Нели Кръстева – финалист

Анализ върху фотография № 15

Един поглед към снимката и… композицията и образите повеждат към дълбините на вътрешния свят. Бавно, хипнотично и категорично! Започва сливането на зрителя и фотографията.

Кадърът е построен перфектно и погледът е уловен в силната пресечна точка в горния ляв ъгъл. Там фигурата е в тъмнината на контражура, безименна, символ на една от многото трудолюбиви жени. Осветеното от нея е много оскъдно, но е най-важното – очилата и ръцете със совалката. После погледът се плъзва по нишките на стана, перспективата на дървените летви го отпраща нататък към прозореца, откъдето се връща отново към лицето на жената, носен от потока светлина. Кръгът се затваря, движението на погледа уж се повтаря, но всеки път добавя още усещания и въпроси. О, дори извиква спомен от забравеното детство!

Чергата в средата на кадъра е важен елемент. Втъканите нишки са в редуващи се ивици – тъмни и светли, широки и тесни… Няма нужда от конкретни цветове, черно-бялото казва всичко! Жената втъкава нишка след нишка, минута след минута, ден след ден от живота си… Отвъд реалните образи кадърът тласка към мисли за редуващите се черно-бели моменти в живота на всеки – хубави и лоши, кратки и дълги… Застиналият миг завихря водовъртеж от надграждащи се асоциации, сливат се спомени и въображение!

Гмуркането във вътрешния свят продължава с мисли за триединството минало-настояще-бъдеще. Възрастната жена е втъкала част от дните си, за да даде нещо хубаво на своите деца и внуци. Какви ли са били нейните черно-бели моменти в живота? Дали някой благодари за труда и отдадеността ѝ?

А колко боси крачета ще тичат по тази черга? Какъв ще бъде техният път в живота, какви ще са техните черно-бели ивици, през които трябва да преминат?

Всички тези мисли извират само от една моно-хромна снимка, от запечатан миг със светлината от един прозорец! Истинска въздействаща фотография, разказваща за черно-белите нишки в живота!