2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 |2017
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/

И той дойде на бял кон

Моят проект „И той дойде на бял кон“ разказва историята за ролята на старите традиции в тенекеджийският клан на Българските роми, при които младите момичета на възраст за женене са представяни на обществото по време на така наречените „пазари за булки“. Историята докосва по сложни въпроси, свързани с културната идентичност, правата на жените, социалната интеграция, както и ролята на мас медии в изграждането на малцинствена идентичност. Калайджиите в България са около 4000. Самоопределят се като православни християни. Те са затворено общество и се разграничат от другите роми както и от доминиращата ромска култура. Традицията изисква калайджиите да се женят само вътре в клана. Поради естеството на занаята им, който ги е разпръснал из цяла България, те организират периодични срещи на клана, където представят на обществото младите момичета, които са на възраст за брак. Традиционно, бащата на момичето изисква плащане, ако младеж от клана поиска да се ожени за дъщеря му. Сумите варират, в зависимост от качествата на младото момиче и могат да достигнат до 30 000 евро. Тези кланови събирания са широко описани в средствата за масова информация и сред населението са известни като „пазари на булки“. Стереотипите подклаждат предразсъдъците на хората и предлагат прости отговори на сложни въпроси. Моето мнение е, че характеризирайки традиционните практики на ухажване и брак като „пазар“ опростява един сложен културен процес и допринася за изграждането на негативен стереотип към ромите като цяло. Аз започнах работа на този проект през 2010 когато за първи път снимах едно от тези събирания за National Geographic България. Имах само три снимачни дни, недостатъчно време да покрие всички аспекти на тази традиция. След като материала беше публикуван аз реших да продължа да снимам, да опозная тези хора, да науча повече за културата им, да разбера как старите обичаи намират място в днешният свят. Въпреки че калайджии са много затворено общество, с течение на времето аз бях приета от няколко семейства да снимам в домовете им. От малки калайджийските момичета, както всички останали, мечтаят и се подготвят за денят в който принцът на бял кон ще дойде и ще ги заведе в красивия си замък и те ще живеят щастливо да краят на живота си. Едно от момичетата, които следвам и снимам от години се опита да избяга от дома на родителите си за да живее с мъжа, когото обича. Той е беден и не може да си позволи да плати цената която искат за нея (30 000 Евро). Няколко дни по-късно братята й я намерили и върнали обратно у дома. Друго момиче беше дадено на възрастен мъж, който тя не харесва. Тя имаше връзка с младо момче от клана, с което говореше по телефона всеки ден. Решението на баща и, да я даде на друг я принуди да вземе трудното решение да сложи край на живота си. Лекарите в местната болница я спасиха а семейството на нейният любим я прибра да живее с тях. Днес те имат две деца и казват че са щастливи. Друго момиче, едва 15 годишно, което не ходи на училище за да запази девствеността си сподели с мен, че нейната мечта е била да стане лекар, но вече знае че това не е възможно. Новата и мечта е да се ожени и има деца.