This Article is also available in English.

Къмпинг Плума в Арапя.

Къмпинг Плума ще посрещне всички носители на медали от конкурса Преглед на Българската фотография 2001-2015г. „Фотоакадемика“ 2016.
Авторът на най-оригиналната снимка на първия юлски изгрев ще бъде награден от собствениците на къмпинг Плума с „Фотоваканция“ 2016 за двама от 3-ти до 11-ти септември.
Наградата включва и 300 лв. за харчлък.

This Article is also available in English.

Гърция през последното десетилетие се превърна в страна – вход за неопределен брой нелегални имигранти, предимно от азиатски и африкански държави, влизащи основно през гръцко-турската граница и със съучастието или безразличието на властите на съседните страни, въпреки двустранните и международните споразумения.
Изложбата на Милош Бицански проследява този етап от съвременната европейска история, и е част от проекта FOTOEVIDENCE.

This Article is also available in English.

Изложба художествена фотография Лицата на Варненския драматичен театър в неговия 95-ти творчески сезон.
Чрез изкуството авторът субективно предава концентрираната същност на обекта на творбата с различни изразни средства. Така че тя, творбата, представя автора в не по-малка степен, отколкото самият обект. И колкото по-пълно и непосредствено той е попил, усетил и проникнал в битието на това, което интерпретира, толкова по-въздействащо – осъзнато или не, е произведението за зрителя.
Това ме провокира и води във фотографията. Усетът, досегът до вътрешния свят на модела, който, при все че създава външния му свят, нерядко е заключен дълбоко – е и вдъхновението ми в настоящата изложба.
Ето защо за заглавие ми допада понятието емпатия, което най-всеобхватно обема пълното съпреживяване на емоциите на другия.
Така, в духа на закачката и провокацията, която присъства във фотографиите, и в общия театрален контекст, се роди „Т-Емпатия” – театралната фотоизложба.

This Article is also available in English.

Сергей Киврин е роден на 27 октомври 1955 година в Москва в семейството на известния съветски фотограф Владислав Киврин. В юношеските си години сериозно тренира волейбол, но не пожелава да поеме по пътя на професионалния спорт.
През 1978 година завършва Факултета по журналистика на Московския държавен университет. В продължение на повече от двадесет години работи в списание “Съветски съюз“ заедно с баща си и такива майстори на фотографското изкуство като Яков Халип, Анатолий Гаранин и Владимир Лагранж. В този период спортът е основната тема в неговата фотография.
В края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век драматичните събития в страната го увличат толкова силно, че забравя спортната фотография. Многократно посещава горещи точки като Нагорни Карабах, Цхинвали, Чечня и Беслан. В продължение на 18 години сътрудничи на вестниците “Лос Анджелес Таймс“ и “Ню Йорк Таймс“. Печели награди на международни конкурси като ADIDAS-AIPS-CANON (Франция), World Press Photo (Холандия) и NIKON (Япония). В продължение на пет години преподава във Факултета по журналистика на Московския държавен университет.

This Article is also available in English.

С любезното партньорство на Столична община, Български олимпийски комитет, както и Световната, Европейската и Българската федерации по борба.

This Article is also available in English.

През септември 2013 г. на гара Варна акостира парен влак. Аудиторията беше пленена от направените тогава снимки, и в нас (Благовеста Филипова и Пламен Андреев) се роди идеята да превърнем тези няколко снимки в проект. Решихме да се върнем назад във времето, когато въглищата и почернялото лице на машиниста са били основната двигателна сила на пъплещата по ЖП линията парна гъсеница. Да покажем, връзката между човека и машината. Да стигнем до нейното сърце и да видим лицата на хората, които ежедневно полагат грижи за нейната изправност. Да покажем колко много любов, романтика и страст могат да бъдат намерени сред тези стари и овехтели железа.
Вече 3-та година преследваме желязната машина по нейните пътища. Срещнахме се с хора, за които мнозина не подозират че съществуват, а това са хора, чиито дела пишат история. Събрахме толкова много истории и историйки, които докосват душата, събуждат пулса и обръщат времето.
Когато преди 3 години влязохме за първи път в локомотивното депо, там ни посрещна огромна купчина желязо. Получихме възможността тази антика да се съживи пред нашите обективи и да затупти с душа и сърце по съвременните ЖП линии на България. Това беше така наречената „Баба Меца“ – най-мощния парен локомотив на Балканския полуостров, на който между 1933- 36 г. огняр е бил поетът Никола Вапцаров.

This Article is also available in English.

Гаро Левон Кашишян е роден в град Варна през 1946 година в семейство на арменци. Гаро Кешишян е един от най-значимите фотографи на Източна Европа. В периода 1971 – 1981 той работи като инженер технолог в металургичната промишленост. След 1976 година негови работи са излагани в самостоятелни и групови изложби в България, Унгария, Чехословакия, Полша, Югославия, Турция, СССР, САЩ, Франция, Германия, Швейцария, Дания, Финландия и Япония. Той посвещава работа си на тематични серии, избирайки своите субекти от различни прослойки на обществото. В изложбата са включени някои от най-известните му серии: „Цигани”, „Войници”, „Металурзи”. Неговите фотографии са редки артистични свидетелства за прехода към демокрация след 1989 година.

This Article is also available in English.

Росен Русинов е роден през 1964 г. Живее в София. Проявява задълбочен интерес към изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата още от ученическите си години. Занимава се с фотография като ученик и студент, но започва да снима наистина активно от 2005 г. Има участия в изложбите на Фотографска Академия, Фотосалон Варна, Canon България, Фото-Форум, Bodygraphia, фотограф на месеца в списание B+W Photography, UK. Направил е първата си самостоятелна изложба в София през 2006. През 2011 г. реализира обща изложба с двама български художници в Прага и Братислава – 12 фотографии, 12 графики, 12 масла. Същата година през месец април, открива 2-ра самостоятелна изложба в галерия Алтера, София – „Усещане за море”. Следват самостоятелна изложба включена в Месеца на Фотографията 2012 и участие в общи изложби през 2015 в Галерия Фотосинтезис и Галерия Интерпред, София. Снима в категорията художествена фотография използвайки техниката selective focus със силен акцент върху абстрактното и неостротата. Печата малък брой избрани фотографии на артистична хартия Hahnemuhle с контролиран печат на копията и сертификати за всяка фотография.

      Там …
Кой е този, с който искаме най-много да си говорим? Къде да го намерим и дали ще има време за нас? Ще ни разбере ли, ще ни изслуша ли или ще ни отхвърли? Да, приятели мои, познати и непознати, аз съм намерил отговорите на тези въпроси за мен и бих искал да ги споделя с вас. Не знам за вас, но аз говоря най-много със себе си. Може би и вие сте така… Къде обаче да се намеря, така че да имам достатъчно търпение и време за да се изслушам, разбера и да си отговоря? А защо не и да проведа дълъг-дълъг разговор за най-важните неща… Къде да се намеря? Моето място е там – на брега на морето – на границата между сушата и водата, между застиналото и вечно движещото се. Точно там има едно полупрозрачно магично огледало, в което поглеждаш… и виждаш вечността и себе си. И не знам защо, но тогава ставаш спокоен, добър и мечтаещ. Там става този контакт между теб, какъвто си и теб, какъвто искаш да бъдеш и всичко мечтано изглежда възможно. Да, има такова място – на брега на морето. Отидете там. Бъдете сами. И ще бъдете със себе си… Там…

This Article is also available in English.

Доайен на Българската фотография, роден на 20.05.1936 г. във Варна. От 1959 год. работи активно в областта на художествената фотография. През различни периоди преподава в: Натфиз “Кр. Сарафов”, където става оцент, Нов Български Университет, Факултета по журналистика, Артколеж, Фотофорум.
Участвува във фотографския живот 1959 – 2016 год. с над 40 собствени авторски изложби в България и във Варшава, Катовице, Берлин, Виена и др. В годините 1975-2016 участвува в над 50 общи изложби в България и чужбина, откъдето има редица награди. През 2008 год. Става носител на златната статуетка на Фотографската академия за цялостно творчество. Изработил илюстрациите, оформлението и отпечатването на календари на редица фирми: Brueder Henn Wien, Коnica – България, Siemens, Балкантурист, Летище София, Ръководство на въздушното движение, Балканкар, Завод Дружба Варна и др. През 1993 година илюстрирал книга с поезия “Отворена врата” на Керанка Далакманска. Член на редколегиите на списание “Българско фото” и участвувал при създаването “Фотооко”, списание “ФО”, списание Digital Photo-Video Magazine. Носител на почетния знак на София.
Автор на илюстрации на редица дипляни, каталози и други рекламни материали, както и на над 350 публикации на фотографии и статии в ежедневните, седмични и месечни български издания. Изнасял доклади на международни симпозиуми в Германия, Чехия и др.

This Article is also available in English.

Ние сме 3-ма ентусиасти, които правят опит чрез снимките си да чуят улицата.
Пламена – нещотърсач, мечтател и изследовател на тишината, в която говорят единствено случайно уловени кадри. За мен снимането е като всяко друго изкуство, не може да бъде въздействащо, ако ти липсва вдъхновяваща причина да го правиш. Трябва да има разказ, да не е самоцелно.
Ваньо – ловец на цветни емоции в черно-белите фотографии. Наскоро започва проекта – https://www.facebook.com/my1984photography/timeline
Стефана – няма да крия, че все още се опитвам да опозная настройките на фотоапарата, но при някои от опитите се получават и интересни снимки. От близо година поддържам и канал в Инстаграм – посветен на уличната фотография – https://www.instagram.com/sofiastreetlife/.
„Контактът на човека със стените е много повече от израза „сякаш говоря на стената“. Нашата столица е белязана с различни цитати, тагове и нееднозначни рисунки по стените – плод на графити райтърите и не рядко на вандали. Обществото ни влиза в контакт чрез стените и излиза от рамките в опит няКОЙ да го чуе.
Идеята ни е да селектираме различните послания и чувствата, които отправя улицата към нас – любов, омраза, раздразнение, отчаяние… Всяка концепция се изразява в рамка на картина (символизираща обществото) и излизащите от нея снимки под формата на горепосочените послания.

This Article is also available in English.

Агниешка Райс е фотограф на свободна практика и живее във Варшава, Полша. Тя е съосновател на колективната платформа „Спутник Фотос“ (Sputnik Photos, www.sputnikphotos.com). Сферата на дейността й е документалната фотография. Изучавала е история на изкуството в Ягелонския университет.
Двукратен носител на наградата „Снимка на годината“ за 2011 и 2012 година, двукратен финалист за най-престижната международна награда за фотография Hasselblad Masters Awards, финалист за стипендията на фондации „Lucie“ и „Alexia“ и носител на наградата „Lens Culture Exposure“. Печели няколко национални конкурса за фоторепортери, сред които Grand Press Photo, BZWBK Press Photo, Newsreportaz. През 2012 година получава стипендия от Министерството на културата, Фондацията за полско-германско сътрудничество, стипендия на общината на Варшава и от Вишеградския фонд.
Агниешка Райс издава албум със заглавие „Американска мечта“ (за културната трансформация и триумфа на поп-културата в Централна и Източна Европа), а съвсем наскоро и „Оттук започва краят на градовете“ (This Is Where the End of Cities Begins) за непознатите и неоткрити градски пространства.
Агниешка Райс участва в няколко самостоятелни и общи изложби, включително Биеналето в Прага, фотофестивала Noorderlicht и фотофестивала в Лодз, Триеналето за фотография в Хамбург.

This Article is also available in English.

„През лятото на 2009 г. бях в град Брецлав в южна Чехия. Получих информация , че кметът изхвърля две ромски семейства от домовете им, където те са живели в продължение на поколения. В техния квартал предстоеше построяването на нов търговски център. Семействата са били преместени в конюшни, вонящи на фекалии, където е трябвало да живеят без топла вода и отопление. Това беше началото на моята документална работа по проекта за ромите в Европа и техните условия на живот. През последните пет години съм фотографира ежедневния живот на ромите в десет страни; Франция, Сърбия, Косово, Румъния, Швеция, Чехия, Словакия, Унгария, Испания и Швейцария.
Ромите се чувстват дискриминирани в цяла Европа. Те често живеят извън обществото и нямат права, като например социални, политически, културни или икономически. Страните, които се открояват често са в Източна Европа. Особено се откроява място наречено Lunik IX, извън Кошице източна Словакия. Испания се очертава като контрапункт, където ромската култура на много места се приема масово от населението. Има и ромските деца в общообразователните училища, младите хора могат да пътуват по училищни екскурзии и роми се женят испанци. Моята цел с това визуално проучване е да отида отвъд обичайните стереотипи за ромите. Моята история е също така за хората от ромски произход, живеещи интегрирани в Европейския всекидневния живот, а не само тези, които са потиснати и живеят в мизерия. Докато снимах в Европа роми от Румъния и България започнаха да просят по улиците на родния ми град Стокхолм. Надявам се, че моите снимки може да ви помогнат да разберете защо.”

Ейк Ериксон

Да се овладее способността на фотографията да разказва и да приближава до нас неизвестни истории е форма на изкуство. Ейк Ериксон (р. 1962) работи с фотографската камера през почти целия си живот, през който документира срещите си с полицаи и политици, бежанци и райони с конфликти по цял свят.
Non grata – латинският изразът за нежелани или не добре дошли, описва положението на милиони роми в Европа. Става дума за раждане в изолация и живот в нечовешки условия, но също така за любов, бит и пъстра култура. Ситуацията, в която са поставени ромите в Европа става все по-видима в нашето ежедневие и реалността, която Ериксон показва в традицията на класическата фотодокументалистика изведнъж рязко я приближава.
Изложбата се показва със съдействието на Комитет по изкуствата – Швеция, Църква на Швеция и Фондация Fritt Ord, Норвегия.

This Article is also available in English.

Алена Коцманова
(*1974, Прага)

Работи предимно с медията на фотографията, видео инсталацията и постпродукционно с филмовия материал. Коцманова концептуално анализира самата медия на фотографията и я съчетава с по-стари времеви слоеве на имагинативната черно-бяла фотография, която претърпява отворена конфронтация с други медии – под формата на приспособяване, инсталации и др. под. В повечето случаи фотографските образи и видеа не са за нея свидетелство за конкретния момент или ситуация, а основа за разказването на собствени фикции и истории. В по-късните си работи се занимава с изразителните възможности и парадокси на фотографския образ.
Алена Коцманова учи във Висшия институт за приложни изкуства в Прага, в ателие Интермедия и концептуални изкуство (проф. Адела Матасова) и в ателие Фотография (доц. Павел Щеха). През 2014 завършва докторантура в Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага (специалност художествено образование – специализация в педагогиката). За доктората си търси материали в рамките на обучението си в Faculdade de Ciеncias Sociais e Humanas da Universidade Nova de Lisboa и Faculdade de Belas-Artes da Universidade de Lisboa в Португалия. В периода 2007 – 2009 ръководи програмата „Възможности на съвременната фотография“ в Института за изкуство и дизайн към Западночешкия университет в Пилзен.
През 2005 и 2009 година е финалист за наградата „Индржих Халупецки“ (престижна чешка награда за млади творци), получава стипендия за творческо пребиваване напр. в International Studio & Curatorial Program в Ню Йорк, Centro de la Imagen в Мексико Сити, Germinations X в гръцкия град Делфи и стаж в Norwich School of Art and Design във Великобритания. Появява се на чешката и международната сцена в края на 90-те години. Фотографиите на Алена Коцманова са представени в чешки и чуждестранни колекции.

Представлявана е от галерия „hunt kastner“: http://huntkastner.com/new/artists/alena-kotzmannova/
Други реализирани проекти на: www.kotzmannova.cz.

This Article is also available in English.

Изключителна изложба, в която могат да се видят рядко показваните ранни произведения на един от най-значимите унгарски фотографи и творбите на още 12 съвременни унгарски майстори на фотографското изкуство. Изложбата е специална и с това, че наред със заслужено славното минало на унгарската фотография, тя представя и късче от настоящето на това изкуство.
Пътуващата изложба, озаглавена „Младият Кертес, младите унгарци”, се ражда по инициатива на двама гръцки куратора Йоана Васдеки и Джеф Вандерпул и тръгва на европейската си обиколка от атинската галерия „Long Room” през 2013 година. Целта на подбора е да се представи началото на творческата кариера на световноизвестния фотограф Андре Кертес редом с творбите на младата генерация, като по този начин се покаже миналото и настоящето на унгарската фотография в едно и също време и пространство.
Колекцията на Кертес включва една част от материалите, намиращи се във Фотомузея и къща паметник на Андре Кертес в Сигетбече. В Къщата музей, където световноизвестният фотограф е прекарвал летата пред детството си, съгласно завещанието му, са показани 120 снимки от наследството на твореца, лични предмети, мебели от дома му в Ню Йорк. От тази ценна сбирка са представени 23 броя от фотографиите от ранните му години (1910-1924), правени предимно в Унгария. Наред с поетичната идилия на селския живот се запознаваме и с Централна Европа от историческата епоха на Първата световна война.
От тази ценна сбирка са представени 23 броя от фотографиите от ранните му години (1910-1924), правени предимно в Унгария. Наред с поетичната идилия на селския живот се запознаваме и с Централна Европа от историческата епоха на Първата световна война.
Модерният материал на изложбата ни запознава с творците от организацията за съвременно фотоизкуство „RANDOM”. Философията на „RANDOM” e представянето на многообразието на съвременните трендове, на различните стилове на фотографията, което може да даде панорамна картина на съвременното унгарско фотоизкуство.
Тази духовност се предава секцията за модерна фотография, където наред с творбите, съживяващи традиционната, архаичната фототехника, преминавайки през художествената фотография се появяват и обществено ангажирани, урбанистични произведения.

Куратор: Силвия Мучи

Съвременните участиници в изложбата: Габорде Фиала, Беа Коложи, Марк Мартинко, Силвия Мучи, Томаш Опиц, Мариан Рапи, Петер Шаркьози, Балаж Шпренц, Габор Шиорети , Сами, Адам Урбан, Аги Ведреш.

This Article is also available in English.

Превърналата се в традиция изложба на студентите от специалност фотография в Департамент „Кино, реклама и шоубизнес” на Нов български университет, представя автопортрети на всеки от участниците в три различни стила, визуален и личен контакт с различни епохи или паралелни реалности – Ренесанс, СССР и Хипи.

Куратор: доц. д-р Динамир Предов

Участници: Цветелина Кафеджиева, Десислава Найденова, Денис Николов, Адриана Илиева, Ива Иванова, Жаклина Чорбаджиева, Краси Стругов, Михаела Аройо, Тихомир Маринов, Емануела Ефремова.

This Article is also available in English.

Международният фотографски конкурс „Екологичната истина“ е организиран от Фото Клуб 202, Зайчар, Сърбия и НСФА Янка Кюркчиева. Темата на основния раздел на конкурса се фокусира върху човешките дейности, който имат деструктивен ефект върху природата, както и негативните последствия за нашата планета, следствие от човешка намеса, индустриализация и замърсяване.
Изложбата от 11-то издание на конкурса за първи път ще се открие в София. Това стана възможно благодарение на Министерството на Околната среда и водите, като с тази изложба ще бъде отбелязан международния ден на екологията 5 юни.

This Article is also available in English.

Въпреки факта, че настоящата изложба съдържа, така да се каже, конвенционални видове изкуство (фотография и видео изкуство), то може да бъде характеризирано като изкуство на средата, защото елементът на дискусия между произведенията във всяка отделна зала е преднамерено заложен като потенциална възможност за плодотворен диалог. Критичният фактор е посетителят на изложбата, защото той трябва да придаде значение на и чрез представените творби. Що се отнася до селекцията, целта е създаване на деликатно напрежение за постигане на желания ефект, сътворяването на нова вселена чрез произведенията, щедро предоставени от творците. За мен бе неизбежно да бъда изкушен в представянето на една лична визия, на едно почти егоцентрично обсебване, на една донякъде аутистична настойчивост. Не харесваме заобикалящия ни свят – тогава нека сътворим друг, собствен свят, който ни подхожда и ни кара да се чувстваме у дома.
Идентифицирането на съвременния човек със странстващия емигрант или бежанец на Цирони се противопоставя на видео материала „аз и никой друг“ на Хан Ер. Мечтателното обкръжение на женското тяло през „всички състояния на времето“ във видео материала на Акун е платното за разгръщане на образите на Гула, които сякаш са излезли от вълшебна приказка. Момичешките тела, снимани от двадесетгодишните фотографи Зумбули, Геромихалу и Ангелиду са противотежестта на зрелите тела на Акун. Театралните портрети на Атанасиадис са в съзвучие с внимателно преценените и стриктно организирани портрети на Туркай. Напрегнатост, предизвикана от страшния зов „мамо“, пронизващ видео материала на Проватиду, се прехвърля върху и донякъде възвишава режисираната шизофреничност на снимките на Орак. Жестокото изображение на голо женско тяло, което едновременно издишва ужас от смъртта и надежда за живот на Ганда, се осъществява редом с мъжките тела в наситените с усет фрагменти на Озкан.

Танасис Раптис, Фотограф, Куратор.

Участници: Алека Цирони, Исмини Гула, Лили Зумполи, Ева Геромихалу, Николета Агелиду, Танасис Атанасиадис, Марина Проватиду, Елена Ганда, Мурат Хан Ер, Ариф Емрах Орак, Мерт Чагил Тюркай, Кенан Озчан, Елцин Ацун.

This Article is also available in English.

Милан Христев е роден през 1963 г. в Пловдив. С фотография започва да се занимава още като ученик през 1975 г. До завършването на средното си образование всяка година печели 1-во или 2-ро място на окръжните и национални конкурси за фотография на ТНТМ. След казармата през 1985 г. завършва Техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик”. Представял е авторски колекции в Австрия, България, Гърция, Италия, Македония, САЩ, Швейцария, Унгария. През годините има участия и награди в повече от 60 български и международни общи изложби. Понастоящем притежава фотоателие в Пловдив.

„Милан е един от българските фотографи, които снимат непрекъснато. За колекцията си от снимки на улицата споделя кратко, че това са впечатленията, които му е предоставило ежедневието.
Уличната фотография е лов на случки, фриволна парафраза от Картие-Бресон. Това е едно освободено упражнение по вглеждане. Тя може би не би събрала толкова точки в актива си, летвата не би стояла толкова високо, ако с нея не се бяха занимавали години наред едни от най-добрите фотографи в света, първо французи, после американци и всички останали. До степен, че да се направи ненаправена вече улична фотография е наистина трудно.“

Антоан Божинов.

This Article is also available in English.

XVII НАЦИОНАЛЕН ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД-КОНКУРС НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ

XVII НАЦИОНАЛЕН ГОДИШЕН КОНКУРС ЗА УЧАЩИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

ФотоAкадемика е българският конкурс с най-богата история, който се провежда от 2000 година до днес без прекъсване. Неговото 17-то издание наруши традицията да бъде преглед на българската фотография за изминалата година, и се превърна в преглед на създаденото в периода 2001-2015, първите 15 години от новия век. За участие постъпиха над 1300 снимки от 137 автора. Във финалната изложба ще видите снимки от 64 автора и още 27 автора в секцията до 18 години. 12 членното жури беше съставено само от носители на престижната статуетка на Академията.

This Article is also available in English.

Хавиер Санчес, (Мексико Сити, 1983 г.), soyjavier.com
Хавиер Санчес завършва мексиканския Университет за комуникации (Universidad de la Comuni-cacion) през 2006 година със степен в областта на визуалните комуникации и оттогава за него фотографията се превръща в език, чрез който изследва две основни теми: идентичност и пол. Университетското му образование е последвано от диплома по фотография от “Escuela Activa de Fotografia” през 2010 година; през същата година е избран за участие в престижния семинар по фотография в “Centro de la Imagen” в Мексико – най-значимата институция за фотографията в страната. Като прилага ясен и разбираем подход към заснемане на героите си, Санчес създава интересни творби, представени в Мексико и Латинска Америка на фестивали като Международния фестивал на фотографията във Валпарайсо (Чили, 2010 г.), Експо Фото в Коста Рика (2013 г.) и фестивала „Фото Септември“ (Мексико, 2011 г.). През 2014 година е поканен за участие в груповата изложба “SELFIEka” в София с работа, озаглавена „Снимка на една снимка (но не автопортрет)“. Произведенията му от серията „Неуловимо“ (“Subtle”) отбелязват първото представяне на негова цялостна авторска поредица в Европа. Понастоящем Санчес живее и работи в Мексико Сити като фотограф на свободна практика и преподавател.
“Subtle” е поредица портрети на жени с трансджендърна и цисджендърна идентичност, която разглежда алтернативното възприемане на истинската същност и предразсъдъците, отнасящи се до самоопределянето като мъж/жена. „С тази изложба се стремя да представя двусмислеността на човешката ни същност и социалния конструкт.“ Поредицата образи приканва зрителя да преосмисли концепциите мъж/жена и ролите на половете. Проектът е осъществен с подкрепата на стипендията FONCA “Jоvenes Creadores“ (мексикански фонд за култура и изкуство).

This Article is also available in English.

Фото клуб “Елема” съществува от 1962, създаден от група студенти от факултета по електроинженерство и факултета по машинно инжинерство в Скопие. Понастоящем клубът е отворен за всички фенова на фотографията. Елема има около 30 члена, всички на различна възраст и с различни професии, но с една обща страст – фотографията. Клубът е място, където начинаещи и професионални фотографи се срещат веднъж седмично, дискутират различни теми, оценяват и коментират фотографии, помагат си или просто общуват. Елема е познат по света основно с “Photomedia”, международното биенале за фотографско изкуство организирано от 1988 г. Клубът е един от основните “актьори” на македонската фото сцена от самото си създаване. Много обещаващи български фотографи са били и все още са членова на фотоклуб Елема. Може да ни посетите на www.photoclubelema.com. След турболентния период след разпадането на Югославия, ценностите и поведението на хората се промени. Това съвпадна с надигането на нова революция (или деградация?) във фотографската медия. В този период много от фотоклубовете в Македония не успяват да намерят нов начин на съществуване и изчезват. Елема има щастието да оцелее и да отбележе 50-ия юбилей от своето съществуване. Най-вече поради факта, че успява да привлича новите поколения, което се оказва ключово, за да се осигури ентусиазъм и мотивация и в същото време да задържи стартите поколения фотографи, които използват своя опит, за да поддържат постоянно високото ниво на оценка за света на фотографията. С излишеството от фотографи, които правят (и публикуват) милиони фотографии дневно, както и множеството платформи и медии за тяхното представяне, Елема се бори да намери своето място. Старае се да поддържа ценностите, зад които стои, да запази идентичността си, или да изгради нов имидж, без да губи идентичността си… Ние все още вярваме, че красотата може да спаси света и предлагаме някои от нашите фотографии, в които сме вложили част от това, което сме и които ценим високо. Отделете по малко време за всяка снимка. Забавете дъха си. Съзерцавайте. Вижте дали може да ви предложи нещо… Насладете се…

Сашо Н. Алушевски
Президент
Посетете ни на photoclubelema.com

This Article is also available in English.

Николай Трейман е потомствен фотограф. С изложбата „Блатото“ печели награда в престижния фотографски фестивал в Арл, Франция. Основател на фотошкола „Паралакс“, която предлага единствено по рода си тригодишно обучение. Консултант по фотография в първите български броеве на Нешънъл Джеографик. Автор на изложбите Православна България, 12 образа на философи, 12 философи за образа, Ретроспекция 50 и много други. Председател на Български фотоклуб, основан 1920г. Водещ редактор на Библиотека „Фо“ Управител на две фотоателиета в центъра на София. Организатор на Княжевски нощи на фотографията.

Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ“Св.Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия /Лувен/, на Европейската академия на науките и изкуствата /Виена/. Ерфуртската академия на науките и Берлинското научно общество..Автор е на книгите: Неписаното учение на Платон /1984/, Студии върху средновековния хуманизъм/1988/, Античната философия като феномен на културата/1990/, Ренесансът на дванадесети век: природата и човекът/1991/, Августин и Декарт/1992/, Философия на европейското средновековие/1994/, Две университетски лекции /1997/, Кръговрат на духа/1998/, Нощта през Средновековието/2000/, Прозорец на Север/2002/, Сбогуване с предмети и други живи същества/2005/, Философия на фотографията/2014/. Преводач е на съчиненията на Платон, Аристотел, Плотин, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Марсилио Фичино, Братя Грим и др. Активно се занимава с фотография и води курс по Философия на фотографията. През 2014 година излиза първия им съвместен албум „Пътят на човека“.

This Article is also available in English.

През 2011 започнах да пътувам в Северна Африка и Средния изток, за да документирам причините и последиците от бунтовете и войните известни като „Арабската пролет”

По време на битката за Бенгази в Либия, видях стотици мъже от Бангладеш и страните от Африканския рог хванати в капан: бягащи от войната, но неспособни да намерят пътя към дома.

През следващите години по границите на Сирия с Турция и Ирак, хиляди оцеляващи, бягащи от сирийския ад, се струпваха в палатковите лагери на Bab al Salam и Kawergosk. В същото време претоварени лодки с бежанци пресичаха Средиземно море от Северна Африка до Лампедуза и Сицилия, в търсене на нов живот.

Дали бунтовете в Арабския свят бяха начало на демократични процеси или само кратък вик на облекчение от репресирани хора, само Историята ще покаже. Единственото сигурно засега е поразителният брой  хора, които са избягали от рака на войната и сега са принудени да се скитат в състояние на неопределеност между нациите. През последните пет години, броят на бягащите от войни и глад драстично е нараснал, бележейки най-масовото преселване за последните седемдесет години.

През всичките тези години осъзнах как войната оголва човешкото същество, оставяйки го само с примитивните му емоции на страх, тъга, щастие и любов – но най-силното чувството, което  срещнах беше надежда.

Една мечта се отразява в очите на всички онези, които гледат към бъдещето, тъй като  миналия им живот вече е откраднат. Най-дълбоки надежди, мечтата за бягство от войната, за мирен живот, за наличие на работа и семейство, се е превърнала в реална движеща сила за това пътуване.

Опитах да видя този свят през очите на всички онези мъже и жени, които срещнах по пътя и благодарение на тях, на тяхното приемане бях способен да развия емпатията, която е в основата на този проект. Виждам съпричастността като единствен начин да се документира, честно и интимно, дългия път на тези хора към надеждата.

И така, търсейки емблематични и непреходни образи, реших да  използвам ръчна камера, направена от картон. Пинхол камера – Pinolina – много проста камера, отразяваща условията на бежанците – сведени до най-основното за тяхното съществуване, борбата за оцеляване.

Сънят

Кошмарът – войната с нейните експлозии и болка – това е реалност, но сънят е приятен; той съвпада с надеждата, че нещо – поне за миг – може да се промени.

Чувство, в което всеки човек намира убежище, в спомени за това, което е било и във видение на бъдеще, което далеч не е приключило. По време на сън, умът се отклонява и се скита в един спокоен свят.

И тогава идва реалността, първоначално в мъгла, а после все по-ясна.

Реалния живот на милиони хора, бягащи от конфликти и глад, които пазят чувството за война, защото войната никога не напуска живота на някой, който я е преживял.

Безкрайно чакане, пристигането, обработката, лагерите и всички извървени километри през граници, прегради и стени на враждебни страни. И тогава за някои идва смъртта, надвила надеждата, множество хора приключили своето пътуване изчезвайки в Средиземно или Егейско море.

И въпреки дните сред кал и палатки, всички тези мъже и жени продължават и се борят. Уморени от живота в болка, те предпочитат да се върнат към съня, да се върне дори за миг тази надежда, потънала в забвение. Докато реалността се появи отново като призрак на войната, която не може да бъде забравена никога.

Открих цикличната природа на историята, която отивайки напред, винаги се връща, напомняйки ни, че ние сме просто хора.

Бежанци бягащи в неизвестна посока, както в Европа през Втората световна война, както в Испания по време на Гражданската война или като в Югославия по време на Балканската война.

Масово изселване, милиони хора в капана на живот, който не са избирали.

И след всичко, ние всички сме бежанци.
Фабио Бучарели

Победител в конкурса Picture of the Year 2016

http://www.fabiobucciarelli.com/2016/02/16/winner-of-poy-exodus/

The Dream в пресата:

http://www.fabiobucciarelli.com/2016/02/26/the-dream-on-the-guardian/

http://www.fabiobucciarelli.com/2015/12/13/the-dream-leica-fotografie-international

http://www.fabiobucciarelli.com/2015/11/25/the-dream-on-internazionale/

http://www.fabiobucciarelli.com/2015/11/19/the-dream-on-yahoo/

Биографията на Фабио Бучарели можете да прочетете ТУК.

Италиански културен институт

Италианският културен институт в София е Културният отдел на Посолството на Италия, чиято идея е разпространението на италианския език и култура в България. Задачата му е да подпомага взаимното опознаване на двата народа и културното сътрудничество между тях, в рамките на вече съществуващите международни отношения. Институтът работи съвместно с всички италиански институции, намиращи се в България и с най-важните български институции.

This Article is also available in English.