Евгения Георгиева Кирчева – финалист

Фотография № 23
София, 1971

Снимката документира сбор на наборници, призовани на задължителна за времето военна служба.

По-възрастното поколение пази ярки спомени от историята на българската армия, която тогава не е професионална, а състава й се попълва от наборни войници. Изпълнението на войнския дълг е символ на чест, достойнство и мъжество, а освобождаването от военно обучение е възможно само при болест. Съзнанието ми е запечатало думата „невалиден“ за Хайтовия герой от разказа „Засукан свят“, олицетворяваща негодност за военна служба и определила неговата драматична житейска съдба – оцеляване от войната и задомяване с най-богатата мома – Ангелачковата. Кривата нога едвам го спасява и от Европейската война, за която подборът е жесток: „Връщаме – рече докторът – само с дървени крака, но ако питат мене, и такива не бива да връщаме. Защо са му крака на войника? Войникът трябва да се бие, а не да бяга! Тъкмо да си седи в окопите!“.

Снимката на фотографа е запечатала емблематична обстановка – гара, изпращачи, есен. На фокус – три фигури на наборници с багаж, надежда и сигурност на отечеството. В средата – в гръб, военен. Офицерът сякаш отделя множеството от момчетата. Те все още са в цивилно облекло, но в режим на готовност – подстригани, пред ново изпитание, на прага между свободния и войнския живот.

На заден план – изпращачите. Стена, която крепи момчетата в този важен момент от живота им. Любов и гордост, съмнения и страх! Молитва към Всевишния – за закрила!

Кадърьт на автора ме връща и към един харизматичен ритуал, изпълняван десетилетия в с. Жребичко, Пазарджишко. Шануване – десетдневно почитане на поредния набор в казармата с песни, обикаляне по къщите и даруване.

Наборниците са придружавани от Весел Гого – селския акордеонист. Преди тръгване се играело последното наборно хоро. Запазените снимки наистина „говорят“ повече от думите.

Снимката, предложена за анализ, е съхранила духа на времето и носи шум и шепот от миналите дни.

23. София, 1971