Снимките говорят 7 – 4-2

Стефка Тодорова Николова – финалист

с анализа си върху кадъра на Ф.х. Петър Божков, EFIAP:

Съвършенство. Миг на затишие, покой. Дори човешката фигура тук би го разрушила. Сняг. Такъв, за какъвто мечтаем. Чистота. Такава, каквато не можем да постигнем.
И все пак човешкото присъствие е заявено. То е почистило пътеката. Спретнатият вид на къщите, накацали като птички по върха на баира, подредените под стряхата нарязани дърва, прострените дрехи, електрическите стълбове – хората, които са избрали да бъдат тук, са намерили начин да се чувстват добре.
Дългата, разрината от сняг пътека, свързваща къщите горе и неизвестното надолу, е очертана от двете страни с ниски дървени огради, които на места се разклоняват и отварят други пътечки. Прилепналите до оградата, посипани само със снежец голи дървета и храсти, създават усещането, че са клоните на дърво, чийто ствол е оградената пътеката. Горе, на върха, тя се разширява и разклонява и като че ли обгръща белите къщи. А в модела на световното дърво, разположено върху снежната пелена, те са неговата корона, която символизира божественото. В това пространство човекът е близо до Бог. Погледът се движи нагоре по пътеката. Но надолу и вляво накъде ли отвежда тя? Някъде там е кореновата система на световното дърво, другото пространство. Хората тук често се движат по тази пътека. Но се завръщат в своята крепост, за да се запази връзката и хармонията между небето и земята, между човека и божествената същност.
Снежната чистота заема по-голямата част от пространството и изпъква чрез контраста на черната гора. На човека тук често му се налага да навлиза в горския свят, но внимава в коя част от денонощието ще го прави. Защото е много тънка линията между видимото и невидимото, между горе и долу, между реалното и приказното, между божественото и другото, между живота и смъртта. Животът е цѐнен и, изведен от изкушенията на модерния свят, е запазен чист в съвършенството на природата.

Стефка Тодорова Николова