20102010 20112011 20122012 20132013 20142014 20152015 20162016 20172017 20182018 |20192019
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
31
/
31
/
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
31
/
31
/

SELFIEka

SELFIEka е страната, в която хората живеят сред терабайти от изображения и едната им ръка завършва с мобилен телефон с предна и задна камера. В тази страна фотографите са излишни, защото всеки се снима сам с леко нацупени устни в полуанфас или втренчен в огледало изпълнено от героичното му мъжество. И не само се снима, а води свои фотографски дневници ежедневно, ежечасно и дори ежеминутно във виртуално пространство. В този свят хората се харесват като натиснат бутон Like, коригират своя relationship статус и те съветват да следиш тоя space, за да си наясно с твоя… Звучи ли ви странно? Да!? А звучи ли ви познато…? Когато Вилем Флусер определя фотоапарта като „протеза” продължение на човешкото око в „Една философия за фотографията” едва ли е допускал степента, в която технологичното средство за комуникация ще се превърне и в „протеза” продължение на човешката ръка, достатъчно дълга, за да побере тялото и лицето, към които принадлежи в широкоъгълния обектив на вградената в мобилния му телефон фотокамера. „…фотографът е вътре в апарата и е преплетен с него. Това е функция от нов вид, при която човек не е нито константата, нито променливата, а човек и апарат се сливат в едно цяло. Затова тук му е мястото да наречем фотографа „функционер”.”1 Вилем Флусер. През 2002 г. един пиян австралийски „функционер” описва преживяванията си като публикува своя автоснимка с извинението: „ Съжалявам за фокуса, но това е selfie”. През следващите години тази нова дума набира изключителна популярност като бележи нечуван пик през 2013г. и в резулат е обявена за дума на годината от Oxford Dictionaries. Срещу думата selfie/автоснимка/ в речника ще прочетете: снимка, която някой си е направил сам със смартфон или уебкамера и я е публикувал в социална мрежа или интернет сайт. И тук естествено изниква въпросът – Защо? Защо виртуалното пространство е препълнено с автоснимки на милиони хора заснели себе си в необичайни пози намиращи се на странни места. Усъвършенстването на технологиите ни позволява да правим опит след опит с минимални усилия до получаване на желания резултат, което води до бум на публикации от автоснимки. От друга страна характера на случайната моментна снимка прави разказа да изглежда правдоподобен и убедително представя личността на автора. Философите често свързват личната идентичност с паметта. Предполага се, че ние продължаваме да бъдем същата личност дотогава докато спомена ни за миналото съществува. Но непроменяеми и обективни ли са нашите спомени отнесени към опита ни събиращ се в една кристална топка? Могат ли спомените ни да бъдат подбрани така, че да паснат на желания от нас образ на самите себе си? Вероятно желанието да съхраним спомена за всяко наше „сега” стои в основата на този selfie феноменален експеримент.
И страхът, страхът да не бъдем забравени и то не утре, а днес…