Талантливи млади фотографи ще имат възможност да покажат красотата на Благоевград през обектива на своя фотоапарат. Ученици и студенти ще се конкурират за красивите гледки, които Благоеевград разкрива в категорията „Пейзаж”. В категориите „Портрет” и „Репортаж” художниците ще показват умения и въображение. Участниците ще могат да използват необичайни гледни точки, светлина и комбинации от елементи, за да покажат това, което ги е впечатлило като млади хора.

Групова изложба на шест жени фотографи от Армения.
За първи път в историята на Армения, жени фотографи обединяват своите гледни точки, за да представят Армения такава каквато я виждат и да го покажат в групова фотографска изложба.
„Аз имах привилегията да бъда куратор на тази изложба и бях допусната в техния свят на майки, професионалистки и социални активистки.”, казва Светлана Бахчеванова куратор на изложбата – „Жените в Армения все още се борят за правото да направят кариера. От жените все още се очаква да бъдат майки и домакини на пълен работен ден. Но тези шест авторки рушат правилата и намират път към своя кариера и създаването на въздействащи творби.„
Творбите в тази изложба разказват лични истории от гледната точка на арменски жени, разкриващи често игнорирани аспекти от живота в Армения. От ярки черно бели снимки на хора с увреждания преодоляващи препятствия, до богатите портрети на необичайно изглеждащи бунтари и интимните образи на транссексуални, борещи се за намиране на място в обществото, тези жени фотографи акцентират върху социалната неправда и ролята на жените в модерна Армения.
Контакт с куратора: Светлана Бахчеванова: Svetlana@fotoevidence.com

Идеята ми дойде разглеждайки фотографии на Едуард Стайхен (Edward Steichen) и по-специално фотографията „Езерото – лунна светлина“ от 1904г. Там в магическата светлина на здрача, дърветата сякаш се разграждат и сливат в едно с водата, в която се отразяват.
Във фотографската си изложба използвам липсата на фокус за композиционно изразно средство като начин да бъде представено чувството на спомена най-реалистично. Нашите спомени никога не са детайлни колкото реалните предмети, точно за това когато наблюдаваме изображение, в което доминират меките контури на елементите, то ни се струва толкова истинско. Чрез липсата на фокус се разкриват „вътрешните образи”, тъй като те не са оформени изцяло и до най-малките подробности, както е видимият свят.
Абстрактни картини – малко или много нереална, отдалечена представа за действителността. Фотографиите ми са скромен опит да материализирам илюзията, съня или дори халюцинацията.

“РАБОТНО ЗАГЛАВИЕ” Фотографска изложба на Росина Пенчева

Проектът, създаден в рамките на една година, е и първата
самостоятелна изложба на автора. Замислен две години по-рано,
“Работно заглавие” представя различни артисти и проследява
творческият им процес. Проектът на Росина включва хип-хоп
формацията Pop & Roll, снимачен ден 3 на късометражния филм
“Паркинг” на режисьора Ивайло Минов, работа в бижутерското
ателие “Silverfish” на Павлин Иванов, подготовката на изложбата
“След Едем” на художника и скулптор Петринел Гочев и
създаването на постановката ‘’Ромео и Жулиета” отново на
Гочев, този път като режисьор. Последното е и акцент в
изложбата на фотографа. За документиране на репетициите на
постановката, Росина се отдава изцяло и снима с пълен достъп,
като проследява задкулисната треска още от първите репетиции.
Продължава да ги снима и до днес.
Всяко нещо, над което човек работи, е несъвършено и в
следствие на усилена работа, проби и грешки, то постепенно
придобива завършен вид, готов да бъде показан. Точно този
процес на работа привлича и вдъхновява Росина да снима. Това
е моментът, в който творчеството се случва. Той е съпътстван от
съмнение, страх, трудности и грешки, премесени с увереност,
смелост, сигурност, удоволствие, вдъхновение, отдаденост.

“За трета година в навечерието на 28 юни ще се проведе „Нощ на фотографията в княжевската гора“

Очаквайте:
• 100 години Лайка
• Ново издание на библиотека „Фо“
• Масово рисуване със светлина
• Филми за известни фотографи
и много други изненади.

Преди година, в резултат на дългогодишен диабет загубих едно си око. Това, което остана вижда само 60 процента. Серията „Светлина“ е резултат от опита  да направя снимки, които се доближават максимално до начина по който виждам света. Да мога да  изразявам себе си чрез фотография и да покажа моят свят на другите се оказа голямо предизвикателство. Надявам се да ви хареса.

“По стъпките на Ралф Гибсън” показва най-добрите творби от едногодишното обучение на фотошкола Паралакс. Фотографиите са реплика и интерпретация на световно известни снимки на американския фотограф Ралф Гибсън. Обучението продължава и са представени снимки направени до началото на месец март 2014г. Изложбата ще бъде открита в читалище Братя Миладинови на 28.06.2014 и е част от Нощта на Фотографията в Княжево. Участници са: Николай Трейман, Калин Атанасов, Боряна Илиева, Яна Христова, Димитър Батаклиев, Росица Костова.

Павликени празнува своята 70-годишнина като град през миналата година. Общината определя себе си като пазител на наследството и го доказва с множество възстановки на фолклорни обичаи, народни празници, подкрепа на артисти от всички жанрове на изкуството и с боган културен календар.

Павликени е притегателен център за културни прояви и артисти от цял свят. В последните две години множество изложби на графично, приложно и сценично изкуство промениха облика на градчето в центъра на дунавската равнина и показа ха, че културата може да сплотява местната общност. Финландски, японски, тибетски, италиански и беларуски творци са само част от авторите, които представиха своето изкуство в 14-хилядния град.

Емблематично събитие за Павликени е провеждащиет се тук в последните четири години международен фото салон „Музика в обектива“, под патронажите на Международната федерация за фотографско изкуство (FIAP) и на Национално Сдружение Фотографска Академия.

Наскоро Павликени започна инициативата за собствен фотографски пленер, озаглавен „Павликенския край и неговите хора“. В навечерието на 70-та годишнина на града, майстори на обектива се събраха в античния и вечен град, за да уловят в своите кадри душевността и самобитния дух на павликенчани.

Изложба „Зоната – 2″ е продължение на миналогодишното фотографско „изследване“ на „Зоната“ в Централна обогатителна фабрика – Перник. Особената близост на обстановката напомня на филма „Сталкер“ на Тарковски. От там е заимствано както вдъхновението, така и наименованието на изложбата.Участници са дългогодишни членове на Българския фотоклуб  и фотошкола „Паралакс“.

Да се намираш на красиво място – не е най-важното!
Да познаваш отлично фотоапарата си – не е най-важното!
Да заснемеш много кадри – не е най-важното!
Най-важното е да видиш това, което другите не забелязват, да го заснемеш, и да им го покажеш!
Кладенци e изложба на Красимир Матаров. Матаров е роден през 1976 г. в Благоевград. Има две висши образования – от ЮЗУ Благоевград и МГПУ Москва, и в момента работи като учител в ПМГ Благоевград. Води СИП по Фотография на ученици, и участва в проект по фотография по програмата „УСПЕХ”.
Красимир Матаров публикува снимки в български и чуждестранни сайтове за фотография, има и своя фейсбук страница – Krasi St M Photography. Участва в майсторските класове по фотография на Световната Фотографска Организация (СФО) съвместно със Сони Лондон. Има публикувани снимки в Списание 8, Фото мания, Усури, GEO и National Geographic.
Красимир Матаров е носител на множество награди от национални и международни конкурси. Печели 1во място в конкурса Sony World Photography Awards 2013, 1во място в международния конкурс по фотография “MILSET”, 1во място в конкурса на списание GEO „Местата които светът трябва да види“. Признат е и печели награди от Фотоакадемика, National Geographic и други. Красимир Матаров участва в много изложби като „Дни на предизвикателствата“ 2010 и 2013 г., „България – атрактивна туристическа дестинация“ 2010 и 2013г., „Месец на фотографията“ 2012 и 2013 г. и други. Негови снимки са излагани в Национален музей в София, както и в Лондон, Люксембург и Братислава.

В Париж живеят над 12 милиона души – един съвременен Вавилон. Сблъсък на култури, ценностни системи, езици, религии и времена. Средновековните катедрали и дворците на френските крале съжителстват редом със съвременните ултрамодерни небостъргачи, а между тях като артерии на кръвоносна система са плъзнали улички , в които времето е замряло някъде към 70-те години на миналия век. По Сена плуват туристически корабчета, а от високоговорителите им  звучи  „Non, Je Ne Regrette Rien” на   Едит Пиаф. От бели микробуси на Плас Пигал стоварват сценични кoстюми за поредното представление в  Мулен Руж, а на Мон Мартр художници рисуват своите картини под дъжда. Над всичко това се извисява Tour Eiffel и  в този момент човек има нужда да изпие чаша топло вино с канела  за да получи пълно усещане за Париж.

Салонът “Музика в обектива” има своята 10 годишна история . Последните 6 години той е включен в международния календар на FIAP (международната федерация на фотографското изкуство). Салонът се провежда с финансовата подкрепа на община Павликени.
В “Месец на фотографията” салонът ще бъде представен в Пазарджик за първи път. Ще бъде представена селекция от постъпилите снимки през 2013 г. включваща наградените творби.

Международният фотографски конкурс „Екологичната истина 2013″ е организиран от Културен център Зайчар и Фото Клуб 202, Зайчар, Сърбия. Темата на основния раздел на конкурса се фокусира върху човешките дейности, който имат деструктивен ефект върху природата, както и негативните последствия за нашата планета, следствие от човешка намеса, индустриализация и замърсяване.

В изложбата на Искандер Бахгет привидно се разкриват различни светове, които обаче в същото време се различават само в географско отношение, а в човешко и духовно измерение показват пространства с идентична магнетична сила. Тези пространства се сливат в светоусещането на твореца, и именно това е неговият истински свят, който той успява да ни представи изключително живо под формата на преживяване със средствата на фотоизкуството. Използва кратки заглавия на фотографиите си, като посочва годината на създаване: Маски (1974), Косач (1974), Детски портрет (1981), Връзка (2009), Кладенец с геран (1975), Фатима (1981), Заедно (1975), Зимен пейзаж (2002), Каменна пустиня (1981), Маалула (2008), Времена (2010), Александрийската библиотека (2010), Майчинство (2007), Ференц Буда, Ференц Юхас (2007), Дьорд Фалуди (2000). Зад простите заглавия обаче се появява не само “изразително фотогенично лице”, изключително красив пейзаж или интересен предмет, но и те излъчват философско духовно послание. При Искандер Бахгет  фотоизкуството не е само изкуство на запечатване на мига, но и изкуство на изразяване на мисълта.  Фотографиите му са майсторски изработени творби, завършени от гледна точка на естетиката и техниката, с размери 70х100 см, които доставят изключително голямо удоволствие на любителите и почитателите на фотографското изкуство. Ето защо си заслужава да се посети изложбата на Искандер Бахгет.

Изложбата “Фолклор и фотография” е резултат от проект на Фотографско Общество. Тя обединява снимки, както на фотография професионалисти, така и на любители. Голяма част от фотографиите са направени по време на фолклорния празник на село Бистрица на 1-и Юни тази година. Организаторите исказват искрена благодарност към кмета на село Бистрица г-н Николай Гюров и ръководството на читалище “Св. Цар Борис I – 1909” за оказаното съдействие. Отразяването на нашия фолклор със средствата на фотографията е хоби, което обхваща все повече млади хора.
Проектът се осъществява по програма “Култура” на Столична Община като част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за европейска столица на културата през 2019 г.

НСФА “Янка Кюркчиева” представя на жителите на град Гоце Делчев една колекция от снимки участвали през различни години в конкурса “Дивото”. Подбрали сме снимки на автори от 20 държави, които искрено обичат природата и хобито им е сниманитео на диви животни.

Във величествиния си роман „На Изток от рая“ Херман Хесе казва: „Понякога мълчанието е най-красноречиво“. Опитвал съм се да разказвам какво е да пътуваш на Изток и когато думите не ми стигат, млъквам и пускам в действие фотографията на Дилян Марков, защото заедно изживяхме това приключение в Камбоджа. Камбоджа няма как да се разкаже без фотография. Може да се обясни, но не и да се покаже. Фотографията, изглежда, е като музиката: когато свършат думите, започва тя. И тъй като името на романа е станало вече клише за какво ли не, с Дилян Марков решихме да го опровергаем и разбием на пух и прах. Бяхме на Изток, но не от Рая, в Рая. Бяхме и видяхме и красивото и грозното, и богатото и бедното, и историята и ежедневието на този велик кхмерски народ. Работихме и живяхме с тях.

Автори : Дилян Марков – фотограф, Емил Спахийски – журналист.

Семинарът представя 12 съвременни руски фотографи, както и най-популярните стилове, тенденции и постижения в художествения фотографски живот в Русия днес. Проявата е богато илюстрирана и ще се проведе в помещението на ул. Лом 1А. В рамките на два часа лекторът Николай Трейман ще ви запознае с най-ярките представители на съвременната руска фотография, обособени в четири групи:
1. Православието – мотив и смисъл
2. Руски авангард
3. В традициите на репортажа
4. Стремеж към чист фотографски език
На разположение ще са авторски албуми, дискове с представяния и т.н.
Вход 15лв.
Предварително записване:
Николай Трейман 0889220050

Запечатвам самото присъствие на личността, която съм снимала.
Всеки портрет говори сам за себе си, и има различно излъчване и настроение.
За мен е предизвикателство да правя фотографски портрети. С тях се потапям в емоцията, която предлага тази фотосесия. За мен всеки един човек носи в себе си уникална история. В различните лица се изразява пъстротата на живота. Убедена съм, че всеки има неповторимо излъчване и няма нефотогенични хора.
Аз само бих подчертала онези неща, които ги представям в най добрата светлина.
„Като снимате хора цветно, показвате техните дрехи. А когато снимате черно и бяло, вие заснемате техните души!” Тед Грант.

Днес, във времето на цифровата фотография, става все по-трудно да се допусне, че грешките могат да имат стойност и да носят очарование. Да приемем със смирение резултатите от човешката слабост, означава да признаем красотата и превъзходството на заобикалящия ни свят. Този свят, чиито абсолютно възхитителен и незамъглен образ може да види единствен Бог, който сам го е сътворил. В много от легендите, които обясняват възникването на един или друг метод в историята на фотографията, е заложена идеята за изображението, появяващо се сякаш “от нищо”, по своя собствена воля, въпреки и независимо от човека, който едва в последствие придобива знанието и умението да възпроизвежда случилото се. Онова, което ни заобикаля самo ни дарява със своя отпечатък – всеки път нов, всеки път различен. На фотографа остава единствено да “разкрие” изображението, да помогне на формите, сякаш вече съществували предварително, да изникнат плавно една след друга. Голямата цел на фотографската техника днес е да заличи възможно най-професионално следите от човешкото несъвършенство. Стремежът е към създаването на напълно предвидимо изображение, което не само претендира да е копие на действителността, а дори се обявява за по-добро от самата действителност. Фотографията отдавна е престанала да бъде чудо – тя е напълно подвластна на нашите намерения и настроения. За всички онези, които все пак предпочитат криволичещите и несигурни фотографски пътеки, миналото предлага вълнуващи маршрути. Аз ги открих с пинхол камерата. Докато бъдещето е непредставимо, плашещо и неясно, миналото е устойчиво, недвусмислено и неизменно. Тук се цени статиката, а не динамиката, тишината, а не крещящата образност. Колкото използваните фотографски процеси са по-стари, толкова повече ни доближават към една предишна епоха, към “божественото”, към природата, към примитивните знания.

Memento vivere – помни за живота! Всеки ден в света умира поне по една традиция, по един обичай, по един обред. Някъде по света умира и по един език, по един диалект, по едно наречие.
Както и да се опитваме да съхраним това наследство, все пак умира по нещо съкровенно. Остават обаче изображения, остават снимки. Ето нещо, което трябва да съхраним. Снимки, с които да помним точно този живот. Паметта е тази, която ще ни даде светлина към бъдещето.
Росен Коларов

Георги Панамски / роден през 1934г. в Ловеч/ е знакова личност в българската фотожурналистика. Юрист по образование, безпартиен, отрасъл в семейството на засегнат от „мероприятията на народната власт“ дребен кожар, името му се свързва с флагманите на някогашния социалистически печат – в.“Народна младеж“, в.“Работническо дело“, в.“Дума“, както и с Пресфото – БТА и вестник „Футбол“, където се пенсионира през 1995 г. Разчупил визуално щампите на вдървения следвоенен „социалистически реализъм“, още с първите си фотографски изяви в началото на 60-те години Панамски внася нещо ново в закостенелите образни възприятия на властта – репортерските му кадри са живи, неочаквано човешки за тогавашните стандарти и в по-голямата си част документално обективни. Това дава основание на писателя Георги Мишев да отбележи, че във времето на дирижираната журналистика, на фалшиви усмивки и перфидни цензори, фотографът от изпълнител и механичен снимач е бил „ свидетел и съучастник в събитието“.
В изложбата „Аз, очевидецът“ са включени репортерски фотографии на Панамски, заснети от 1960 година до днес. Много от тях са получавали награди на международни конкурси, били са излагани и на негови самостоятелни фотоизложби – „Мигове в парламента“/1991г./ и „Портрет на един народ“ /1999 г./. Фотосвидетелствата на Георги Панамски са част от образната памет за един един сложен, непознат за младите поколения днес, но живян период от най-новата българска история.

В северната част на Атлантическия океан на площ от 103 хил.кв.км. се намира най-големият вулканичен остров в света, роден от сблъсъка на американската и евроазиатската континентални плочи. Това е една сурова земя, бълващи вода и пара гейзери, брулена от ветрове и периодично заливана от лава. Земя със зашеметяващи планини и водопади, спиращи дъха ледници и кратери. Брутална и величествена природа. Земя от огън и лед. Земя, в която от всяка нейна точка може да се види най-внушителното светлинно шоу в природата – Северното сияние. Това парче земя те превзема, омагьосва и разбърква всичките ти мисли и представи за света.
Това е Исландия – земя отвъд реалността!

“Към края на 20-ти век, навлиза рецепта за хубава музика.Тя представя на хората нещо запомнящо се, има опростена мелодия и повтаряща се структура. Мелодиите са лесни за запаметяване. Рецептата е овладяна до съвършенство от редица музиканти, които бързо се превръщат в икони за младите.Те оставят огромно влияние върху развитието на културата през втората половина на века.“

Воден от подобни разсъждения, преди повече от две години започнах един проект чиято цел бе да представя поп иконите на 20ти век по начин, който да съответства на тяхната визия към днешна дата. Основен похват бе, чрез абстрактни асоциации да покажа визуална връзка на техни портрети с портрети на изсъхнали цветя. Така портретите с цветя се превърнаха в мое авторско виждане за иконите на поп и рок музиката.

Серията включва абстрактни портрети с цветя на:
Мадона, Иги Поп, Мик Джагър, Тина Търнър, Ози Озбърн, Том Уейтс, Пол Макартни, Елтън Джон, Шер, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Лу Рийд, Роджър Уотърс, Боно и Джони Кеш.

Една от представителките на първата „вълна” на българската женска фотография. Завършила е „Техникум по полиграфия и фотография Юлиус Фучик” (1962 г.). Професионалната й дейност е била свързана предимно с работата в бургаските ателиета за комунална фотография. През 1974 г. е удостоена със званието
фотограф-художник. И извън системата на едновремешното „Търговско Промишлено Обединение Българска Фотография”, което „обединяваше” какво ли не (в посоката на фотографията), Стела Радева се изяви и като индивидуален творец. Нейните „извън комерсионални” постижения са били предимно в жанровете на пейзажната, портретната и актовата фотография. Освен многото национални и международни изложби и успешните участия в различни фотографски конкурси, трябва да споменем, че корицата на първия брой на списание „Българско Фото” е на Стела.

Завършил е Висшия машинно-електротехнически институт, София. Фотограф на свободна практика.
Основните направления във фотографската му дейност са документална фотография, репортаж, архитектурна фотография, археология, анималистика /Lepidoptera/ и научна фотография /флуоресценция, ефект на Моаре, микрофотография/. Публикувал е в редица периодични издания – Природа, Защита на природата, Българско фото, Бизнес спектър, Екокуриер, Археология, Архитектура, Photo Video Saloon, Foto & Video – Русия и др.
Автор е на илюстрации в енциклопедични издания /Енциклопедичен речник Кюстендил/, албуми – архитектура, нумизматика, календари /ITONG, Датекс и др./, технически ръководства. Работил е фотодокументация на археологически обекти – Сердика, Пауталия, Улпия Ескус, гр. Сандански, Археологически резерват Сборяново /3D фотография на Свещарската тракийска гробница/.
Преподавал е в курс по фотография /обща фотография и специална военна фототехника/ в Школата за запасни офицери, Враца. Негови статии са публикувани в сп. Българско фото. Автор е на шест изложби, експонирани в София, Кюстендил и Москва. Участвал е в повече от сто национални и международни салона и е носител на четиринадесет награди. Бил е член на журита на международни салони под патронажа на FIAP. Удостоен е със званията Фотограф-художник – 1979 г., AFIAP /Artiste de la Federation Internationale de L’Art Photographique/ – 2009 г. и EFIAP /Excellence FIAP/ – 2013 г. Член е на Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева” от 2000 г. и от 2013 г. е член на Управителния съвет.

„Ако по някакъв начин, фотографите на Зайчар бъдат обесен, моят приятел, Раса Милойевич, би бил невинна жертва“ казано публично от Перислав Дукич в Белград през 1999.

Посвещавам тази изложба на моите скъпи приятели: Перислав Дукич, Томислав Мийович и Драгиса Джорджевич. Тези за „виновницете“ за моите занимания арт фотография. Раса Милойевич.

Куратори: ас. Силвия Иванова, програмен директор и преподавател Калина Брейлсфорд
Изложбата представя подбрани фотографски проекти на студенти, разработени по време на няколко фотографски курсa в Нов български университет. В основата на обучението стои свободата на изразяването и мисленето, търсенето и разпознаването на индивидуален фотографски стил, разработването и изследването на идеи и лични фотографски интерпретации.
Избраните проекти, които съставят тази изложба са вдъхновени от процеса на “изследване” и творческо представяне на актуални идеи и индивидуално подбрани теми – процес характерен за съвременното изкуство, в който идеята и нейното развитие и възприемане стои в центъра на всяко едно произведение.

Замисълът и реализацията са твърде различни от основната особеност на творчеството му. Напълно естествено е то да бъде силно повлияно от естетическите и композиционни принципи на архитектурата. От това следва, че неговите снимки са винаги прецизно обмислени, стройни и уравновесени като композиция, лачконични като израз, облечени във форма, която разкрива същността. Уверен в себе си, Попов кадрира снимката още в рамките на визьора, като очиства кадъра от излишното, за да постигне най-трудното от всички съвършенства – простотата. Това прави неговите творби завършени, преди да бъдат окончателно изкопирани. Затова в тях мъчно можем да махнем или прибавим нещо, за да стане творбата „по-хубава”.

Това е поредица от фотографии, пряко свързани с труда в Родопите.
Темата ме занимава от няколко години, тъй като този вид тежък и изцяло ръчен труд се е запазил в автентичния си вид в много малко региони на страната. Безспорно трудовите навици на човека са отражение на социалната му същност и душевност. За мен е важно да запозная възможно по-голяма част от обществото с този изгубващ се вид труд, съществуващ паралелно в една капсулирана атмосфера и противостояща се на динамичния и автоматизиран съвременен свят. Именно за това името на проекта ми e „Паралелна реалност“.

Винаги гледам на фотографията като на съобщение, кодирана емоция, която се опитва да победи времето и нашите несъвършени разбирания. Цикълът “Между” е опит да се направят вриации върху двойствеността на символите и да се открие онова между двете противоположности, нашето възприятие. Между е нашият избор, или илюзията на избора, и между е нашият път.
Между двойствеността винаги се намира началото на процес, който се опитва да изравни разликите.
Всяко видимо нещо във вселената е процес между две противоположности. Те са само видимата енергия от приравняването им към едно.

Вътрешността на библиотеката. Вътрешен свят, скрит за човека, разхождащ се из новите модерни книжарници в търсене да закупи новата лъскава книга. Богатството, което тъне в дълбините на този храм на знанието.
Всички от представените фотографии са заснети на филмов черно – бял материал Ilfor HP5 и копирани ръчно, след което репродуцирани с дигитална камера.

Проектът, с име „Имало едно време…“ е осъществен съвместно с „Национален природонаучен музей“. Този проект има за цел да представи с един по-нестандартен и артистичен поглед част от експозицията на музея чрез пресъздаването й в една приказна серия. Тази серия ще включва 6 /шест/ триптиха с вариации върху 6 /шест/ популярни детски приказки, в които едни от главните персонажи – животни – са някои от експонатите в музея. Идеята на триптиха е да разкаже всяка приказка като изобрази съответно главните герои – човек /първа част/ и животно /трета част/ и самата приказна история /средна част/, обособени в отделни кадри. Фотографиите ще следват стилистиката на изпратените 3 /три/ кадъра с известни различия в зависимост от спецификата на всяка отделна приказка. Първата серия е на тема „Снежната кралица“ по Х. К. Андерсен, от която дойде идеята за продължение на проекта и организирането му в изложба.

Изложбата „Фрагменти и присъствия“ на младия италиански художник Франческо Aртибани се състои от два раздела.
Първият от тях включва селекция от 35 наскоро заснети фотографии, концепцията за които гравитира около едно „друго“, ефимерно измерение – на увеличените до безкрайност детайли, които достигат до космическо измерение, стремящо се максимално да
се разграничи от постоянно безтегловната реалност. Подсъзнанието взима надмощие и се опитва да отправи своя вик чрез изследване на малките, ежедневни или продиктувани от природата и от пороя на времето естетически възприятия. Елементите приемат нова форма и идентичност, взаимопрониквайки се, гледайки се едни други и показвайки какви са в действителност, като така се сливат в една игра на цветове и светлосенки, целяща да даде живот на нови елементи и контексти.
Вторият раздел представя селекция на 11 снимки от проекта “ Negative „, предназначени не за отпечатване, а за прожекция в зала, максимално напомняща на камера обскура (червена светлина), т.е. в тъмно, изолирано от останалия свят място, така че да придобием усещането за навлизане в друго измерение на нюанси със силно визуално въздействие.

Изоставени от правителства, забравени от благотворителните организации, неглижирани и малтретирани от цели общества: Безгласно малцинство оттеглило се в тъмните забравени ъгълчета на църквите, приковано към ръждясалите болнични легла, живеещи живот зад решетките на мръсни затвори – животи осъдени на тиха мизерия…
Това са хората с умствени увреждания живеещи в Африканските региони в криза – държави разкъсвани от война, сковани от глад или с корумпирано управление. Някои са преживели тежка травма, която е довела до болест. Други са родени с умствени увреждания. Във всички случаи, в държавите, в които инфраструктурата е разрушена, където хората с умствени увреждания са отдалечени от всякакви услуги, лечението често е същото – живот в окови.
Започнах да документирам живота на хората с умствени увреждания в Африканските държави в криза в опита да покажа това, което се случва с тях. Пътувах до опустошени от войната райони на Конго, Южен Судан, Могадишу и Уганда. Прекарах време с преместените в бежански лагери в Сомалия и Дадааб. В Нигерия отидох да видя ефектите на корупцията върху съораженията за хора с умствени увреждания. През 12-те години, в които документирам проблеми свързани с нарушени човешки права, никога не съм попадал на по-голямо издевателство над човешкото достойнство. Тези хора са невидими и по този начин тяхното страдание е пренабрегнато. С публикуването на тази работа във FotoEvidence, незнанието няма да бъде възможно да бъде използвано като извинение за бездействието.
Проектът стартира януари 2011. Самофинансирал съм пътуването в 4 от 6-те страни, в които съм снимал. Част от работата е групово финансирана. Работите са показвани във “Visa pour l’Image” във Франция през 2012.

Изложбата е на снимки на фасади на къщи намиращи се в старата част на град Бургас. Фотографиите са допълнително обработени с цел постигането на ефект имитиращ стари пожълтели картички. Разхождайки се из града, човек много често пропуска да погледне нагорe и да забележи заобикалящата го среда. Това ме провокира и да създам представените фотографии. Една част от заснетите къщи вече са реставрирани, други ги няма а третите оставени на саморазрушение придобиват призрачен вид и неподвластни на урбанизацията се наместват в общата градска среда.
В допълнение към изложбата може да бъде изработена карта на
къщите от снимките. За желаещите, могат да си направят разходка
из стария град и да издирят къщите от фотографиите..

„Виж звука“ е мултимедийна фотографска изложба, която изследва симбиозата между звук и изображение.
Изложбата е съставена от 20 пейзажни фотографии, а звуците към всяка една са записани от мястото на заснемане. Локациите и звуците са подбрани и записани специално, за да предам най-правилно пълното усещане на дадения пейзаж. Снимките умишлено са заснети така, че да не се вижда или разпознава източника на звука. В случая смятам, че не той е важен, а общото впечатление, изградено от комбинацията на образ и звук. Тези фотографии биха могли да съществуват и без звук, но комбинирани тези две сетива трансформират образа в комплексно изживяване, защото човек възприема околната среда с всичките си сетива.

Влиянието на социалните мрежи върху съвременната фотография е изключително актуална и много разисквана тема. Желанието ми да направя тази лекци, последвана от дискусия, възникна с написване на писмената ми дипломна работа на същата тема. Проектът е разделен на две части, като във всяка една от тях разглеждам най-важните аспекти на различни социални мрежи и влиянието им върху фотографията. Първата част е само за социални мрежи под формата на интернет сайтове и онлайн портфолиа. Разглеждам подробно мрежите Flicr, 1x.com и, естествено, Facebook. Спирам се на различните типове фотографски социални мрежи, като представям съществените разлики между тях, добрите и лошите им страни и влиянието им върху фотографията. В тази също така представям автори, специално подбрани от тези социални мрежи и отговарям на въпроса “по-хубава ли е една снимка когато тя има повече “харесвания” и “споделяния” в социалните мрежи?”
Втората част от лекцията, която според мен засяга най-наболелият съвременен проблем във фотографията, се отнася за мобилни социални мрежи, а именно – тези, които са само през мобилен телефон, снимането с телефон и дали това е фотография. Подробно съм разгледала приложението Инстаграм, което в последни години набра огромна популярност както сред лаици, така и сред професионални фотографи. Отделила съм специално внимание на всички използвани филтри в това приложение, от къде са заимствани и защо въобще са създадени. Представям фотографи, които работят само и единствено с телефон и с приложения с предварително зададени обработки на изображението. Изследвам влиянието на този тип фотография върху съвремието – както социалното му влияние, така и чисто фотографския му аспект. След подробно разглеждане на всички примери излагам своята теза, че независимо от средството за снимане – фотографска камера, джобна сапунерка или телефон – единствено важен е човекът, който прави снимката и неговият творчески усет. След въпросната лекция има дискусия на същата тема.

Денис Бучел е роден през 1979г. в Кишинев, Молдова. С фотография се занимава от началото на 2007.
„Докато вървях по една уличка, видях куче. Спрях се и го снимах. После се появи следващото и по-следващото, и по-следващото… Подредих ги и така се появи цикълът Dog’s Life. Всеки от „моделите“ си помня и ги разпознавам навсякъде из София. Животът ме е научил да различавам човек от човека, като почти никога усещането не ме подвежда. Има добри и лоши, тъжни и весели, благородни и завистливи кучета. Точно както и при хората. Напоследък, когато снимам, пред хората предпочитам кучетата. Те не лъжат. И не принадлежат на никого освен на себе си. Свободни са и това ги прави различни.“
Денис Бучел

SELFIEka е страната, в която хората живеят сред терабайти от изображения и едната им ръка завършва с мобилен телефон с предна и задна камера. В тази страна фотографите са излишни, защото всеки се снима сам с леко нацупени устни в полуанфас или втренчен в огледало изпълнено от героичното му мъжество. И не само се снима, а води свои фотографски дневници ежедневно, ежечасно и дори ежеминутно във виртуално пространство. В този свят хората се харесват като натиснат бутон Like, коригират своя relationship статус и те съветват да следиш тоя space, за да си наясно с твоя… Звучи ли ви странно? Да!? А звучи ли ви познато…? Когато Вилем Флусер определя фотоапарта като „протеза” продължение на човешкото око в „Една философия за фотографията” едва ли е допускал степента, в която технологичното средство за комуникация ще се превърне и в „протеза” продължение на човешката ръка, достатъчно дълга, за да побере тялото и лицето, към които принадлежи в широкоъгълния обектив на вградената в мобилния му телефон фотокамера. „…фотографът е вътре в апарата и е преплетен с него. Това е функция от нов вид, при която човек не е нито константата, нито променливата, а човек и апарат се сливат в едно цяло. Затова тук му е мястото да наречем фотографа „функционер”.”1 Вилем Флусер. През 2002 г. един пиян австралийски „функционер” описва преживяванията си като публикува своя автоснимка с извинението: „ Съжалявам за фокуса, но това е selfie”. През следващите години тази нова дума набира изключителна популярност като бележи нечуван пик през 2013г. и в резулат е обявена за дума на годината от Oxford Dictionaries. Срещу думата selfie/автоснимка/ в речника ще прочетете: снимка, която някой си е направил сам със смартфон или уебкамера и я е публикувал в социална мрежа или интернет сайт. И тук естествено изниква въпросът – Защо? Защо виртуалното пространство е препълнено с автоснимки на милиони хора заснели себе си в необичайни пози намиращи се на странни места. Усъвършенстването на технологиите ни позволява да правим опит след опит с минимални усилия до получаване на желания резултат, което води до бум на публикации от автоснимки. От друга страна характера на случайната моментна снимка прави разказа да изглежда правдоподобен и убедително представя личността на автора. Философите често свързват личната идентичност с паметта. Предполага се, че ние продължаваме да бъдем същата личност дотогава докато спомена ни за миналото съществува. Но непроменяеми и обективни ли са нашите спомени отнесени към опита ни събиращ се в една кристална топка? Могат ли спомените ни да бъдат подбрани така, че да паснат на желания от нас образ на самите себе си? Вероятно желанието да съхраним спомена за всяко наше „сега” стои в основата на този selfie феноменален експеримент.
И страхът, страхът да не бъдем забравени и то не утре, а днес…

Международният фотографски конкурс „Екологичната истина 2014″ е организиран от Културен център Зайчар и Фото Клуб 202, Зайчар, Сърбия. Темата на основния раздел на конкурса се фокусира върху човешките дейности, който имат деструктивен ефект върху природата, както и негативните последствия за нашата планета, следствие от човешка намеса, индустриализация и замърсяване.

Майсторски клас на Янош Ейферт.
Модерната актова фотография не е просто „осезаемо” изображение на тялото, а поезия и мечта: свят на инстинктите, на желанията, на виденията. Тази сфера на фотографията, в която фино се преплитат нишките на изкуството, еротиката и порнографията, ни разкрива широки възможности да докажем своя талант, вкус и професионалните си познания. Занимавайки се с нея, можем да развием способности и качества, които да ни бъдат полезни и в други жанрове на фотографията.

Може ли да се усвои актовата фотография? Янош Ейферт, който практикува жанра с международно признание, не казва лесно „да” в отговор на този въпрос. Десетилетията натрупан опит го карат да твърди, че наред с владеенето на професионално-художествените похвати е нужен и дар от Бога, за да можем да създадем нещо качествено. Но правилата, които разбира се могат да бъдат и отхвърлени, трябва да се познават: модел и позициониране, фон и реквизит; естествени и изкуствени светлини, студийно осветление; техника и естетика: форма и композиция; ролята на движението, на пространството и времето; креативни идеи, специално осветление, модерни осветителни тела (например led-лампи, свещи); възможност за гупово и индивидуално снимане за участващите.

Янош Ейферт (1943-) е един от най-известните представители на унгарското и международно фотографско изкуство. Танцовите и актовите му фотографии, пейзажните и приложните му снимки свидетелстват за неговия многостранен талант. Участвал е в 200 самостоятелни и 700 групови изложби. Със снимките си е спечелил 170 награди, първи награди, специални отличия и дипломи. Снимал е в 40 държави по света. Снимките, фоторепортажите и трудовете му редовно излизат в специализираната литература, в унгарски и международни списания, в книги, издания, в електронните медии. Учебникът му „Идеография – Фотоакадемия” (Изд. „Кошут”, Будапеща,2012) е обобщение на десетилетната му преподавателска и изпълнителска дейност.
От 2002 до 2008 г. преподава фотография в Училището по танци и изобразително изкуство в Дьор, в Средно специалното училище с двуезиково обучение в Будапеща, както и в Унгарската академия по танцово изкуство.
Фотографиите му често са използвани във филми и телевизионни предавания като зрелищен елемент, декор.
През 2005 и 2006 г. в програмата си „Избери знанието” Унгарската телевия излъчва 30 епизода от серията му „Да гледаш-Да виждаш”. Изложбата отбелязва и неговия седемдесет годишен юбилей.

За свободата, която ни предоставя технологията от самата себе си. За лекотата да снимаме дори когато се движим. Мобилната фотография предоставя възможност за изразяване на моментната емоция, усещане, преживяване, бидейки винаги подръка и вече с едно завидно качество на крайния артистичен продукт. Фотографът е зрител, зрителят е фотограф. Техническите подробности (настройки, реализация) отстъпват на емоцията и съпреживяването, възможността да запечатаме и споделим картината, минала пред очите ни за секунда. Този проект цели да обедини няколко български автори и да представи техните виждания и интерпретации, реализирани със средствата на мобилната фотография. Индивидуални, но и обединени от емоцията на мига, усещането, свободата на изразяване и непосредствеността на съпреживяното. Мобилната фотография далеч не е единственото поле на изява на авторите. Тук те намират свободата на изява и екперимент, характерни и за другите им търсения в необятната страна Фотография.
Куратор: Любомир Василев.

Националният фотоконкурс на тема „Лицето на труда“ се организира за втора поредна година от Сдружение „Младежки форум 21 век“.
Конкурсът е посветен на 1-ви Май – Международен ден на труда, и в него участват любители и професионални фотографи на възраст от 16 до 35 години, които през младежкия си поглед са успели да уловят и запечатат на лентата своето усещане за труда, за работата -мечта, както и за условията, при които младите хора работят в България.
Класиране:
1. Първа награда: Фотоесе „В часовникарското ателие” (1 от 3),
автор: Гергана Курукювлиева, 24 г.
2. Първа награда: Фотоесе „В часовникарското ателие” (2 от 3),
автор: Гергана Курукювлиева, 24 г.
3. Първа награда: Фотоесе „В часовникарското ателие” (3 от 3),
автор: Гергана Курукювлиева, 24 г.
4. Втора награда: Фотоесе „Българската армия”
(„Духов оркестър, 6 май”), автор: Десислава Масова, 25 г.
5. Втора награда: Фотоесе „Българската армия”
(„Войници, 6 май”), автор: Десислава Масова, 25 г.
6. Втора награда и награда „ATERA Design”: Фотоесе „Българската армия” („Уморени криле”), автор: Десислава Масова, 25 г.
7. Трета награда: Фотоесе „Сватба на фокус” (1 от 4),
автор: Илиян Маринов, 18 г.
8. Трета награда: Фотоесе „Сватба на фокус” (2 от 4),
автор: Илиян Маринов, 18 г.
9. Трета награда: Фотоесе „Сватба на фокус” (3 от 4),
автор: Илиян Маринов, 18 г.
10. Трета награда: Фотоесе „Сватба на фокус” (4 от 4),
автор: Илиян Маринов, 18 г.
11. Награда „Българска Фотографска Академия – Янка Кюркчиева”: „Такава бях…”, автор: Карина Вутова, 16 г.

Световна купа на FIAP

На 3-и май станаха известни резултатите от световната купа на FIAP за фотография, която тази година се провежда в Италия. В съревнованието участват 28 федерации от цял свят. Българската колекция зае престижното 4-то място и бе наградена с бронзов медал. Снимката на Емилия Маслинкова “Когато Марица не се чувства добре, аз се грижа за нея” получи индивидуален сребърен медал. Български автори не за пръв път получават индивидуални медали, но наша колекция никога досега не е оценявана толкова високо. Да ни е честито!

„Моят свят“ е изложба, в която се представят фотографии, провокирани от нашето съвремие. Сблъсъкът на идеи и реалност на нашето общество от една страна и сблъсъкът на оформящият се „Аз“ в младостта. Една от най-трудните задачи е да разкрием вътрешният си свят, а когато си на 14-18 години борбата в нас и около нас е на нива, които можем да разкрием единствено чрез поглед в себе си. Как да фотографираме вътре в себе си? Как да открием себе си? Това е част от провокацията, която си поставят младежите и техния поглед към „Моят свят“. Ръководител на Студио „Арт фотография“ и преподавател по Визуални изкуства и фотография при ОМГ “Акад.Кирил Попов“  Пловдив – Антония Маринова.

Национално сдружение Фотографска Академия е организация с идеална цел, учредена на 12 март 1999 г. Сдружението е създадено да популяризира и съхранява фотографското изкуство в България и чужбина.
Основни цели на сдружението са утвърждаването на професионалните етични норми и защитата на авторските права на членовете й.
Фотографската Академия е вписана в регистъра на организациите за колективно управление на авторските права в Министерството на културата.
От април 2002 г. Фотографска Академия е член на FIAP и представител на организацията за България. Статуетката на Фотографска Академия е голямата награда, присъждана за особени заслуги във фотографията.

С помощта на изявени творци Академията организира фотографски курсове на различни нива. Съдейства на авторите за издаване на печатни каталози и рекламни материали.

През 2003 година, след повече от 10 годишно прекъсване, НСФА възстанови членството на България във FIAP (международната асоциация на фотографското изкуство). В настоящата изложба сме събрали награждавани кадри от българските FIAP-ски салони. Тази година салон “Варна” прави своето 7-мо издание, салон “Музика в обектива” прави 6-то си издание, а салоните “Фотоваканция” и “Дивото” ще се случат за 5-ти път. Силно се надяваме, че и двата най-нови салона – фотосалон “Пловдив” и фотосалон “София” също ще се утвърдят във фотографския живот на страната.

Изложбата Veni Vidi Vici е част от месеца на фотографията в София. В нея се включват 13 снимки, които разказват за това, което се случва когато пристигнеш в етапа на една болест,  виждаш и усещаш ясно, какво се случва с теб, и не знаеш дали ще победиш. Маги е една обикновена жена, която следва необикновените пътища на своята съдба, съдба, която имаме властта да определяме, ако не сме такива егоисти. С цялата сила на гнева си тя апелира за навременна превенция. Сега Маги живее моментите си пълноценно, изчистени от фалш и подробности и би искала да каже чрез тези портрети да бъдете по-отговорни към живота и да не пропускате шанса да го изпиете до край.

Основана през 1865 по време на промените следващи Гражданската война в Америка. Ку Клукс Клан е тайна организация, произлязла от южните щати и разпространила се в широки географски граници през 20-ти век. За последните девет години, документирах различни бели сепаратистки организации от Клана в различни части на САЩ.  Надявам се да предложа на зрителя балансирана перспектива, За последните девет години съм документирал различни бели сепаратистки организации, от Клана на територията на Съединените щати. Моята надежда е да предложа на зрителя балансирана перспектива, за разлика от типичната сензационна, а понякога и повърхностна образност, която е представяла тези движения в предходните години.

Urban Cave е история за устойчtивостта и човечността на хора, които оцеляват бездомни отвъд конвенционалното общество в Ню Йорк. Става дума за група индивиди и пълна картина на живота им, не само лишенията на които са изложени. Изображенията са отговор на красотата на мястото, хората, достойнството, решителността и постоянството на тази отдавна съществуваща култура на бездомника.
Чувствителни и устойчиви, трагични и красиви, саморазрушителни и въпреки това оцеляващи, нито по-малко от нас, нищо повече от нас, те са част от нас. И те са отделно от нас. Нищо не е просто в света на уличните сенки.

Ако Слънцето е мистиката на нашия свят, то във фотографията тя е фантома. Свикнали сме да виждаме нейният образ като светло петно отвъд визуалното определение, отвъд материята и качествата на обичайните ни фотографски обекти. Но има един особен фотограски процес, който успява да ни покаже живота на Слънцето – Соларографията. Всичко, което ни трябва е празна бирена кутия, малко боя, стара кърфица и парче фотографска хартия. Няколко простички съставки, които комбинирани по определен начин ни разкриват тайните на най-обожествяваната природна сила. За всичко обаче е необходимо време – най-съществената особеност на този фотографски процес. Оптималната срокост при соларографията е… внимание… 6 месеца! Да, една соларография се експонира между 1 и 6 месеца.
Заповядайте на не-просто изложба. Ще видите снимки от разположението и камофлажа на пинхол камерите плюс някои от самите камери с които са правени фотографиите в изложбата (да, за всяка соларография е използвана отделна камера). Както и други изненади…

В Монтегранде, провинция на Буенос Айрес се проведе единадесетата конвенция за цирк, жонглиране и улични представления.
За 5 дни през ноември се включиха около осемстотин участници от различни Латиноамерикански държави, за да участват в уъркшопи, лекции и вечерни представления, които да покажат доколко са довели до съвършенство своите умения.
Фотограф базиран в Кито, Еквадор фокусира работата си основно върху социални и лични средно и дългосрочни проекти.
Завършил в Асоциацията на фоторепортерите на република Аржентина през 2008; Преминал “Семинар за съвременна фотография” в център за фотография в Мексико Сити през 2010 г.
През 2011 е избран в програмата за визионерски портфолиа “ФОТОЕСПАНЯ” в Доминиканската република. През 2011 печели стипендия Ricoh за уъркшоп по фотожурналистика в Буенос Айрес, Аржентина.
През 2013 печели стипендия за програмата към Фондация Педро Мейер в Мексико Сити “Фоторазкаът и новите медии”, с подкрепата на Уърлд Прес Фото.
Сантяго е член на фотосдружението Парадокс (б.п. от анг. Пара документи) в Кито, където работи по персонални и колективни фотопроекти и издава книги на Еквадорски фотографи.

Уважаеми читатели, любители на природата и на вдъхновяващите преживявания,
за нас е удоволствие да Ви представим изложба на селекция от четвъртият международен фотографски конкурс „Дивото“ 2013 организиран с подкрепата и домакинството на община Сливен.

В надпреварата за медалите и дипломите на FIAP и специална грамота за най-добре представил се автор, се включиха 49 автора от 16 страни с общо 369 снимки. От тях след селекцията на журито останаха 39 автора с 115 снимки. Елате и разгледайте най-добрата част от това фотографско богатство!

Изложба на Илияна Зрънчева, вдъхновена от едноименният разказ на Йордан Радичков.
Иносказателен и причудлив е светът на Радичков. Почти недостъпен за реалистичната природа на фотографията. Техниката на двойната експонация е едновременно „чист“ фотографски метод и съответстващ аналог на Радичковата словесност.
Фотографиите в изложбата са направени в населеният с верблюди Северозапад, като техните образи се раждат на границата между това, което човек вижда пред себе си и това, което е във фантазията му .
„Никой не знае кога и от къде ще се появи Верблюдът, защото той живее навсякъде…“

Международен Фото Салон Пловдив e фотографски конкурс под патронажа на International Federation of Photographic Art (FIAP) и патронажа на Национално Сдружение Фотографска Академия „Янка Кюркчиева“ (НСФА). Постъпиха общо 1257 фотографии, представени от 144 участници от 37 страни в трите секции. В окончателната финална селекция са включени 271 фотографии на 100 автора от 32 държави. В каталога, издаден с подкрепата на Община Пловдив са включени 143 фотографии на 74 автора от 30 държави В изложбата са включени 101 фотографии на 57 автора от 26 държави. В кадрите ще видите многоликата истина за света през очите на авторите от цял свят. В периода на изложбата, галерията ще работи извънредно и през всички съботи, недели и празнични дни (11:00 – 17:00).

„Отвътре“ е проект, който показва непознатия свят на художника. Виждаме крайния продукт, представен в изложбената зала, но къде и как се случва…? Всяко ателие е различно и носи духа на собственика си, всеки художник работи по свой начин и правила. Запечатани мигове на творчески процес, подготовка или миг самота.

В проекта участват кюстендилските художниците: Евелина Велинова, Георги Андонов, Иво Борисов, Свилен Блажев, Красимир Красимиров, Станислав Божанков-Станко.
Предстои да снимам още трима автори, които в момента не работят,но скоро ще започнат работа.