Снимките говорят 7 – 9-1

Вероника Андреева Иванова – финалист

с анализа си върху кадъра на Ф.х. Лоте Михайлова, АFIAP:

Да беше Майстора жив, па да те нарисува, каквато си хубава, па се взира дълго в историята на тия пръсти, на тия очи, на тия още тъй буйни и млади коси. Каква загадка има в очите ти, още необичали, каква надежда. А ябълката над теб те докосва нежно с клонче, като стара другарка, видяла много бури, много пъти осъмвала с прекършени клони, но с корени, дълбоко враснали в тая земя, от която черпи и силата, и сладостта си. Не чуваш ли, ако се приближиш, кората ѝ ще ти прошепне: „Събери, мила, събери, да занесеш от моите плодове, па дано моята сила и сладост потекат във вените ти“.
Човекът и дървото са свързани като две същества, подвластни на земята и пръстта, но вечно устремени към тия бездънни сини небеса. Но коренът е здрав и колкото повече старееш, толкова повече се превръщаш в корен, за да може онези отгоре да цъфтят по клоните ти, да раждат. И жената е като ябълката, не се страхува да разцъфне и в студената зима, ако корени има, не може я вятър прекърши. Само понякога тихо плаче наесен, когато се разделя с децата си.

Вероника Андреева Иванова