Моят проект „И той дойде на бял кон“ разказва историята за ролята на старите традиции в тенекеджийският клан на Българските роми, при които младите момичета на възраст за женене са представяни на обществото по време на така наречените „пазари за булки“. Историята докосва по сложни въпроси, свързани с културната идентичност, правата на жените, социалната интеграция, както и ролята на мас медии в изграждането на малцинствена идентичност. Калайджиите в България са около 4000. Самоопределят се като православни християни. Те са затворено общество и се разграничат от другите роми както и от доминиращата ромска култура. Традицията изисква калайджиите да се женят само вътре в клана. Поради естеството на занаята им, който ги е разпръснал из цяла България, те организират периодични срещи на клана, където представят на обществото младите момичета, които са на възраст за брак. Традиционно, бащата на момичето изисква плащане, ако младеж от клана поиска да се ожени за дъщеря му. Сумите варират, в зависимост от качествата на младото момиче и могат да достигнат до 30 000 евро. Тези кланови събирания са широко описани в средствата за масова информация и сред населението са известни като „пазари на булки“. Стереотипите подклаждат предразсъдъците на хората и предлагат прости отговори на сложни въпроси. Моето мнение е, че характеризирайки традиционните практики на ухажване и брак като „пазар“ опростява един сложен културен процес и допринася за изграждането на негативен стереотип към ромите като цяло. Аз започнах работа на този проект през 2010 когато за първи път снимах едно от тези събирания за National Geographic България. Имах само три снимачни дни, недостатъчно време да покрие всички аспекти на тази традиция. След като материала беше публикуван аз реших да продължа да снимам, да опозная тези хора, да науча повече за културата им, да разбера как старите обичаи намират място в днешният свят. Въпреки че калайджии са много затворено общество, с течение на времето аз бях приета от няколко семейства да снимам в домовете им. От малки калайджийските момичета, както всички останали, мечтаят и се подготвят за денят в който принцът на бял кон ще дойде и ще ги заведе в красивия си замък и те ще живеят щастливо да краят на живота си. Едно от момичетата, които следвам и снимам от години се опита да избяга от дома на родителите си за да живее с мъжа, когото обича. Той е беден и не може да си позволи да плати цената която искат за нея (30 000 Евро). Няколко дни по-късно братята й я намерили и върнали обратно у дома. Друго момиче беше дадено на възрастен мъж, който тя не харесва. Тя имаше връзка с младо момче от клана, с което говореше по телефона всеки ден. Решението на баща и, да я даде на друг я принуди да вземе трудното решение да сложи край на живота си. Лекарите в местната болница я спасиха а семейството на нейният любим я прибра да живее с тях. Днес те имат две деца и казват че са щастливи. Друго момиче, едва 15 годишно, което не ходи на училище за да запази девствеността си сподели с мен, че нейната мечта е била да стане лекар, но вече знае че това не е възможно. Новата и мечта е да се ожени и има деца.
They are only 4,000 Tinsmiths, one of the most insular clans of Bulgarian Roma. They live throughout the country working their old craft, repairing pots and pans and fashioning gutters. They have their own language and traditions, and keep apart from other Roma. Tinsmith tradition requires that they marry inside the clan. A few times a year, the clan gathers so the eligible girls and boys can meet. Another of their traditions is the bride price, a payment to a girl’s family from her future husband’s family. These gatherings have been characterized by the dominant culture as “bride markets” and sensationalized in the mass media. The Tinsmith’s traditions have become controversial since Bulgaria joined the EU. Because of the young age at which girls marry and because the girls are kept from school and denied opportunity other than marrying and being a housewife. When, I first met Rossi she was 23 and, when it came to finding a husband, far behind other girls from the clan, many of whom married at the age of 14 or 15. I learned that Rossi wanted to be a designer but her mother doesn’t allow her to study. I encouraged her to draw her fashion ideas and this made her happy. But she won’t have any chance to pursue a career. Tradition destines her to be a wife and a mother. Rossi’s mother, Stoyanka took her out of school when she turned 13, to keep her from the company of boys and protect her virginity. Rossi is permitted to leave the house only when accompanied by her mother. Virginity and long hair are important to the Tinsmiths in deciding bride price. Rossi has very long hair, perhaps the longest of all the girl’s in the clan, and her mother is asking as much as 30,000 Bulgarian leva (15,000 euros) as a bride price. Rossi fell in love with a boy at one of the clan gatherings but his family didn’t have the bride price. She begged her mother to lower the price but her mother refused. Rebelling, she ran off with the boy. Her brother’s went after her and brought her back. Now, unable to study or pursue a career, and only able to socialize with family or under supervision, Rossi stays at home and waits for HIM, her future husband. Stoyanka allows Rossi to use Facebook because she’s confident Rossi can’t lose her virginity online. I first met and photographed Katia when she was 13 and dressing to go to one of the clan gatherings. Two years later, Katia was deeply in love with a boy from a faraway city. Initially they communicated using Facebook but I noticed she stopped posting. She told me her boyfriend doesn’t allow her to use social networks. She told me she dreamed to be a doctor but now she just wants to marry and have children. I believe that if the world sees the Tinsmith girls, they may see the world too.
|
