Висока съм 164 см. Тежа 52 кг. Руса, със сини очи. С бретон. През лятото съм луничава. Ходя бързо и малко патешки – останало ми е от гимнастиката. Усмихвам се често и нарочно – мразя киселите физиономии. Мразя багажите, но винаги нося апаратурната чанта, която тежи. Обичам сладкишите и кафето. Обичам пътуванията, небето и морето, защото съм от Бургас. Обичам и други неща, но те са си само мои…
II вариант – Малко нещо професионален.
Фотографията не е изкуство. Изкуство може да бъде и фотографията.
Уважавам всички стилове, но смятам, че ако един писател ми казва нещо, той може да го направи чрез разказ, роман, стихотворение, пиеса или есе, но никога еднакво добре във всички жанрове.
Фотографията е ¼ техника и ¾ виждане, търсене, сътворяване.
Няма аполитична фотография.
Журналистическата фотография работя с удоволствие и умора – но за хляб. Художествената фотография – с удоволствие… за душата.
I Variant – „De Facto“
I am 164 cm tall. I weigh 54 kg. Blond, with blue eyes. With a fringe. Freckled during the summer. I walk fast and a bit ducklike – a reminder of gymnastics practice. I often and intentionally smile – I hate sour faces. I hate luggage still I always carry my photography bag with me, and it weighs down on me. I have a sweet tooth and love coffee. I love travelling, the sky and the sea because I come from Burgas. I also love
other things but they are only mine…
II Variant – Somewhat Professional
Photography is not Art. Art can be also photography.
I respect all styles, yet I think that if a writer wants to tell me something, he/she can do it through a short story, a novel, a poem, an essay or a play but never equally well in all genres.
Photography is ¼ technique and ¾ vision, quest, creation.
There is no such thing as apolitical photography.
Reporter photography I do with pleasure and exhaustion – to win my bread. Artistic photography with pleasure, for soul’s sake.
