Арх. Николай Попов
Фотографска Академия и
Бургаска художествена галерия – Петко Задгорски
Ви канят на ЮБИЛЕЙНА фотографска изложба
„Впечатления от Куба” на Архитект Николай Попов.
Изложбата бе един от акцентите за 2014 и е от поредицата Клуб 100, инициатива на Фотографска Академия с която честваме юбилеи на големи имена в българската фотография!
„Впечатления от Куба”
Замисълът и реализацията са твърде различни от основната особеност на творчеството му. Напълно естествено е то да бъде силно повлияно от естетическите и композиционни принципи на архитектурата. От това следва, че неговите снимки са винаги прецизно обмислени, стройни и уравновесени като композиция, лачконични като израз, облечени във форма, която разкрива същността. Уверен в себе си, Попов кадрира снимката още в рамките на визьора, като очиства кадъра от излишното, за да постигне най-трудното от всички съвършенства – простотата. Това прави неговите творби завършени, преди да бъдат окончателно изкопирани. Затова в тях мъчно можем да махнем или прибавим нещо, за да стане творбата „по-хубава”.
Ахр. Николай Попов (1914 – 1973)
Голямото изкуство може да се обхване и оцени само от известна дистанция на времето.
Ахр. Николай Попов е един от първомайсторите на българската художествена фотография, ярък и самобитен талант, един от класиците на българското фотоизкуство. През 1951 г. е един от първите, удостоени със званието „фотограф художник”, а през 1961 г. за показано високо майсторство е съвършена техника е удостоен със званието EFIAP – екселенц на Международната федерация за фотоизкуство. В продължение на две десетилетия той се изяви като фотограф художник с голям обща и изобразителна култура, ярка творческа индивидуалност, с личен почерк и стил, тънкък естетически усет, психологическа задълбоченост, поетична чувствителност, способност за идейни и художествени обобщения. Творчеството му, един неповторим образен свят, е ценно не само като художествено наследство от един отминал етап в развитието на българската фотография, но и защото в него откриваме творби с трайна, непреходна стойност, като реализация на принципи, възгледи и идеи, които предстои да доразвием и обогатим. Основавайки се на принципите на един „одухотворен” реализъм, арх. Попов пресъздава действителността чрез естетическа филтрация, която не идеализира и не разкрасява нещата, а запазва първичната им хубост, придава съкровената им същност, но очистени от делничната им повехналост, от случайното, несъщственото, нетипичното, баналното. Той ни показва неща, които всеки гледа, но не всеки вижда!