Корени
Тя избягва контрастите, рязкото противопоставяне на бялото и черното. В пейзажа предпочита сюжети, където земните форми не са плътни, не тежат със своята материалност, а сякаш се разтапят във въздушната среда… В портрета предпочита образа на жената, на детето. При това от контрастния образ на Майката, тя създаде идея за Майчинството. В наглед незначителни сюжети тя влага общочовешка значимост, като засяга в съвременен аспект някой от вечните проблеми на живота: за доброто и злото, за измяната и благородството, за скръбта и радостта, за старостта и младостта. Наричат творчеството и „поезия в черно и бяло“, защото се възприема повече емоционално, отколкото разсъдъчно.
|
