2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 |2018
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/

Environments Fertile

Въпреки факта, че настоящата изложба съдържа, така да се каже, конвенционални видове изкуство (фотография и видео изкуство), то може да бъде характеризирано като изкуство на средата, защото елементът на дискусия между произведенията във всяка отделна зала е преднамерено заложен като потенциална възможност за плодотворен диалог. Критичният фактор е посетителят на изложбата, защото той трябва да придаде значение на и чрез представените творби. Що се отнася до селекцията, целта е създаване на деликатно напрежение за постигане на желания ефект, сътворяването на нова вселена чрез произведенията, щедро предоставени от творците. За мен бе неизбежно да бъда изкушен в представянето на една лична визия, на едно почти егоцентрично обсебване, на една донякъде аутистична настойчивост. Не харесваме заобикалящия ни свят – тогава нека сътворим друг, собствен свят, който ни подхожда и ни кара да се чувстваме у дома.
Идентифицирането на съвременния човек със странстващия емигрант или бежанец на Цирони се противопоставя на видео материала „аз и никой друг“ на Хан Ер. Мечтателното обкръжение на женското тяло през „всички състояния на времето“ във видео материала на Акун е платното за разгръщане на образите на Гула, които сякаш са излезли от вълшебна приказка. Момичешките тела, снимани от двадесетгодишните фотографи Зумбули, Геромихалу и Ангелиду са противотежестта на зрелите тела на Акун. Театралните портрети на Атанасиадис са в съзвучие с внимателно преценените и стриктно организирани портрети на Туркай. Напрегнатост, предизвикана от страшния зов „мамо“, пронизващ видео материала на Проватиду, се прехвърля върху и донякъде възвишава режисираната шизофреничност на снимките на Орак. Жестокото изображение на голо женско тяло, което едновременно издишва ужас от смъртта и надежда за живот на Ганда, се осъществява редом с мъжките тела в наситените с усет фрагменти на Озкан.

Танасис Раптис, Фотограф, Куратор.

Участници: Алека Цирони, Исмини Гула, Лили Зумполи, Ева Геромихалу, Николета Агелиду, Танасис Атанасиадис, Марина Проватиду, Елена Ганда, Мурат Хан Ер, Ариф Емрах Орак, Мерт Чагил Тюркай, Кенан Озчан, Елцин Ацун.