Unfiltered
С тези портрети бях заинтигуван от разкриване на фасадата на идентичност. Очарователно е да разглеждаш сложното разнообразие от черти, които ние като индивиди избираме, или подсъзнателно приемаме, в създаването на персона, която се появява, за да бъде нашата „идентичност.“
Живеейки в Лос Анджелис, това построено представяне изглежда особено изразено. Често се оказва, че слоевете, които натрупваме или приемаме в създаването на публична идентичност, пречат да покажем какво наистина чувстваме или кои сме наистина. Преди няколко години, когато срещнах един от моделите, който в последствие снимах(и който непреднамерено вдъхнови този проект), аз започнах да се чудя защо един атрактивен, здрав модел в този известен бляскъв и модерен град би избрал да се откаже от индивидуалната търговска марка на косата, която изглежда играе централна роля в това как ни определят. Тя обясни, че искала да преодолее стереотипа как повечето от нас изразяват-както тя смяташе-обикновенната и предсказуема дефиниция за красота и да избере нещо по-впечатляващо, от което нейното лице и погледа в очите и ще се виждат по-ясно. Намирах решението и за неустоимо, уязвимо и смело – тя беше изложена и в това излагане имаше нещо много специално и истинско отвъд погледа й. Аз бях поразен от избора, който беше направила да се представи пред света. Тя нямаше какво да крие отвъд голата си глава, дори облечена изглеждаше гола. Снимайки тези жени се опитвах да уловя нещо общо – все още неуловимо – което обикновено убягва при познатото портретиране. Избягвах всякакво хитруване и позьорство и наблюдавах как чрез отстраняването на традиционните очаквания за женственост, моите модели изразяваха мощна, чиста идентичност. Чиста извлечена изстина се появи от сенките. Моята камера беше частично рентген частично стетоскоп и аз зърнах възвишен момент от живота на тези души.
|
