Beijing Silvermine и Silvermine report part 1
Проектът „Beijing Silvermine” започна през Май 2009г. след моята среща с мъж наречен Xiaoma, който работи в рециклиращата зона северно от града, където свършва част от градския боклук. Там някои събират пластмаса, други бирени ботилки, само той се е специализирал в събирането на отпадъци съдържащи сребърен нитрат, което основно означава болнични рентгенови снимки, дискове, но също и негативни филми. Преди да ги хвърли в голяма вана с киселина, за да отдели скъпоценното сребро, той се съгласи да ми продава негативите на килограм, и ето как се роди проектът Beijing Silvermine.
Оттогава повтарям този колекционерски процес всеки месец и сега архивът съдържа малко над половин милион негатива. Тези оризови торбички пълни с хиляди ролки олигавени, смърдящи, мръсни, надрани, смачкани и влажни филми, ме допусна до високо кодирана визуална вселена, където субектът стои изправен точно в центъра на кадъра, гледащ към обектива. В тези снимки има пардокс между пълната липса на спонтанност от една страна и присъщо съучастничество между фотографирания и фотографа от друга; в Китай правенето на снимки е ритуал, то винаги е свързано с позиране и задължително съгласие. Резулатът са тези непретенциозни, често доста смешни и несъмнено симпатични снимки. Beijing Silvermine е уникален фотографски портрет на столицата и на живота на нейните жители по време на Културната революция. Той покрива двадесет годишен период, от 1985, когато започва масовото използване на сребърния филм в Китай до 2005, когато навлиза цифровата фотография. Тези двадесет години съвпадат с икономическото отваряне на Китай, когато хората започват да просперират, пътуват, консумират и да се забавляват. от Тома Совин – The Archive of Modern Conflict
|
