|
След Ислямската революция от 1979 година, Иран попада в изолация от международната общност. През последните години страната е в прожекторите на международната сцена заради нееднозначната си ядрена програма, като имиджът й допълнително се срива от войнствената риторика на президента Ахмединаджад, насочена против Запада.
За да развея мита, създаден от честото представяне и възприемане на иранците като „враждебни“ и „настроени срещу Запада“, аз се заех със самостоятелно финансиран проект, документиращ ежедневието на Иран след 2006 година. Станах свидетелка на двойнствения живот, воден от иранския народ, на външното съобразяване с правилата на Исляма в рязък контраст с умението на хората да бъдат самите себе си у дома или в личното си пространство. Макар да живеят съгласно строгите забрани на законите на Шариата, където свободата на словото е силно ограничена, част от младежите се противопоставят на общоприетите традиции, като се срещат тайно или устройват частни събирания, където необвързаните млади мъже и жени могат да общуват. Недоволни от липсата на лична свобода и от безработицата, някои от тях се отдават на наркотици и тайно злоупотребяват с алкохол.
Въпреки че е невъзможно да отречем присъствието в иранското общество на групи, които се стремят да съхранят суровите догми на ислямските закони, има и много хора, които се бунтуват зад заключените врати и опитват вкуса на забранения плод.
After the Islamic Revolution in 1979, Iran has been isolated from the international community. In recent years, this nation has been in the limelight for its ambiguous nuclear
program and its image is further deteriorated by President Ahmadinejad’s belligerent rhetoric against the West.
With an aim of dispelling the myth of how Iranians are often portrayed and perceived as ‘hostile’ and ‘anti-west’, I embarked on a self-funded project to document daily life in Iran
since 2006. I witnessed how Iranians live a life of duality, of how they had to conform to Islamic rules in public in sharp contrast to how they can be themselves at home or in their
own private spaces. Living under the tight constraints of the Sharia Law where
freedom of speech is highly restricted, some youth defy convention by dating secretly or holding private parties where unrelated male and female mingle. Disgruntled with
the lack of personal freedom and unemployment, some also indulge in drugs and secret alcohol binges.
While one cannot deny that there are still factions of Iranian society who strive to uphold the strict tenets of Islamic laws, there are many who rebelled behind closed doors
and tasted fruits which are forbidden.
|
