Снимките говорят 7 – 16-10
Мария Димитрова Димитрова – финалист
с анализа си върху кадъра на Доц. ф.х. Петър Абаджиев:
Старец, прозорец, гълъб, самота, старост – всеки зрител се трогва от такава снимка. От гледката на може би едно бъдещо себе си. И навсякъде може да види тази гледка – има толкова много да се каже за нея и все пак сякаш всичко вече е казано.
А колко е хубаво да остарееш! Колко е хубаво да си жив и да можеш да стигнеш там, където не всеки стига. Да си преживял всички събития – хубави и не чак толкова, всички хора, срещи, уроци. Да си бил някой за някого някъде някога.
Хубаво е да остарееш. Но не е хубаво там, на прага на изхода да си сам.
Има ли те, ако няма кой да дойде при теб? Чува ли те някой, ако не ти се обажда? Разговаряш ли, ако водиш разговор сам със себе си? Или с гълъб, кацнал (не)случайно на прозореца?
Разговор. Това е, което се случва на кадъра – разговор между две души.
„За да си щастлив, трябва да се отървеш от две неща: страха от лошото бъдеще и спомена за лошото минало“, казва Сенека. Старецът не се изтезава от спомен за минало или от очакване за бъдещето. Той не очаква. Щастлив ли е? Той е тук, в настоящето и разговаря с…
Това гълъб ли е, или душата на стареца? Нахранена ли е тя, удовлетворена ли е? Ще излети ли? Накъде? Кога?
Разговор. И споразумение. С Господ.
Мария Димитрова Димитрова