Лилия Варадинова – финалист
Анализ върху фотография № 20
От какво сме направени? Може би от надежди и грешки, от сълзи и усмивки.
Мен трудностите и мъките ме изваяха такъв. Жилав и разклонен, твърд и груб. Удряха ме бурите, брулиха ме ветровете, изгаряше ме жаркото лятно слънце. Но най-страшна беше самотата, защото удължаваше дните и почерняше нощите. Тя се опитваше да ме събори. Когато щях да се огъна, видях как хората строят къщи и ги превръщат в домове. Превърнах се и аз в дом, в покрив от ствол и корона. Приютих различни живинки и спомени.
От какво съм направен? Може би от сила и смелост, от устрем да раста и да живея. Но някои ще кажат, че съм чудовищно грозен, че дори съм изгнил и опасен. Ще кажат, че съм стар и ненужен. Накрая ще ме подминат и ще забравят.
Въпреки това ще остана. Зад обрулената кора още бушува живот и в короната ми грее слънце. Няма я вече дори самотата. С мен са селяни и овчари – стари и загрубели, жилави и груби от мъки и трудности. Те излизат всеки ден и продължават да работят, да говорят, а понякога дори се смеят. Кожата се набраздява от бръчки, гръбнакът се огъва, но те ще останат. Ще остана и аз, да го борим този пусти живот.
От какво ли сме направени тогава аз -дърво, а те -хора? Дали не е нещо съвсем малко и просто. С една дума – любов