20102010 20112011 20122012 20132013 20142014 20152015 20162016 20172017 20182018 |20192019
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
31
/
31
/
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
31
/
31
/

Джаз фокус

Джаз фокус
документална изложба за Милчо Левиев с фотографии на Зафер Галибов.

С музиката си Милчо Левиев разширява територията на България
За мен Владигеров беше гений. Най-добрият учител, който съм имал през целия си живот.

М. Левиев

Какво ли са имали предвид музикантите от квартета Джаз-фокус, когато са приели името му, което е колкото музикално толкова и фотографско? Това ме предизвика да не търся друго име за изложбата, която ще бъде посветена на живота на Милчо Левиев. Джаз фокус е името на квартета, с който той започва своите джазови експерименти. Най-важното е да „иновираш” споделя маестрото, разказвайки за пътя на появата на джаза. Всъщност всяко негово свирене е една лекция за това, че изкуството е нещо за споделяне. Обикновено след всяка пиеса, той се обръща към колегите или към публиката и просто говори с много хумор, понякога с ирония, винаги съграждащ спонтанен радостен дух в залата.
Помня като дете как сочеха с пръст танцуващите музиката на румба, суинг и джаз на ОФ вечеринките. Това бяха жаргони прелетели от един друг прелюбопитен и непознат за нас свят. Но това бе и музиката на поробените цветнокожи, дошли от Африка заедно с музиката на протеста чрез песните на Пол Робсън, Нат Кинг Кол и спиричуълите.
А дали в началото пловдивската, а след това софийската бохема не направиха от непоправимия характер на Милчо оня търсещ дух, който сътвори от неравноделните ритми на българския фолклор изящни музикални пиеси, които покориха „глобалното село”?
Едва се бях уволнил от казармата (1967) и попаднах на концерт на Милчо Левиев в зала България. Бийт ритмите подемаха недоволния шум в залата и създаваха атмосфера на взаимност и съпричастие. Усещах трептенията на неговите емоции, това се предаваше и на моя начин на снимане. И снимката както звукът след като се случат стават притежание на всички. Неговите споделяния ме зареждаха да търся нови гледни точки, да обръщам внимание на детайлите и неуловимата спонтанност.
Да попаднеш на такъв концерт бе чудо, в него имаше странности като това да срещнеш къдравата глава на Радой Ралин и да чуеш негово провикване в залата по адрес на дискриминирането на музиката на джаза: „С музиката си, Милчо разширява територията на България”.
„20 век ще се запомни с две открития в изкуството, казва Милчо Левиев: киното и джазът.” И още една мисъл на маестрото, която винаги ме е пленявала: „…Лично аз не се съобразявам с никакви правила! Използвам това, което ми радва ухото. Според мен това е целта на музиката. Тръгнеш ли да правиш музика по някакви правила – забрави!”…

д-р Зафер Галибов.

Зафер Галибов роден в София. Завършва ВМЕИ (1975), културология във Философски факултет на СУ (2007), защитава дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата – БАН през 2014. Професионалните му интереси са в областта на история на българската фотография, журналистиката, сцeнични и изобразителни изкуства. Фоторедактор в списанията „Лада“ и “Наша родина“ (1978-1992), завеждащ
фотоателие „Главпроект“ (1980-1981), Малък градски театър зад канала“ (1996-1998). Работи в „Националната галерия за чуждестрaнно изкуство“ (2001-2007), а от 2007 до 2010 – в Института по математика и информатика към БАН, секция по дигитализация на научното и културно-историческо наследство, по проекта „Паметта на лицата“ – фотографията като част от културно историческото наследство. Участва в научни експедиции в Непал (1987) и в Антарктида (2000); фотографии показващи българското присъствие. Автор е на фотографски изложби в България, Литва, Израел, Финландия, Украйна, Русия, Франция, Гърция, Полша, Словения, Италия. Специални албуми: „Владимир Висоцки“ (1994), Амстердам, “Движение“(2001), София.
Получава наградата „Златно перо” за принос в областта на културата по случай 24 май (2007), сертификат на френската аукционна къща „Тажан” за оценител на произведения на изкуството, почетния плакет на кмета на Мюи, Франция, бронзов медал и сертификат на ЮНЕСКО, медал на Литовското фотографско общество и други, стипендиант е на френското правителство за фотографиране на Трансмузикалния фестивал в Рен, Франция (2001). Посланието на неговите фотографии е: Животът е кратък, хора, обичайте се!