20102010 20112011 20122012 20132013 20142014 20152015 20162016 20172017 20182018 |20192019
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
31
/
31
/
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
01
/
01
/
02
/
02
/
03
/
03
/
04
/
04
/
05
/
05
/
06
/
06
/
07
/
07
/
08
/
08
/
09
/
09
/
10
/
10
/
11
/
11
/
12
/
12
/
13
/
13
/
14
/
14
/
15
/
15
/
16
/
16
/
17
/
17
/
18
/
18
/
19
/
19
/
20
/
20
/
21
/
21
/
22
/
22
/
23
/
23
/
24
/
24
/
25
/
25
/
26
/
26
/
27
/
27
/
28
/
28
/
29
/
29
/
30
/
30
/
31
/
31
/

Slow is the new fast

Основното изразно средство във фотографиите е движението. Неостротата в кадрите е умишлено постигната в момента на снимане, посредством по-дълга експонация, която „улавя“ естествените вибрации на ръцете и тялото. Използвам ефектите на „размазването“, като средство срещу заливащите ни дразнения, инструмент, който филтрира и освобождава възприемащия от необходимостта да възприема повече, отколкото го интересува. Ефектите на неостротата, меките контури и движението внушават на фотографиите една особена тайнственост. Сякаш можем да надзърнем в един непознат за нас, невидим свят отвъд баналната и делнична повърхност на нещата.
Казвам се Михаела Иванова. На 30 години, от София. Завърших Нов Български Университет през 2011 г. – Бакалавърска програма Визуални изкуства, модул Фотография. Занимавам се с фотография непрофесионално от 8 години. Снимам предимно хора, портрети.
Предпочитам „бавната“ или т. нар. класическа черно-бяла фотография. Афинитетът към миналото и класиката, както и добрият съвет на приятел фотограф ме накараха да се разделя с цифровата си техника и да открия очарованието на аналоговата средно-форматна камера, както и предизвикателствата на процесите на ръчно проявяване на черно-бели филми. Този начин на работа изисква по-голяма прецизност, премисляне и дисциплина. Така в целия процес на осмисляне, създаване на образи, проявяване, копиране – авторът влага много повече от самия себе си и крайният резултат придобива по-голяма стойност.