От 2005 до 2020 г.  45 фотомодела са заставали пред фотокамерите на повече от 35 фотографи. Идеята на всички проведени фотографски пленера е, в едни приятни условия на интересни природни места, да се твори фотография с участие на голи тела. Всеки автор предлага свой поглед върху тази интересна и необятна тема.

Фотографи:

Александър Иванов – Masteral, AFIAP, QPSA
Виктория Андреева
Величка Тодорова, AFIAP, QPSA
Владимир Кацаров
Димитрина Андреева, EFIAP
Димитър Петров, AFIAP
Ениз Караджа
Илиян Илиев
Илиян Христов
Ивайло Сакелариев, EFIAP
Коста Фиалковски
Красимир Кънев, AFIAP
Мишо
Ниро
Свилен Първанов
Тодор Колев
Тодор Тодоров

Изложбата включва портрети на цар Фердинанд I и семейство му, портрети на известни личности, войници и офицери, както и фотографии  документирали живота и бита на българското население по онова време.

“Георг Волц е сред най – оригиналните и изящни майстори на фотографията в България от годините, в които това изкуство е все още достатъчно младо, и затова се нуждае силно от своите смели търсачи и експериментатори. (…) Но заедно с това финесът и тънко загатнатият символизъм на неговите портретни и пейзажни творби ще Ви подсетят, може би, за Каспар Давид Фридрих, за Габриел Росети и прерафаелитите.” – пише д-р Андрей Захариев.

Изложбата “Непознатият фотограф” е съпътствана с едноименна фотокнига, в която инициаторът на проекта Биляна Брайкова Карастоянова е събрала над 900 непоказвани досега фотографии на Георг Волц. Тя осъществява нелеката задача да дигитализира хиляди фотографски плаки и хартиени копия, да ги опише и да събере информация за тях. Резултатът е най-значимият досега монографичен портрет на непознатия фотограф Георг Волц. Книгата ще може да бъде закупена по време на откриването на изложбата, както и през цялата продължителност на изложбата от магазин Фотосинтезис.

За Георг Волц:

Георг Волц е роден през 1863 г. в град Нафплио, първата столица на Гърция (преди Атина). Родът Волц е холандски по произход, преселил се в град Фолках, окръг Китцинген, Бавария, поради липсата на препитание. Едуард Волц (бащата на Георг Волц), работи като адютант на принц Отон I Баварски, който след освобождението на Гърция е избран за гръцки цар. По този начин фамилията се заселва в Гърция.

Майка на фотографа е италианката Елизабет Мацолини, дипломат на Италия за Бавария. Семейството има пет деца. Георг Волц е най-малкото от тях.

Бил още ученик, когато баща му си наумил да го направи свещенник, но Георг нямал влечение към духовното звание, а по-скоро към изкуство. Един ден без знанието на роднините си отпътува за Париж, където се запознава с френски фотограф и топограф, който го взима за свой чирак. Георг започва да усвоява фотографския занаят и му се посвещава напълно.

В Париж се запознава с французойката Ортанс Жерна. Двамата отиват в Гърция, където се женят и остават да живеят, имат пет деца.

Георг Волц работи за компанията, отговаряща за строежа на ЖП линията София-Роман, като изготвя топографските карти и фотографиите, необходими за изчисленията на инженерите. Той е силно очарован от природата в България и в края на 90-те години на XIX век се разделя с френската си съпруга и се установява да живее и работи в София. Открива свое фотографско ателие на ул. Леге № 10, а по-късно и второ ателие на улица Славянска № 21, което Волц рекламира като „Музей на фотографията“.

Георг Волц е поддържал приятелски връзки с изтъкнати общественици и интелектуалци като: семейството на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Петко Р. Славейков. Чест гост в ателието бил дори самият цар Фердинанд. Благодарение на големия си професионализъм получава предложение да стане негов дворцов фотограф. Следва неотлъчно царя при всичките му пътувания. На официални събития и по време на военни действия.

Неговите кадри от Балканската и Междусъюзническата война са безценен исторически документ. Георг Волц, заедно със своята камера, лети с аероплан. Неговите военни протоколи са едни от първите в света снимки от самолетно разузнаване на военни обекти.

Фоторепортажите му са публикувани в европейски издания като: „Илюстрасион“, „Илюстрейт Цайтунг“, “Илюстрейд Лондон Нюз“, българското списание „Светлина“ и много други наши и чуждестранни вестници и списания. Въпреки напреднала си възраст, Георг Волц решава да вземе участие в Първата световна война.

Умира на 16 октомври 1917 г. вследствие на простуда, получена на фронта. Погребан е в Централните Софийски гробища.

Изложбата “Непознатият фотограф” на Георг Волц  продължава линията на галерия Синтезис да показва автори, оставили значима следа във фотографията от първата половина на 20-ти век. В същия модул през 2018 г. беше показана изложбата “Разказ за Несебър“ на арх. Николай Попов,  последвана през  2019 г. от “Голо тяло” на Георги Ст. Георгиев, изложбата „Манаки – история в снимки“ и от „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов“ през 2020 г.

В изложбата “Непознатият фотограф” са включени репродукции сканирани от стари фотографии и стъклени плаки, съхранени от внуците на Георг Волц, инж. Иван Терзиев и  Франсоаз Мари Режин Волц.

Изложбата е част от програмата на Месеца на фотографията 2021.

Тя се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура“ към Столична община, Фотосинтезис и с незаменимата помощ на Емануила Живкова и културната организация „Таратанци“.

Проектът е в памет на Франсоаз Мари Режин Волц (1948-2017), радетел на френско-българската дружба и сътрудничество.

За осъществяването на изложбата и фотокнигата “Непознатият фотограф Георг Волц”, Биляна Карастоянова и екипът на галерия „Синтезис“ изказват благодарност на: инж. Иван Терзиев, Юри Воденичаров, Даниеле Индако, Емануила Живкова, Росен Ненов, д-р Андрей Захариев, доц. Георги Лозанов, Стоилка Богева, Камелия Георгиева, Пламен Баръмов, Александър Миланов, Петрос Алексиадис, както и на GLP Printing и принт център Фотосинтезис.

Всички изложени фотографски копия са изработени собственоръчно от автора.

На 5 юни в Пловдив ще може да видите фотографиите-финалисти на следните автори (по азбучен ред):

1. Александър Александров
2. Ангел Ненов
3. Антон Даскалов
4. Боян Юруков
5. Валентин Паскалев
6. Валентин Стоименов
7. Валери Йорданов
8. Велчо Бонев
9. Вихрен Маджаров
10. Владимир Карамазов
11. Владимир Спасов
12. Владислав Чанев
13. Вяра Йовева
14. Вяра Янева
15. Георги Георгиев-Гецата
16. Гриша Григоров
17. Даниел Даков
18. Денислав Стойчев
19. Димитрина Андреева, EFIAP
20. Здравко Петров Господинов
21. Здравко Стефанов Господинов
22. Златко Латев
23. Иван Андонов
24. Ирина Стоилова
25. Кирил Христов
26. Любомир Аргиров
27. Любомир Янков
28. Макс Буковски
29. Мелих Мехмедов
30. Минко Михайлов, EFIAP
31. Мирослав Момински, EFIAP/b
32. Надежда Райчева
33. Пламен Петков, EFIAP
34. Пенко Скумов
35. Радослав Свирецов
36. Стефан Каменов
37. Юлий Василев, EFIAP/b
38. Явор Калоянов
39. Ясен Велчев

В борбата за наградите се включиха още 17 кадъра на следните автори:

Александър Александров, Валентин Паскалев, Валентин Стоименов, Валери Димитров, Димитрина Андреева, EFIAP, Златко Латев, Иван Андонов, Ирина Стоилова, Любомир Аргиров, Макс Буковски, Минко Михайлов, EFIAP, Надежда Райчева, Пенко Скумов, Радослав Свирецов, Стефан Каменов и Юлий Василев, EFIAP/b.

Изложбата отразява резултатите от реализацията на проекта Лятна Академия „Фотография 2020”, финансиран по програмата за научната и художествено-творческата дейност на НХА за 2020 г., и разкрива широтата на творческото въображение на участниците в пленера. Всеки от тях залага на собственото си усещане за време и място и изразява индивидуалност към темата за морето с подхода, който използва, за да направи снимките си. Своята роля играе и стремежът на всеки автор да покаже какво го е заинтригувало. В представените фотографии ясно са отразени личните впечатления от десетдневния престой в морския град.

Участници:

Боряна Пандова, Велина Кокалова, Генади Гатев, Иван Кюранов, Йоана Ангелова, Марина Иванова, Мария-Магдалена Андреева, Мартин Сейчев, Надежда Павлова, Наталия Алексиева, Никол Димитрова, Никола Цветанов, Нина Истатков, Росен Тошев, Тома Гълов, Юлиана Хичева

ВЕРНИСАЖ – 2 юни (сряда), 16:00 – 19:00 часа

Circles 

Бара Прашилова за своя проект:

Самочувствието на жените, още с раждането, се формира основно от външната среда, от най-близките в семейството, от начина, по който държавата подхожда към позицията на жените в обществото. През последните години това значително се промени, благодарение на социалните мрежи, които влияят върху начина, по които жените би трябвало да отразяват самите себе си. 

Лично аз съм впечатлена от развитието на феминизма, как се променя в различните периоди, историята, религията и либерализма в различните страни, как в отделните култури се формира силен и еднороден поток от мнения в медиите.

В продължения на хилядолетия жените са били издигани на пиадестал заради своите способности и в същото време са принудени да потискат тази сила, пренебрегвайки същите тези способности, на които всички се възхищават. Възникващата нова вълна на „сестринство“ е придружена от удивителното нарастване на женската солидарност, демонстрация на сила и власт. Но свързващата брънка е чувството за вина и подтискането на качествата, заради които жените са издигнати на споменатия пиадестал. 

В моя фотографски цикъл, преведен на езика на символите и метафорите, се редуват изображения на жени в различни етапи от детството и зрелостта, в пълно, непълно или никакво партньорство, в позицията на дъщеря, сестра или майка, в ролята на жертва или безкомпромисна героиня, жена, която е подценявана или точно обратното – образно или буквално преекспонирана от обществото. 

Целта на моя цикъл Circles не е да възпитава или да налага мнение. По-скоро бих искала да насърча да сме искрени към самите себе си, а тази искреност може да предизвика смях и ирония. Способни ли сме да се самонаблюдаваме, как отделните образи резонират в нас, какво и защо ни дразни? Умеем ли да се вгледаме дълбоко в себе си и да изследваме какъв е произходът на нашите емоции? Дали точно образите, с които вътрешно се индентифицираме или негативните реакции към тях, са тези, които ни водят към вътрешен, емоционален и социален баланс

Бара Прашилова (Bára Prášilová) е визуален артист с интереси към фотографията и филма.

Нейните сюрреалистичи и многопластови снимки и късометражни филми балансират между прецизната красота и обезпокоителната символика. Те са резултат от внимателното планиране и взискателен процес при изработката на реквизитите, които често са част от фотографските инсталации, представени в Чехия и чужбина.

През 2009 г. и 2011 г. тя става Фотограф на годината (наградата Czech Grand Design). През 2014 г. печели престижната награда Hasselblad Master и от същата година е част от журито в този конкурс.

Освен с авторски творби, Бара Прашилова се ангажира с поръчки, които носят нейния отличителен почерк. Кампанията, която прави за Народния театър в Прага, както и първият й режисьорски дебют за Tanec Praha, са оценени от престижното жури в Ню Йорк и тя получава бронзова награда Clio Awards.

Акценти от постиженията на Бара Прашилова:

Филм:

Clio Awards – bronze / Audio visual category / New York (2019)

Фотография:

Selected artist for the global NORRHASSEL fine art collection of IKEA (2018 – 2019)

Global Hasselblad Ambassador (2017 – 2018)

Member of the Jury at the Hasselblad Masters Award, Gothenburg (2016, 2018)

Winner of the global PDN Photo Annual Award, New York (2017)

Winner of the Grand Prix of FotoFest, Kosice (2017)

Selected artist for the global limited fine art collection of IKEA (2016)

Winner of the global Hasselblad Masters Award, Gothenburg (2014)

Finalist of the New York Photo Awards (2012)

Photographer of the Year by the Academy of Design of the Czech Republic (2009, 2011)

Winner of the Frame 005 Awards, Brno (2005

Пълният списък с наградите и изложбите може да бъде видян на: www.baraprasilova.com/about