Снимките говорят 7 – 1-1

Саша Веселинова Ботева – финалист

с анализа си върху кадъра на Ф.х. Янка Кюркчиева, AFIAP:

Човечеството от векове се стреми към красота и грация. Изкуството има праисторическа история. Години наред хората бродят из страните, откриват нови светове и търсят пътя, за да стигнат до музея, който ще ги отведе назад, във времето на зараждащото се изкуство. И с какво очарование хората се вглеждат в скулптурите бели, прецизно изваяни от камък. Учудени от красотата им, хората, може би туристи, забелязват всички детайли. Но по онова време дали всички са знаели що е то изкуство? Скулптури, релефи, картини и още много други. Може би пък туристите са професори с дългогодишен опит? Хората от миналото са правили своите схематични модели и постепенно са стигнали до реалността – човека.
Гримасата, жестът и емоцията са се натрупали в тази скулптура. Ала хората може би се чудят: къде са ръцете на този човек от реалността? Като пренесен в друго измерение, фонът на фотографията остава едноцветен. Снимката в черно-бели цветове допълва празната стая – куб от четири стени, където мъжете с очилата са впили поглед в тази скулптура в силова линия, открояваща белезите на историята и отпечатъка на изкуството – детайлност, разбиране и осъзнаване.
Явно е настъпило времето, в което хората са разбирали повече за себе си и не са се срамували да се покажат. И тази изящност, и тази красота, и тази изпипаност… Те всички обхващат периода на миналия век. Но какво всъщност ти казва снимката? Какво ти говори? Погледни я. Оказва се, че само най-добрият кадър те пренася толкова добре назад в миналото. Но хората не намират отговор на един въпрос: защо са незавършени някои скулптури? Не и тази. Защото тя някога е била завършена. А това, което е останало от нея, е част от историята на изкуството и за да може да се пренесеш във времето на модернизма, е необходимо да се вгледаш в тази съвършена фотография.

Саша Веселинова Ботева