: Диана Яковлевич, Милош Милойевич (Сърбия), Филип Филипович, Йован Филипович (Македония), и делегатът на FSS Драган Елек (Сърбия).

Кислород

admin — Wed, 29 May 2013 15:51:04 +0000

КИСЛОРОД е кодът, зад който се крият проблемите по оцеляването на човешката цивилизация.
КИСЛОРОД е това, което не ни достига в нашето общуване.
КИСЛОРОД е това, от което се нуждаят нашите идеи.
КИСЛОРОД е това, от което се нуждае съвременното ни изкуство.
КИСЛОРОД е проект на студенти от НБУ от департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ под ръководството на Доц. Динамир Предов.
Департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ обединява творци и преподаватели в областите – драматургия, режисура, операторско майсторство, изобразителни изкуства, графичен дизайн, анимационно кино, дигитални средства за създаване на изображения, фотография, реклама и др.

Пътят

admin — Wed, 29 May 2013 15:47:29 +0000

“Пътят” е началото на серия от метафори, отнасящи се до пътя, които играе важна роля в живота на всяко човешко същество. Алегорията “Пътят” предизвиква много размисли, разкрива много истини. Пътят на автора не е само място. Той е и претекст за изразяване на мисли и емоции. Серията “Пътят” прави опит да улови мига. Тя е търсене на приликите в съставните части на човека и природата, както и стремеж към нещо и търсенето на нещо, което е покана за крачка напред.

Никола Стоичков – избрано

admin — Wed, 29 May 2013 15:38:27 +0000

Професионален фотожурналист. Носител на званията „Фотограф-художник“ и AFIAP. Ръководил фотослужбата на СГНС, работил в сп. „Сердика“, сп. „България“ (издание за чужбина), ръководил снимачното звено в Главна редакция „Интерфото“ на Агенция „София прес“. Участвал в Отечествената война като военен фотокореспондент. Дълги години е хоноруван преподавател по фотожурналистика и художествена фотография в ТПФ „Юлиус Фучик“ и фотограф към сп. „Отечество“. Притежава отличия и награди от участията си в редица национални и международни фотоизложби. Има няколко лични авторски изложби. Подпомогнал e израстването на много млади фотожурналисти.

Носител на орден за храброст, както и на други български военни отличия, два ордена „Кирил и Методий“ І степен и множество медали за участие в наши и международни конкурси. Награден е със Златното перо на СБЖ. През 2000 г. получава почетна грамота и статуетка за изключителен принос в развитието на фотографията в България от Фотографска Академия.

Петър Божков – избрано

admin — Wed, 29 May 2013 15:36:26 +0000

Роден във Варна. Удостоен със званията „Фотограф-художник“ и AFIAP. Лектор на FIAP. Дългогодишен фотограф-художник към „Българска фотография“. Творец, критик, лектор, автор на множество публикации, член на журита, комисии, художествени съвети. Носител на наши и международни отличия, участник в национални и международни изяви. Автор на самостоятелна изложба „Земя“ (1973). Работи във всички жанрове: предимно пейзажи и репортажен портрeт. Той има усещането за българската земя не като сюжет или георгафско понятие, а като израз на българската душевност. Активно подпомага израстването на много млади таланти. През 2000 г. получава почетна грамота и статуетка за изключителен принос в развитието на фотографията в България от Фотографска Академия.

Юбилейна изложба

admin — Wed, 29 May 2013 15:32:02 +0000

Изложбата на Николай Трейман е свързана с неговата 50-годишнина и включва 50 творби. Юбилеят е благотворителен, в подкрепа на читалището.
Николай Трейман е потомствен фотограф.
Основател и ръководител на фотошкола „Паралакс“. Най-известен сред фотографите с изложбата си „Блатото“. С нея печели награда на престижния фотографски фестивал в Арл-Франция. Има една жена, две фотоателиета и три дъщери. Тази е четвъртата му самостоятелна изложба (след „Блатото“, „Православна България“, „Обра-
зи на философи, философи за образа“).
Преподава „Философия на фотографията“ в Софийски университет. Водещ редактор на библиотека „Фо“- книги , посветени на теория и естетика на фотографията.

Науката за живота

admin — Wed, 29 May 2013 15:28:18 +0000

В продължение на много години аз „живея чрез фотографията“ (като изразно средство). През последните години установих, че насочвам съществена част от вниманието и енергията си към натюрморт фотографията на биологични образци, вдъхновен до голяма степен от дългогодишния сблъсък с биологични тъкани и екземпляри от фауната. Младият клиничен лекар или изследовател се нуждае от известно време, за да привикне към лабораторната или болничната среда и постигне добър резултат. Дори след упорита практика някои хора не могат да се приспособят към визуалните материали. Долових, че фотографската ми дейност ме тласка в същата насока. Моята фотографска дейност отразява естетиката на сцената, импровизирам в различен контекст, като показаните инструментариум и оборудване не са типично използваните в работна среда.

Моят проект „Наука за живота“ поставя биологичната тъкан в сравнително приятен, понякога изкуствено построен сценарий в размисъл за материализма, еротиката и преходността на живота в духа на сложната и интригуваща категория „Мъртви животни“ в изобразителното изкуство.
Забележка: Източникът на всички образци са пазарите за търговия с месо и природонаучни институции.

Beyond the Body

admin — Wed, 29 May 2013 15:11:35 +0000

Toмаш Гудзовати е един от най-добре познатите в света полски фотографи. Започва Артистичната си кариера със спечелването на първа награда в раздел „Природа“ на най-важното световно събитие в областта на репортажната фотография – конкурса World Press Photo. Лауреат на осем поредни награди на същия конкурс WPP и редица трофеи от други не по-малко престижни фотоконкурси – Pictures of the Year International или Best of Photojournalism. Негова любима форма на изказ еразпознаваемия, ефектен стил на черно-бяло фотоесе. Aвтор на многобройни публикации в пресата и фотоалбуми. „Beyond the Body“ е заглавието на дългогодишния му фотопроект, посветен на спорта като културен феномен. В търсене на същността на това явление, фотографът насочва вниманието си към традиционни или възникнали наскоро дисциплини, коренящи се в местната традиция или черпещи вдъхновение от модерната глобална култура, но изразяващи най-важните ценности на спорта – нуждата от свобода и борба за победа, както и духовно изживяване чрез преодоляване на физическите ограничения на тялото.

Корени

admin — Wed, 29 May 2013 14:49:56 +0000

Тя избягва контрастите, рязкото противопоставяне на бялото и черното. В пейзажа предпочита сюжети, където земните форми не са плътни, не тежат със своята материалност, а сякаш се разтапят във въздушната среда… В портрета предпочита образа на жената, на детето. При това от контрастния образ на Майката, тя създаде идея за Майчинството. В наглед незначителни сюжети тя влага общочовешка значимост, като засяга в съвременен аспект някой от вечните проблеми на живота: за доброто и злото, за измяната и благородството, за скръбта и радостта, за старостта и младостта. Наричат творчеството и „поезия в черно и бяло“, защото се възприема повече емоционално, отколкото разсъдъчно.

85 години Недко Недев

admin — Wed, 29 May 2013 14:32:35 +0000

Роден на 14.02.1928 г. в гр. Първомай. Работил в театъра на Димитровград, а след това в ДО Българска фотография, и там е до пенсионирането си. Първата си самостоятелна изложба прави през 1955 г. Изложбите на Недко Недев са представяни в София, Пловдив, Бургас, Благоевград, Казанлък, както и в Румъния, Унгария, Турция и вече бившите СССР (Съветски съюз) и Чехословакия. Носител е на златен, сребърен и бронзови медали на FIAP. През 1970 г. защитава званието фотограф художник. През 2008 г. Недко Недев става първият носител на учредения от НСФА плакет на името на Янка Кюркчиева за принос в развитието на фотографията в България.

Работи в почти всички фотографски жанрове – реклама, театър, естрада (години е снимал Златният Орфей – международен фестивал на българската забавна песен ), пейзаж. Любимият му жанр е портретът.

Ретроспективна изложба

admin — Tue, 28 May 2013 14:57:34 +0000

Живко Арабов открива магията на ФОТОГРАФИЯТА по време на следването си във ВЛТИ. Да издебне силата на момента, да улови светлината през фотообектива и посредством фото-химичните процеси да сътвори творба – тази Игра ляга завинаги в сърцето му.

Скоро той става един от най-младите членове на Българския Фотоклуб, а през 1974 е удостоен със званието „фотограф-художник“. През същата година поема ръководството на фотоклуба към Централния студентски дом на културата (ЦСДК).

Творческата атмосфера на Клуба става своеобразна школа за много от известните днес фотографи. За 19 години съществуване Клубът е завоювал повече от 350 индивидуални и колективни награди и отличия във фотографски конкурси. Емблема на фотоклуба при ЦСДК е конкурсът „Студентски мигове“, по-късно прерастнал в „Студентски фотосалон“. На тези конкурси той въвежда „открито журиране“ – журито работи пред участниците и на практика се провеждат открити лекции по художествена фотография. Живко Арабов снима в типичния за него реалистичен и изпълнен с цвят стил. С любопитство посреща новостите при фотографските материали и смело експериментира с тях в лабораторията. Той е един от първите, които въвеждат понятието сандвич диапозитив и е почитател на снимането по режимно време. През 1985 г. е обявен за Фотограф на годината – конкурс на списание „Българско фото“.

Творбите му печелят отличия в многобройни конкурси и се публикуват във в.“Студентска трибуна“, „Култура“, списания „Българско фото“, „Художествена самодейност“, „Отечество“ „Фото“, „Фото око“, „Орфей“. Негови снимки илюстрират представителни албуми, като тези на детската асамблея „Знаме на мира“ (1985 г.) и проекта „Красива България“ (2001, 2003, 2005 г.)

След 1990 г. става преподавател по художествена фотография в НАТФИЗ, а по-късно в НБУ.

През 2010 г. получава плакет на Фотографската Академия „Янка Кюркчиева“за принос към родното фотографско изкуство. Това e 102-рото отличие в 40 – годишното творчество на фотографа Живко Арабов.

Настоящата изложба е ретроспектива на фотографския му живот.

Изложба на студенти от магистърска програма Фотография на Национална Художествена Академия

admin — Tue, 28 May 2013 14:24:50 +0000

Проектът предвижда в рамките на месеца на фотографията в галерия „Юзина“ да бъде представена фотоизложба на съвременни фотографи от магистърската програма на Националната художествена академия. Ще бъдат показани 15 млади автори.

Целта на проекта е да бъдат показани на широка софийска публика творческите постижения на младите възпитаници на Художествената академия. Фотографи, които работят изключително в различни художествени посоки, постигнали много интересни и забележителни резултати през последната година вследствие на едно по-различно обучение, стимулиращо предимно творческото художествено мислене. Поради тази причина и произведенията на авторите се отличават с ярко изразена индивидуалност и характер. Експозицията е много разнообразна, защото са включени произведения, които кореспондират пряко с визуалните принципи на други изящни и приложни изкуства – живопис, графика, метал, мултимедия, плакат и др. Използвани са разнообразни подходи, като творбите са изпълнени в различни професионални фотографски техники и материали, които са съобразени с конкретната идея.

Участници: Михаела Михайлова, Сабина Токаджиева, Карина Драголова, Наташа Алексиева, Здравко Кунчев, Алеклсандра Колева, Антония Иванова, Калина Текелиева, Екатерина Стаменова, Дени Кирилова, Аделина Каневчева, Иво Божинов, Велин Петков, Красимира Серафимова, Ралица Георгиева

Болоня

admin — Mon, 27 May 2013 14:54:31 +0000

Фотографската изложба, озаглавена „Болоня“, е създадена с цел зрителите да се запознаят по-добре с града или да го преоткрият в различна светлина. Проектът се ражда от съзнанието, че опасявайки се от сравнение с много бляскавото минало, в цяла Италия, и по-специално в град Болоня, само художествените и архитектурни забележителности от миналото са тези, които публиката познава, а много често модерните и съвременни произведения биват игнорирани или не изпъкват достатъчно. Размишлявайки над това, Франко Франчески търси в архитектурните линии на сгради от миналия век, духа, който е повлиял на различните стилове. Скривайки общото и фокусирайки се върху детайлите, той търси определен знак, символ, който да разкрие не само архитекта, но и епохата му и културата на града в представения историческия момент. От това изследване, фотографът е изготвил редица изображения, които са били изложени в много страни по света, както и има издадена монография. Във фотографиите от Болоня можем да открием изненадващи ъгълчета, корабни платна, геометрични движения и динамизъм. Бели и сиви, вместо обичайните и успокояващи червени и охра портали или барокови църкви. И така оценяваме динамичното движение на града към бъдещето, към новата Европа, на която той принадлежи.

Китай – за прическата с любов

admin — Mon, 27 May 2013 14:40:57 +0000

Стефани Боркар и Никола Метро са родени през 1978 година. Родината им е Швейцария. Работят основно по лични проекти. Взаимоотношенията между хората са в сърцевината на това, което правят; те оформят както процеса, така и съдържанието на техните фотографии. Последните им поредици: „Китай – за прическата с любов“, „Босненска пролет“ и „Студентско братство“ поставят фокус върху младите хора и мястото им в обществото. Творбите им са показвани в Париж, Тулуза, Перпинян и Фрайбург и печелят множество международни отличия. Понастоящем сътрудничат на Swissinfo, Le Temps и други швейцарски медии.

„Китай – за прическата с любов“ е поредица диптихи, изобразяващи китайски фризьори и кварталите, които обитават. Диалог между външната представа и личния живот. Снимките са направени в град Чънду, столицата на провинция Съчуан, далеч от Пекин и Шанхай. Със своите 14 милиона жители, градът е процъфтяващ икономически център в Западен Китай. Голям процент от жителите му прииждат от околните райони в търсене на нови възможности в града. Предложенията за работа, включващи ползването на жилище, са много търсени от нуждаещите се от средства кандидати. Предлаганите квартири са най-разнообразни: стаи без прозорци, помещения-спални, понякога и самостоятелни стаи. Работещите често прекарват няколко години в тези условия, преди да се опитат да се сдобият със собствено жилище. Тези млади хора са част от все по-нарастващия брой мигриращо население в Китай.

3х3 52 486

admin — Fri, 24 May 2013 09:39:53 +0000

Проектът получава името си заради композициите си от фотографии, подредени в 3х3 матрици. Обяснението за следващите две цифри е, че фотографиите са изготвени през 52-те седмици на годината. Фотодневникът заедно с 18 „самостоятелни“ творби, допълващи 52-те композиции, съдържа общо 486 фотографии. Мозаечната енциклопедия-дневник, озаглавена 3х3, е личен проект, лична изповед. Той е медитативно изброяване на визуалните елементи, емоции и мисли, повлияли живота ми. Любовта към самотата. Тихото осмисляне на живота и преходността. Започнах работата си по този проект през 2010 година и две важни събития изиграха решителна роля за неговото завършване. Едното е случайността, важна в живота на всички ни. Другото е тежкото ми заболяване, което повече от година с грубо насилие определяше и влияеше върху възможностите, движенията, мислите и чувствата ми. Случайността: юли 2010 – България. Преди откриването на фотоизложбата ми се разхождах край брега във Варна с приятелката си, Димитрина. Беше нереален ден, пълен с нереални изживявания. По време на разходката ни между другото правих и снимки. Няколко дни по-късно се опитах да експериментирам с тях, с настроенията и когато самолетът кацна в Унгария, композиционната рамка 3х3 вече се беше оформила. Девет фотографии са напълно достатъчни зрителят да обърне внимание не само върху съдържанието на определена снимка, а и да се потопи в атмосферата на цялата конструкция. Тогава оставих настрани този първи опит и едва по-късно се върнах отново към полуготовата концепция…
Вторият важен фактор беше моето заболяване. След години на работа в нечовешко темпо организмът ми не издържа. С месеци не знаех каква ще бъде съдбата ми. Дълго време бях в състояние да правя само кратки разходки, с температура, болки и страх. Закрепостеността ми към мястото, ограничеността на жизненото ми пространство бяха в пълна противоположност с досегашния ми начин на живот. Нарастна значението на всеки малък предмет, сянка, мотиви, видяни по време на разходките. Започнах да снимам късчетата ежедневие. В крайна сметка от съставените от тях матрични композиции подбрах снимки за изложбата, състояща се от 30 картини. Тези снимки документират една година от моя живот. Това са фотографиите на човек, който мисли, че по всяка вероятност прави последните си снимки.

Лондон, бейби!

admin — Fri, 24 May 2013 09:16:27 +0000

Зимна вечер, вятър, студ. Двама улични музиканти свирят нечути, докато призрачните тълпи ги отминават. И тогава възрастен мъж спира и се заслушва за миг, преди и той да продължи по пътя си. Музикантите дори не го забелязват. Но уличният фотограф е там. Щрак!

Животът е интересен. Животът се случва на улицата. През последната година любимото ни занимание е да кръстосваме лондонския паваж, да гледаме, да виждаме, да запечатваме светлината и звуците на града. Уличната фотография документира, но и интерпретира. Тя ни мотивира да разбираме по-добре и да оценяваме мястото, където живеем, за да го обрисуваме в пълното му многообразие.
Бихме желали да споделим колекцията си от улични фотографии по време на Месеца на фотографията 2013. Тя се казва „Лондон, бейби!“.

Екологичната истина 2013

admin — Fri, 24 May 2013 08:19:01 +0000

Международният фотографски конкурс „Екологичната истина 2013″ е организиран от Културен център Зайчар и Фото Клуб 202, Зайчар, Сърбия. Темата на основния раздел на конкурса се фокусира върху човешките дейности, който имат деструктивен ефект върху природата, както и негативните последствия за нашата планета, следствие от човешка намеса, индустриализация и замърсяване.
В красивата местност на Охридското езеро 15 членно жури от 5 държави работи в продължение на 3 дни, за да селектира и награди най-добрите сред 4463 прекрасни фотографии изпратени от автори от 61 държави. Задачата не бе лека, но не може и да се отрече удоволствието от разглеждането на творбите на 463 фотографа. Изборът на награди бе особено труден, защото много изображения заслужаваха да бъдат отличени. Поздравление на всички автори, които получиха награда и всички, чиито снимки попаднаха във финалната селекция.
Състав на журито: Душан Мишка, EFIAP, MF FZS (Словения), Драган Проле EFIAP / b, MF AUFBiH (Босна и Херцеговина), Боро Рудич, MF FSM, AFIAP (Македония), Милорад Каскелан , EFIAP, MF AUFBiH (Босна и Херцеговина), Цветн Гавроски, MFFSM, EFIAP (Македония), Юрий Трейман, фотограф (България), Душан Дочевски, KMF FSM (Македония), Явор Попов, фотограф художник (България), Раса Милойевич, EFIAP/b, EsFIAP, MFFSS (Сърбия), Антон Савов, фотограф (България), Борис Годнич, EFIAP, MF FZS (Словения), Озрен Божанович AFIAP, KMF AUFBiH (Босна и Херцеговина), Борислав Милованович, AFIAP (Сърбия) и Драган Илич (Сърбия). На журито асистираха: Диана Яковлевич, Милош Милойевич (Сърбия), Филип Филипович, Йован Филипович (Македония), и делегатът на FSS Драган Елек (Сърбия).

Иран-разбулен

admin — Fri, 24 May 2013 07:15:44 +0000

След Ислямската революция от 1979 година, Иран попада в изолация от международната общност. През последните години страната е в прожекторите на международната сцена заради нееднозначната си ядрена програма, като имиджът й допълнително се срива от войнствената риторика на президента Ахмединаджад, насочена против Запада.
За да развея мита, създаден от честото представяне и възприемане на иранците като „враждебни“ и „настроени срещу Запада“, аз се заех със самостоятелно финансиран проект, документиращ ежедневието на Иран след 2006 година. Станах свидетелка на двойнствения живот, воден от иранския народ, на външното съобразяване с правилата на Исляма в рязък контраст с умението на хората да бъдат самите себе си у дома или в личното си пространство. Макар да живеят съгласно строгите забрани на законите на Шариата, където свободата на словото е силно ограничена, част от младежите се противопоставят на общоприетите традиции, като се срещат тайно или устройват частни събирания, където необвързаните млади мъже и жени могат да общуват. Недоволни от липсата на лична свобода и от безработицата, някои от тях се отдават на наркотици и тайно злоупотребяват с алкохол.
Въпреки че е невъзможно да отречем присъствието в иранското общество на групи, които се стремят да съхранят суровите догми на ислямските закони, има и много хора, които се бунтуват зад заключените врати и опитват вкуса на забранения плод.

America On Film

admin — Sun, 19 May 2013 09:00:27 +0000

Северноиралндският фотограф и режисьор Марк Хиландс започва кариерата си във фотографията на концерт на живо през 2006 г., случайно събитие, довело до по-съществени такива. Скоро след това Марк започва да привлича вниманието на някои от най-големите имена в рок музиката със смелия си черно-бял фотографски стил, в резултат на което набира силна репутация като надежден и търсен фотограф.
America On Film е резултатът от дълга любовна афера между Марк и западните щати Калифорния, Невада, Аризона и Юта. Очарованието на Марк в тази област започва със записа на U2, The Joshua Tree и изображенията, създадени както от музиката, така и от придружаващите фотографии, всички заснети в Долината на смъртта, Калифорния. America On Film е постоянно развиващ се проект от 2008г., който документира отдалечени провинциални райони на западните щати и предоставя алтернатични гледни точки на градските райони на Лас Вегас и Сан Франциско. Целият проект е съдаден единствено с помощта на Leica M6 камера със селекция от черно-бели филми, като не се изполват дигитални фотоапарати в нито един момент. Всичко е заснето в естествена светлина и без цифрова обработка, тази колекция от творби осигурява алтернативна и реалистична гледна точка на тази област, а не Америка както е описана в лъскавите холивудски филми и телевизионни предавания.

СКФ – Вдъхновено от поезията

admin — Sun, 19 May 2013 07:44:16 +0000

Изложба на студентите от Нов български университет, департамент „Кино, реклама и шоубизнес”, МП Фотографско изкуство и БП Фотография.

Темата на изложбата е „Вдъхновено от поезията”. Разработена е в курсовете „Световна фотография”, „Съвременна фотография” и „Съвременни тенденции във фотографското изкуство” с преподавател ас. Силвия Иванова и „Концептуална фотография” с преподавател Ивайло Стоянов, които формират името на изложбата. В основата на обучението е заложена свободата на мислене, търсенето и разпознаването на собствената индивидуалност и формулиране на собствени интерпретации. Целта на тези курсове е медията фотография да бъде изразена в една неконвенционална форма и концепция, която да бъде част от съвременното изкуство.
Извор за вдъхновение на творбите е поезията, която се корени вътре в човека и намира отражение извън него. Избрани са фотографии на студентите, които интерпретираха свободно през собствения си поглед тази тема, което от своя страна даде възможност на всеки от тях да развие и реализира собствена идея.

Автори: Венцислав Илиев, Вергиния Янчева, Владимир Пеков, Диана Велинова, Ивайло Славов, Йоана Петрова, Кристиян Минков, Маргарита Пенева, Мила Тарабанова, Надежда Павлова, Петя Чавдарова, Пресияна Станилова, Рая Илиева, Стефан Димитров, Стефан Сучев, Христо Христов и др.
Куратор: ас. Силвия Иванова, програмен директор.

Unfiltered

admin — Sun, 19 May 2013 06:48:31 +0000

С тези портрети бях заинтигуван от разкриване на фасадата на идентичност. Очарователно е да разглеждаш сложното разнообразие от черти, които ние като индивиди избираме, или подсъзнателно приемаме, в създаването на персона, която се появява, за да бъде нашата „идентичност.“

Живеейки в Лос Анджелис, това построено представяне изглежда особено изразено. Често се оказва, че слоевете, които натрупваме или приемаме в създаването на публична идентичност, пречат да покажем какво наистина чувстваме или кои сме наистина.

Преди няколко години, когато срещнах един от моделите, който в последствие снимах(и който непреднамерено вдъхнови този проект), аз започнах да се чудя защо един атрактивен, здрав модел в този известен бляскъв и модерен град би избрал да се откаже от индивидуалната търговска марка на косата, която изглежда играе централна роля в това как ни определят. Тя обясни, че искала да преодолее стереотипа как повечето от нас изразяват-както тя смяташе-обикновенната и предсказуема дефиниция за красота и да избере нещо по-впечатляващо, от което нейното лице и погледа в очите и ще се виждат по-ясно. Намирах решението и за неустоимо, уязвимо и смело – тя беше изложена и в това излагане имаше нещо много специално и истинско отвъд погледа й. Аз бях поразен от избора, който беше направила да се представи пред света. Тя нямаше какво да крие отвъд голата си глава, дори облечена изглеждаше гола.

Снимайки тези жени се опитвах да уловя нещо общо – все още неуловимо – което обикновено убягва при познатото портретиране. Избягвах всякакво хитруване и позьорство и наблюдавах как чрез отстраняването на традиционните очаквания за женственост, моите модели изразяваха мощна, чиста идентичност. Чиста извлечена изстина се появи от сенките. Моята камера беше частично рентген частично стетоскоп и аз зърнах възвишен момент от живота на тези души.

Ветерани

admin — Sun, 19 May 2013 06:40:38 +0000

Хората, които снимах, не оцеляха от това, което им се случи на бойното поле на американските войни през последните 50 години. Проектът е за ветерани, които още се борят с военните си спомени: оцеляват без да са герои и чийто живот е урок за бъдещите поколения политици.

Около една четвърт от всички бездомни американци са ветерани и повече от 75 процента от тях имат някаква форма на психически или наркотичен проблем, често РТSD, според коалицията на Бездомните ветерани.

Близо 300 хиляди ветерани са бездомни в САЩ, почти половината от тях са служили през ерата на войната във Виетнам, според коалицията на Бездомните ветерани. Една трета от връщащите се военни от Ирак са диагностицирани с психически проблеми, според VA са изпълнени условията за наличие на тежка депресия, генерализирано тревожно разстройство или пост-травматично стресово разстройство. Докато някои експерти са повдигали въпроса за степента, в която психичната травма от войната причинява бездомността, голям брой ветерани живеят с дългосрочните ефекти от пост-травматично стресово разстройство и злоупотребата с наркотични вещества, съгласно Коалицията. Започнах да работя по този проект, свързан с приликата във военното изживяване между Виетнам и Ирак както и мирния живот след завръщането у дома. За мен да се покаже какво се е случило с ветерани от виетнамската ера, дори 40 години след края на войната, е един от начините хората да се сетят какво може да стане с войниците, върнали се от Ирак и Афганистан.

Изследването, което направих, ме доведе до коалицията „Черни ветерани за публична справедливост“ – частна неправителствена организация, създадена да помага чрез предоставяне на морална подкрепа, както и покрив за тези, които са бездомни.

Започнах да посещавам групи за подкрепа на психичното здраве в Бруклин и Манхатън, за да се запозная с техните участници. Повечето от ветераните, посещаващи такива групи, са хората, които все още страдат от своите бойни спомени, които са им причинили пост-травматично стресово разстройство, генерализирано тревожно разстройство или злоупотреба с наркотични вещества и бездомността в резултат. След няколко посещения им предложих да ги снимам за моя проект – „Безкрайната война у дома” за бездомни ветерани от различни войни на САЩ.

Докато ветераните от войната във Виетнам бяха готови да бъдат снимани и да говорят за своите военни преживявания, Иракските ветерани бяха прекалено засрамени от ситуацията, в която са се озовали след като се прибрали в у дома.

Проект 12

admin — Sat, 18 May 2013 14:49:06 +0000

Проектът представлява дванадесет фотографски изображния на различни модели в различна обстановка изпълнени в стилистика и похвати близки до рекламната фотография. В техническо отношение това е един опит за вмъкване на едно визуално изкуство /живопис/ в друго /фотография/. Лицата на моделите са заменени от изображения на несъществуващи животни изпълнени с живописни средства. Основната идея на цялата серия е внушението за това, че въпреки външните различия човешката същност е много близка, подобна и сходна.

Limes

admin — Sat, 18 May 2013 14:42:44 +0000

Limes на латински означава граница. Тя разделя две страни, две области, две пространства, две вселени, две възрасти, най-общо два свята. Снимките представени в тази изложба са отвъд границите. Те са отвъд границите на страните, на възрастите, на нравите и обичаите, на догмите и предразсъдъците. Снимките са отвъд, но на границата стои персоната олицетворение на всичко онова, преди и отвъд нея, онази личност, заради която градим граници. Всъщност, създаваме ги за да ни предпазват. На практика обаче те ни ограничават. Те, границите, си присвояват морала, те стават догма, морал, те са възрастта, те са вселената. Изкуство е да ги видим, да ги разпознаем в себе сии да разберем къде сме – отвъд или преди границата, да я покажем и да знаем – дали да я рушим, или да вдигаме нова.

Музикални портрети

admin — Sat, 18 May 2013 14:24:52 +0000

Петър Папакочев е роден на 8 януари 1913г. в гр.Битоля – Македония. През 1927г. семейството му се премества в София, където младият фотограф започва работа във „Фото Дацов” на ул.”Раковски” 122 /сега кино-фото факултет на НАТФИЗ/.

През 1934 г. в ресторант „Алказар” /днешното кафене на софийския хотел „България”/ е открита първата самостоятелна изложба на Петър Папакочев. Встъпително слово произнася проф. Александър Балабанов, виден български литературовед и критик. В експозицията са изложени много портрети, пейзажи и жанрови снимки.

Втората самостоятелна изложба на Папакочев е през 1939г. във Варна и преминава с голям успех. На 2 юни 1943 г. в малкия салон на зала „България” известният дипломат и публицист Симеон Радев открива третата авторска експозиция на фотографа.

При бомбардировките над София през зимата на 1944г. ателието на Папакочев на ул.”Леге” 29 изгаря до основи. Унищожени са хиляди безценни негативи и снимки. През същата година фотографът е мобилизиран към щаба на Първа българска армия и документира нейния боен път до края на Отечествената война.

След демобилизацията си Петър Папакочев отваря ново фотографско ателие на ул.”Княз Борис” 162. През 1950 г. е удостоен със званието „фотограф-художник” – дипломата му носи № 10. През 1958 г. премества ателието си на ул. „Бачо Киро” 2, където живее и твори до края на своя живот.

През 1988г. Петър Папакочев показва в НДК голяма своя ретроспективна изложба от 300 фотопортрета.

През седемте десетилетия активна творческа дейност пред обектива на Петър Папакочев са заставали почти всички значими представители на българската култура, наука, изкуство и обществения живот след 30-те години на миналия век. Неговата галерия от студийни фотографски портерти включва образите на известни личности, формирали трайно културния, обществен и политически облик на следвоенна България.

Експозицията „Личности на българската музикална класика” е организирана по повод 100-годишнината от рождението на Петър Папакочев и в нея са представени портрети на известни български и чуждестранни творци в областта на класическата музика – композитори, диригенти и инструменталисти.

Хабитат – теория на хаоса 1 и 2

admin — Sat, 18 May 2013 14:12:34 +0000

Като архитект интересът ми е обитаването на архитектурни пространства, следите от човешко присъствие в ежедневието.Едната снимка е на стаята на дъщеря ми по време на ремонт, а другата е дневната ми след няколко партита, които организирах за целта на снимките.Проектът ми е изследване на синхронът между ежедневния ред и хаос ведно.

Портали

admin — Sat, 18 May 2013 14:05:15 +0000

Разглеждам билбордовете, присъстващи в градската среда като портали към отминали времена и ценности. Търся на моменти абсурдната връзка между шедьоври от историята на изобразителното изкуство и баналното ежедневие. С чувство на ирония си задавам въпроса възможно ли е известни картини, присъстващи във визуалното пространство на града, да извадят минувачите от унеса им на потребители или ще бъдат приети като следваща рекламна кампания.

В работите ми са използвани репродукции на картини от: Микеланджело Буонароти, Сандро Ботичели, Диего Веласкес, Гюстав Курбе, Джон Колиър, Леонардо да Винчи, Джорждо де Кирико, Винсент ван Гог, Иля Репин, Сандро Ботичели, Едвард Мунк и Гюстав Кайбoт.

Портрети в сряда

admin — Sat, 18 May 2013 13:50:43 +0000

Авторите на изложбата представят своята субективна визия за фотографски портрет, вдъхновени от успоредното съществуване на аналогови и дигитални изображения в съвременната култура. Портретите представляват опит за премахване на битуващите обвързвания в търсене на симбиоза, продължение, неконфликт и общо звучене. Част от кадрите са правени с дървена аналогова камера 13х18cm, заснети с обектив с една леща върху хартиен негатив, а останалите са снимани с дигитални камери, през фокусиращото стъкло на аналоговата.

Група приятели се събират всяка сряда вечер, вдъхновени от магията на фотографията. Споделеното им удоволствие от снимането, разговорите, вътрешната свобода и спонтанност на мисълта им създават обща среда за творческо съзидание, където отпада ненужното поляризиране на обект и субект , на запис и интерпретация на света.

За нея

admin — Sat, 18 May 2013 13:32:06 +0000

Жената винаги е била обект за вдъхновение. Със сигурност сред многото роли, които „изпълнява“ през живота си, музата като такава се нарежда на някое от челните места. За проекта „За нея“ потърсихме 40 жени, на които поставихме по-специфична задача, а именно, освен нас да вдъхновят и самите себе си. Поискахме от тях да открият музата вътре в себе си, след което ние да я покажем на целия свят. Всяка от тях разкри пред нас най-личните си чувства, а именно как тя самата се вижда в света, в какво се крие нейната индивидуалност. Проектът е своеобразна антропология за женската душа, за нейното многообразие. Всяка отделна фотография представлява моноспектакъл, който не се играе на сцена в театър и не трае само час и половина, а представлява нишка от цял човешки живот.

Изборът на темата не е случаен, като артисти, възпитавани в умението да откриват и запечатват красотата с изразните средства на фотографията, жената се оказа предизвикателство. Затова и не пожелахме да ги заснемем както на нас ни допада, а да включим и тях в работния процес. Опитахме се да премахнем преградата между фотограф-модел и доколкото е възможно да се опознаем едни с други. Фотографиите представляват допускането ни, на нас като фотографи, в света на всяка една от тях.

Техническата част на проекта е съобразена изцяло с идеята. Фотографиите са черно-бели с цел допринасяне на още повече звучене за имагинерност. Използвана е само наличната светлина и отражателна бленда, за да се запази характера на средата, в която са поставени. Обработката е сведена до минимум, защото желаем да покажем истинското в днешния дигитален век. Проектът е заснет с Canon 5D Mark2, обектив 24-105мм(f4). Размерът на кадрите е 75/50 см за по-силно внушение, като кадрите не са кропвани, а нарочно са запазени точно както са снимани.

Пластове

admin — Sat, 18 May 2013 13:18:58 +0000

Четирима визуални артисти, живеещи в Брюксел, са събират да покажат свои различни фотографски подходи към градове, живопис, движение и памет. Наслаждавайки се на множеството техники, които съвремeнната фотография предлага (лаборатория, “toy-camera”, колажи и цифрови манипулации) окончателното им решение е личен артистичен избор.

Многопластовите значения са основна характеристика на днешната фотография, която е комбинация от естетически, социални и индивидуални модели. Тази сложност поддтиква авторите да отправят своите търсения отвъд привидността на образите.

Отвъд класическия модел стремящ се да улови “решаващия момент”, градската фотография на Корине Льокот, Валентина Пачеко Фернандес и Пабло Авендано разкрива града като наслагващи се времеви моменти, които не принадлежат на никого, и по този начин го представя като своеобразно археологическо място.

Огледалните игри между живопис и фотография са безкрайни и плодовити, както го показва експерименталната фотография на Катрин Льонгли.

Създаването на илюзия за движение от неподвижен образ е предизвикателство за много фотографи. За Корине Льокот и Пабло Авендано то е вдъхновение.

В богато напластените художествени предмети на Валентина Панчеко Фернандес откриваме фрагменти от спомени.

Концептуална фотография

admin — Sat, 18 May 2013 12:58:45 +0000

Изложбата носи името на курса по Концептуална фотография, воден от Ивайло Стоянов

Ивайло Стоянов завършва Академията за визуални изкуства към Йоханес Гутенберг университет, град Майнц – Германия, специалност концептуална фотография през 2007 г. От 2010 той е преподавател в Нов български университет по концептуална фотография в магистърската програма Фотографско изкуство, фотографска школа Паралакс, град София, от 2013 е преподавател в школа АртЕкстремно за концептуално и визуално изкуство, град Варна.

В основа на обучението е заложена свободата на мислене, търсенето и разпознаването на собствената индивидуалност и формулиране на собствени теми. Целта на курса е медията фотография да бъде изразена в една неконвенционална форма и концепция, която да бъде част от съвременното изкуство.

Участници: Анатоли Попов, Диана Павлова, Златка Димитрова, Камелия Бисолнакова, Людмила Добрева, Милена Иванова, Нина Комарова, Надежда Юрукова, Пламен Момчилов, Тодор Тодоров

Макро свят

admin — Sat, 18 May 2013 11:52:27 +0000

Красимир Матаров е роден през 1976 г. в Благоевград. Има две висши образования – от ЮЗУ Благоевград и МГПУ Москва, и в момента работи като учител в ПМГ Благоевград. Красимир публикува снимки в български и чуждестранни фото сайтове, има своя фейсбук страница Krasi St M Photography, а също така е бил художествен
съветник във Фотолига.

Идеята на автора е да покаже един свят, който съществува паралелно с нашият, но заради това, че неговите обитатели са твърде малки – те остават незабелязани от нас. Авторът ни показва тези макро-герои не като „препарирани музейни експонати”, а като същества имащи ритмичен живот. За това той включва повече пространство в кадрите си, като по този начин показва средата в която те живеят и тяхните взаимоотношения. Той определя своите снимки като художествена или дори като жанрова макро фотография.

Patterns

admin — Sat, 18 May 2013 11:36:39 +0000

Изложбата е съставена от настоящите творби на автора, в които той изследва въздействието на патерни върху зрителя.
Изобразени са очевидните характеристики на субектите и обектите чрез съпоставката им в решетки, както и премахването и добавянето на техния контекст като главен акцент. Серийността тук е използвана като одухотворител на „повторението е майка на знанието“, а текстурата – като количествено изображение на знанието и опита, които същевременно са максимално приглушени, с цел – липсата да се самозапълни с личните спомени на зрителя.

Пържена рибена супа

admin — Sat, 18 May 2013 11:23:26 +0000

Това е едно от последните рибарски селища по северното крайбрежие на България. Само няколко семейства живеят тук. Община Шабла не ги бузпира да построят бараките, в които живеят и да продават улова си, но държи земята ‘нерегулирана’, което прави строежите върху имота незаконен. Сметки за ток и вода обаче пристигат на адресите.

Съществуването на тези рибари е уязвимо на политическите промени, ограничения на ЕС и кой знае още какво …

Може би един ден нов курорт на морето ще застане на това място, продавайки „идеята“ на лукс в близост до природата, но до тогава – това девствено място е трудно за живот. Това е място, където човек зависи от околната среда, но не я оформя.

Това не е място на красотата. То не е екзотично в романтичния смисъл на думата. Това е едно от онези места, където модерността дойде по-късно. „Прогрес“ се случва около него и Бога, а не технологията е водеща сила.

FotoEvidence BOOK AWARD 2011

admin — Tue, 14 May 2013 13:06:32 +0000

От зората на фотографията, заснетите на лента изображения разкриват на вниманието на обществеността недокументирани събития. Снимките променят не само възприятието на хората, но най-вече променят хода на самата история. Fotoevidence е основана, за да продължи традицията на практикуване на фотографията, с цел да привлече вниманието към нарушаването на човешките права, несправедливостта, потисничеството и нападенията срещу суверенитета или човешкото достойнство, там където биха могли да се появят.

Всяка година FotoEvidence Book награждава един фотопроект, документиращ нарушаването на човешките права. Избраният проект се публикува като серия от фото книги, част от FotoEvidence, посветени с цел да се оцени работата на фотографите, чиято ангажираност и смелост разкрива болезнени истини, води до осъзнаване и пораждане на чувство за нетърпимост към накърняване на човешкото достойнство.

Имаше 59 подадени заявления за първата награда на Foto Evidence( Документални фотографии), доказващи несправедливостта в 41 страни. Бяхме изненадани и удовлетворени както от обхвата, така и от силата на представените работи. Светът е в плачевно състояние, но самоотвержени фотографи от всички краища на земята, работят за да покажат това на останалата част от света и да вдъхнат желание за промяна. Ние сме горди да публикуваме и разпространим определени избрани проекти, които дълбоко вярваме, че разкриват смелостта и отдадеността на документалните фотографи за постигане на социална справедливост.

Избраните проекти могат да се разгледат в специалното издание the Book Award Galleries (Галерии на Наградените) и изложбата на всички проекти ще бъде показана в Ню Йорк през есента на 2011 съвместно с издаването на книгата на Javier Arcenillas (Хавиер Арцениллас) „Убийци“.

Дивото 2012

admin — Sat, 26 May 2012 10:05:33 +0000

Уважаеми читатели, любители на природата и на вдъхновяващите преживявания,

за нас е удоволствие да Ви представим изложба на селекция от третия международен фотографски конкурс „Дивото“ 2012 организиран с подкрепата и домакинството на община Сливен.

В надпреварата за медалите и дипломите на FIAP (както и за няколкото специални награди от българските организатори: на Българско дружество за защита на птиците за най-добра фотография на птица, награда на Български ловно-рибарски съюз и грамота за най-добре представил се автор), се включиха 102 автора от 25 страни с общо 777 снимки. От тях след селекцията на журито останаха 64 автора с 145 снимки. Елате и разгледайте най-добрата част от това фотографско богатство!

Фотоакадемика 2013

admin — Sat, 26 May 2012 09:54:48 +0000

XIV НАЦИОНАЛЕН ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД-КОНКУРС НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ

XIV НАЦИОНАЛЕН ГОДИШЕН КОНКУРС ЗА УЧАЩИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Национално сдружение Фотографска Академия е организация с идеална цел, учредена на 12 март 1999 г. Сдружението е създадено да популяризира и съхранява фотографското изкуство в България и чужбина.
Основни цели на сдружението са утвърждаването на професионалните етични норми и защитата на авторските права на членовете й.
Фотографската Академия е вписана в регистъра на организациите за колективно управление на авторските права в Министерството на културата.
От април 2002 г. Фотографска Академия е член на FIAP и представител на организацията за България. Статуетката на Фотографска Академия е голямата награда, присъждана за особени заслуги във фотографията.

С помощта на изявени творци Академията организира фотографски курсове на различни нива. Съдейства на авторите за издаване на печатни каталози и рекламни материали.

Най-доброто от

admin — Sat, 26 May 2012 09:23:13 +0000

I вариант – „Де факто“

Висока съм 164 см. Тежа 52 кг. Руса, със сини очи. С бретон. През лятото съм луничава. Ходя бързо и малко патешки – останало ми е от гимнастиката. Усмихвам се често и нарочно – мразя киселите физиономии. Мразя багажите, я винаги нося апаратурната чанта, която тежи. Обичам сладкишите и кафето. Обичам пътуванията, небето и морето, защото съм от Бургас. Обичам и други неща, но те са си само мои…

III вариант – Малко нещо професионален.
1. Фотографията не е изкуство. Изкуство може да бъде и фотографията.
2. Уважавам всички стилове, но смятам, че ако един писател ми казва нещо, той може да го направи чрез разказ, роман, стихотворение, пиеса или есе, но никога еднакво добре във всички жанрове.
3. Фотографията е ¼ техника и ¾ виждане, търсене, сътворяване.
4. Няма аполитична фотография.
5. Журналистическата фотография работя с удоволствие и умора – но за хляб. Художествената фотография – с удоволствие… за душата.