Голо тяло
Изложба на Георги Ст. Георгиев
Сред не малкото явления в българската фотография, с чието начало се свързва името Георги Ст. Георгиев е и актовата фотография. Не защото той непременно е първият, решил да снима голи тела, а защото лансира жанра като легитимна сфера на творческа изява. Това не е било никак лесна задача в едно твърде патриархално и срамежливо общество, като нашето през 20-те и 30-те години на миналия век. Голото тяло е принадлежало изцяло на частния живот, на спалнята и будоара. А на фотографията се е гледало като на негов буквален пренос в публичното пространство, като на своеобразната му „културна дефлорация”. Снимана голотата е оставяла впечатлението, че не снимката, а голотата става „обществено достояние”.
Така актовата фотография още с появата си руши стереотипи и да прекрачва табута, каквато, всъщност, е и целта на модернистите, а Георги Ст. Георгиев вероятно е най-типичният представител на модернизма в българската фотография. И той си позволява да съчетае съдържащата се в иконографията на голото тяло съпротива срещу традиционния морал с възможностите на фотографията, която сама по себе си е мощно средство за модернизация на културата. Актовите му фотографии, разчетени в по-широк контекст, участват в прехода, осъществяващ се у нас между двете световни войни, от традиционна към модерна култура.
За да преодолява заварените предразсъдъци, модернизмът разчита на тъждеството между етическо и естетическо – излизането извън границите на етически приемливото за общността е оправдано от творческата неограниченост на индивида в изкуството, поставено е под естетическа закрила. В актовата фотография това означава голотата да бъде освободена от принадлежността си на натурата и да се трансформира във фикция; телата да се изнесат в паралелна реалност и да престанат да бъдат просто тела. И Георги Ст. Георгиев в значителна степен успява като залага на символизма, който му е най-близък като художествен почерк. Символизациите вървят по две линии. Първата е присъща за символизма във всички изкуства и се изразява във въвеждането на митологични, фолклорни и приказни матрици. Те поставят персонажите в някаква инфантилно-игрова ситуация, превръщат ги във възрастни деца, за които всичко, включително и собственото им присъствие в кадъра, е „на ужким”. Функцията на голотата в случая е да ги изключи от обичайния ред на нещата, да прекъсне връзката им с всекидневието и социалния свят.
Втората линия, присъща вече специално на фотографията, се определя от работата със светлината и ролята на сенките. Те, както може да се очаква, символизират скритата страна в човека, неговото второ, тъмно аз, което го дебне, изкушава и плаши. Голотата тук трябва да подскаже, че то е проекция на сексуалното, което е един от главните поводи за раздор между традиционната и модерната култура. По тази втора линия могат да се търсят аналогии с актовата фотография на големия чешки майстор Франтишек Дъртикол, който твори по същото време. Той обаче принадлежи на далеч по-разкрепостена и отворена към авангарда културна среда и при него естетизацията на женската голота е и стратегия за оневиняване на жената в нейните желания, за свалянето на обществената санкция върху тях.
Актовете на Георги Ст. Георгиев са дареч по-домашни, по-извинителни и по-умилителни. Някои от тях дори можеш да си ги представиш изрисувани върху табла на креват. Голото тяло при него сякаш предпочита да си остане голо, а не съблечено тяло, ако се позовем на това разграничение при Кенет Кларк, за когото голото тяло е природен феномен, естествено състояние, а съблеченото тяло е скандален жест, стрийптийз, в който сваляш принудите на обществото от себе си.
Във фотографиите си Георги Ст. Георгиев иска да помири естествената и скандалната голота. Нещо като да снимаш разсъблечени модели под зоркия поглед на собствената си съпруга, каквото, впрочем, действително е била практиката на първите актови фотографи у нас.
Доц. Георги Лозанов
Nude Art
Exhibition of Georgi St. Georgiev
Among the plentiful phenomena in Bulgarian photography, whose origin is linked with the name of Georgi St. Georgiev, we discover nude photography. Not necessarily because he was the first to decide to shoot naked bodies, but because he promoted the genre as a legitimate sphere of creative expression. It was not an easy task in a very patriarchal and shy society like ours in the 20s and 30s of the last century. The naked body belonged entirely to the private life, the bedroom and the boudoir. And photography was seen as its literal transfer into the public space as „cultural defloration“ of a kind. Photographed nudity formed the impression that not the picture, but nudity has become „public domain“.
Thus nude photography, with its very arrival, crushed stereotypes and overthrew taboos, which is, in fact, the aim of the modernists, and Georgi St. Georgiev is probably the most typical representative of modernism in Bulgarian photography. And he allows himself to combine the inherent to the iconography of the naked body resistance against the traditional morality with the flair of photography, which in itself is a powerful vehicle for modernizing culture. His nude images, considered in a broader context, are involved in the transition that occurred in our country between the two world wars, from traditional to modern culture.
To challenge hereditary prejudices, modernism relies on the identity between ethical and aesthetic; violating the limits of what is ethically acceptable to the community is justified by the creative expanse of the individual in art, placed under aesthetic protection. In nude photography, this means that nakedness is freed from being natural and transformed into fiction so that bodies are transported into a parallel reality and cease to be just bodies. And Georgi St. Georgiev succeeds to a great extent by adopting symbolism, which is closest to him as an artistic style. Symbolization flows along two lines. The first one is inherent to symbolism in all arts and is expressed in the introduction of mythological, folklore and fabulous matrices. They put the characters in a kind of infantile gaming situation, turning them into adult children, for whom everything, including their own presence in the frame, is only seeming. The function of nudity in this case is to exclude them from the usual order of things, to sever their connection with everyday life and the social world.
The second line, especially in photography, is determined by working with light and the role of shadows. They, as one might expect, symbolize the hidden side of man, his second, dark self, who stalks, tempts and frightens. Nudity here is to imply that it is a projection of sexuality, which is one of the main reasons for a conflict between traditional and modern culture. Along this second line we can find parallels with the nude photography of the great Czech master František Drtikol who worked at that time. He, however, belongs to a far more brazen and open to the avant-garde cultural environment and his aesthetization of female nudity is also a strategy to exonerate the woman in her desires, to reject public sanction on them.
The nudes of Georgi St. Georgiev are clearly more domestic, more apologetic and more endearing. One can even imagine them painted on bed boards. The naked body seems to prefer to remain a naked and not a stripped form, if we refer to the distinction offered by Kenneth Clark, for whom the naked body is a natural phenomenon, a natural state, while the stripped body is a scandalous gesture, a striptease in which we erase the coercion of society from ourselves.
In his photographs, Georgi St. Georgiev wants to reconcile natural and scandalous nudity. It’s like shooting naked models under the watchful eye of your own wife, which, indeed, was the practice of the first nude photographers in our country.
Assoc. Prof. Georgi Lozanov
|