Снимките говорят 7 – 23-1
Антон Антонов Жеков – финалист
с анализа си върху кадъра на Ф.х. Гаро Кешишян:
Вгледаш се… на пръв поглед нищо повече от един гръб на непознат мъж. Примижаваш, погледнеш една идея по-внимателно: обръснатата глава, развитата мускулатура на гърба, ланеца на врата. „Мутра е, много ясно!“ – това ще си кажеш. Пък после ще се почешеш по главата, пък ще се запиташ защо точно този гръб трябва да е в центъра на композицията на снимката, нейният фокус, тя самата.
Какво бреме знае този гръб, този човек, че да е центърът на вниманието? Нима той е прероденият Атлас, който носи небосвода на плещите си и ни пази от рухването на света такъв, какъвто го познаваме? Или е древногръцкият герой Мило, задържал на плещите си падащия върху бащата на геометрията Питагор храм. Уви, това няма как да разберем, а и вътрешно имаме предчувствие, че това е много далеч от истината.
Все пак, остава дозата надежда, че дори да не е Атлас, този мъж носи отговорност на този силен гръб, носи тежестта на решенията си, на последиците от действията си и е направил осъзнатия избор, следвайки примера на поговорката от небезизвестния Брус Ли и се е помолил не за лесен живот, а за достатъчно здрав гръб и плещи, да издържи под напора на трудния такъв.
Антон Антонов Жеков