Проектът получава името си заради композициите си от фотографии, подредени в 3х3 матрици. Обяснението за следващите две цифри е, че фотографиите са изготвени през 52-те седмици на годината. Фотодневникът заедно с 18 „самостоятелни“ творби, допълващи 52-те композиции, съдържа общо 486 фотографии. Мозаечната енциклопедия-дневник, озаглавена 3х3, е личен проект, лична изповед. Той е медитативно изброяване на визуалните елементи, емоции и мисли, повлияли живота ми. Любовта към самотата. Тихото осмисляне на живота и преходността. Започнах работата си по този проект през 2010 година и две важни събития изиграха решителна роля за неговото завършване. Едното е случайността, важна в живота на всички ни. Другото е тежкото ми заболяване, което повече от година с грубо насилие определяше и влияеше върху възможностите, движенията, мислите и чувствата ми. Случайността: юли 2010 – България. Преди откриването на фотоизложбата ми се разхождах край брега във Варна с приятелката си, Димитрина. Беше нереален ден, пълен с нереални изживявания. По време на разходката ни между другото правих и снимки. Няколко дни по-късно се опитах да експериментирам с тях, с настроенията и когато самолетът кацна в Унгария, композиционната рамка 3х3 вече се беше оформила. Девет фотографии са напълно достатъчни зрителят да обърне внимание не само върху съдържанието на определена снимка, а и да се потопи в атмосферата на цялата конструкция. Тогава оставих настрани този първи опит и едва по-късно се върнах отново към полуготовата концепция…
Вторият важен фактор беше моето заболяване. След години на работа в нечовешко темпо организмът ми не издържа. С месеци не знаех каква ще бъде съдбата ми. Дълго време бях в състояние да правя само кратки разходки, с температура, болки и страх. Закрепостеността ми към мястото, ограничеността на жизненото ми пространство бяха в пълна противоположност с досегашния ми начин на живот. Нарастна значението на всеки малък предмет, сянка, мотиви, видяни по време на разходките. Започнах да снимам късчетата ежедневие. В крайна сметка от съставените от тях матрични композиции подбрах снимки за изложбата, състояща се от 30 картини. Тези снимки документират една година от моя живот. Това са фотографиите на човек, който мисли, че по всяка вероятност прави последните си снимки.
The project took its name from the composition of images presented in 3×3 matrices. The explanation of the other two figures is that the images were created during the 52 weeks of the year. The photo-diary, together with 18 „independent“ works, complementary to the 52 compositions, involves the total of 486 images. The mosaic encyclopedia-diary, entitled 3×3, is a personal art project, a private confession. It is a meditative list of visual elements, emotions and thoughts that have influenced my life. Love for solitude. Silent rationalization of life and ephemerality. I started the work on this project in 2010 and two major events played a decisive role for its implementation. The first one is pure chance, so important in everyone’s life.
The other one is my serious illness which over a year, with unrelenting violence, defined and impacted my opportunities, movement, thoughts and feelings. The chance: July 2010, Bulgaria. Before the opening of my exhibition, I took a walk along the shore in Varna with my friend Dimitrina. It was a mysterious day filled with mysterious experiences. During the walk, among other things, I took some photos. A couple of days later I tried to experiment with them, with the moods they conveyed and when the airplane landed in Hungary, the composition frame of 3×3 had already taken shape. Nine images are fully sufficient to drive the spectator’s attention not only to the content of certain image but to also allow them immerse in the atmosphere of the whole construction. Then I put aside this first attempt and it was much later when I came back to the half-ready concept. The second important factor was my condition. After years of work at superhuman pace, my body gave way. For months I remained unaware of my fate. For a long time I was able to take only short walks, running temperature, feeling pain and fear. Being anchored in one place, within the limitation of my living space, was in full contrast with my previous way of life. The meaning of each small object, shadow or pattern observed during the walks increased immensely. I started capturing fragments of the daily routine. In the long run, from the matrix compositions they made up I selected images for the exhibition involving 30 pictures. These images document a year of my life. They are photos of a person thinking that those are possibly the last images he has taken.
|