[1929 – 2008]

Да си спомним за Янка,
с няколко минути мълчание…

На 24 април 1929 г., преди 94 години, в гр. Велико Търново се ражда Янка Кюркчиева, едно от най-значимите имена във фотографията в България! На 19 април 2008, тя ни напусна и тръгна по вечния път на светлината!

†  Мир на духа ѝ…

С тази кратък разказ за живота и делата ѝ, искаме отново да почетем паметта ѝ и дълбоко да ѝ благодарим за любовта, волята и енергията с които тя създаде всичко и го дари на родната фотография!
Янка, завършва френска филология през 1955 г., но животът я отвежда доста далеч от филологията и Франция – започва да работи в рентгеновия институт на ИСУЛ. Една от задачите ѝ там, е да разкрие фотолаборатория и това определя целия ѝ по-нататъшен жизнен път. Може би връзката с Франция остава символично факта, че именно Френската академия на науките и изящните изкуства признава фотографията за изкуство през далечната 1839 г., тоест 90 години преди да се роди. Янка започва упорито да се занимава с научна фотография и първата ядрена и авторадиография в България са направени от нея в периода 1959 – 1962 г. Дългият ѝ път като преподавател по фотография започва през 1962 г. и продължава до края на дните ѝ. Паралелно с преподавателската си дейност, Янка работи и в областта на просветата, като издава и четири учебника по фотография, които и до днес са най-сериозните трудове по фотография от български автор. Те са и уникален принос за специфичното образование в тази област – ето кратка справка: Обща фотография І част – претърпял 4 издания в периода 1969 – 1991 г.; Обща фотография ІІ част – 3 издания от 1970 г. до 1991 г.; Научна фотография – 2 издания – 1975 г. и 1983 г.; Цветна фотография – 2 издания 1975 г. и 1983 г. Признание за големия ѝ принос са орденът “Кирил и Методий” І степен, диплом-звание “Преподавател-специалист” на FIAP, званието Преподавател на годината 2000/2001 в НБУ. Значимостта ѝ за българската фотография, обаче, не се изчерпва само с обучените от нея фотографски кадри. Тя самата е и изявен творец, участвал в множество наши и международни изложби. През 1974 г. получава международно признание – AFIAP (Артист на Международната федерация за фотографско изкуство), а фотограф-художник е от 1970 г., с множество дипломи, грамоти и отличия. Като член на лекторската група към FIAP изнася множество доклади на международни семинари, някои от които са отпечатани в сборниците на FIAP. Първата самостоятелна цветна художествена изложба в България е нейно дело. През далечната вече 1977 г. тя е приета с огромен интерес не само в София, но и във Варшава. “Това бе една от първите и тогава редки срещи на ценителите на фото изкуството с цветната фотография, която остави силни впечатления и увереността, че изкуството може да се твори и със средствата на цветната фотография” – Борис Юскеселиев †. Отново той, започва творческият портрет на Янка (публикуван в сп. “Българско фото” през 1981 г.) така „Името ѝ е широко известно в цялата страна. Знаят го стотиците ученици, завършили фотографския отдел на Техникума по полиграфия и фотография…” и думите му са актуални и днес. А ако добавим и студентите от НБУ, където тя преподава от 1996 до 2006 г., както и фото любителите и всички професионални фотографи в България, които са черпили и продължават да черпят знания от нейните учебници, то стотиците вероятно ще прераснат в хиляди! Контактите с Янка не приключват със завършване на фотографското образование – тогава те едва започват. Продължават през целия творчески и професионален път на фотографите. За тях тя е не само преподавател, но и приятел, човек на който винаги може да се разчита както за професионален съвет, така и за помощ или просто човешко разбиране. Но говорейки за Я. Кюркчиева, не могат да се подминат и множеството статии в областта на фотографското майсторство, фото педагогиката, научната фотография, историята на фотографията. Участието ѝ като член на жури е гаранция за безкомпромисна оценка на творбите и престижност за всеки фотоконкурс. Тя е звеното, обединяващо фотографите от всички браншове на професията, както и изявените фотолюбители от цялата страна. Участието в ежегодните прегледи на фото изкуството, организирани от НСФА, е престижно за всеки български фотограф, а получената в тези прегледи награда е израз за признание на творческите постижения на автора. Най-високото отличие, на което може да се надява един фотограф у нас е получаването на статуетката “Фотоакадемика”. През 2006 г. статуетката беше присъдена и на Янка Кюркчиева. Благодарение на личния авторитет и контактите на Я. Кюркчиева, НСФА вече години наред е оперативен член на FIAP. Това дава възможност на българските фото творци да бъдат своевременно информирани и подпомогнати за участие в редица международни изложби и конкурси. Нейното дело и личност ще оставят дълбоки следи в живота и професионалната кариера на няколко поколения български фотографи. Целият ѝ живот беше белязан с работа за развитието и утвърждаването на хората, отдадени на фотографското изкуство.
И все пак, може би една от най-големите ѝ заслуги за българската фотография е именно основаването на Национално Сдружение Фотографска Академия през 1999 г.

Поклон пред паметта ѝ!