Снимките говорят 7 – 2-1

Евгения Драгомирова Динева – финалист

с анализа си върху кадъра на Арх., ф.х. Николай Попов, EFIAP:

Морето в женски род

„Някои от по-младите рибари – онези, които връзваха въжетата си на шамандури и притежаваха моторни лодки, купени, когато черният дроб на акулите струваше много пари – наричаха морето el mar, което е мъжки род. Те гледаха на него като на съперник или местност, или дори като на враг. Но старецът винаги мислеше за морето в женски род, като нещо, което щедро прави или отказва големи добрини.“

„Старецът и морето“, Ърнест Хемингуей

Четирима мъже, застанали един до друг на заден план. Единият е изцяло превърнат в силует. Рибарска мрежа, спусната пред тях като ефирна завеса. Между всеки от рибарите има разстояние, което е по-малко от метър, но всеки изглежда сякаш в собствен свят, с поглед, спрян на различно място.
Дали морето днес е било щедро към тях? Дали морската шир е отнела повече, отколкото им е дала? Какъвто и да е отговорът, колкото и различни да са четиримата мъже, нещото, което ги свързва е пак тя – мрежата.
Мрежата, изцяло закриваща лицето на единия от рибарите.
Може би мъжете хващат живота в мрежата, или пък всъщност тя ще ги държи там, на това място, завинаги?
Ако погледате фотографията достатъчно дълго, ще усетите люлеенето на лодката. Ще усетите тишината, стелеща се над рибарите и мълчаливото, привидно спокойствие, с което работят. Ще последва плясъкът на вълните, които се разбиват някъде в далечината.
Ще видите залязващото слънце, което бавно потъва в хоризонта и макар невидимо за нас, то лека-полека ще превърне и останалите рибари в силуети.

Евгения Драгомирова Динева