Станислава Желева – финалист

Анализ върху фотография № 16

„Дете от светлини и сенки“ – така би могъл да бъде озаглавен кадърът. Той грабва с играта на основните за фотографията компоненти -
светлината и мракът. Обектът е поставен в ключова пресечна точка на мислените линии, които очертават снимката. Детето е седнало и държи пособие за писане. Вдясно за него и вляво за зрителя са ромбовидните решетки на прозорците на пристройка или навес, през които прониква светлина. Отраженията от дървения ажур са като красива дантела, която покрива цялото помещение заедно с детето в неговото занимание.

Черно-бялата игра на светлината е като шахматно трептене, в което момченцето е мистично потопено. Приглушените тонове, непълното осветяване създават усещане за уют, съзерцание и съсредоточаване. Казват, че човешкото съзнание много наподобява редуването на светлини и сенки. То има своите явни и скрити места. Това е една универсалия – бяло и черно, светлина и мрак, добро и зло. Животът е редуване на състояния и моменти, на възходи и падения.

Детето е обгърнато от това загадъчно преминаване на слънчеви ресни, честоти и трептения. То е намерило своето щастливо ъгълче, открило е центъра на своя свят, погълнато е от него. Светлинната драперия е само декор за него. Тя е като наметало, под което то е защитено в черупката на собствената си концентрация върху стихчето, задачата или рисунката, които са върху листа пред него. Онова, което обичаш, винаги те спасява от насочените към теб лъчи на външния свят. Момченцето е като част от екрана, на който кинематограф прожектира история, в която то също е участник.

Преплитат се два свята- един необясним и тайнствен, проникващ неочаквано отнякъде, и един реален, настоящ и тукашен, който обаче губи очертанията си под въздействието на другия. Досегът не е невъзможен. Сливането също.
И в ума изниква ново заглавие: „Блаженство“.