|
|
Замисълът и реализацията са твърде различни от основната особеност на творчеството му. Напълно естествено е то да бъде силно повлияно от естетическите и композиционни принципи на архитектурата. От това следва, че неговите снимки са винаги прецизно обмислени, стройни и уравновесени като композиция, лаконични като израз, облечени във форма, която разкрива същността. Уверен в себе си, арх. Попов кадрира снимката още в рамките на визьора, като очиства кадъра от излишното, за да постигне най-трудното от всички съвършенства – простотата. Това прави неговите творби завършени, преди да бъдат окончателно изкопирани. Затова в тях мъчно можем да махнем или прибавим нещо, за да стане творбата „по-хубава”.
Арх. Николай Попов
Голямото изкуство може да се обхване и оцени само от известна дистанция на времето. Арх. Николай Попов е един от първомайсторите на българската художествена фотография, ярък и самобитен талант, един от класиците на българското фотоизкуство. През 1951г. е един от първите, удостоени със званието „фотограф-художник”, а през 1961г. за показано високо майсторство и съвършена техника е удостоен със званието EFIAP – Excellence на Международната федерация за фотографско изкуство. В продължение на две десетилетия той се изяви като фотограф-художник с голяма обща и изобразителна култура, ярка творческа индивидуалност, с личен почерк и стил, тънък естетически усет, психологическа задълбоченост, поетична чувствителност, способност за идейни и художествени обобщения.
Творчеството му, един неповторим образен свят, е ценно не само като художествено наследство от един отминал етап в развитието на българската фотография, но и защото в него откриваме творби с трайна, непреходна стойност, като реализация на принципи, възгледи и идеи, които предстои да доразвием и обогатим. Основавайки се на принципите на един „одухотворен” реализъм, арх. Попов пресъздава действителността чрез естетическа филтрация, която не идеализира и не разкрасява, а запазва първичната хубост, придава съкровената същност, но и очиства от делничната повехналост, от случайното, несъщственото, нетипичното, баналното. Той ни показва неща, които всеки гледа, но не всеки вижда!.
The concept and realization are very different from the central features of his work. It is only natural that it be strongly influenced by the aesthetic and compositional principles of architecture. Hence his pictures are always well-defined, concise and balanced in composition, laconic in expression, translated into a form that reveals the essence. Confident, Popov framed the image still within the viewfinder, refining the frame by removing any excess thus achieving the most difficult of all perfections – simplicity. This makes his works accomplished before the final copy. Therefore, we can hardly take away or add something to make the work „prettier“.
Arch. Nikolay Popov
Great art can be comprehended and appreciated only with the progress of time. Arch. Nikolay Popov is one of the founding masters of the Bulgarian fine art photography, a sparkling and original talent, one of the classics of the Bulgarian photographic art. In 1951, he was one of the first to be awarded the title „artist photographer“ and in 1961, for demonstrated high skill and perfect technique was awarded the title EFIAP – Excellence of the International Federation for Photographic Art. For two decades, he had won recognition as a fine art photographer with a large general and artistic culture, exquisite creative individuality, personal manner and style, fine-tuned aesthetic perception, psychological depth, poetic sensitivity, talent for conceptual and artistic generalizations.
His works construct a unique world of images, valuable not only as an artistic legacy of a past stage in the development of Bulgarian photography, but also because they allow us to uncover works of durable, lasting value, embodiment of principles, ideas and opinions to further develop and enrich .Based on the principles of a „spiritual“ realism, Arch. Popov recreates reality through aesthetic filtration which does not idealize and embellish but retains the primal beauty, adds to the innermost nature, purifying daily withering from the accidental, inessential, atypical, banal. He shows us what everyone is looking at but not everyone sees!.
|
