Никола Стоичков

(1917 – 2003 г.)

Професионален фотожурналист. Носител на званията “фотограф-художник” и “АФИАП”. Ръководил фотослужбата на СГНС, работил в сп. “Сердика”, сп. “България” (издание за чужбина), ръководил снимачното звено в Главна редакция “Интерфото” на Агенция “София прес”. Участвал в Отечествена фотография в ТПФ “Юлиус Фучик”. Притежава отличия и награди от участията си в редица национални и международни фотоизложби. Има няколко лични авторски изложби. Подпомогнал израстването на много млади фотожурналисти.

 

Никола Стоичков е роден през 1917 г. в София. През 1936 г. постъпва като стажант в редакцията на списание „Трудови вести”, където прави първите си стъпки във фотожурналистиката. На 2 юли 1942 г. започва работа като фотограф в тогавашния Градски музей към отдел „Културни грижи” на Столична голяма община. По време на Отечествената война е мобилизиран на фронта като военен фотокореспондент. През периода 1947-1948 завършва 6 месечен вечерен курс „Кино и фото”, организиран от „Българска кинематография”. С течение на своята фотографска практика той изучава основно фотохимията и фотофизиката, извършва почти всички фотографски дейности, експериметира и усвоява цветната фотография.

През 1944 г. Никола Стоичков работи като ръководител на фотографската служба към отдел „Културни грижи” на Столична голяма община. По онова време основна задача на службата е да документира политическия и обществен живот в столицата, последиците от бомбардировките и промените, през които преминава градът. Така фотографът трупа безценни исторически кадри, които се ползват тогава от Музея за история на София, Градския архив, Градската картинна галерия, сектор „Печат”, списание „Сердика”.
Фотографската академия получава като дарение за колекцията си част от наследството на Никола Стоичков – една сбирка от близо 200 черно-бели фотографии, запечатали преломните събития и облика на столицата от средата на миналия век – и краткото послание „Погрижете се добре за тях. Това е целият ми живот.” Но дългите години на политическия преход в страната ни доказаха, че това именно е животът на мнозина. Отвъд уникалната художествена и документална стойност на тези фотографии те неизбежно носят и емоционалната нотка, която дава живот на онази „плашеща носталгия” (Г. Лозанов) в съвременното българско общество.

През 1951 г. е удостоен със званието фотограф-художник. По същото време става член на Съюза на журналистите в България. През април 1954 г. преминава на работа в БТА, в редакцията на списание „България”, издавано на 6 езика само за чужбина, и работи там до края на 1972 г. В продължение на 15 години е хоноруван преподавател и води практическите упражнения по художествена фотография и фотожурналистика в Техникума по полиграфия и фотография. През 1974 г. е удостоен със званието „артист” на Международната федерация за фотоизкуство АФИАП в град Берн, Швейцария. Носител е също на наградата „Златното перо”, прави десетки авторски изложби в страната и чужбина, участва в жури на редица национални и международни фотоизложби и в ръководството на Клуба на фотодейците в България.
По случай 150 години от откриването на фотографията през 1989 г. Никола Стоичков е награден с юбилеен плакет и диплом за приноса му за развитие на фотографията в България.

През 2000 г. получава почетна грамота и статуетка за изключителен принос в развитието на фотографията в България от Фотографската академия.

Умира в София през 2003 г.

jordan 11 gamma blue shoes jordan 11 legend blue shoes jordan 11 concord shoes jordan 11 columbia shoes jordan 11 citrus shoes jordan 11 space jam shoes jordan 11 bred shoes jordan 11 bred low shoes jordan 11 infrared shoes jordan 11 pantone shoes jordan 11 low citrus shoes
jordan 12 cherry jordan 12 cherry jordan 12 cherry jordan 12 flu game jordan 12 flu game jordan 12 flu game jordan 12 french jordan 12 french jordan 12 french jordan 12 gym jordan 12 gym jordan 12 gym jordan 12 ovo jordan 12 ovo jordan 12 ovo jordan 12 unc jordan 12 unc jordan 12 unc jordan 12 wings jordan 12 wings jordan 12 wings