Спекулативният реализъм в теорията на фотографията разглежда отворения прозорец, с който Алберти описва перспективата, като общ онтологически модел на достъпност до обекта. Какви са основанията за тази редукцията и с какво подобно обобщение ощетява прилагането на изследователски, аналитични и критически методи към фотографията? В известната си статия за фотографската прозрачност и реалистичност американският философ Кендал Уолтън посочва степени и аспекти на прозрачност, като дава за пример перспективни изкривявания, грешки в експозицията и неострота. Лекцията продължава тази аналитична посока като цели да изясни метафората за прозореца не като общ онтологически модел, а като аналогия описваща перцептивна ситуация.

Метафората за прозореца е разгледана в теоретични конструкции на възможни „прегради“ и вътрешни „рамки“ на възприятието, които проблематизират самоочевидните граници и безусловна отвореност на кадровото пространство. В прозореца са възможни много метафори: лупа, решетка, ключалка. Чисто оптически фотографският кадър е „прозорец“ в тунел, а с това и метафората за тунела изглежда незаслужено пренебрегната. Тунелът изразява ограниченото възприятие и отдалечената достъпност на обектите интерпретирани в съвременната фотография на Бил Хенсън, Филип-Лорка Ди Корсия, Стивън Пипин и др, чиято работа ще бъде анализирана в лекцията.

За лектора:
Д-р Лиляна Караджова е преподавател по история и теория на фотографията в НХА и НБУ, куратор и автор на художествена критика в сп. „Изкуство и критика“ и в. „Култура“, дългогодишен автор в сп. L’Europeo, но също така фотограф представен в няколко самостоятелни и десетки колективни изложби. Интересите й са в областите на психологията на изкуството и фотографията, с темата на дисертационния труд „Психологически концепции за въображение в изкуството и фотографията на XX и XXI век“. Работата й е насочена към изследването на връзки между класически и съвременни специфики на фотографията.

This Article is also available in English.