Даниела Йорданова Райкова – финалист

Фотография № 29
Москва, 1976

„Забързани, задъхани, така минават дните ни…“

Текст на песен от моята младост, за която се сетих виждайки кадъра от Москва – 1976г.

Сутрин, метрото е претъпкано с хора заминаващи нанякъде, всеки носещ своите мисли и тегоби в главата си.

Групичка от три дами една през друга разменят думи бързащи да споделят домашни случки изпълнени с готварска рецепти, детска глъч, а може би и с модните тенденции за сезона.

Дамата отиваща към тях с леко наклонена глава ,е далеч от техните „проблеми“, тя вече ги е преживяла и с по-забавена походка прекрачва утрото на новия ден. И тя си има ангажимент, носи го в чантите в лявата ръка, но за човек приближавайки пенсионна възраст денят някак вече е по-уравновесен.

Мъжът с военни дрехи държи наведена глава си надолу, но не само от тежината на шапката, със сигурност мислите му са с голяма важност и отговорност, които го карат да бъде съсредоточен и да не обръща внимание на околната глъч. Той се е изолирал от заобикалящият го свят, в противен случай би пропуснал нещо съществено от задачите си.

А, мъжът в дъното на кадъра, стиснал здраво куфара с документи ,върви с уверена крачка напред, убеден е, че денят му ще премине точно и безгрешно, делата му ще дадат желания плод . Трудът му ще е възнаграден.

„Хора и улици, град като град ……“ навлиза друга песен в главата ми ……

29. Москва, 1976