Иран-разбулен
След Ислямската революция от 1979 година, Иран попада в изолация от международната общност. През последните години страната е в прожекторите на международната сцена заради нееднозначната си ядрена програма, като имиджът й допълнително се срива от войнствената риторика на президента Ахмединаджад, насочена против Запада.
За да развея мита, създаден от честото представяне и възприемане на иранците като „враждебни“ и „настроени срещу Запада“, аз се заех със самостоятелно финансиран проект, документиращ ежедневието на Иран след 2006 година. Станах свидетелка на двойнствения живот, воден от иранския народ, на външното съобразяване с правилата на Исляма в рязък контраст с умението на хората да бъдат самите себе си у дома или в личното си пространство. Макар да живеят съгласно строгите забрани на законите на Шариата, където свободата на словото е силно ограничена, част от младежите се противопоставят на общоприетите традиции, като се срещат тайно или устройват частни събирания, където необвързаните млади мъже и жени могат да общуват. Недоволни от липсата на лична свобода и от безработицата, някои от тях се отдават на наркотици и тайно злоупотребяват с алкохол. Въпреки че е невъзможно да отречем присъствието в иранското общество на групи, които се стремят да съхранят суровите догми на ислямските закони, има и много хора, които се бунтуват зад заключените врати и опитват вкуса на забранения плод.
|
