Диляна Делчева Тодорова – финалист
Фотография № 16
Кюстендил, 1980
Лицата на българката, запечатани върху черно-бялата фотографска лента като отражение на епохата и времето. Моята баба също имаше такава снимка в духа на социалистическия труд – „когато се наливаха основите” (П.Пенев). Когато идеалите строяха град. Когато бригадирите градяха бъдеще. Такава е историята на Първи социалистически, но днес тя едва ли има смисъл. (Визирам създаването на родния Димитровград в годините след 1944-а, без да се ангажирам с днешната актуална политическа оценка).
По-дълбокият смисъл е в галерията разнолики, многоцветни жени, които и преди, и сега „раждат се, дишат, мечтаят” (Ал.Петров). Всяка една от тях, поставена в конкретно историческо време, носи тежкия кръст сред житейската матрица. Всяка една от тях гради собствената си съдба и своето настояще в тясното пространство между две юзди. А юздите винаги се лутат между ляво и дясно. Тези жени често усещат ударите от тежките ботуши на ездача или неговия камшик без да изпускат посоката. Защото животът е движение към ясни и неясни хоризонти.
Поколенията са различни. Цветът на кожата ни е различен. Цветът на слепите ни очи е различен. Социалният ни статус често се колебае между два полюса, но вътрешният глас не може да бъде заглушен. Той е невидимият характер, който българката носи през вековете, въплътен между редовете на литературната класика или върху платната на
вечните майстори на четката.
Един миг, уловен чрез фотографския обектив обаче, е онзи силен крясък, който отрезвява и събужда. Може да бъде шамар по обществената доктрина или печат за памет. Очите срещу всеки такъв кадър са неговият пълнокръвен живот, защото само те го пречупват в послание. А посланията не са еднозначни, но провокират към размисъл…
Независимо от обществено-политическия фон или господстващата стигма, българската жена винаги е имала лице, което е не просто нейният почерк пред света, а дух, търсещ своя път – от скалистия бряг на Калиакра до неугасващото кандило пред иконата у дома…
Блог категории
последно от блога
- “Шум и шепот от улицата” на Н. Василев – представя финалистите в СНИМКИТЕ ГОВОРЯТ 9
- 42-ро FIAP Международно Биенале за младежка фотография Бахрейн 2025!
- Националния преглед за серийна фотография “Фото Академика” ще гостува за 4-ти път в Севлиево!
- Девета лятна международна фотографска верига “ДУНАВ 2025″ е отворена за участие до 15 юли!
- На 16 юни се откри изложбата “Шум и шепот от улицата” на ф.х. Николай Василев, EFIAP