IN TRANSIT

Изложба на Делян Вълчев
Галерия Синтезис
21 юли до 10 септември 2022
Откриване: 21 юли (четвъртък), 19:00 ч.

Едно от клишетата-нарицания на Ню Йорк е “градът, който никога не спи”: енергията на мегаполиса е като адреналин в няколко агрегатни състояния. На метри под уличните задръствания и воя на линейките е системата на градското метро, по брой на станции ‒ най-голямото в света. То обслужва районите на Манхатън, Бруклин, Бронкс и Куинс и по данни от 2019 г. превозва около пет и половина милиона пътници на ден. За двадесет и четири часа ‒ това е цялото население на Дания, а пътниците за една година са повече от населението на Китай. Тази метросистема работи денонощно 365 дни в годината. Тя не е сред най-красивите или уханни в света, но е една от най-ефективните.

Метрото в Ню Йорк е големият градски изравнител ‒ то е по-бързо от лимузина и затова на съседни седалки могат да бъдат видяни брокер от Уол Стрийт и нелегален имигрант от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото втория за цял живот. Но за половин час те са равни ‒ еднакво облагодетелствани и притеснени от нюйоркското метро.

В цикълa си IN TRANSIT Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците лично време, които всеки пътник носи. Скука, полусън, умора, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на обществения превоз, са едновременно лични и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като смъртта.

Понятия като “ничие” и “всеобщо” обаче са възможни само на умозрително ниво. Човекът е затворник в килията на личното си тяло, което по неизбежност е център на вселената за всеки един oт нас. Безбройните разновидности от “транзитно време”, които всеки пътник носи със себе си, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев разполага своята фотографска визия.

Интериорът на един метро-вагон изобилства от повърхности, които се колебаят между отразяване и пропускане на светлина и звук: прозорци, плексигласови покрития на реклами, слушалки, очила. Всеки прозорец е екран на различен несъстоял се филм. В какофонията от звуци времето става осезаемо, почти материално. Часовникът на мобилния телефон прожектира в мозъка всяка минута закъснение като драскотина раздразнение. Хореографията е абстрактна, но също ‒ конкретна като бързане към дома, където детето е с висока температура…

На моста между Манхатън и Бруклин влакът изскача над земята и ако фотографът има късмет ‒ лицата на хората биват обляни от залезна светлина. В някои участъци залезът рефлектира в табели и фасади на къщи до релсите и второ, отразено слънце пулсира във вагона от срещуположните прозорци. Проблясъците и отраженията са с краткостта на фотографска експозиция. Излизането на влака наяве е само за няколко минути и фотографът трябва да е бърз като лъч.

Влакът хлътва в бруклинския тунел и за около час профучава под сериозно охолни квартали и други, в които се стреля. “Горният свят” остава, разбира се, невидим за момента. Но само за просто око, не и за фотографа, чиято работа е да превърне в образи невидимите следи, които социалната класа, образованието и семейната лотария оставят в езика на лицето и тялото. Артистичното око е по дефиниция антоним на простото.

Фотографът от горните изречения е Делян Вълчев. Той ни показва в настоящата изложба богатство от възможни решения на споменатите фотографски предизвикателства. Неговият поглед е спокоен и непредубеден, но същевременно ‒ настойчив и твърд. В подхода му отсъстват лесна символика и метафори втора ръка. Работата на документалния артист-фотограф (не, трите думи не се изключват, виж тук!) е невидим танц с невидим партньор ‒ случайността. Движенията на този танц са сложни, но дуетът е неизбежен.

С дебютната си изложба IN TRANSIT Делян Вълчев показва оформено творческо мислене, загърбен “студентски период” и самоуверено владеене на фотографския език. Цикълът е завършен. Отделните му снимки са кадри от незаснет филм с авторски сценарий, режисура и монтаж. Светлината, полусенките и безтегловността на човешките изражения от метрото търсят своя екран. Безсънието на града става на моменти материално, двуизмерно. С една дума ‒ фотографско.

Рафаело Казаков

КАК СЕ СНИМАТ ПТИЦИ
Работилница, семинар, дискусия
Д-р Мачей Шимански

Полски институт
Ул. Веслец 12

На 30 юни изложбата „Птиците на България през очите на един поляк“ ще бъде допълнена с презентация /работилница на тема: Как се снимат птици, представена от автора на снимките, включени в изложбата, посланикът на Полша в България д-р Мачей Шимански, любител на птиците, техен наблюдател от 35 години и фотограф от 15. Както той самият подчертава, и в двете области е любител, но има дългогодишен опит и знания, натрупани както по време на наблюденията и фотографирането, така и благодарение на обществената си дейност в полза на птиците. Бил е зам.-председател на Варшавската орнитологическа секция на Полското зоологическо дружество, представял е репортажи на терен в рамките на телевизионната програма „Animals” на полската държавна телевизия. Автор на редица образователни изложби, негови фотографии са публикувани в природонаучни списания, атласи описания за птици. Участва в акции за опазване на птиците, негови любими фотографски обекти. Презентацията и дискусията, планирани за 30 юни, ще дадат възможност да сподели своя и да чуе споделения опит на участниците в работилницата.

Фотографирането на птици е една от най-трудните и взискателни области на фотографията, много емоционална и не винаги удовлетворяваща. Фотографът трябва да има или изключителен късмет, за да направи уникална снимка на птицата, или да жертва своето време, умение и нерви, за да „победи“ избрания крилат герой, който прави всичко, за да не се получи фотографията.

Когато говори за фотографиране на птици, Мачей Шимански неизменно подчертава, че винаги трябва да помним, че безопасността на птиците и стремежа да не смущаваме живота им, особено през размножителния период, са много по-важни, отколкото заснемането на най-красивата фотография в света.

Планираното събитие ще се проведе в рамките на Европейския месец на фотографията, организиран от Фотографска академия „Янка Кюркчиева“, но авторът на изложбата и водещ на работилницата няма намерение да се съсредоточава само върху техническия и фотографски аспект на заснемането на птиците. Работилницата е открита за всички, които проявяват интерес – любители и професионалисти, и не си поставя за цел присъстващите да овладеят основите на фотографията или да им бъдат предадени знания по орнитология. Идеята е да бъдат посочени ползите, произтичащи както от умелото използване на знанията по фотография, така и от познаването на героите на фотографиите – птиците. Крайната цел е да бъде посочено, че съчетаването на занаята и артистизма на фотографа със знанията за функционирането и биологията на птиците може да донесе прекрасни фотографски резултати и да предотврати нанасянето на вреди на главните герои – птиците.

Посланик Мачей Шимански, учредител на Клуба на посланиците, които говорят български, ще проведе работилницата на български език.

Серия „Живот на ръба“
Фотограф: Антон Даскалов (свободна практика)
Информация за проекта:

Те са там – на ръба! Отритнати от обществото, което твърди, че знае отлично за тяхното съществуване. Те обаче биват заобикаляни от разстояние в момента, когато попаднат дори бегло в полезрението ни. Знаем ли къде живеят, как се хранят, какво правят през деня? Защото те имат същите базови нужди като всички нас.

Те са там – на ръба и се справят, както могат! А ние къде сме?

Фото Академика 2022 – 23-ти национален годишен преглед-конкурс на фотографското изкуство в България” – изложба и връчване на наградите.

“Българските FIAP отличници за 2021 г.“ – изложба на 17 родни фотографа защитили своите FIAP отличия за 2021

“Птиците на България през очите на един поляк“ – изложба на Мачей Шимански, посланик на Република Полша в Република България.

КАК СЕ СНИМАТ ПТИЦИ

Творческа аботилница и дискусия

СНИМКИТЕ ГОВОРЯТ – 6-то издание.
Изложба от конкурс за художествен анализ на фотография. Tази година върху 30 фотографии на нашия член Владимир Карамазов, AFIAP

Изложбата показва Лондон в най-тежкия момент от пандемията! Възлови места в Града, които в други случаи не заспиват и са многолюдни, сега са пусти! Заповядайте на изложбата, с която ще можем като с машина на времето да се върнем назад в съвсем близкото минало, когато СТРАХЪТ беше сковал всички и всичко!!!

“Можеш да вземеш, какъвто пожелаеш образ, да го съпроводиш и винаги ще получиш нещо. Важното е колко добре ще се съчетаят нещата и какво внушение ще постигнат. Човешкият мозък може да направи връзка между почти всички неща – независимо, колко са различни.”
Всичко започна от писма на родителите ми, когато са били млади и от които ползвам фрагменти, като текстове към снимките. Беше история за любов по време на измислена война.
Прочетох ги и тръгнах по маршрута на историите.
Беше дълъг маршрут, повече от 4 месеца, в който пътувах, срещах хора, сгради и пространства и разсъждавах над миналото и настоящето. Обиколих села, застави, училища, църкви и попадах на различни места и все повече се доближавах до мисълта:
“……Нещо подобно на песента: “Една голяма любов и нищо повече” – цитат от писмо 1974 год.
Беше различно от всичко, което съм виждала досега!
Мотивирана да разбера, какво е да пазим ценностите и границите си, онези държавните. Помните ли ги?
Създадох образи, които да ме карат да си спомням онова време в това настоящето пространство!
Тръгнах по пътя на разказите, за да се опитам да намеря моите границите и да намеря отговор на преживяното.
Усещаше се мириса на разрухата, сякаш войната ни със самите себе си току що беше приключила и сега трябваше да започнем всичко отначало.
Търсех…там в тази разруха да открия нас, които градим обществото си, чрез собствените си убеждения.
Намерих…. ценности, които търсех в съвремието, но не ги откривах, намерих предмети, които ми показваха пътя по който вече не вървим.