Идеята ми дойде разглеждайки фотографии на Едуард Стайхен (Edward Steichen) и по-специално фотографията „Езерото – лунна светлина“ от 1904г. Там в магическата светлина на здрача, дърветата сякаш се разграждат и сливат в едно с водата, в която се отразяват.
Във фотографската си изложба използвам липсата на фокус за композиционно изразно средство като начин да бъде представено чувството на спомена най-реалистично. Нашите спомени никога не са детайлни колкото реалните предмети, точно за това когато наблюдаваме изображение, в което доминират меките контури на елементите, то ни се струва толкова истинско. Чрез липсата на фокус се разкриват „вътрешните образи”, тъй като те не са оформени изцяло и до най-малките подробности, както е видимият свят.
Абстрактни картини – малко или много нереална, отдалечена представа за действителността. Фотографиите ми са скромен опит да материализирам илюзията, съня или дори халюцинацията.
The photographs are taken with a digital camera „Olympus“ E1. Two frames were shot on black and white negative film with a plastic camera „Holga“ (type of toy camera). The photographs are sepia toned copied on watercolor paper with passepartout.
The idea came to me looking at the photographs of Edward Steichen and especially the photograph „The Pond – Moonlight“ from 1904. There in the magic light of twilight, the trees seemed to break down and become one with the water in which they reflect.
In my photographic exhibition I use the lack of focus for the means of expression as a way to present a sense of memory more realistic. Our memories are never detailed as a real objects, that’s why when you see a picture in which dominate the soft contours of the elements, it would seem so real. Lack of focus reveals the „internal images“ because they are not fully formed to the smallest details, as the visible world.
Abstract paintings – more or less unreal, distant idea of reality. The photographs are my modest attempt to materialize the illusion, sleep or even hallucination.
|
