Вилияна Кирилова Стоянова-Опрова – финалист

Фотография № 8
Филаделфия, 1977

Душата може да лети

Душата може да лети. И моята, и твоята, и на това момиче. Не й трябват криле, нито небе. Не й трябва нищо освен Любов. Онази топлата, споделена любов, която дава живот, светлина, щастие… А тук я има. Погледнете тази влюбена жена, дори тялото й се опитва да се отдели от паважа. Далече от условности, ограничения, правила….далече от тълпата, от колите, от прозата на живота. Светът е вече друг. Той е красив. Сивите и грозни сгради не навяват тъга, скучната улица е писта за летежа. Дори светофарът свети само в един цвят – Любов. Има такъв цвят, виждали сте го. Може да сте го забравили, но го има. Погледнете момичето и ще си спомните. Не е ли красива? Тя сияе, привлича ни като магнит, защото носи в себе си Любов. И няма никакво значение дали е във Филаделфия, София или Калкута. Няма значение коя е, на колко години е и как изглежда. Няма значение. Тя е красива и лети. И този миг е вълшебен. Това е приказката на живота. Приказката за душата, която лети.

8. Филаделфия, 1977