2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 |2017
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/

Впечатления от Куба

Замисълът и реализацията са твърде различни от основната особеност на творчеството му. Напълно естествено е то да бъде силно повлияно от естетическите и композиционни принципи на архитектурата. От това следва, че неговите снимки са винаги прецизно обмислени, стройни и уравновесени като композиция, лаконични като израз, облечени във форма, която разкрива същността. Уверен в себе си, арх. Попов кадрира снимката още в рамките на визьора, като очиства кадъра от излишното, за да постигне най-трудното от всички съвършенства – простотата. Това прави неговите творби завършени, преди да бъдат окончателно изкопирани. Затова в тях мъчно можем да махнем или прибавим нещо, за да стане творбата „по-хубава”.

Арх. Николай Попов
Голямото изкуство може да се обхване и оцени само от известна дистанция на времето. Арх. Николай Попов е един от първомайсторите на българската художествена фотография, ярък и самобитен талант, един от класиците на българското фотоизкуство. През 1951г. е един от първите, удостоени със званието „фотограф-художник”, а през 1961г. за показано високо майсторство и съвършена техника е удостоен със званието EFIAP – Excellence на Международната федерация за фотографско изкуство. В продължение на две десетилетия той се изяви като фотограф-художник с голяма обща и изобразителна култура, ярка творческа индивидуалност, с личен почерк и стил, тънък естетически усет, психологическа задълбоченост, поетична чувствителност, способност за идейни и художествени обобщения.
Творчеството му, един неповторим образен свят, е ценно не само като художествено наследство от един отминал етап в развитието на българската фотография, но и защото в него откриваме творби с трайна, непреходна стойност, като реализация на принципи, възгледи и идеи, които предстои да доразвием и обогатим. Основавайки се на принципите на един „одухотворен” реализъм, арх. Попов пресъздава действителността чрез естетическа филтрация, която не идеализира и не разкрасява, а запазва първичната хубост, придава съкровената същност, но и очиства от делничната повехналост, от случайното, несъщственото, нетипичното, баналното. Той ни показва неща, които всеки гледа, но не всеки вижда!.