Сияна Миткова – финалист
Анализ върху фотография № 6
Някой те посреща. Някой те изпраща. Един и същ човек в черно-бяла снимка. Маха с лявата си ръка. Дали за „здравей“, дали за „довиждане“? Образ на жена приканва с жест. Или десницата ѝ е готова всеки миг да затвори вратата зад себе си. Майка, сестра, любима. Семейство. Уловено в кадър действие, което призовава и отблъсква. Контроверсно. Ела! Върви си!
Горе е тя – жена в черна рамка, заобиколена от светлина. Блести. Приковава вниманието към неясния си образ. Душата рисува лицето ѝ. Старо. Младо. Без значение. Сърцето я обича. Чакаща. Изпращаща. Твоя.
Долу се усмихва цвете. Самотно. Зад него – криволичеща пътека от виделина. Чак до върха. Отъпкан път няма, но пътеводно сияние – да. Последвай го. Направи крачка. Поеми по него. То ще те отведе до иконата. Или ще ти помогне да слезеш от възвишението. Промяната е тук. Идваш. Тръгваш. Не спирай!
Кадърът шепти. Лято. Заслушай се. Светлосенките в снимката играят на криеница. Представи си нюансите на зеленото – символ на здравето, надеждата. Началото на нов живот. Природата се ражда. И ти с нея. Гальовна прегръдка. Дългоочаквана. Или първата стъпка по каменното стъпало към мечтите. Утрешния ден – далеч от домашния кът.
Усещане за дом. Утопия в дисхармонията на битието. Връщаш се. Спокойствие. Отпътуваш. Половин чаша тъга. Другата част – привличащата магия на неизвестното. Вълнение. Стихия от чувства. Противоречиви емоции. Субективни. Твои. Усещаш ли ги?