20102010 20112011 20122012 20132013 20142014 20152015 20162016 20172017 20182018 |20192019
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/

3х3 52 486

Проектът получава името си заради композициите си от фотографии, подредени в 3х3 матрици. Обяснението за следващите две цифри е, че фотографиите са изготвени през 52-те седмици на годината. Фотодневникът заедно с 18 „самостоятелни“ творби, допълващи 52-те композиции, съдържа общо 486 фотографии. Мозаечната енциклопедия-дневник, озаглавена 3х3, е личен проект, лична изповед. Той е медитативно изброяване на визуалните елементи, емоции и мисли, повлияли живота ми. Любовта към самотата. Тихото осмисляне на живота и преходността. Започнах работата си по този проект през 2010 година и две важни събития изиграха решителна роля за неговото завършване. Едното е случайността, важна в живота на всички ни. Другото е тежкото ми заболяване, което повече от година с грубо насилие определяше и влияеше върху възможностите, движенията, мислите и чувствата ми. Случайността: юли 2010 – България. Преди откриването на фотоизложбата ми се разхождах край брега във Варна с приятелката си, Димитрина. Беше нереален ден, пълен с нереални изживявания. По време на разходката ни между другото правих и снимки. Няколко дни по-късно се опитах да експериментирам с тях, с настроенията и когато самолетът кацна в Унгария, композиционната рамка 3х3 вече се беше оформила. Девет фотографии са напълно достатъчни зрителят да обърне внимание не само върху съдържанието на определена снимка, а и да се потопи в атмосферата на цялата конструкция. Тогава оставих настрани този първи опит и едва по-късно се върнах отново към полуготовата концепция…
Вторият важен фактор беше моето заболяване. След години на работа в нечовешко темпо организмът ми не издържа. С месеци не знаех каква ще бъде съдбата ми. Дълго време бях в състояние да правя само кратки разходки, с температура, болки и страх. Закрепостеността ми към мястото, ограничеността на жизненото ми пространство бяха в пълна противоположност с досегашния ми начин на живот. Нарастна значението на всеки малък предмет, сянка, мотиви, видяни по време на разходките. Започнах да снимам късчетата ежедневие. В крайна сметка от съставените от тях матрични композиции подбрах снимки за изложбата, състояща се от 30 картини. Тези снимки документират една година от моя живот. Това са фотографиите на човек, който мисли, че по всяка вероятност прави последните си снимки.