SELFIEka е страната, в която хората живеят сред терабайти от изображения и едната им ръка завършва с мобилен телефон с предна и задна камера. В тази страна фотографите са излишни, защото всеки се снима сам с леко нацупени устни в полуанфас или втренчен в огледало изпълнено от героичното му мъжество. И не само се снима, а води свои фотографски дневници ежедневно, ежечасно и дори ежеминутно във виртуално пространство. В този свят хората се харесват като натиснат бутон Like, коригират своя relationship статус и те съветват да следиш тоя space, за да си наясно с твоя… Звучи ли ви странно? Да!? А звучи ли ви познато…? Когато Вилем Флусер определя фотоапарта като „протеза” продължение на човешкото око в „Една философия за фотографията” едва ли е допускал степента, в която технологичното средство за комуникация ще се превърне и в „протеза” продължение на човешката ръка, достатъчно дълга, за да побере тялото и лицето, към които принадлежи в широкоъгълния обектив на вградената в мобилния му телефон фотокамера. „…фотографът е вътре в апарата и е преплетен с него. Това е функция от нов вид, при която човек не е нито константата, нито променливата, а човек и апарат се сливат в едно цяло. Затова тук му е мястото да наречем фотографа „функционер”.”1 Вилем Флусер. През 2002 г. един пиян австралийски „функционер” описва преживяванията си като публикува своя автоснимка с извинението: „ Съжалявам за фокуса, но това е selfie”. През следващите години тази нова дума набира изключителна популярност като бележи нечуван пик през 2013г. и в резулат е обявена за дума на годината от Oxford Dictionaries. Срещу думата selfie/автоснимка/ в речника ще прочетете: снимка, която някой си е направил сам със смартфон или уебкамера и я е публикувал в социална мрежа или интернет сайт. И тук естествено изниква въпросът – Защо? Защо виртуалното пространство е препълнено с автоснимки на милиони хора заснели себе си в необичайни пози намиращи се на странни места. Усъвършенстването на технологиите ни позволява да правим опит след опит с минимални усилия до получаване на желания резултат, което води до бум на публикации от автоснимки. От друга страна характера на случайната моментна снимка прави разказа да изглежда правдоподобен и убедително представя личността на автора. Философите често свързват личната идентичност с паметта. Предполага се, че ние продължаваме да бъдем същата личност дотогава докато спомена ни за миналото съществува. Но непроменяеми и обективни ли са нашите спомени отнесени към опита ни събиращ се в една кристална топка? Могат ли спомените ни да бъдат подбрани така, че да паснат на желания от нас образ на самите себе си? Вероятно желанието да съхраним спомена за всяко наше „сега” стои в основата на този selfie феноменален експеримент.
И страхът, страхът да не бъдем забравени и то не утре, а днес…
SELFIEka is the country where people live among terabytes of images and one of their hands ends with a mobile phone having a front and back camera. In this country photographers are not required as everyone takes a photo of himself/herself with slightly pouting lips and faintly turned aside or staring at a mirror brimming with heroic machismo. And not just take photos but fill in photo diaries every day, every hour or even every minute in the virtual space. In this world people like each other by pressing a button, adjust their relationship status and advise you to keep an eye on this space to be aware of your…
Does it sound strange to you? Yes! But does it sound familiar… ?
When Vilem Flusser defines the photo camera as a “prosthesis”, an extension of the human eye in “Philosophy of Photography”, he had hardly assumed the level to which the technologic means of communication will also become an attachment extending the human hand, long enough to catch the body and the face it belongs to in the wide angle lens of the built in their mobile phone camera. “… the photographer is inside the device and is intertwined with it. This is a function of a new kind where man is neither the constant nor the variable but man and camera amalgamate into one. That is why it would be reasonable here to call the photographer “a functionary”. (Vilem Flusser)
In 2002 an inebriated Australian “functionary” described his experiences by publishing a self-photo of himself with the excuse: “I’m sorry about the focus but this is a selfie”. In the years to follow, this new coined word has gained incredible popularity and marked an unheard of peak in 2013. As a result, it was declared word of the year by Oxford Dictionaries. The entry of “selfie” explains “A photograph that one has taken of oneself, typically one taken with a smartphone or webcam and uploaded to a social media website”
And here comes the question – why?
Why does virtual space abound of self- images of millions of people in extraordinary postures and in strange places?
The advancement of technologies allows us to make attempt after attempt to reach the needed outcome with the minimum of efforts which leads to a boom in the publication of selfies. On the other hand, the character of the occasional momentary image adds plausibility to the story and persuasively introduces the personality of the author.
Philosophers often correlate personal identity with memory. It is suggested that we continue to keep the same personality as long as our memories of the past exist. But are our memories enduring and impartial when matched with our experience concentrated in a crystal ball? Can our memories be so selected as to meet the desired by us image of ourselves?
Maybe the wish to keep the memory of each our “now” underlies this phenomenal “selfie” experiment. And the fear, the fear to fall into oblivion, and not even tomorrow but today…
|