За арх. Николай Попов определението „класик на българската фотография” не е закъснял комплимент, а доказала се с времето критическа оценка. Такова мястото му в родната история на това изкуство, но преди всичко такъв е маниерът му на снимане – с балансирани завършени композиции, с естетическа функция на светлината, с отсяване на важното от незначителното, с извеждане на пространствени поанти, с ерудиция, превърнала се в гледна точка, с тъждество между истина, красота и добро. Въобще с неговия изискан изобразителен вкус, продукт по-скоро на заподноевропейската традиция, отколкото на постреволюционните социалистически времена, в които съдбата му е отредила да твори. Именно той някак от само себе си зарежда фотографиите му с една мека, но по своему непреклонна съпротива към идеологическата конюнктура.
Серията му „Разказ за Несебър”, показана за първи път през 1961 година, е точно обратното на ширещата се тогава фотопропаганда на новия живот. Тя разкрива, че животът в своята спонтанност и естественост не може да бъде нов, а е все същия. И рибарите с мрежите си продължават в черно-белите кадри на арх. Попов да вадят риба от морето, както винаги са го правили. Фотографът търси радостта от живота далеч от офанзивите на история, която попада пред камерата му само с каменните си следи. За него историята заедно с природата и връзките, които архитектурата прокарва между тях, не са нищо повече от изящен декор на всекидневието – с ритуалите му, с надеждите му, с невинността му… Всекидневието за арх. Попов далеч не е банално, а е поетично и поетиката му в Несебър идва „по море”.
Арх. Николай Попов е класик и по още една причина – времето нищо не е успяло да отнеме на фотографиите му. Те спокойно биха могли да бъдат направени днес, стига да се намери някой с неговото майсторство и способност да пази в образите си живота по крайбрежието от пораженията на посткомунизма. Както арх. Попов го е опазил от пораженията на комунизма.
Доц. Георги Лозанов
Nikolay Popov, Architect
Our reading of the definition “classic of Bulgarian photography”, when applied to architect Nikolay Popov, is not a belated compliment but a time-tested critical assessment. Such is his position in the Bulgarian history of this art, but above all such is his manner of shooting marked with balanced virtuoso compositions, aesthetic function of light, filtering the important from the insignificant and invoking intrinsic spatial meaning, erudition grown into a viewpoint, equipoise of truth, beauty and grace. All in all, with his exquisite pictorial taste cultivated after the Western European tradition rather than in the post-revolutionary socialist times, when he was foreordained to work. And it is exactly his taste that charges his photography with a soft but in its own way unflagging resistance against the ideological conjuncture.
His “A Tale of Nessebar” series, displayed for the first time in 1961, was the very antithesis of the all-pervading at those times photo propaganda of the new life. It reveals that life in its spontaneity and in its core cannot be new and remains just the same. And fishermen with their nets in the black and white frames by Architect Popov continue to catch fish in the sea as they have always done before. The photographer seeks the joy of life away from the offensive of a history, of which his camera captures only its stone traces. To him history, together with nature and the correlation between them, embodied in architecture, is nothing more than a subtle décor of everyday life, with its rituals, hopes, innocence … Everyday life for Architect Popov is far from being trivial, it is poetical and its poetics disembarks in Nessebar “by sea”.
There is one more reason to appreciate Architect Nikolay Popov’s heritage as a classic – time has been powerless to lay its hands on the message of his images. They could have easily been taken today as long as there is a photographer availing of his mastery and skill to preserve in their images the life along the coast from the havoc of post-communism. Just as Architect Popov spared life on the shore the devastation of communism.
Assoc. Prof. Georgi Lozanov
|
