Петя Башева – финалист
Анализ върху фотография № 7
Волна…
„Грей, слънце, грей… Погали косата ми…, целуни я!
Изсуши я! Нека тя върне красотата си и стане игрива! Да забрави, че доскоро била е затворена в плитки и мирна… Грей, слънце, грей! Съживи я!” – навярно, това си мисли момичето от тази фотография. То суши мократа си, дълга коса на двора под топлината на слънчевите лъчи – нещо, така естествено за хората някога. Слънцето не се вижда. А и не трябва. То е предполагаемо. За него подсказват беглите сенки по момичешкото лице и на стълбите. И така трябва да бъде. Защото, най-важното нещо в тази фотография е не слънцето или нещо друго, а косата… Момичешката, дълга коса. Тя се набива най-силно на очи. Тя е основният композиционен елемент. Ако се махне, няма да бъде разказана историята… Историята за една спечелена волност…
Да, спечелена! Защото волност и свобода се печелят с борба… и с труд! Косата е като жива. Плъзнала по пръстите на девойката. Неуловима. Непокорна. Разпиляна – на две страни, върху женските рамене: нещо, което загатва,че доскоро тук е имало плитки. Усещането е за щастие и чистота. Момичето е щастливо. Вижда се и от усмивката му, и от белите му дрехи и разбира се, от добре свършената работа. Коя работа ли? Нима не съзирате тютюневи низи, които съхнат на слънцето? Между тях и момичешката коса има нещо общо: и това е намесата на слънцето. И двете се нуждаят от топли целувки, за да изсъхнат. И за да придобият нов смисъл. Встрани от девойката, отвисоко, от стълбите – издигащи се нагоре, се вижда жена на средна възраст. Тя гледа към момичето и се усмихва. Радва й се. Може би, се чудите: защо е това композиционно противопоставяне горе – на стълбите и долу – където е момичето, нали? Защото се изразява гордостта на една майка от нейната трудолюбива дъщеря. Всичко тук е препратка към онези дни, в които девойката се е трудила на тютюневите ниви. Едно момиче скрило красотата на косата си под забрадка, затворило я в изцапани от катран – плитки, примирило се да бъде тиха… Но не за дълго…
Докато не свърши работата и не изгрее ново слънце…
”Грей, слънце, грей! Погали косата ми! Съживи я!”
