Радослав Пенчев е графичен дизайнер. Експериментира с фотография от близо 15 години, като манипулира изображения създавайки един вълнуващ сюрреалистичен свят.
Използва само собствени фотографии, а негови творби са използвани за корици на книги, обложки на албуми, постери и много други. Печели награди в конкурси на FIAP през 2007 г. и 2009 г.

radodigitalart.blogspot.com
1x.com/member/rado

ГЕОМЕТРИЯ НА ГОЛОТО ТЯЛО
или Фотографски Ракурс към Съвършенството на Природата
Това е един творчески проект на доц. д-р Динамир Предов, AFIAP.
Проектът предвижда фотографско изследване на съвременната трактовка на голото женско тяло в контекста на наследството на Елада, Ренесанса и многообразното изкуство на ХХ век. След серия от семинари и студийни фотосесии, представяме седем версии на нашите ГЕОМЕТРИЧНИ трансформации, в търсене на вечната формула на красотата и съвършенството.
В проекта участват антропологът и запален фотограф доц.д-р Васил Гарнизов, както и студентите от НБУ София Милева, Глория Бандерска, Мартина Маркова, Аксения Тодорова и Ивайло Георгиев.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Основното изразно средство във фотографиите е движението. Неостротата в кадрите е умишлено постигната в момента на снимане, посредством по-дълга експонация, която „улавя“ естествените вибрации на ръцете и тялото. Използвам ефектите на „размазването“, като средство срещу заливащите ни дразнения, инструмент, който филтрира и освобождава възприемащия от необходимостта да възприема повече, отколкото го интересува. Ефектите на неостротата, меките контури и движението внушават на фотографиите една особена тайнственост. Сякаш можем да надзърнем в един непознат за нас, невидим свят отвъд баналната и делнична повърхност на нещата.
Казвам се Михаела Иванова. На 30 години, от София. Завърших Нов Български Университет през 2011 г. – Бакалавърска програма Визуални изкуства, модул Фотография. Занимавам се с фотография непрофесионално от 8 години. Снимам предимно хора, портрети.
Предпочитам „бавната“ или т. нар. класическа черно-бяла фотография. Афинитетът към миналото и класиката, както и добрият съвет на приятел фотограф ме накараха да се разделя с цифровата си техника и да открия очарованието на аналоговата средно-форматна камера, както и предизвикателствата на процесите на ръчно проявяване на черно-бели филми. Този начин на работа изисква по-голяма прецизност, премисляне и дисциплина. Така в целия процес на осмисляне, създаване на образи, проявяване, копиране – авторът влага много повече от самия себе си и крайният резултат придобива по-голяма стойност.

Моят проект „И той дойде на бял кон“ разказва историята за ролята на старите традиции в тенекеджийският клан на Българските роми, при които младите момичета на възраст за женене са представяни на обществото по време на така наречените „пазари за булки“. Историята докосва по сложни въпроси, свързани с културната идентичност, правата на жените, социалната интеграция, както и ролята на мас медии в изграждането на малцинствена идентичност. Калайджиите в България са около 4000. Самоопределят се като православни християни. Те са затворено общество и се разграничат от другите роми както и от доминиращата ромска култура. Традицията изисква калайджиите да се женят само вътре в клана. Поради естеството на занаята им, който ги е разпръснал из цяла България, те организират периодични срещи на клана, където представят на обществото младите момичета, които са на възраст за брак. Традиционно, бащата на момичето изисква плащане, ако младеж от клана поиска да се ожени за дъщеря му. Сумите варират, в зависимост от качествата на младото момиче и могат да достигнат до 30 000 евро. Тези кланови събирания са широко описани в средствата за масова информация и сред населението са известни като „пазари на булки“. Стереотипите подклаждат предразсъдъците на хората и предлагат прости отговори на сложни въпроси. Моето мнение е, че характеризирайки традиционните практики на ухажване и брак като „пазар“ опростява един сложен културен процес и допринася за изграждането на негативен стереотип към ромите като цяло. Аз започнах работа на този проект през 2010 когато за първи път снимах едно от тези събирания за National Geographic България. Имах само три снимачни дни, недостатъчно време да покрие всички аспекти на тази традиция. След като материала беше публикуван аз реших да продължа да снимам, да опозная тези хора, да науча повече за културата им, да разбера как старите обичаи намират място в днешният свят. Въпреки че калайджии са много затворено общество, с течение на времето аз бях приета от няколко семейства да снимам в домовете им. От малки калайджийските момичета, както всички останали, мечтаят и се подготвят за денят в който принцът на бял кон ще дойде и ще ги заведе в красивия си замък и те ще живеят щастливо да краят на живота си. Едно от момичетата, които следвам и снимам от години се опита да избяга от дома на родителите си за да живее с мъжа, когото обича. Той е беден и не може да си позволи да плати цената която искат за нея (30 000 Евро). Няколко дни по-късно братята й я намерили и върнали обратно у дома. Друго момиче беше дадено на възрастен мъж, който тя не харесва. Тя имаше връзка с младо момче от клана, с което говореше по телефона всеки ден. Решението на баща и, да я даде на друг я принуди да вземе трудното решение да сложи край на живота си. Лекарите в местната болница я спасиха а семейството на нейният любим я прибра да живее с тях. Днес те имат две деца и казват че са щастливи. Друго момиче, едва 15 годишно, което не ходи на училище за да запази девствеността си сподели с мен, че нейната мечта е била да стане лекар, но вече знае че това не е възможно. Новата и мечта е да се ожени и има деца.

Изложбата „МФС Пловдив 2015 – Избрано“ в София представя петте най-добре представили се автори по раздели (1. Борис Годнич; 2. Луис Алберто Франке; 3. Ахим Копф; 4. Ралица Бялкова; 5. Хакон Грьонинг) Ще можете да разгледате 19+1 фотографии до 17.07.15г.

Предизвикателство е да можеш да разкриеш себе си пред света по-свой собствен начин и да оставиш следи. И нe са ли следите точно това, което прави живота ни значим, пълноценен и истински изживян? Е, тогова аз бих нарекла своето изкуство начин да изживея живота си по различен и индивидуален начин.
Чрез силното въздействие на черно-белите фотографии искам да пресъздам своите емоции и чувства и по този начин да се усети онова състояние на обекта, което заснето, го превръща в произведение на изкуството…

Награди:
2015 – Awarded Honorable Mention in Nude for the winning entry at prestigious Monochrome Awards honouring Black & White Photography – London, UK (28 February 2015).
2014 – Голямата награда „Фотоваканция” 2014, ММЦ Приморско.
2013 – Първа награда в международен конкурс Premio Internazionale Letterario-artistico “La Piazzetta” XV ed
2013 – 1 Premio Fotografia – NUDO CON MASCHERA.
2013 – Бронзов FIAP медал – черно-бяла фотография – Международен Фотографски Салон – Варна 2013.
2013 – Сребърен медал – артистична фотография – Фотоакадемика, НСФА “Янка Кюркчиева”.
2013 – Почетна диплома в раздел Актова фотография – межд. дигитален FIAP фотосалон – Фотоваканция 2013.
2012 – PREMIO INTERNAZIONALE LETTERARIO ARTISTICO „La piazzetta“ XIV Per la fotografia 2° ex aequo a Velicka Todorava (Pazardijk BG).
2011 – Награда на Фондация Трейман в рамките на Международен фотографски форум Фотоваканция 2011.
2010 – Втора награда в конкурса „Многото лица на ромите” в рамките на кампанията „Различни хора. Една Европа!”, Февруари 2010.
2009 – Награда на Община Пазарджик за активна творческа и обществена дейност в областта на културата и изкуството – категория Фотография, май 2009.

За тематичния цикъл “Появяване и изчезване” от Боро Рудик
(Ферид Мухик): “…През половината ни живот сме будни, другата половина спим, половин живот с отворени очи, половин със затворени… приели сме илюзията, че светът наистина се появява и изчезва. Разделили сме света и живота ни на две половини: тази, която виждаме, в чието съществуване сме убедени и тази, която не виждаме и към която се отнасяме сякаш не съществува.
С майсторския си тематичен цикъл от артистични фотографии принтирани в този монограф, Боро Рудик предизвиква тази дихотомия. В неговите възторжени моменти на вдъхновение, той показва как да се освободим от сляпата вяра в зрението. А именно, той успява да докаже, че зрението не е арбитър, който залужава нашето безусловно доверие”.
Боро Рудик (Кочани, 1954) учи в Скопие и завършва факултета по електроинжинерство и информационни технологии. В своята многолетна кариера, освен артистична, е работил по рекламна фотография и фотодизайн. Той работи с някои от най-успешните рекламни агенции като фотограф, автор в няколко монографии и книги, както и като главен оператор в около тридесет музикални и рекламни клипа.
Носител е на най-високата фотографска титла – майстор на фотографията на фотографската асоциация на Македония. Има множество самостоятелни фотографски изложби в Истанбул, Солун, Бурса, Нуремберг, Белград, Кран. Живее и работи в Скопие.

Фото клуб “Елема” съществува от 1962, създаден от група студенти от факултета по електроинженерство и факултета по машинно инжинерство в Скопие. Понастоящем клубът е отворен за всички фенова на фотографията. Елема има около 30 члена, всички на различна възраст и с различни професии, но с една обща страст – фотографията. Клубът е място, където начинаещи и професионални фотографи се срещат веднъж седмично, дискутират различни теми, оценяват и коментират фотографии, помагат си или просто общуват. Елема е познат по света основно с “Photomedia”, международното биенале за фотографско изкуство организирано от 1988 г. Клубът е един от основните “актьори” на македонската фото сцена от самото си създаване. Много обещаващи български фотографи са били и все още са членова на фотоклуб Елема. Може да ни посетите на www.photoclubelema.com. След турболентния период след разпадането на Югославия, ценностите и поведението на хората се промени. Това съвпадна с надигането на нова революция (или деградация?) във фотографската медия. В този период много от фотоклубовете в Македония не успяват да намерят нов начин на съществуване и изчезват. Елема има щастието да оцелее и да отбележе 50-ия юбилей от своето съществуване. Най-вече поради факта, че успява да привлича новите поколения, което се оказва ключово, за да се осигури ентусиазъм и мотивация и в същото време да задържи стартите поколения фотографи, които използват своя опит, за да поддържат постоянно високото ниво на оценка за света на фотографията. С излишеството от фотографи, които правят (и публикуват) милиони фотографии дневно, както и множеството платформи и медии за тяхното представяне, Елема се бори да намери своето място. Старае се да поддържа ценностите, зад които стои, да запази идентичността си, или да изгради нов имидж, без да губи идентичността си… Ние все още вярваме, че красотата може да спаси света и предлагаме някои от нашите фотографии, в които сме вложили част от това, което сме и които ценим високо. Отделете по малко време за всяка снимка. Забавете дъха си. Съзерцавайте. Вижте дали може да ви предложи нещо… Насладете се…

Сашо Н. Алушевски
Президент
Посетете ни на photoclubelema.com

Общината определя себе си като пазител на наследството и го доказва с множество възстановки на фолклорни обичаи, народни празници, подкрепа на артисти от всички жанрове на изкуството и с боган културен календар.
Павликени е притегателен център за културни прояви и артисти от цял свят. В последните две години множество изложби на графично, приложно и сценично изкуство промениха облика на градчето в центъра на дунавската равнина и показаха, че културата може да сплотява местната общност. Финландски, японски, тибетски, италиански и беларуски творци са само част от авторите, които представиха своето изкуство в 14-хилядния град.
Емблематично събитие за Павликени е провеждащият се тук в последните шест години международен фото салон „Музика в обектива“, под патронажите на Международната федерация за фотографско изкуство (FIAP) и на Национално Сдружение Фотографска Академия.
Наскоро Павликени започна инициативата за собствен фотографски пленер, озаглавен „Павликенския край и неговите хора“. В навечерието на 70-та годишнина на града, майстори на обектива се събраха в античния и вечен град, за да уловят в своите кадри душевността и самобитния дух на павликенчани.

Когато лошото време разпръсне туристите, когато се изгубите в тесни коридори – като улици, когато нощта падне с шумозаглушително одеало, тогава разбираш какво е то, да бъдеш във Венеция.
Венеция, градът за който всеки е чувал, известен като „Градът на любовта“, сега е изоставен от своите хора. С население от 120 000 през 1980г., днес Венеция е на половина и продължава да намалява. До преди 100 години в това чудно място тихо са живели и работили велики музиканти, художници и писатели. Днес градът прилича повече на филмов декор, допълван ежедневно с невъобразими тълпи от туристи. И въпреки, че все още не е ясно дали градът наистина потъва, на все повече и повече сгради се появяват надписи „Vendes“ – „Продава“.
За период от петнадесет години, имах възможността да посетя Венеция три пъти. Тези снимки са направени с впечатлението за град, който в днешно време трудно и неорганично се опитва да свърже името си с романтиката и невинноста.

Делян Георгиев е роден в София през 1982 г. Започва да се занимава с фотография през 1996 г. в училище. В гимназията участва в няколко училищни изложби. През 2010 г. завършва НАТФИЗ “”Кръстьо Сарафов” със специалност “Кинематография” в класа на Проф. Тодоров. Благодарение на неговата подкрепа, открива любовта си към изкуството фотография.
По професия е кинематограф, но след като превръща фотографията в свое хоби, той снима всички свои пътешествия по света.

Националният фотоконкурс на тема „Лицето на труда“ се организира за трета поредна година от Сдружение „Младежки форум 21 век“ и КНСБ в партньорство с „ATERA Design“ и Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева“. Конкурсът е посветен на 1-ви Май – Международен ден на труда и се реализира с финансовата подкрепа на проект „Достоен труд, достоен живот“. В него участват любители и професионални фотографи на възраст от 16 до 35 години, които през младежкия си поглед са успели да уловят и запечатат на лентата своето усещане за труда, за работата – мечта, както и за условията, при които младите хора работят в България. Селектираните най-добри 30 фотографии ще обиколят България в пътуваща фотоизложба в периода юни – октомври 2015 г., за да могат повече хора да се насладят на изключителния талант на младите български фотографи.

Мажид Саееди – Победител (Живот във война)
Въпреки, че съм прекарал целия си професионален живот пътувайки от една конфликтна зона в друга, през последната година, заради този проект, се фокусирах изцяло върху мъжете и жените, чиито живот е премазан от войната в Афганистан, страна, която посещавам повече от десетилетие.

Валерио Биспури – Финалист (Заключени)
Пътешествие до затворите на Южна Америка. Прекарах 10 години в пътуване до затворите на Южна Америка: различен и сложен свят, в който насилието и злоупотребите са част от живота на затворниците. Целта на тази работа не е да отрича ситуацията в затворите, а да открива и разказва какво обединява и разделя държавите в Южна Америка.

Фернандо Моралес – Финалист (Да разбиеш кръга)
Това фото есе разглежда живота на юношите в затвор за възрастни, ужасните условия и новите реалности, срещу които се изправят в Сиера Леоне, когато са пуснати след дълъг престой в затвора без рехабилитация.

Таня Хабжуга – Финалист (Окупирани удоволствия)
Това е изследване на моментите, в които обикновените мъже и жени демонстрират желанието да живеят, не просто да оцеляват. Медийно покритие на окупираната палестинска територия определено не липсва. Често обаче палестинците не са представяни коректно и липсва фокус върху индивида. Тази серия е подкрепена с грант от фонда за спешни случаи на фондация Магнум през 2013г. Малка селекция от нея е показана в Париж “Photoquai” през септември 2013г. Публикувана е в блога на Ню Йорк Таймс през януари 2014г.

Регина Монфорт (Високо в страната на ОЗ)
Пристрастяването към метаамфетамините в сърцето на Америка. “Първият път, когато опитах метаамфетамини аз и Боби се бяхме скарали; той започна да крещи много силно. избягах от вкъщи при дъщеря ми, която живее на 10 – 15 преки от нас, и тя пушеше метаамфетамини върху фолио. Не знаех какво е и тя каза: “Ела мамо, опитай!” Опитах малко и си спомням как седнах на верандата, гледах как слънцето се вдига в небето и си мислих, че животът ми не е толкова лош и трябва да продължа.“ – Дороти.

Изложба на наградените снимки от 6-то издание на фотосалон „Фотоваканция” 2015.
282-ма фотографи от 40 страни взеха участие в тазгодишния салон „Фотоваканция” под егидата на FIAP. Журито, предстедателствано от Валентин Киров, AFIAP разгледа постъпилите 2180 снимки в трите раздела.
Във финалната селекция попаднаха 240 снимки. Наградентe от тях ще покажем в Месец на фотографията в галерия +Това, а през септември посетителите на 21-то издание на „Фотоваканция” ще се запознаят с цялата селекция.
Представяме Ви снимката на Junlin Chen от Китай, която спечели златен медал на FIAP в категория „Акт”.

Замисълът и реализацията са твърде различни от основната особеност на творчеството му. Напълно естествено е то да бъде силно повлияно от естетическите и композиционни принципи на архитектурата. От това следва, че неговите снимки са винаги прецизно обмислени, стройни и уравновесени като композиция, лаконични като израз, облечени във форма, която разкрива същността. Уверен в себе си, арх. Попов кадрира снимката още в рамките на визьора, като очиства кадъра от излишното, за да постигне най-трудното от всички съвършенства – простотата. Това прави неговите творби завършени, преди да бъдат окончателно изкопирани. Затова в тях мъчно можем да махнем или прибавим нещо, за да стане творбата „по-хубава”.

Арх. Николай Попов
Голямото изкуство може да се обхване и оцени само от известна дистанция на времето. Арх. Николай Попов е един от първомайсторите на българската художествена фотография, ярък и самобитен талант, един от класиците на българското фотоизкуство. През 1951г. е един от първите, удостоени със званието „фотограф-художник”, а през 1961г. за показано високо майсторство и съвършена техника е удостоен със званието EFIAP – Excellence на Международната федерация за фотографско изкуство. В продължение на две десетилетия той се изяви като фотограф-художник с голяма обща и изобразителна култура, ярка творческа индивидуалност, с личен почерк и стил, тънък естетически усет, психологическа задълбоченост, поетична чувствителност, способност за идейни и художествени обобщения.
Творчеството му, един неповторим образен свят, е ценно не само като художествено наследство от един отминал етап в развитието на българската фотография, но и защото в него откриваме творби с трайна, непреходна стойност, като реализация на принципи, възгледи и идеи, които предстои да доразвием и обогатим. Основавайки се на принципите на един „одухотворен” реализъм, арх. Попов пресъздава действителността чрез естетическа филтрация, която не идеализира и не разкрасява, а запазва първичната хубост, придава съкровената същност, но и очиства от делничната повехналост, от случайното, несъщственото, нетипичното, баналното. Той ни показва неща, които всеки гледа, но не всеки вижда!.

Роден на 30 Април 1939 г. в гр. София. След дипломирането си като фотограф през 1965г., започва работа в списание Български курорти, а след това в списание Славяни и списание Картинна Галерия. През същия период активно сътрудничи на периодичния печат, като списанията Изкуство, Пламък, Наша Родина и др. През 1970 г. е удостоен със званието фотограф-художник, а през 1973г. е приет за член на СБЖ. Участвал е в редица фотоизложби у нас и в чужбина като получава бронзов медал на Международната изложба по художествена фотография в гр. Пловдив през 1980г. Участвал е и като автор на фотоилюстрацията на редица представителни албуми и издания. Изцяло е илюстрирал множество монографии на издателство Български художник като: Късноантичната гробница край Силистра, Антична рисувана керамика, Църквата Пророк Илия в Бобошево, Алинските стенописи, Средновековни стенописи във Вуково, Троянския манастир, Персийски миниатюри, Българските манастири и други монографични албумни издания за художници и изкуство. Пенсионира се през 1999 г. като завеждащ фотослужбата при Националната Художествена Галерия.
Професията фотограф, фоторепортер, фоторедактор е част от живота му. Способността на фотографията да съхранява образи е едно от големите и качества.
Портретите на писатели, художници и хора на изкуството, познати и не толкова познати, но оставили своята следа в културата на България, са правени по време на интервюта с тях, на случайни срещи в техните ателиета, месторабота, в тяхната обичайна работна среда, запечатали мигове от творчеството им.
Снимките са правени през недалечния 20 век със средствата на конвенционалната фотография, т.е. на филм, сега представени в изложбата с помощта на новите цифрови технологии.

I вариант – „Де факто“

Висока съм 164 см. Тежа 52 кг. Руса, със сини очи. С бретон. През лятото съм луничава. Ходя бързо и малко патешки – останало ми е от гимнастиката. Усмихвам се често и нарочно – мразя киселите физиономии. Мразя багажите, но винаги нося апаратурната чанта, която тежи. Обичам сладкишите и кафето. Обичам пътуванията, небето и морето, защото съм от Бургас. Обичам и други неща, но те са си само мои…

II вариант – Малко нещо професионален.

1. Фотографията не е изкуство. Изкуство може да бъде и фотографията.
2. Уважавам всички стилове, но смятам, че ако един писател ми казва нещо, той може да го направи чрез разказ, роман, стихотворение, пиеса или есе, но никога еднакво добре във всички жанрове.
3. Фотографията е ¼ техника и ¾ виждане, търсене, сътворяване.
4. Няма аполитична фотография.
5. Журналистическата фотография работя с удоволствие и умора – но за хляб. Художествената фотография – с удоволствие… за душата.

В изложбата „МФС Пловдив 2015 – Избрано“ в гр. Велико Търново ще можете да разгледате над 70 фотографии (наградени творби + фотографии на автори от региона на В. Търново), до 03.07.15г. Тук е мястото да отбележим, че нашите партньори „Фотографско сдружение Бодиграфия“ осигуриха едната от новите награди в салона. Журито определи тази награда (ваучер за безплатно участие в Бодиграфия 2015 – деветото издание на международения пленер за актова фотография) на Хакон Грьонинг от Норвегия – участника с най-много награди в МФС Пловдив 2015.

Хората, които снимах, не оцеляха от това, което им се случи на бойното поле на американските войни през последните 50 години. Проектът е за ветерани, които още се борят с военните си спомени: оцеляват без да са герои и чийто живот е урок за бъдещите поколения политици. Около една четвърт от всички бездомни американци са ветерани и повече от 75 процента от тях имат някаква форма на психически или наркотичен проблем, често РТSD, според коалицията на Бездомните ветерани.
Близо 300 хиляди ветерани са бездомни в САЩ, почти половината от тях са служили през ерата на войната във Виетнам, според коалицията на Бездомните ветерани. Една трета от връщащите се военни от Ирак са диагностицирани с психически проблеми, според VA са изпълнени условията за наличие на тежка депресия, генерализирано тревожно разстройство или пост-травматично стресово разстройство. Докато някои експерти са повдигали въпроса за степента, в която психичната травма от войната причинява бездомността, голям брой ветерани живеят с дългосрочните ефекти от пост-травматично стресово разстройство и злоупотребата с наркотични вещества, съгласно Коалицията. Започнах да работя по този проект, свързан с приликата във военното изживяване между Виетнам и Ирак както и мирния живот след завръщането у дома. За мен да се покаже какво се е случило с ветерани от виетнамската ера, дори 40 години след края на войната, е един от начините хората да се сетят какво може да стане с войниците, върнали се от Ирак и Афганистан. Изследването, което направих, ме доведе до коалицията „Черни ветерани за публична справедливост“ – частна неправителствена организация, създадена да помага чрез предоставяне на морална подкрепа, както и покрив за тези, които са бездомни. Започнах да посещавам групи за подкрепа на психичното здраве в Бруклин и Манхатън, за да се запозная с техните участници. Повечето от ветераните, посещаващи такива групи, са хората, които все още страдат от своите бойни спомени, които са им причинили пост-травматично стресово разстройство, генерализирано тревожно разстройство или злоупотреба с наркотични вещества и бездомността в резултат. След няколко посещения им предложих да ги снимам за моя проект – „Безкрайната война у дома“ за бездомни ветерани от различни войни на САЩ. Докато ветераните от войната във Виетнам бяха готови да бъдат снимани и да говорят за своите военни преживявания, Иракските ветерани бяха прекалено засрамени от ситуацията, в която са се озовали след като се прибрали в у дома.

Нощ над България
Когато нощ се спуска над България и сънят ни зове, Красимир Матаров излиза на лов за кадри обсипани с безброй звезди и млечен път. И така в продължение на две години, ограничен от фазите на луната, авторът събира тази изложба. Той обикаля и заснема едни обичайни места, но ни ги показва в необикновена светлина, благодарение на магията на нощта. Това е един диалог с природата, в който тя ни открива другата си същност – това да бъде загадачно красива.

Красимир Матаров има зад гърба си няколко самостоятелни изложби, десетки първи места в национални и международни фотоконкурси. Негови снимки са показвани в Лондон, Варшава, Москва, Братислава, Люксембург, Китай, Турция, България и др.
Върхът му е спечелването на първо място в отворената категория за природа и диви животни в конкурса на „Сони 2013”, в който участваха 122 000 фотографии. Красимир е участвал в мастеркласовете на Международната фотографска организация, а също така води двудневни семинари по пейзажна и макро фотография.

Вътрешни светове
В проекта „Вътрешни светове“ разглеждам идеята за вътрешния свят на хората. Базирам разбирането си за вътрешен и външен свят по книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“, в която той заявява, че ние „живеем едновременно в два свята, две реалности: вътрешната реалност на нашите мисли, емоции и настроения, и външната реалност на хора, места, неща и събития. “
Представям тези два свята, като разделям финалните изображения на проектирани емоции и скрити (вътрешни) емоции, постигайки това чрез комбинирането на портрети и картини във Photoshop. Портретите изобразяват външния свят на човека – външният им вид и как те искат да бъдат възприемани от хората. Картините, с ярък изблик на цветове и форми, изобразяват техните вътрешни светове – несподелени мисли, емоции, убеждения и черти от личността им, които пазят само за себе си. Позволявайки на моделите да изберат картината, която съчетавам с техния портрет, за да създам колажите, персонализира смисъла на финалните изображения. Подобно на мастилените петна на Роршах, картината, която те избират, чрез цветовете и формите, загатва за тяхната индивидуалност.

Вера Хаджийска.

За артиста:
Казвам се Вера Хаджийска. Аз съм лъчезарно, усмихнато и енергично момиче с разностранни интереси и безброй хобита. Фотографията ми е призвание, но се занимавам и с много други изкуства и креативни дейности като рисуване, ръкоделие и ситопечат.
Родена съм и отраснала в Пловдив, България. Завършила Пловдивската Образцова математическа гимназия през 2012. Понастоящем живея в Портсмут, Великобритания и уча Фотография в University of Portsmouth.
През юни 2014 година осъществих дебютната си фотографска изложба „Хор Детска китка през очите на една хористка“ в Пловдив, България, а през май 2015 година излагам два от своите най-скорошни проекта – „Рефлексия“ и „Вътрешни светове“ – в Kings Theatre, Портсмут, Великобритания. За да научите повече за мен и да разгледате фотографиите ми, посетете моят уебсайт www.verahphoto.weebly.com

В рамките на месеца на фотографията и на проектът „Ситуация София“ 2015, в Гьоте институт България ще бъде представена фотоизложба на съвременни млади фотографи завършили магистърската програма в Националната Художествена Академия.
Ще бъдат показани творби на шест млади автори и един техен преподавател, които използват разностранно фотографията като медия в съвременното изкуство. Възпитаниците на художествената академия са художници/фотографи, които работят в различни посоки, те продължават своето обучение идвайки от различни бакалавърски специалности на НХА или на други университети. Техните художествени продукти са получени под ръководството на екипът от преподаватели в НХА, вследствие на едно по-различно обучение, стимулиращо предимно творческото художествено мислене. Те са нетипични, интересни и забележителни. Произведенията на авторите се отличават с ярко изразена индивидуалност и характер. Авторите използват разнообразни подходи, а творбите са изпълнени в различни професионални фотографски техники и материали, които са съобразени с конкретната им идея. Експозицията е много разнообразна, като характерен факт, превръщащ се в традиция е появата на произведения, които кореспондират пряко с визуалните принципи на други изящни и приложни изкуства като живопис, графика, плакат, дизайн, късометражно кино, мултимедия, и др.
За разлика от предишните изложби на специалноста, този път в експозицията се включва и един от техните преподаватели – Иван Кюранов, който е един от създателите на кръгът и галерия XXL в София през 90-те години и използва техниките на фотографията за създаване на съвременно изкуство още от тогава. През 2004 година той е и първият български автор поканен да представи свой фотографски проект – „Младите войни“, в галерията на Гьоте Институт – София, в рамките на немската програма от фотоизложби „Позиции в съвременната фотография“.
Участници:
Ангел Коцев, Гергана Кюрукювлиева, Димитър Димитров, Иван Кюранов, Йоана Ангелова, Иво Димитров, Симона Желева

Запечатвам самото присъствие на личността, която съм снимала. Всеки портрет говори сам за себе си, и има различно излъчване и настроение.
За мен е предизвикателство да правя фотографски портрети. С тях се потапям в емоцията, която предлага тази фотосесия. За мен всеки един човек носи в себе си уникална история. В различните лица се изразява пъстротата на живота. Убедена съм, че всеки има неповторимо излъчване и няма нефотогенични хора.
Аз само бих подчертала онези неща, които ги представям в най добрата светлина.
„Като снимате хора цветно, показвате техните дрехи. А когато снимате черно и бяло, вие заснемате техните души!” Тед Грант.

Изложба с творби на Петър Божков
Роден във Варна. Удостоен със званията „Фотограф – художник“ и AFIAP. Лектор на FIAP. Дългогодишен фотограф-художник към „Българска фотография“. Творец, критик, лектор, автор на множество публикации, член на журита, комисии, художествени съвети. Носител на наши и международни отличия, участник в национални и международни изяви. Автор на самостоятелна изложба „Земя“ (1973).
Работи във всички жанрове: предимно пейзажи и репортажен портрeт. Той има усещането за българската земя не като сюжет или географско понятие, а като израз на българската душевност. Активно подпомага израстването на много млади таланти. През 2000 г. получава почетна грамота и статуетка за изключителен принос в развитието на фотографията в България от Фотографска Академия.

През последните няколко години художествената фотография в Австрия има впечатляващ възход. Интересни тенденции и подходи, заедно с нови възможности са част от характеристиките на новото поколение на фотографията. Текущи събития и важни въпроси в Европа и Съединените щати, както и на други места по света, са намерили своето изражение в изкуството на фотографията.
Фотографията е една от най-младите и, в същото време, най-вълнуващите форми на изкуството: изобразителен език, който се основава на напрежението между двата привидно противоположни полюса, воайорство и ексхибиционизъм. Тя създава и оставя след себе си емоции; тя се движи, размества и привлича. С интензивната си атмосфера фотографията вдъхновява, стимулира и отваря пътя за критичен диалог.
Целта на изложбата е да се покаже Young Austrian Photography – платформа за фотография – на по-широка аудитория. Началото беше положено с участие на FotoWeekDC, Washington DC / САЩ през 2012 г., където досега са показани общо три изложби Young Austrian Photography. Освен това са представени изложби в Мериленд, Ню Йорк и Чикаго. Young Austrian Photography наскоро бе част от VIP програмата Paris Photo в Лос Анджелис.
Изпълнение на живо: Малика Фанка
Фотографи: Щефан Ола, Бруно Кломфар, Луизе Хардег, Моника Нгуен, Сикс & Петрич, Лаурент Циглер
Откриване: текст и звукови скулптури Малика Фанка.

Настоящата изложба обхваща 10-годишен период в кариерата на Неделиян Нешев – от 2003 г. до момента. През по-голяма част от времето авторът работи активно като фоторепортер във в. „Труд“. Каноните на журналистиката обаче по никакъв начин не стопират творческото му развитие. Вместо да се плъзне по „занаятчийската“ плоскост, Нешев ситуира репортерските си находки далеч над обективното отразяване на събитието.
Ретроспективната линия в изложбата няма претенции за обобщение на живота в България. Кадрите са сами по себе си живот, живян от автора; живи и пълнокръвно запечатани моменти от местата, които е посетил и пречупил през чистия си творчески фотопоглед. От скръбта на майките, изгубили децата си в ужаса на войната, през мизерията на ромските семейства и немотията на въглищарите, до магията и чудото на вярата в репортажите от Бачково и Света гора – фотографиите на Неделиян Нешев разказват истории, „четат“ света със страст и емоция и го допълват, търсейки съмишленик в лицето на потенциалния си зрител.

Джаз фокус
документална изложба за Милчо Левиев с фотографии на Зафер Галибов.

С музиката си Милчо Левиев разширява територията на България
За мен Владигеров беше гений. Най-добрият учител, който съм имал през целия си живот.

М. Левиев

Какво ли са имали предвид музикантите от квартета Джаз-фокус, когато са приели името му, което е колкото музикално толкова и фотографско? Това ме предизвика да не търся друго име за изложбата, която ще бъде посветена на живота на Милчо Левиев. Джаз фокус е името на квартета, с който той започва своите джазови експерименти. Най-важното е да „иновираш” споделя маестрото, разказвайки за пътя на появата на джаза. Всъщност всяко негово свирене е една лекция за това, че изкуството е нещо за споделяне. Обикновено след всяка пиеса, той се обръща към колегите или към публиката и просто говори с много хумор, понякога с ирония, винаги съграждащ спонтанен радостен дух в залата.
Помня като дете как сочеха с пръст танцуващите музиката на румба, суинг и джаз на ОФ вечеринките. Това бяха жаргони прелетели от един друг прелюбопитен и непознат за нас свят. Но това бе и музиката на поробените цветнокожи, дошли от Африка заедно с музиката на протеста чрез песните на Пол Робсън, Нат Кинг Кол и спиричуълите.
А дали в началото пловдивската, а след това софийската бохема не направиха от непоправимия характер на Милчо оня търсещ дух, който сътвори от неравноделните ритми на българския фолклор изящни музикални пиеси, които покориха „глобалното село”?
Едва се бях уволнил от казармата (1967) и попаднах на концерт на Милчо Левиев в зала България. Бийт ритмите подемаха недоволния шум в залата и създаваха атмосфера на взаимност и съпричастие. Усещах трептенията на неговите емоции, това се предаваше и на моя начин на снимане. И снимката както звукът след като се случат стават притежание на всички. Неговите споделяния ме зареждаха да търся нови гледни точки, да обръщам внимание на детайлите и неуловимата спонтанност.
Да попаднеш на такъв концерт бе чудо, в него имаше странности като това да срещнеш къдравата глава на Радой Ралин и да чуеш негово провикване в залата по адрес на дискриминирането на музиката на джаза: „С музиката си, Милчо разширява територията на България”.
„20 век ще се запомни с две открития в изкуството, казва Милчо Левиев: киното и джазът.” И още една мисъл на маестрото, която винаги ме е пленявала: „…Лично аз не се съобразявам с никакви правила! Използвам това, което ми радва ухото. Според мен това е целта на музиката. Тръгнеш ли да правиш музика по някакви правила – забрави!”…

д-р Зафер Галибов.

Зафер Галибов роден в София. Завършва ВМЕИ (1975), културология във Философски факултет на СУ (2007), защитава дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата – БАН през 2014. Професионалните му интереси са в областта на история на българската фотография, журналистиката, сцeнични и изобразителни изкуства. Фоторедактор в списанията „Лада“ и “Наша родина“ (1978-1992), завеждащ
фотоателие „Главпроект“ (1980-1981), Малък градски театър зад канала“ (1996-1998). Работи в „Националната галерия за чуждестрaнно изкуство“ (2001-2007), а от 2007 до 2010 – в Института по математика и информатика към БАН, секция по дигитализация на научното и културно-историческо наследство, по проекта „Паметта на лицата“ – фотографията като част от културно историческото наследство. Участва в научни експедиции в Непал (1987) и в Антарктида (2000); фотографии показващи българското присъствие. Автор е на фотографски изложби в България, Литва, Израел, Финландия, Украйна, Русия, Франция, Гърция, Полша, Словения, Италия. Специални албуми: „Владимир Висоцки“ (1994), Амстердам, “Движение“(2001), София.
Получава наградата „Златно перо” за принос в областта на културата по случай 24 май (2007), сертификат на френската аукционна къща „Тажан” за оценител на произведения на изкуството, почетния плакет на кмета на Мюи, Франция, бронзов медал и сертификат на ЮНЕСКО, медал на Литовското фотографско общество и други, стипендиант е на френското правителство за фотографиране на Трансмузикалния фестивал в Рен, Франция (2001). Посланието на неговите фотографии е: Животът е кратък, хора, обичайте се!

Месецът на фотографията в Краков – кратка история:
Тринадесетгодишният опит на най-голямата фотографска проява в Полша – от ниво нула, aматьорските изложби, до последните международни и напълно професионални издания с участието на най-големите звезди. Представяне на тазгодишната програма и специфичния начин на участие в международния артистичен и фотографски обмен. Участието на Войчех Новицки е по покана на Полски институт в България, дългогодишен партньор на Месец на фотографията в София.

Йежи Левчински, портрет:
лекцията е посветена на един от най-големите полски творци на XX век,  вангардист, човек, оказал влияние върху няколко поколения фотографи. Левчински е артист, значително изпреварил своето време; днес, малко след смъртта си, той остава много известен в Полша и слабо познат в чужбина.

Участието на Войчек Новицки е по покана на Полски институт в България,
дългогодишен партньор на Месец на фотографията в София.

Войчех Новицки (род. 1968) – куратор на изложби, писател, журналист, член на Програмния съвет на Месеца на фотографията в Краков, един от учредителите на фотографска фондация „Imago Mundi”. Публикувал е „Дъното на окото. Есета за фотографията“ (Dno oka. Eseje o fotografii, 2010), „Залички“ (Salki, 2013). През 2015 г. ще издаде сборник с есета за портрета във фотографията „Отражение“ (Odbicie); Следващата година ще издаде монографията на Зофя Ридет. Той е автор на монографични албуми, посветени на изтъкнати фотографи („Йежи Левчински. Паметта на образа“, 2012, както и „Тревогите на Вилхелм фон Бландовски“, 2013) и съавтор на издания, посветени на фотографията (в т.ч. Anima Magdy Hueckel, 2013, Mark Power: The Sound of Two Songs, 2010).
Като куратор с най-голямо желание създава визуални есета (последно Лъчение/Promieniowanie, за ролята на текста във фотографията, Mузей Манга в Краков 2014, Dusseldorf 2015). Автор на монографични изложби, в т.ч. на Йежи Левчински, Михаил Грейм, Вилхелм фон Бландовски, както и на многобройни изложби в рамките на Месеца на фотографията в Краков. Куратор на основната програма на Месеца на фотографията в Краков 2015, посветен на конфликтите.

Петър Бояджиев е визуален артист и фотограф роден в Казанлък, България. Магистър в специалност Визуални изкуства и Дизайн в Националната Академия по Изкуствата в София, България (1983), с допълнителна специализация по компютърна графика в училище по изкуства I.C.A.R.I в Монреал, Канада (2000).
В течение на неговата кариера, неговата специфична чувствителност към съвременната фотография му но няколко престижни признания и награди по света, а именно: Gold Awards Winner B&W Magazine USA, Single Image Contest 2009 CA USA, Merit Awards Winner B&W Magazine USA, B&W Magazine USA Excellence Award Winner Portfolio Contest Awards 2008 CA USA, Artists Show Case 2007, The Center for Fine Art Photography, Fort Collins CO USA и много други.
Неговата работа е била селектирана и показвана в множество солови и групови изложби в Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия, и е част от много публични и частни колекции.
Проектът Habitus изследва скритата и символична връзка между непосредствено заобикалящата ни среда и дълбоко скритата, сякаш неприсъща природа на колективните човешки модели на поведение. И докато терминът сам по себе си се обръща към социални стойности и предразположения придобити при дълго излагане на дадена култура, буквалната му реципрочност към навик (habit) и среда (habitat) далеч не е случайна. Представената работа събарая границите между уловения момент и неговия контекстуален фон до точката на несъществуване, разкриваща дълбока и неуловима връзка между нашите вътрешни и външни състояния.

В изложбата са включени снимки правени в края на 1999 г., използвани през 2000 г. в рекламна кампания на голяма мултинационална компания. Снимките са оформени във вид на карти за игра като известни български актьори и актриси се въплъщават в дамите, поповете, валетата и жокери. Тогава тези снимки не са замисляни като изложба, но от дистанцията на времето се роди желанието ни да се срещнем с героите, а именно:
Стефан Данаилов, Мариус Куркински, Астор, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Чочо Попйорданов, Рашко Младенов, Христо Мутафчиев, Виктор Калев, Контантин Коцев, Наум Шопов, Мартина Вачкова и Катерина Евро.

Весела Субашка е студент в НБУ със семестриално завършена магистратура. Самостоятелна благотворителна изложба „ОТ ДРУГАТА СТРАНА“ с 150 фотографии, проведена в периода 07-14.12.2013г. в галерия „Личното пространство“. Реализирани продажби от фотографии на стойност 8000 лв., от които покриване на разходите по изложбата -2000 лв. и дарени на Animal Rescue – София – 6000 лв. Участие в изложби: Финалист в студентски конкурс за фотографии и аудио-визуални продукти на тема „Ти си вода”, организиран от международна фондация We Are Water съвместно с НБУ и Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева”; Студентска изложба „Из-следване“, част от месец на фотографията 2014г. Публикации на фотографии: -сп.“Фотомания“, в.“Труд“, в.“Дневник“, рекламни материали, картички и календари за различни организации.
Благотворителна изложба „ПРОБУЖДАНЕ“ на студенти магистърска програма „Фотографско изкуство“ към НБУ в подкрепа на Фондация ОЧИ НА ЧЕТИРИ ЛАПИ-единственото училище в България за обучение на кучета водачи на слепи хора, пълноправен член на Eвропейската и Mеждународната федерация на училищата за кучета водачи на слепи. Физическата свобода е нещо толкова естествено, че цената й можеш да осъзнаеш само когато я загубиш. В България има над 18 хиляди слепи хора, които чакат своя шанс да се сдобият с куче водач и само едно училище, което може да им „подари“ очи, приятел и независимост. „Пробуждането“ е не само във физически, но и в емоционален и творчески план. Подготвената изложба показва живота на кучетата водачи във всички етапи от бебета до обучени професионалисти, като ги проследява през личните съдби на приемните семейства, треньорите и слепите хора. По своята същност, изложбата е компилация от репортажни и портретни фотографии, които показват и емоционалната страна на връзката между незрящия човек и неговия верен помощник. В подкрепа на изложбата подготвяме и документален филм с личните истории на ползватели на работещи кучета на фона на кадри от различните етапи на обучение и работа. Филмът ще допълни ефекта на изложбата и ще даде възможност за по-широко медийно представяне на проекта.
Екип на проекта: Весела Субашка и Елена Йорданова – студенти в магистърска програма „Фотографско изкуство“, Иван Христов – студент магистърска програма „Рекламен мениджмънт и визуален брандинг“, Чавдар Жиров – оператор, Димитър Попов – монтажист.

Изложба „Българските артисти на FIAP”
След пауза от 15 години през 2003г. Национално сдружение Фотографска Академия възобнови българското членство в международната асоциация на фотографите-артисти FIAP. От тогава до днес можем да се похвалим със 7 български автора, които са завоювали званието артист на FIAP (AFIAP).
Това са: Динамир Предов, Цончо Балканджиев, Петко Йончев, Никола Василев, Надежда Шипкова, Димитрина Василева и Светлан Стефанов. Николай Василев успя между-временно да защити и следващото ниво EFIAP – Отличник на FIAP.
Фондация „Трейман” включи по 3 кадъра от автор в настоящата изложба. Искахме да покажем колко са разностранни в търсенията си авторите получили това престижно звание. Организирането на изложби под патронажа на FIAP и участието на български автори в такива изложби по цял свят, дават възможността да следим всички тенденции в съвременната световна фотография.

Пламен Ангелов, познат повече като “Plabo” е фотограф и дизайнер. Занимава се с професионална фотография от 10 години, като твори в сферата на черно-бялата, улична, рекламна, събитийна, гурме, интериорна и документална фотография.
Участвал е в Месец на фотографията 2011 и Месец на фотографията 2012 с 4 изложби, като 2 от тях са авторски. Освен това има редица участия в сборни, както и 2 авторски изложби. Последната от които – ”Лицата У” – се проведе в периода 21.02.2015 – 07.03.2015 в галерия “Art is Progress”.
Със своя настоящ проект “Амстердам” авторът представя в 19 черно-бели творби неподправени импресии, предаващи пулса на живота в града от Ниската земя. Изложени в голям размер, творбите внушително предават духа на стария пристанищен град, така че зрителят сам се потапя в неговото дихание.

Под патронажа на г-жа Маргарита Попова Вицепрезидент на Република България.
През 2008г. е поставено началото на изложбата ArtExtreme, която монументално определя и показва във визуална форма вътрешни състояния и преживявания в различни пространствени среди. “ArtExtreme” модели в изданията досега са младите балетни звезди – призьори и участници в Международния балетен конкурс – Варна.
Изданието ArtExtreme 15 е мултижанрова изложба, цялостен културен продукт, съставен от съвременни форми на визуалното изкуство. Съдържа филм, трейлър, иновативна изложба, музей в изложбата (присъединена етнографска част), творческа и фен зона и рубрика в различните видове медии. Включва в синергично взаимодействие изданията на изложбата от 2012 и 2014г. ArtExtreme 15 е посветена на силата на българския дух, въплътена в творчеството на бележития скулптор от Варна Кирил Шиваров, утвърдил монументалната традиция в българското изкуство и направил синтеза между скулптура и архитектура във Варна. Тя е жива връзка, портал и завръщане към мистичния свят на предците. Едно преживяване нa съвременни визуални форми в среда – носител на българската колективна памет и обогатена с автентична музика, традиционния етнографски костюм на Аврен (Варненска област), заедно с българската шевица и нейните орнаментни характеристики.

АНДАРИ – АНатолий Радев и ДАРИя Василева
АНДАРИ са куратори и консултанти на визуално изкуство. Създатели са на Център за визуална култура ArtExtreme с цел насърчаване и развитие на творческите заложби, умения и личностно развитие чрез неформално образование и социални иновации. Специализирани са във визуални комуникации. Съорганизатори са на ежегодната Национална историческа конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“. Съучредители са на първата секция за фотожурналисти и видеооператори към Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ – член на Международната федерация на журналистите в Брюксел.
АНДАРИ организират и участват в провеждането на значими културни събития и обществени кампании, които допринасят за развитие и обогатяване културното наследство на България, правят достояние постиженията на българската цивилизация в световната култура и наследство и спомагат за развитието на междукултурния обмен и диалог..

В това издание на националния фотоконкурс „Снимка на годината – България 2014″, организиран от Canon Bulgaria, с подкрепата на Националната художествена галерия – София, участваха 294 автора с 2751 единични творби. Жури в състав Иво Хаджимишев (председател), Максим Минчев, Георги Лозанов, Гергана Костадинова, Иван Кюранов и доц. Петър Абаджиев, подбра 66 единични снимки и 16 фото-есета, които ще бъдат подредени и изложени в залите на Националната художествена галерия от 4 юни 2015г. Журито номинира за награда в раздел „Репортажна фотография” творби на Тихомира Методиева, Борислав Трошев и Ладислав Цветков; в раздел “Фото есе” – серии от снимки на Диляна Кирякова, Сергей Антонов и Неделчо Хазърбасанов; и в раздел “Художествена фотография” творби на Денис Бучел и Благой Кирилов. Наградите ще бъдат обявени на официалното откриване на изложбата на конкурса в Национална художествена галерия – София, пл. “Ал. Батенберг” № 1, на 4 юни 2015г.
„Снимка на годината“
Canon Bulgaria и Национална галерия – София организират националния фотоконкурс „Снимка на годината“, за да стимулират заниманието с фотография като изкуство и да създадат условия за обогатяване на фонда на галерията с творби на съвременната българска фотография.
„Сanon България“ ЕООД е еднолична собственост на Canon CEE GmbH със седалище Виена, Австрия, и е член на Canon Group, основана и ръководена от Canon Inc., Токио, Япония. Дружеството осъществява пазарната политика на корпорацията в България.

Историята на илюстрования седмичник, променил българската спортна преса, през погледа на на фоторепортерите Янко Гъров и Бончук Андонов. Двамата показват в и зад кадър моменти от най-славните години на българския спорт.

Месеца на фотографията в Благоевград ще се отбележи с вече станалия традиционен фотоконкурс за учащи се “Благоевград през погледа на младия фотограф”. Тази година конкурса е разделен на 2 групи-до 14 години и над 14 години. Конкурса се провежда под патронажа на Кмета на Благоевград и Сдружението на Благоевградските Фотографи. Призьорите на конкурса заедно с известни фотографи от Благоевград ще открият Месеца на фотографията в Благоевград от 03 – 20 юни 2015г. във фойето на общината. На изложбата любителите на Фотографията могат да се насладят на фотографиите на: Кхалдун Уанли, Магдалена Уанли, Венцеслав Галабов, Александър Терзиев, Костадин Филчев, Юлиян Механджийски, Валери Китанов, Красимир Матаров, Иван Евтимов, Васил Пипев, Крум Иванов, Николай Христов.

Фотографска изложба на студентите от курсовете на Силвия Иванова в НБУ: Благой Кирилов, Венцеслав Делчев, Вероника Боцова, Деница Арсова, Десислава Найденова, Екатерина Пасева, Йоана Шарабова, Калина Ценкова, Катя Матеева, Криста Фенерова, Кристина Атанасова, Кристина Кънчева, Мартин Лазаров, Мая Петрова, Михаела Аройо, Продромос Халеплис, Росица Кирова, София Милева, Теодора Андреева и Цветелина Кафеджиева.
Посоките са част от нашето ежедневие, от нашия живот.
Посоката е бъдеще, минало и настояще.
Посоката е избор, равновесие и цел.
Най-вече посоката е движение.
Всяка творба показва личната посока на автора. А ти, зрителю, откри ли себе си някъде там? Чудесно. На добър път!

„Отстояния“ поставя въпроси за съотношението на човека към света и света към твореца. Сами / самотни. Вън / у дома. Близо / далеч. Дребни / значими. Липсващи / ненужни. Дефиниране на значимостта ни чрез потребността на другите или чрез собственото ни усещане за света. Вътрешният ни свят в който сме божествено значими и светът извън нас в който сме нищожни. Сублимацията чрез творчество като спасение.

За автора:
Надежда Шипкова е родена и работи във Варна. Надежда е завършила магистърска степен по компютърни науки и психология. Занимава се с фотография от 2007-ма година. От 2012 г. до сега има реализирани шест самостоятелни изложби показвани в София, Варна и Бургас и участие в над 40 национални и международни изложби. През 2013 г. получава титла AFIAP от Международната Федерация по фотографско изкуство. Носител на над 10 награди в различни фотографски конкурси.

Национално сдружение Фотографска Академия е организация с идеална цел, учредена на 12 март 1999 г. Сдружението е създадено да популяризира и съхранява фотографското изкуство в България и чужбина. Основни цели на сдружението са утвърждаването на професионалните етични норми и защитата на авторските права на членовете й. Фотографската Академия е вписана в регистъра на организациите за колективно управление на авторските права в Министерството на културата. От април 2002 г. Фотографска Академия е член на FIAP и представител на организацията за България. Статуетката на Фотографска Академия е голямата награда, присъждана за особени заслуги във фотографията.
С помощта на изявени творци Академията организира фотографски курсове на различни нива. Съдейства на авторите за издаване на печатни каталози и рекламни материали.

Проектът Dummies представя около 30 фотографии, създадени в периода между 2010 г. и 2014 г., заснети по време на пътувания из различни европейски страни. Произведенията, отпечатани и изложени с любезното съдействие на галерия PhotoSyntesisGallery, за първи път се представят пред публика и принадлежат към една огромна колекция, която ще бъде изложена в края на 2015 г. и началото на 2016 г. в редица шведски галерии. Ефимерни, но все пак провокативни. Гротескни, и все пак загадъчни. Обикновен индустриален артефакт и търговска подкрепа по дефиниция, чиито несъществуващи артистични амбиции и дистанция от всяка възможна културна сфера ги прави недосегаеми за всяка естетическа оценка. Неосъзнато отчаяни същества, безжизнени аутсайдери, символи и отражения на нашата празнота и празни стойности. Представяне на хората до степен, в която човек изпитва съпричастност към тях и без да иска ги персонифицира, което води до насмешка, подигравка и до тяхната комерсиализация. Неподвижни, студени, упорито безразлични към нашите разсеяни погледи в една игра на взаимна слепота. Ограбени, защото не съзнават правото си да бъдат разстроени, поради това, че нямат контрол нито върху заобикалящите ги обстоятелства, нито върху единствените елементи, които оправдават съществуването им: дрехи, които все още не принадлежат на никого. Но те наистина съществуват и отразяват, по-добре от всичко друго, личността на техните собственици и на своята публика: тяхното чувство за хумор, за стил, за естетика, техните страхове, фантазии и тяхната вулгарност. Те са това, което ние си мислим, че сме, или по-скоро – онова, което ни се иска да бъдем. В крайна сметка, парадоксално, тяхната единствена дълбоко впечатляваща характеристика се състои в това, че не притежават никакъв очевиден елемент, представляващ интерес. Те са навсякъде, всички ние ги гледаме всеки ден, те гледат нас, и все пак, сякаш никой не ги забелязва и не отронва и дума, която би могла да потвърди съществуването им. Но тук, днес, за съвсем кратка част от техния фалшив живот, те най-накрая имат своя шанс поне да се престорят, че съществуват. Против волята им и против волята на наблюдателя, те изживяват своето безмълвно отмъщение. Тези снимки са направени в европейски страни между 2010 г. и 2014 г. Сценографията е умело изградена от неизвестни професионалисти, които не са съзнавали ролята си, също както и манекените.

Мирко Варано е роден в Италия през 1973 г. и в момента живее в Стокхолм, Швеция. Той е самоук фотограф, специализиран в черно-бяла фотография, чиито работи са излагани в няколко галерии и музеи в Италия и Швеция, включително музея Fotografiska и GaleriKontrast, и двата в Стокхолм.

Във финалната селекция на фото салона, журито избра 116 фотографии на 50 автора от 23 държави.
По раздели те са както следва:
Диви животни, птици и риби – 37 автори с 62 фотографии
Животни в зоопарк – 17 автори с 26 фотографии
Пейзаж – автори 19 с 28 фотографии.

Ние, фотографите, сме голямо семейство. Знаем се. Работим заедно. Понякога спорим. Радваме се. Понякага се караме, ама не с лошо. Обичаме се. Поддържаме се. Ние, фотографите, сме широко скроени. Интересуват ни само нашите снимки, кадри, фреймчета, файлчета, имиджи. За тях сме способни на всичко. Заради тях не спим. Заради тях скитаме. Пак заради тях се озоваваме в центъра на протести, митинги, понякога войни, природни бедствия, кошмари, неземно красива природа, чужди земи. Заради тях сме лишили близките си от присъствие. Заради тях сме готови на всичко. Широко скроени сме и заради това, че не ни интересуват земните ни притежания. Маркови дрехи, коли, телефони, къщи – всички тези неща стоят някъде далеч от нас. Всъщност имаме привързаност само към фотоапаратите и обективите си. Те са част от нас. Те са продължение на ръката ни. Те са продължение на окото ни. Те са продължение на съзнанието ни. Без тях не можем. Без фотоапарата сме като сираци. Без него не можем да се изразяваме, да говорим на езика „фотография“. Те са нашата слабост. Те са нашето Аз. Те са всичко материално и нематериално за фотографа. Материално, за да постигаме духовно съвършенство. А когато фотоапаратът ти се разболее, и ти, фотографе, страдаш с него. И какво правиш? Бързаш и бягаш при Наско – доктора на обективите и фотоапаратите. Отиваш на Дондуков 18, звъниш, качаш десетина стъпала и те посреща Наско. Винаги усмихнат и весел. Вижда те и вече знае – апаратът ти се е разболял. Вади отвертките, пинсетката и като хирург, надниква в него. Тръпнеш от очакване, що му е. Бързо поставя точна диагноза и казва: „Ще живее!“. Малко реанимация и ти олеква. Фотоапаратът е отново готов като пушка. Наско ни връщаше онова земно притежание, с което отново ставаш пълноценен. Сега Наско го няма. Отиде си. Замина надалеч – там, където и ние един ден ще отидем всички… Наско, липсваш ни… Скърбим за теб…

Росен Коларов.

През май 2012 г., подготвяйки се за Месеца на фотографията, студиото на младите унгарски фотографи организира две творчески ателиета. Едно от тях е „Поколението на 80-те”, чийто пряк предшественик са едноименните конференция и издание на Ателие „Контра”. В своите публикувани през 2010 г. трудове членовете на Ателие „Контра” – млади социолози, психолози, визуални антрополози – разглеждат обществени явления и проблеми, засягащи младежите на 20-30-годишна възраст, тоест по авторефлексивен начин и собственото им поколение. По време на дейността тези ателиета, Студиото на младите унгарски фотографи функционира не само като творческа общност, но и като свободен университет, където неговите членове от седмица на седмица получават възможността да участват в различни лекции, засягащи теми, като заселването в чужбина, трансформациите на семейния модел, промененото понятие за общност, както и да дискутират определящите фактори на понятието национална идентичност по отношение на родените през 80-те години. Поканените от Ателие „Контра” лектори и студиите на специалистите в областта на обществените науки, автори на изданието, вдъхновяват участниците от Студиото на младите унгарски фотографи за самостоятелни проекти. Целта на съвместния проект на Студиото на младите унгарски фотографи и Ателие „Контра” е да си направят самоанализ и да дадат обзор на това как собствената им генерация вижда сама себе си. По-различни ли сме от родените преди нас и идващите след нас? Оказало ли е въздействие върху начина ни на мислене това, че сме прекарали една част от детството си по времето на социализма, но сме преживели смяната на режима все още като деца? Притежаваме ценностна система, модели за семейство и работа, базиращи се на съществуващите образци от времето на нашите родители, още от предходната система, но излизайки в действителния живот не можем да прилагаме тези модели на социализиране. Част сме от отминала епоха. Творбите, представени в изложбата са авторефлексии, които, надхвърлящи сами себе си, формулират настоящите въпроси и проблеми, пред които е изправено поколението на осемдесетте. Същевременно наред с настоящето, изложбата ни отвежда и в миналото, някои от проектите разглеждат случки и места, които са свързани с осемдесетте години. В по-широк смисъл с Унгария отпреди смяната на режима, в която, макар и за кратко, но все пак сме живели и в която са се случили промените, определили и настоящия ни живот. Изложбата „Поколението на 80-те” представя резултата на близо половингодишната дейност в ателиетата на Студиото на младите унгарски фотографи. Автори: участниците в дейността на ателиетата, членовете на Студиото, родени през 1990-те години.
Куратор: Едит Барта.

От зората на фотографията, заснетите на лента изображения разкриват на вниманието на обществеността недокументирани събития. Снимките променят не само възприятието на хората, но най-вече променят хода на самата история. FotoEvidence е основана, за да продължи традицията на практикуване на фотографията, с цел да привлече вниманието към нарушаването на човешките права, несправедливостта, потисничеството и нападенията срещу суверенитета или човешкото достойнство, там където биха могли да се появят. Всяка година FotoEvidence Book награждава един фотопроект, документиращ нарушаването на човешките права. Избраният проект се публикува като серия от фото книги, част от FotoEvidence, посветени с цел да се оцени работата на фотографите, чиято ангажираност и смелост разкрива болезнени истини, води до осъзнаване и пораждане на чувство за нетърпимост към накърняване на човешкото достойнство.

Международен Фото Салон Пловдив е фотографски конкурс под патронажа на FIAP и патронажа на Фотографска Академия. Резултатите на второто издание на събитието са двойни спрямо тези от 2014 г.
Новото в салона за 2015:

• 5 звезди от FIAP – максималния рейтинг за международен фото салон!
• 5 раздела, които увеличиха интереса на участниците до 2994 фотографии от 285 професионалисти и любители фотографи от 61 страни от 5 континента.
• 5 членно жури от трима българи и двама чужденци, избра в пет раздела във финалната селекция 205 участници от 54 държави с 672 творби. Най-добрите 53 автора спечелиха общо 77 награди. От тях 11 са българи с общо 13 награди.

На изложбата в галерията на ДПХ (която ще работи и в събота от 11:00 до 15:00) са изложени в елегантни рамки с паспарту – 155 бр. (60 х 50 см) + 1 бр. (90 х 75 см) фотографии (всички наградени + селекция от други фотографии) на автори от много държави. Благодарим на всички наши участници и партньори за доверието.
Преди стартиране на второто издание, пътуващата изложба „МФС Пловдив 2014 – Избрано“ гостува в 9 населени места: 1. Пловдив, галерията на ДПХ; 2. Приморско, ММЦ; 3. Пловдив, отново в ДПХ; 4. Русе „Вudha Нouse – кафе-библиотека“; 5. Разград, ХГ “Професор Илия Петров”; 6. Габрово, ХГ “Христо Цокев”; 7. Плевен, ХГ “Илия Бешков”; 8. София, Виенски салон “Royal”; Лом, Арт галерия „Колорит и Ко“. „МФС Пловдив 2015 – Избрано“, ще посети Велико Търново, София, Бургас, Приморско и се надяваме всичките девет места от предишното ни турне.