Снимките говорят 7 – 26-1
Радослав Свирецов – финалист
с анализа си върху кадъра на Ф.х. Генчо Петков, EFIAP:
Бели духове, плаващи в нощното небе. Без лица и без имена. Говори само тяхната красота. Погледът нежно и плавно следва всяка фина извивка на мистериозните силуети.
Каква ли история се крие там? Ние сме оставени само с момента на тяхното съществуване. Дали, представяйки метафора за любовта, копнежа и страстта, невъзможни да се скрият в сенките на тъмнината? В този момент, част от секундата, светлина и сянка съществуват в едно, необезпокоявани, онагледяващи красотата, която може да те завладее до полуда.
Тези силуети са загадъчни до такава степен, някак неопределени дори, докато внимателно не ги разгледаме и разчетем по техните извивки и контури. Това предизвиква съзнанието ни да поражда въпроси, да търси символичен смисъл за същността на женската фигура и за мястото на света.
И както вълнуваща поезия, тези силуети ни представят идеята за една безгранична женственост, която може да се намери във всички жени на света. Те излъчват една сила, която не може да бъде определена, но може да бъде усетена във всеки един от нас. Във всяка фотография като тази красотата може дa бъде открита в тъмнината, в неопределеността, в мистериозното и необикновеното. Тези жeнски силуети ни напомнят за всички жени, коитo носят в себе си магията на своята женственост, което прави всеки момент незабрaвим и вълнуващ.
Радослав Свирецов