Владимир Карамазов

След двайсет години през които ме снимаха за сериали, филми, фотосесии, реклами, интервюта, реалитита, шоу програми, театър, тайно крадях от фотографите, операторите и режисьорите.

Винаги съм снимал и винаги съм искал да се развивам в това, но моята професия беше завзела всичко.
Но преди две години това започна да се променя, съзнателно или не и да давам път на неосъществените ми мечти.

Така започнах да снимам по сериозно и да се развивам.
Това което не харесвам е посредствеността във всяко едно отношение.
За това във всичко с което захвана искам да стана добър.
Не на средно ниво, а добър. По моите си критерии за това. А те са високи.
Хванах, че цялото ми възпитание като актьор, израстването ми в тази сложна и тежка професия много ми помагат във фотографията.
Мен са ме учили на естетика, вкус и въображение още от малък в театралните школи, после в академията и след това в театъра. Всичко в моята глава е драматургия, образи, атмосфери, човешки крайности, житейски истории. С фотографията ги улавям в реалният живот, обработвам с цветовете на Достоевски, Чехов, Тургенев и се получава моето изкуство. Фотографията за мен е естественото продължение за себеизразяване в изкуството.