Колективна изложба „КОНТРАСТИ“ – Представяне на членовете на Фотографска Академия България в Чили

Последното, 30-то събитие, ще бъде проведено, а изложбата от него експонирана в Национален исторически музей, Консепсион, в Чили. Това представяне, далеч зад Атлантическия океан, се осъществява с подкрепата и съорганизацията на ФЕДЕРАЦИЯ НА ФОТОГРАФИТЕ В ЧИЛИ. Благодарим на нашите колеги от Чили за тази възможност и се надяваме тази далечна страна да се наслади на пълната българската черно-бялата колекция от 47 фотографии на членове на Фотографска Академия. Миналата година, по линия на партньорството ни с тях и с логистичната подкрепа на FIAP (двете организации са оперативни членове на FIAP), подобна сборна изложба на членове на чилийската фотофедерация, беше представена на 2 места в България – Пловдив и Приморско.

This Article is also available in English.

Фото изложба ИЗБРАНО 2016

НСФА “Янка Кюркчиева”, представя на жителите на град Павликени великолепна колекция от фотографии подбрани от последното, седмо издание на Международен Фото Салон “ДИВОТО” от 2016 г. Изложбата ще бъде експонирана в читалище “Братство Павликени” – дългогодишен партньор на Фотографска Академия.

This Article is also available in English.

Изложба Контрасти – Варна

„Месец на фотографията“ 2017г. е второто издание на събитието което се провежда по предварително зададена тема. Тази година това е темата „Контрасти“.  Членовете на НСФА бяха поканени да изпратят свои снимки по тази тема, за да организираме изложба, с която да представим Българската фотография в Чили. Тази изложба представяме и пред Варненската публика.

This Article is also available in English.

„Когато снимам, усещам как фотографията преминава през ръцете, очите и душата. Колодиевият процес изисква съсредоточеност и вдаденост, подобни на тази описвана в ритуалите. Това е както чаената церемония за японците. Нещата се случват на забавен каданс. Общуването с човека изисква и двамата да се задълбочите, да се вглъбите, да се разбирате с поглед. Сякаш колодиевата снимка ви прави част от нещо по-голямо.“
Калин Костов

Светлината и среброто, с които Калин Костов работи са алхимичните съставки на фотографията. Те са толкова фундаментални, че превръщат фотографията в последната надежда за съществуването на философския камък. Надеждата на алхимиците, че съществува нещо, което превръща обикновени метали в благородни, нещо, което осигурява дълголетие или дори безсмъртие. Тази идея е въплътена в портретите със светлина и сребро, които сякаш ще спасят човека от времето, ще го съхранят и пренесат някъде другаде. Вярвам, че всеки фотограф портретист се е докосвал до това усещане.

Откритията на съвременната физика за природата на светлината не са променили основите на нейното фотографско осмисляне. В научния език е грешно да се каже, че светлината е нематериална, но човешкият език използва разговорния смисъл на друга и по-удачна дума – безплътна. В алхимичните метафори светлината е такъв символ на духовността и фината материя, която за разлика от човешката плът не е пропита със страст и тленност.

Научната класификация на химичните елементи не е отнела човешката способност за естетическо вчувстване. В колодиевия процес безплътните оптични феномени се трансформират в устойчив и плътен материален образ. А този процес е богат на въздействаща химия. Колодият, на който е кръстен процеса, е лепкав разтвор на взривния пироксилин. Използваният етер замайва, оцетната киселина изгаря, а кадмиевият бромид е силен канцероген. В снимките, погледът на зрителя „вдишва“ красивата трансформация на всички тези опасни съставки. А това директно въздействие е толкова внезапно, че изпреварва всички научни обяснения.

Среброто, чиято кристална решетка изгражда фотографския образ, е един от трите основни алхимични елементи. Символът му наподобява този на луната, нощния двойник на слънцето светещ с отразена светлина. На брилянтния бял блясък на среброто се преписват интуиция, съзерцание, ясно виждане и дълбока артистична експресия. В тъмното, то носи светлина на надеждата. Това е една от многото метафори, разкриващи човешката интуиция за „елемента на фотографите“.

Калин Костов е приел нелеката задача да ни доближи до същностите на светлината и среброто в портретите на конкретни личности. Прави го в амбротипия – колодиев процес върху черно стъкло в големите фотографски формати 13×18 см и 24 x 24 см. Калин се е задълбочил в класическите ценности на процеса – точния детайл подтикващ към интимност в общуването с образите, пластичното осветление и добрата полутонова разработка. Ниската светлочувствителност на колодиевата емулсия изисква експозиция от 3-4 секунди, в която хората в кадър трябва да стоят неподвижни. Така темпераментните намигвания на настроението и ефектни гримаси отстъпват пред по-устойчивите психически състояния. Тази техническа особеност ограничава лицевото изражение и откроява едно забележително достойнство на представените фотографии. Тези портрети са далеч от други колодиеви снимки, в които лицата са вцепенени като медицински препарати. Хората във фотографиите на Калин са осезаемо живи, силно концентрирани, дори напрегнати. Калин респектира със своята изключителна прецизност и чистота в работата, които няма как да отбягнат на наблюдателя. Няма как човекът пред камерата да не разбере, че му се случва нещо извънредно, събитие от особена важност, което не се повтаря често. Затова и привидно театралната подготовка е повече ритуал, отколкото самоцелна естетизация. Водолазният скафандър и летателните очила маркират пътуване във времето, но и посочват снимката като друго място в пространството, под или над морския хоризонт. Метафората за фотографията като пътешествие във вертикалния свят не е заснета преднамерено и точно това прави нейното разгръщане толкова силно, то се е случило извън контрола на автора.

Жизнената сила и характера на заснетия човек най-ясно се откроява в мъжките портрети в изложбата. Това изключително качество на снимките е някак предизвикано в комуникацията с Калин. Нещо във фотографа е възпряло мъжете пред камерата да почувстват спокойствие или леност, да притъпят своето внимание към фотографа. Всеки от тях отказва да отстъпи пред контрола на човека с камера и настойчиво показва своята вътрешна сила.

Когато Карл Густав Юнг изследва алхимични и езотерични текстове, той стига до извода, че „философският камък“ прераства в съвременна метафора за намирането на ядрото на личността. К.Г. Юнг коментира второто издание на превода на „Тайната на Златното Цвете“ (китайска книга за живота), с твърдението, че „превръщането на обикновени неща в злато“ е умението да се управлява вътрешната жизнена енергия. Това умение да се напипа „сребърната нишка“ на човека, е и ключът към добрата портретна снимка.

Лиляна Караджова

This Article is also available in English.

Провежда се за трета година и включва 12 събития.
Мястото е Княжевската гора и Княжевското читалище
Дата – 30 юни
По повод 97 години от основаването на Български фотоклуб

Водеща тема:
Неостротата във фотографията

Програма:

18:30 – Базар на фотографски книги и албуми
18:45 – Изложба-базар на авторска фотография
19.00 – Въпроси и отговори за фотографията в Швеция с Борислав Борозанов
19:15 – Impossible – моментна портретна фотография(на място)
19:30 – Демонстрация на Цианотипия-Ивайло Филипов
19:45 – Слайдшоу „Моноклеада“
20:00 – Ръчна направа на монокъл- Николай Георгиев
20:15 – Горещи новини от Фестивала на фотографските книги-Виена
21.00 – Фотографски моноспектакъл в читалище „Братя Миладинови-1917″
За музикалния фон на програмата ще се погрижи дует „Святи Георги“®.
Проявата се провежда със съдействието на район „Витоша, Столична община.
Място: Княжевска борова гора, срещу долната станция на лифта

През 40-те години на 19 век Канадското правителство създава системата на пансионатни училища за коренното индианско население. Тази мрежа от управлявани от Църквата пансиони насилствено асимилира децата на коренното население във възприемане на ценностите на западната канадска култура.

Присъствието в училищата било задължително, като индиански посредници редовно посещавали резерватите, за да отнемат деца, често на две-тригодишна възраст, от тяхната общност. Много от тях няма да видят отново семействата си през следващото десетилетие.

Учениците били наказвани за това, че говорят на родните си езици или спазват каквито и да било коренни традиции, редовно били психически и сексуално тормозени, а в някои крайни случаи дори подлагани на медицински експерименти и стерилизация.

Последният пансион е закрит едва през 1996 година. За първи път Канадското правителство поднася официално извинение през 2008 година.

Трайното въздействие върху коренното население на Канада е неизмеримо и гротескно. Докато пребивават в системата, измират поне 6 000 деца – толкова много, че било обичайно за пансионите да имат собствени гробища. А тези, които оцеляват, лишени от семействата си и собствената си културна идентичност, се превръщат в поредица от изгубени поколения. Измират езици; свещени ритуали се криминализират и потъпкват. Канадското правителство официално обявява системата на пансионатни училища за „културен геноцид“.

„Признаци на твоята идентичност“ ще се превърне в документална фотокнига, сборник от интервюта и разкази от първо лице, но най-важното е, че тя ще бъде и учебно средство. Портретите, изградени чрез многократна експозиция, документират оцелелите, които продължават борбата си, за да преодолеят спомените от преживяното в пансионите, запечатано на местата, където някога са били разположени тези училища, в правителствени документи, наложили стратегическата асимилация, в местата, където днес представителите на коренните народности се борят за достъп до услуги, които следва да се полагат на всички канадски жители.

Това е ехото на една травма, която остава жива дори след започването на процеса на изцеление.
______________________________________________________________

Всеки служител, който отговаря за прилагане на училищния правилник, може да задържи всяко дете, за което по основателни причини допуска, че отсъства от училище в противоречие с този закон, и може да отведе детето в училище, като приложи такава сила, каквато се изисква според обстоятелствата.

Закон за индианското население от 1876 година, Раздел 119 (6)

Даниела Залкман
Биографична справка

Даниела Залкман е фотограф-документалист. Живее в Лондон и Ню Йорк. Многократен носител на наградата „Пулицър“ за репортаж при отразяване на кризисна ситуация, член на Международната женска медийна фондация и член на фотографското сдружение „Бореал Колектив“( Boreal Collective). В работата си се фокусира върху последиците от западната колонизация, от надигането на хомофобията в Източна Африка до асимилацията чрез насилствено образование на децата на коренното население на Северна Америка. Носител е на наградата „Фото Евиденс Бук 2016“ (FotoEvidence Book), награда „Инге Морат 2016“ на Фондация „Магнум“ (Magnum Foundation’s 2016 Inge Morath Award) и наградата „Брайт Спарк“ на Фондация „Магента“ (Magenta Foundation’s Bright Spark award) за проекта „Признаци на твоята идентичност“. Работите на Даниела са често представяни в „Уол стрийт джърнъл“ (The Wall Street Journal), „Машабъл“ (Mashable), BBC, CNN и много други. Нейни снимки участват в множество международни изложби. Даниела Залкман постоянно изнася лекции в университети и фондации.

This Article is also available in English.

Най-новият проект на фотографката Натали Даост, Корейски Мечти, е комплексна поредица, която сондира смущаващата безсъдържателност на Северна Корея. Пронизващи завесата на нейния обектив, тези образи разкриват страна, която изглежда че съществува извън времето, като внимателно хореографиран мираж. Даост е прекарала голяма част от кариерата си в проучване на химерния свят на фантазията: скритите желания и копнежите, които принуждават хората да мечтаят, да се обличат, да премават отвъд границите на конвенционалното и да бягат от реалността. С корейски мечти, тя проучва този бягащ от действителността импулс, но не като индивидуален избор, а като начин на живот, наложен на цяла нация.

Даост умишлено замъглява снимките си, по време на етапа на развитие, както пластовете на филм се обелват, изображенията се задушават, докато фактите остават „загубени“ в процеса и се разкрива чувство за откъсване от реалността. Този метод „тъмна стая“ имитира начин информацията да се прехвърли в Северна Корея – фотографиите, както и хората от Северна Корея, са както манипулирани, докато основната истина е всичко, но в мъгла. Получените снимки говорят за липсваща информация и скрита истина за севернокорейското общество.

Саманта Смал

This Article is also available in English.

Всеки рисува своя свят…двама  художници и две деца с художествени заложби.

Показвам рисунката от другата страна и усещането, че пространството е без значение, когато художника твори.

Творческият процес е много личен и това е начин да се наблюдава творящия, без да се притеснява.

Завоалиран воайорски поглед само върху процеса на рисуване, благодарение на тънката оризова хартия и туш.

This Article is also available in English.

Всеки човек в своя ден избира дали да затвори душата си за света или да прогледне в онези малки, почти невидими и простички неща, които толкова лесно ни убягват…

Проектът „ВОДА“ има за цел да покаже красотата на водата в различните състояния, в които тя присъства в живота ни. „ВОДА“ е проект вдъхновен от живота. От малките случки. От всичко, което хората всеки ден пропускат, забързани в ежедневието си. А водата е навсякъде около нас – в реката, в морето, в канала, в небето… Графиката и формите дават свобода на въображението на зрителя той сам да избере къде и какво да гледа. В снимките са заложени символи, които зрителят сам избира как да интерпретира – докато едни виждат замръзналата в реката вода като цвете, то други я оприличават с чудовище. Снимките не са придружени от текст и това съвсем не е случайно. Вярвам, че всеки човек вижда изкуството по свой начин, чрез собственото си сърце, опит и душа. По този начин го пренасям на мястото, макар и косвено.

„ВОДА“ събира в себе си контрастите в състоянието на водата, в черно-бялата фотография, в мисленето и отношението на хората към живота.

Всички снимки са заснети на черно-бял негативен материал Ilford HP5.

This Article is also available in English.

В проекта „НЕлогично“ реших да смеся целенасочено улична и репортажна фотография и да съпоставя кадри от живота на обикновения европеец с репортаж от гръцко-македонската граница и това, което се случва с други обикновени хора – бежанци и емигранти, подлъгани да тръгнат към някаква голяма илюзия. Истината е, че аз също се лутах в отношението си към това масово преселение и оцених какво се случва с тези хора много след седмицата прекарана с тях на границата. Преди това побързах да изпера всичките си дрехи и обувки, за да изчистя от себе си миризмата на изгорели гуми и човешки екскременти. Но не успях да изчистя съзнанието си. Потърсих логиката на събитията, зададох си въпроса защо се случи точно сега, като войни са се водили винаги. И разбрах за себе си, че логично ние ще продължим както обикновено, бедни или богати, мрънкащи или ликуващи в собствените си малки животи, без да искаме да разберем, че НЕлогично в името на хуманизма и заради популизма на европейските лидери, обричаме милиони човешки същества на нов вид геноцид, геноцид по хуманни съображения. Може би пътят към ада наистина е покрит с добри намерения: Логично или НЕлогично…

This Article is also available in English.