Тур на изложбата с Гийом Лебран

This Article is also available in English.

„Ние танцуваме върху праха на мъртвите.“ Шатобриан

Тези думи дълго отекваха в мен. Роден съм на брега на морето, в Сен Мало, но Средизечноморието бе това, което исках да проуча в Епохата на човека, сякаш съзнанието ми говореше, че произхождам от много по-обширни територии. Пътешествието ми започна през 2003 година и ме отведе в Турция. Придружаван от Рене Далиго, мой събрат пътешественик и приятел – писател, тръгнахме по стъпките на Шатобриан и точно в Истанбул решихме да спрем. Там се роди „Мелос“, сякаш бяхме поели да завоюваме сърцето на Европа. Тук, от другата страна на Балканите, започнах да снимам черно-бяла и цветна фотография, отразяваща  както съвремието, така и следите от миналото. После нашият маршрут ни отведе на запад към Пловдив, България и Солун, Гърция. Тогава осъзнах себе си като истински фотограф, изпълнен с желанието да призове поезията и да се заиграе с литературата. Точно този вид алхимия ме накара да започна да снимам млади хора, които въплъщават ефимерното настояще, като ги съпоставях със следите от миналото, които са вродени в тях. Харесвам руините, запуснатите места и меланхолията, която предизвикват. За мен носталгията не е тъжно чувство. Точно обратното, тя е звукът на времето, на онова време, което не познавам, онова, което …

Моите творби са вдъхновени от историята на Европа, от литературата, която я разказва и от киното, което я надминава.

„Мелос“ е книга, обхванала около 60 фотографии, направени в Турция, България и Гърция в периода между 2006 и 2012 година, придружени от пътеписите на писателя Рене Далиго.

This Article is also available in English.

В проекта си „Непознатият север“ Ивайло Дончев се потапя в ежедневието на рибарите в Северно море. От сутрешното кафе до среднощната буря. Студени вълни, гумени ботуши и окървавена риба описват дните на екипажа, включващ мъже от различни раси и националности. За краткото време, през което ги придружава, младият фотограф се опитва да ги опознае, да навлезе в проблематиката на професията им, да погледне на промишления риболов от различни гледни точки. В открито море с напълно непознати, пътуване, което ще ги сближи.

Ивайло Дончев е роден в Сливен. Учи фотография в Хага, Холандия. Вярва, че работата на един артист, описва какъв човек е. Обича неизвестното и новите предизвикателства. Интересува се от хората, които работят в моретата и океаните, как живеят. Не се е  качвал на кораб преди този свой проект. Не се страхува, защото вълнението от ново приключение е по-силно от всичко.

This Article is also available in English.

„Само веднъж в живота си истински вярвам, че човек намира някой, който напълно преобръща света му […]

Намираш сила, когато знаеш, че имаш истински приятел и вероятно сродна душа, която ще остане вярна докрай. Животът изглежда напълно различен, вълнуващ и смислен.

Човек може единствено да се надява и увереността идва от това да осъзнаваш, че те са част от живота ти.”

Думите на Боб Марли не само намират израз в проекта на Ксения Маргарит, но и я вдъхновяват да се ангажира много силно с темата за човешките взаимоотношения между двойките.

„Copy/Paste” е амбициозният опит на младата фотографка да докаже, че когато двама души се обичат истински, те встъпват в процес на симбиоза. Вплитат се не само идеите и вижданията им за света, но и техните визуални образи се преливат един в друг. Чрез най-мощният инструмент на отразяване – огледалото – Ксения показва съединеният образ на всяка от своите двойки.

В проекта и, който започва през януари 2018, искат да се включат над 100 влюбени двойки, от които след много трудна селекция тя се спира на 20. Интересното е, че колкото и да са различни индивидите поотделно, с помощта на огледалото човек си дава сметка колко голяма е всъщност приликата между тях.

Като един от вечните въпроси „Кокошката или яйцето е било първо?“, и тук можем да се запитаме как се случва така, че двойките си приличат толкова – привличат се хора, близки по външен вид, или едва любовта им един към друг ги преобразява. Този и много други въпроси възникват, докато преминаваме пред портретите на Ксения.

Украинката винаги е била любопитна да опознава хората около себе си. Дошла в България преди повече от десет години, а същността й я кара да иска да научи възможно най-много за света около нея.

Отличителният почерк на стила на Ксения Маргарит вдъхва живот на обикновени сцени от ежедневието, правейки ги да изглеждат като оживели приказки. Магичните и герои неусетно прекрачват границата между въображение и реалност, оставяйки след себе си пътека от звезден прах.

Страстта и фантазията, с които Ксения снима, са неизменна част от стила на украинката, избрала България за свой дом преди повече от 10 години. Визиите и се раждат докато другите спят – в сънищата си тя вижда магически сюжети и митични същества, които чакат нетърпеливо своя ред да преминат в реалността чрез нейния обектив. Макар и да се влюбва във фотографията едва 8-годишна, Ксения не спира да търси съвършенство. Затова преди почти 2 години тя записва да учи фотография в Нов Български Университет, а уикендите си прекарва в жонглиране между уроци по английски и тематични фотосесии, с които младата фотографка подхранва неутолимия си глад за себеизразяване.

This Article is also available in English.

Изложбата, подредена в книжарница – галерия „София Прес“, е от конкурса, който провеждаме за трета поредна година – със съдействието на Photo Pavilion, Галерия-книжарница „София Прес“ и Съюз на Българските Журналисти. Интересът който предизвикаха първото и второто издание на конкурса за художествен анализ на фотография, ни даде увереност, че може да го превърнем в традиция.

Селекцията от снимки и тази година беше направена от Денис Бучел – автор на идеята на този различен конкурс. А какво са успели да разкажат тези снимки на участвалите в конкурса „Снимките говорят“, ще имате удоволствието да разберете по време на изложбата.

This Article is also available in English.

Тодор Славчев (1900-1992) е фото-репортер, един от най-изявените майстори на репортажната фотография у нас. Творческият му път обхваща 60 години, от 30-те до 90-те години на миналия век, през които заснема лица и събития от различни сфери на обществения живот в родината: политически събития, градски и селски живот, бит и поминък, строителство и промишленост, дейността на БЧК, лов и риболов, спорт и туризъм, хора на изкуството, пейзажи и портрети.

Тодор Славчев е роден през 1900 година в Пловдив, от 1930  година се установява постоянно в столицата. Член на Дружеството на фото-журналистите в България от 1934 година. От 1929 до-1946 година Славчев е главен редактор на списание „Трудови вести“, където публикува свои снимки на социална и трудова тематика. През 1941 година той посещава Вардарска Македония и заснема изгледи, бит и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. Славчев сътрудничи като фото-репортер на вестниците „Утро“,“Заря“,“Дневник“,“Днес“,“Вечер“ и „Нашенец“. При бомбардировките над София през 1944 година редакцията му на Пасаж Св.Никола е разрушена, а голяма част от фото-архивът му изгаря. Тодор Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 година  издава със свои средства брой първи на сп.“Фотожурналъ“, богато илюстрирано с негова репортажна фотография на актуални събития в страната. Участва като доброволец фото-кореспондент във Втората световна война (1945г), като пренася фото-лабораторията си. По случай 1 май 1945 в Унгария Тодор Славчев организира фронтовафото-изложба, включваща снимки на много фото-кореспонденти. След войната Славчев работи като фото-сътрудник на списанието на БЧК, във в.“Земляк“, както и като щатен фото-репортер на вестниците „Свят“ (1948-1949), „Народен спорт“ (1951-1953) и „Кооперативно село“(1954-1960). След пенсионирането си Тодор Славчев работи активно и до края на живота си за СБЖ, в.“Поглед“, сп.“Славяни“, сп.“Лов и рибилов“, в.“Трезвеност“, сп.„Български воин“, в.“Литературен фронт“ и др.

Тодор Славчев е участвал в множество общи фото-изложби  преди и след  9.09.1944 година. През 1937 година той организира първата по рода си изложба „Борба срещу трудовите злополуки“,  чиято фотографска част е изцяло негова. През 1989 година прави своя авторска фото-изложба. Носител е на множество отличия, медали и дипломи. Носител е на званието Фотограф-художник от 1970 година, Заслужил деятел на културата (1984г.), както и Майсторската награда на СБЖ (посмъртно)

Тодор Славчев остава безпартиен през целия си живот. Искал  е творчеството му да бъде разглеждано през призмата на родолюбието и човеколюбието, които най-точно описват неговата същност.

This Article is also available in English.

Качественото документално заснемане на къщите и улиците, които носят духа на Стара София, е един все още неизпълнен дълг. Същевременно платформи като google maps създава усещането, че фотографите са освободени от тази задача, защото градската среда, превърнала се в място на все по-засилено наблюдение е вече заснета и образи от нея могат да бъдат извлечени на базата на преглеждането и селектирането в софтуерната онлайн апликация. И все пак, нещо специфично фотографско остава в ръцете на хората след google maps, и това е откриването на този многозначен извънреден детайл, който машините не могат да различат.

Лиляна Караджова е заснела панорама на улица Ивац Войвода с панорамна пинхол камера върху чернобял филм 120. Ръчно нанесена маркировка на хартиения гръб на филма спомага за точния транспорт на филма и правилното застъпване на отделните кадри, чиито граници се сливат. Младите фотографи от НБУ са заснели детайли по протежението на улицата, които се отличават от пинхол фотографията с рязкост на изображението. Панорамата, в която образът на улицата е лишен от остър фокус е изпечатана в голям формат и става основа и фон за колаж, в който студентите добавят малки снимки. Поставените кадри „рамкират” и колажират интересните детайли, сенки, слънчеви отражения или случайно преминал жив обект.

Ако Ед Руше заснема 8 км от Сънсет Стрийп и 2.5 км от булевар Холивуд, търсейки документална обективност преди google maps, настоящият проект се съсредоточава върху уникалната и субективна човека гледна точка и чувствителност на наблюдателния човек с камера. Така вместо да лишава фотографите от една от историческите им градски задачи, google maps отваря възможността фотографията да се еманципира от документалната си функция спрямо градската архитектура.

Улица Ивац Войвода се намира в кв. Яворов, в близост до Военна академия, и по левия си тротоар отваря панорама от добре поддържани къщи построени преди Втората световна война. Левият тротоар за разлика от десния е запазил малките озеленени дворове и част от старите огради. Гледката към сградите не е препречена от паркирали коли.

За изложбата:

Две отделни панорами за двете отсечки по левия тротоар, чиито размер – ориентировъчно 1×5 метра, ще бъде съобразен със залите на галерия +359.

Два / или повече/ панорамни цветни диапозитивни филма 120, които показват протежението в лайтбоксове с приблизителни размери 20 x 60 см.

This Article is also available in English.

Атила Лорант е фотограф, носител на много отличия и награди, режисьор, художествен директор и основател на Фондация „Изчезващи култури“. Започва дейността си като автор-фотограф през 2002 година, когато документира визуалната култура на различни етнически групи в рамките на дейността на Фондацията. Оттогава е публикувал няколко книги и е представил над 70 изложби в Европа, Северна Америка и Африка. През 2011 година програмната поредица на ООН „Международна година на горите“ бе открита с негова изложба в Ню Йорк. Много от публикациите му са достъпни на различни чужди езици. Той е първият унгарски фотограф, чиято книга е публикувана под патронажа на Националното географски дружество, като настоящият том е третият, излязъл с жълтото лого на дружеството. Освен работата като фотограф, той режисира експериментални филми, комерсиални и видео клипове. Той е основател и собственик на една от водещите компании за пост-продукция Post Edition Computer Graphics, където ръководи цялата творческа дейност.

This Article is also available in English.

Във фотографиите, които са част от проекта „Архитектура и хора”, моят стремеж е да провокирам дискусия на тема архитектура, която изгражда средата като цяло. С избраните фотографии моето намерение е да представя елементи от архитектурата и архитектурното пространство като една част от фотографска композиция. Чрез включването на персонажи в конкретни композиции искам да покажа как хората си взаимодействат и съотнасят с архитектурата.

Днес ние сме заобиколени от технологии на всички нива и съвременните архитекти имат възможност да използват различни материали и форми за своите проекти. Всяка сграда и градско пространство имат своя собствена красота и идентичност; те са произведение на изкуството.

Всяка сграда има свой обем и размери в пространството и за мен е предизвикателство да трансформирам архитектурните обекти в двуизмерни светове върху отпечатаните фотографии.

Вярвам, че фотографията има възможност да влияе и да трансформира начина, по който възприемаме архитектурата. Това е моят личен поглед към модерната архитектура и взаимодействието между архитектура и хора.

Деян Колевски

ОБРАЗОВАНИЕ – Университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, Македония
Факултет по електротехника, инженер в сферата на телекомуникациите

ФОТОГРАФСКИ ОПИТ

Фотограф на свободна практика
1998-настояще
Фотографията е моята страст от 1998 г., когато се присъединих към фото клуб „Вардар“ в Скопие, Македония.

Интересувам се от черно-бяла и цветна фотография. Искам да експериментирам и да опитам различни жанрове на фотографията. Въпреки това, в повечето от моите снимки основният акцент е върху хората в градската среда. Наскоро започнах да снимам архитектура, като моят стимул за това е да се провокира дискусия относно архитектурата и изграждането на среда като цяло. Крайната ми цел е да повлияя на по-широкото разбиране на архитектурата. Член съм на Македонската фото асоциация, където съм носител на титла „кандидат-майстор по фотография“. С моите снимки участвах в много национални и международни фотоконкурси, където спечелих няколко награди.

 ИЗЛОЖБИ

„Места и моменти“, май 2005
Фотоизложба, Културен център “Точка”, Скопие, Македония

„Мотиви от Македония“, май 2007 г.
Фотоизложба с Христина Пацева
Дни на македонската култура в Германия
Информационен център „Europa Direkt“, Кьолн, Германия

„Поезия на ежедневието“, ноември 2013
Фотоизложба
Национална галерия на Македония, Скопие, Македония

This Article is also available in English.

Колективна изложба на възпитаници на магистърска програма „Фотография“ на Национална Художествена Академия: Ангел Коцев, Борис Янев, Ванеса Лу, Велина Кокалова,Иван Богданов, Ивона Начева, Йоана Ангелова, Калоян Богданов,Камелия Магунска, Лиляна Караджова, Михаела Михайлова, РебекаОссес

10-27 юни 2019 г., Галерия „Академия“,
Ул. „Шипка“ 1
Работно време: пн-нд 11:00–19:00
Куратори: Лиляна Караджова и Иван Кюранов

Фотографията е изкуство на границата, медиа, чийто периметър описва сложна орбита в цивилизациите на XXI век. Фотографията смесва граници с изкуството, с науката, със средствата за комуникация, с практиките на ежедневието. Фотографията е разделена между онтологията и социалната употреба, между дискурса и документа, между денотацията и конотацията, семиотично е зависима от надписа и от архива, търпи естетическа организация в поредици и става наративна. В настоящия момент това е може би медиата с най-комплексна характеристика.

През XXI век, картинният обрат вече е променил традиционните форми на познание, а това прави изследването на фотографското наложително. През 2005 г. Джордж Бейкър развива концепцията за разширено поле на фотографията. В годините на постпродукцията и деконструкция на инструментите, фотографията търси мост към други по-стабилни медии. Фотографският обект търпи постоянна трансформация. Разширеното поле на фотографията е група от полета, множество опозиции и съвпадения. Според Бейкър постфотографията е разширена практика, чиято карта никога не е била описана, нито дори въобразена.

Кураторска цел на Лиляна Караджова и Иван Кюранов в изложбата „Граница на фотографското” е да изследват това разширено поле на фотографията. Участниците са завършили магистърска програма „Фотография“ на Национална Художествена Академия от 2011 г. насам и работят с усет към съвременната идентичност на медиата.Дванадесетте автори очертават три зони: видимост и достъпност на фотографския индекс, характера на повърхността във фотографията и наративността в статичния образ.

This Article is also available in English.